"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

„Паси овцете Ми“
Първото и Второто послание на ап. Петър
Робърт Макайвър
Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2017 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото
Слушайте
аудио версия на уроците от

Урок 2 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 1 - 7 април 2017 г.

Нетленно наследство


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 1 април
Стих за запаметяване:
„Понеже сте очистили душите си, като сте се покорили на истината, която докарва до нелицемерно братолюбие, обичайте се един друг горещо, от сърце“ (1 Петър 1:22).

Винаги когато човек изучава Библията, особено когато се насочва към една книга или дори към част от нея, трябва по възможност да отговори на няколко въпроса.

Първо, ще бъде добре да знае за кого е писана тя. Второ и още по-важно, ще бъде добре да знае каква е точната причина за написването ѝ. Какъв е конкретният проблем (ако има такъв), който авторът разглежда (като Павел, който пише на галатяните за теологичните заблуди, които се проповядват относно спасението и закона)? Както знаем, голяма част от Новия Завет е написана под формата на послания или писма, а хората обикновено пишат писма, за да отправят конкретни послания към адресатите.


С други думи, когато четем някое от посланията на апостол Петър, ще бъде добре да научим възможно най-много за историческия контекст на съответното писмо. Какво казва и защо? И разбира се, най-важното: Какво послание можем ние (към които то също е отправено по боговдъхновение) да извлечем от него?

И както ще видим скоро, дори още в първите стихове, апостол Петър желае да разкрие доста важни истини и за нас днес, които живеем векове след написването на това Послание.


За тази седмица прочетете:
1 Петър 1:1,2; Йоан 3:16; Йезекиил 33:11; 1 Петър 1:3-21; Левит 11:44, 45; 1 Петър 1:22-25.



Към изгнаниците Неделя - 2 април

Ако ви дадат лист хартия, започващ с думите „Уважаеми/a господине/госпожо“, ще разберете, че четете писмо. Освен това ще допуснете, че писмото е от някого, с когото вероятно не сте близки.

Точно както съвременните писма имат стандартно въведение, така е и при древните. Въведението на Петър е типично за неговото време. Споменава се авторът и хората, към които е адресирано.


Прочетете 1 Петър 1:1. Какво бихме могли да научим от този стих за контекста?


Апостол Петър недвусмислено разкрива самоличността си. Името му е първата дума от писмото. Обаче веднага се определя като „апостол на Исус Христос“. Както често прави и ап. Павел (Галатяни 1:1; Римляни 1:1; Ефесяни 1:1), веднага представя своите „акредитивни писма“, подчертавайки призванието си от Бога. Той е „апостол“, тоест „изпратен“, и Този, Който го изпраща, е Господ Исус Христос.

После посочва и района, към който е отправено писмото му: Понт, Галатия, Кападокия, Азия и Витиния. Все области в Мала Азия, в общи линии разположени в район от съвременна Турция, намиращ се източно от Босфора.

Съществува спор дали Петър е писал предимно на евреи, или на езичници християни. Думите, които употребява в 1 Петър 1:1: „пришълци“, „пръснати“ [diaspora – гр. разсейване, разпръскване, семе – б. ред.], по принцип се отнасят за евреите, които живеят извън Светите земи през I век. Думите „избрани“ и „осветени“ в 1 Петър 1:2 са подходящи както за евреи, така и за езичници християни. Описанието на хората извън общността като „езичници“ (1 Петър 2:12; 4:3) също подчертава еврейския характер на получателите на писмото.

В отговор някои коментатори изтъкват аргумента, че думите на апостола в 1 Петър 1:18 и 4:3 биха били по-подходящи за езичници християни, отколкото за евреи. Все пак дали Петър наистина би писал на евреи за „суетния живот, предаден ви от бащите ви“? Или дали би казал на еврейски читатели: „Защото достатъчно е миналото време, когато сте живели така, както искат да живеят езичниците, като сте прекарвали в разврат, похоти, пиянство, гуляи, опивания и нечестиви идолослужения“ (1 Петър 4:3)?

Обаче по-важното за нас не е толкова кои са били неговите конкретни получатели, колкото съдържащата се в писмото вест.




Избраните Понеделник - 3 април

Прочетете 1 Петър 1:2. Какво още ни казва стихът за хората, на които пише Петър? Как ги нарича той?


Независимо дали пише на евреи, или на езичници християни, Петър е сигурен в едно: те са „избрани по предузнанието на Бога Отца“ (1 Петър 1:2).

Тук обаче човек трябва да бъде внимателен. Това не означава, че Бог е предопределил някои хора за спасение, а други – за погубване, и по някаква щастлива случайност хората, на които пише Петър, са се оказали от избраните или предпочетените от Бога за спасение; докато други са избрани от Него за погубване. Това учение не е библейско!


Прочетете 1 Тимотей 2:4; 2 Петър 3:9; Йоан 3:16; Йезекиил 33:11. Как тези стихове ни помагат да разберем какво има предвид Петър, когато нарича тези хора „избраните“?


Библията е категорична, че Божият план е всички да бъдат спасени; план, замислен в тяхна полза още преди сътворението на земята: „както ни е избрал в Него преди създаването на света“. „Всички“ са „избрани“ в смисъл, че Божията първоначална цел е всички да бъдат спасени и никой да не загине. Той е предопределил цялото човечество за вечен живот. Това означава, че планът на спасението по начало включва всеки един в изкуплението дори ако не всички впоследствие приемат предложеното им изкупление.

Божието предузнание на избраните е просто Неговото предварително знание за това какво решение ще вземат за спасението. Това предузнание по никакъв начин на насилва решението им, както фактът, че майката знае, че детето ще избере шоколадов сладкиш вместо зелен боб, не означава, че нейното предварително знание за решението принуждава детето да направи препоръчвания от нея разумен избор.


Каква увереност ви носи насърчителната истина, че Бог ви е избрал за спасение?




Важни теми Вторник - 4 април

Прочетете 1 Петър 1:3-12. Какво е основното послание на апостол Петър в тези стихове?


В поздрава към читателите си от 1 Петър 1:1,2 апостолът споменава Отец, Сина и Светия Дух (стих 2). Трите лица на Божеството са темата на 1 Петър 1:3-12. Отец и Синът се споменават в 1 Петър 1:3-9, е Светият Дух откриваме в 1 Петър 1:10-12.

Докато пише за Отец и Сина, и за делото на Светия Дух, Петър въвежда много от темите, към които по-късно ще се върне.

Християните, започва той (1 Петър 1:3; Йоан 3:7), са новородени. Целият им живот е преобразен чрез възкресението на Исус и изключителното наследство, което ги очаква в небето (1 Петър 1:3,4). Тук, както и на толкова други места в Новия Завет, възкресението на Исус е ключът към християнската надежда.

Тази надежда дава на християните причина за радост въпреки факта, че много от читателите на Първото послание преживяват страдания. Тези страдания изпитват и пречистват тяхната вяра точно както огънят изпитва и пречиства златото. Макар че читателите му не са виждали Исус по време на земното Му служене, те Го обичат и вярват в Него. И резултатът от вярата им е спасението и обещанието за „наследство – нетленно, неоскверняемо и което не повяхва, запазено на небесата за вас“ (1 Петър 1:4).

Апостол Петър още споменава, че старовременните пророци са предсказвали „благодатта, която беше назначена за вас“ (1 Петър 1:10). Пророците от Стария Завет „претърсиха и изследваха“ (1 Петър 1:10) спасението, което тези хора сега преживяват в Исус.

Докато понасят гонения заради вярата си, Петър посочва, че те са част от един по-обширен конфликт между доброто и злото. Накрая апостолът се опитва да им помогне да останат верни на истината дори в изпитанията.


В 1 Петър 1:4 се казва, че има наследство, „запазено на небесата за вас“. Помислете за него в личен план: има конкретно място, запазено в небето за вас лично. Какво следва да бъде отношението ви към това прекрасно обещание?




Да живеем живота на спасените Сряда - 5 април

Прочетете 1 Петър 1:13-21. Какво трябва да мотивира поведението на християнина според тези стихове?


Думата „затова“, с която започва 1 Петър 1:13, показва, че следващите думи са логична последователност от предишните. Както видяхме в урока вчера, Петър говори за Божията благодат и за надеждата, която християните имат в Исус Христос (1 Петър 1:3-12).

В резултат на тази благодат и надежда апостолът подтиква читателите си: „Препашете се през кръста на вашите помисли“ (1 Петър 1:13). Тоест в отговор на спасението, което имат в Исус, те трябва да подготвят съзнанието си, за да устояват твърдо и да бъдат верни.


Прочетете 1 Петър 1:13. Какво означава да възложите надеждата си напълно върху благодатта, разкрита в Христос?


Несъмнено Петър им казва, че тяхната надежда е единствено в Исус. Но след това подчертава, че от християните се очаква да се държат по определен начин в резултат на това, че са спасени. Той споменава три от най-важните катализатора на християнско поведение: Божия характер (1 Петър 1:15, 16), идващия съд (стих 17) и цената на изкуплението (стихове 17-21).

Първото нещо, което подбужда християнското поведение, е Божият характер. Можем да го обобщим по следния начин: Бог е свят. Петър цитира Левит 11:44,45, когато казва: „Бъдете святи, защото Аз съм свят“ (1 Петър 1:16). Затова последователите на Исус също трябва да бъдат святи (стихове 15-17).

Вторият мотив за християнско поведение се корени в разбирането, че Бог, Който е свят, ще съди всекиго поотделно безпристрастно според делата му (1 Петър 1:17).

Третият мотив произтича от великата истина, че християните са изкупени. Това означава, че са купени за определена цена, много висока цена: скъпоценната кръв на Христос (1 Петър 1:19). Апостолът подчертава, че смъртта на Исус не е историческа случайност, но е планирана още преди сътворението на света (стих 20).


Кое ви мотивира да бъдете християни? Ако някой ви попита: „Защо си християнин?“, какво бихте му отговорили и защо? Споделете отговорите си с групата в събота.




Обичайте се един друг Четвъртък - 6 април

След това апостол Петър насочва християните към върховната проява на един свят и верен живот.


Прочетете 1 Петър 1:22-25. Каква важна идея защитава той тук за смисъла на християнството?


Апостолът започва с идеята, че християните вече са очистени („Понеже сте очистили (…)“) и живеят в послушание към истината (1 Петър 1:22). Глаголът „очиствам“ или „пречиствам“ е тясно свързан с думите „свят“ и „святост“, което го съчетава с казаното от Петър няколко стиха преди това (стих 15). Чрез посвещението си на Исус и кръщението (1 Петър 3:21,22) християните са се очистили, като са се отделили и посветили на Бога, и показват това, като се покоряват на истината.

Тази промяна в живота им има за естествена последица сближаването с хора с подобен мироглед. Подобни връзки са толкова силни, че Петър използва термини от семейния живот, за да ги опише. Християните трябва да са водени от братска и сестринска любов. Използваната в 1 Петър 1:22 гръцка дума, когато се говори за „братолюбие“, philadelphia, означава буквално „братска/сестринска любов“. Това е любовта в семейството.

В гръцкия език има няколко думи, които се превеждат с „любов“: philia (приятелство), eros (страстната любов между съпруга и съпругата), agape (чиста любов, която прави добро на другия). Думата, която Петър използва при написването на „обичайте се един друг горещо“ (1 Петър 1:22), е свързана с agape – което обикновено означава чистата любов, която прави добро на другите. Именно затова той добавя фразата да се обичат един друг „от сърце“ (1 Петър 1:22) – сърдечно, което е резултат от „възраждането“ (стихове 3 и 23) чрез нетленното Божие Слово. Тази любов произлиза единствено от Бога; тя не може да се роди от едно егоистично, егоцентрично сърце и сигурно затова апостолът поставя толкова голямо ударение върху очистването и „покоряването на истината“ (стих 22). Истината не е просто нещо, в което вярваме; тя трябва да се живее на практика.


Как да се научим да проявяваме повече любов? Какви решения трябва да вземем, за да можем да даряваме любов, която произлиза от едно „чисто сърце“?




Разширено изучаване Петък - 7 април
Прочетете още:

„Съвършено послушание чрез Христос“ (с. 373-376); „Христос, пътят на живота“ (с. 365-368) от „Избрани вести“, Т. 1 на Елън Г. Уайт.

Удивително е колко дълбока и богата е тази първа глава от Посланието на апостол Петър и колко много теми разглежда. Той започва Посланието си с разсъждение върху характера на Божеството, въвеждайки Отец, Сина и Светия Дух. Отец ни е дал Спасител в лицето на Своя Син Исус Христос и в Него ние сме избрани за освещение и послушание. Започваме да обичаме Исус и в Него се радваме с възвишена радост, защото чрез Неговата смърт и възкресение имаме обещанието за „нетленно наследство“ в небето. Дори сред изпитания можем да изпитваме силна радост от спасението чрез Христос. „Неговите [на Петър] писма са средството за възраждане куража и укрепване вярата на хората, които понасят изпитания и скърби, както и за стимулиране добрите дела на тези, които заради многобройните изкушения рискуват да пуснат ръката си от Бога“ (Уайт, Елън Г. Деяния на апостолите. Изд. „Нов живот“, София, 1992. С. 234, 235). Междувременно Светият Дух действа чрез пророците, за да им даде наставления за времето, в което живеят Петър и неговите читатели. Затова християните трябва да живеят свято, в послушание към истината, в общности, изпълнени с тази любов, която произтича от едно „чисто сърце“.

За разискване:

1. Разсъждавайте в групата върху отговорите на последния въпрос от частта за сряда: Какво ни мотивира да бъдем християни? Какво общо има в отговорите ви? По какво се различават?

2. На два пъти в първата глава (1 Петър 1:3, 21) Петър повдига темата за възкресението на Исус. Кое го прави толкова важно за нашата вяра?

3. Апостолът говори за „нетленно наследство“ (виж също Даниил 7:18). Какво означава това? Помислете за всички неща в този свят и този живот, които умират или могат да бъдат мигновено унищожени. Колко прекрасно е всъщност нашето наследство в сравнение с тях?

4. Как може вярата ни да расте сред изпитания? Иначе казано, какви решения трябва да вземаме, за да се учим от несгодите си?


Тази събота, 08.04.2017 г., ще се молим за църкви „Кърджали” и „Кюстендил-А”.




Разказ
Отмененото погребение – Част 2

Всички в стаята също чуха Оне-Оджо да киха и бързо излязоха навън силно изплашени. Продължих да се моля и Оне-Оджо отвори очи. Тя се опита да се освободи от въжетата, с които бе овързана. Повиках брат й да дойде и да развърже погребалните въжета.

Когато видя, че тя се мъчи да се освободи, брат й започна да трепери от страх. Настоях да развърже сестра си. След като бе вече свободна, ние й помогнахме да седне на стола. Оплаквачите, които бяха избягали, сега се трупаха около вратата и прозорците, за да видят как едно умряло момиче е оживяло.

Оне-Оджо поиска да яде и някой й донесе храна. Скоро силата й се възвърна и ние заедно благодарихме на Бога. След това казах на семейството, че Бог е излекувал дъщеря им в отговор на молитва, но Той не желае да има нищо общо с магьосничеството. Предупредих ги да не слагат билки върху момичето, какъвто е обичаят им, тъй като това е форма на магьосничество и не е угодно на Бога. Майката и брат й кимнаха в знак на съгласие.

Върнах се в стаята си по тъмно. Краката ми трепереха и аз се чувствах слаба и изтощена. Коленичих и се помолих: „Господи, днес ти отговори на моята молитва подобна на тази на Тома. Вярвам. Използвай ме както пожелаеш. Аз съм твоя.“ Паднах на леглото и заспах непробудно.

В около 1 ч. през нощта чух тропане на вратата. „Ела – помоли тя. – Оне-Оджо е мъртва.“

„Как е възможно – попитах аз. – Бог никога не се проваля.“ Тръгнах бързо с нея към мястото, където Оне-Оджо лежеше на леглото. Проверих пулса и дишането. Отново бемъртва. Когато коленичих до нея, помирисах билките на шамана, с които някой бе поръсил тялото й.

„Кой е поставил тези билки върху тялото?“, попитах аз. Майката на Оне-Оджо каза, че сигурно съпругът й го е направил, тъй като няма никой друг в къщата.

„Бог я възкреси от мъртвите – казах аз – и на Него се дължи славата за нейното възкресение. Някой обаче е обезславил Бога и е сложил тези билки върху нея. Сега тя е мъртва отново!“

Обърнах се и се помолих, а семейството седеше мълчаливо отстрани. След няколко минути Оне-Оджо отвори очи и седна. Останах с нея няколко минути. Преди да си тръгна, отново предупредих семейството да не допуска никой да докосва тялото й с билки от шамана. Майката и брат й кимнаха с глава. Тръгнах си към дома и паднах изтощена на леглото.

Продължението следва.



Created by ULimited®