Пророчествата и Библията

Докато продължаваме да изучаваме посланията на апостол Петър, един факт би трябвало да привлече вниманието ни – колко уверен и сигурен е той в думите си. Забелязваме същото и при апостол Павел – ясно и твърдо убеждение в това, което проповядва за Исус Христос и за Кръста.

В стиховете за тази седмица ще видим още от тази увереност на Петър. Той дори ни казва защо е толкова сигурен. Понеже, според думите му, не вярваме в „хитро измислени басни“ (2 Петър 1:16) – като тези, изграждащи езическите религии по онова време. Точно обратното, Петър е сигурен в това, което вярва, по две причини.

Първо, той е свидетел на „нашия Господ Исус Христос“. А второ, може би дори още по-важно (защото почти всички останали не са били преки свидетели), е „достоверното пророческо слово“ (2 Петър 1:19). Апостолът отново се обръща към Библията и я посочва като сигурно доказателство в полза на Исус, особено пророчествата, които говорят за Него. Няма съмнение, че това са някои от същите пророчества, които Исус сам споменава, когато говори за Себе Си (Матей 26:54; Лука 24:27). Следователно щом Исус и Петър приемат Библията с такава сериозност, ще дръзнем ли ние да направим нещо по-малко?

В своите послания Петър свидетелства с голяма убеденост. Той знае за какво говори, защото знае за Кого говори. И една от причините е увереността, че Исус е Този, Когото са предрекли старозаветните пророци. Именно доверието в Писаното Слово му помага да опознае Словото, което „стана плът“ (Йоан 1:14).

В 1 Петър 1:10-12 апостолът насочва читателите си към еврейската Библия, към древните пророци и какво те казват за Исус. Според него Светият Дух разкрива в Стария Завет две съдбоносни истини за Него: страданията на Христос, а след това славата (1 Петър 1:11). Тези две нишки могат да се проследят в цялата еврейска Библия.

В 1 Петър 1:10-12 апостолът уверява читателите си, че заемат много специално място в историята на спасението. На тях им е разкрито много повече, отколкото на древните пророци. Пророците говорят за своето време, но съществени части от техните вести няма да се изпълнят до Пришествието на Христос.

Част от предсказанията на пророците са се изпълнили само по времето, когато живеят читателите на Петър. Тези читатели имат възможността да чуят от хората, „които ви проповядваха благовестието чрез Светия Дух, изпратен от небесата; в което и самите ангели желаят да надникнат“ (1 Петър 1:12). След като им се проповядва благовестието, те разбират много по-ясно от древните пророци естеството на страданията и унижението на Изкупителя. Разбира се, ще трябва да бъдат търпеливи, както и ние, за „идващата след тях слава“ (1 Петър 1:11). След като първата част от тези пророчества се е изпълнила, можем да бъдем сигурни и за последната.

Освен пророческото слово, Петър е очевидец и на много от нещата, за които проповядва. Християнството, казва той, е основано не на „хитро измислени басни“ (2 Петър 1:16), но на истински събития, които се случват в историята – на които самият той е свидетел.

В евангелията Петър присъства на много от централните събития в живота и служенето на Исус. Той е непосредствен свидетел на проповядването, поученията и чудесата. От първите чудеса с рибите (Лука 5:4-6) до срещата с Исус в Галилея след възкресението Му (Йоан 21:15) Петър е очевидец на голяма част от събитията.

Петър подчертава едно конкретно наблюдавано от него събитие: Преображението на Исус. Христос взема Петър, Яков и Йоан със Себе Си на върха на планината, за да се помолят (Лука 9:28). Докато е там с тях, Той се преобразява пред очите им. Лицето Му започва да блести и дрехите Му стават ослепително бели (Матей 17:2; Лука 9:29). При Него идват Мойсей и Илия, а глас от небето казва: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“ (Матей 17:5).

Петър е видял много неща, докато е с Исус; обаче на преден план изплува тази случка. Тя разкрива, че Исус е Божият Син, че времето, което прекарва на земята, е според Божия план и че има много специална връзка с Отец. Дори при всичко, което Петър е видял и ще види, именно това събитие – включващо гласа, „идващ от небето“ (2 Петър 1:18) – избира да подчертае в писмото си.

Тук, както и на много други места в Библията (Битие 1:4; Йоан 1:5; Исая 5:20; Ефесяни 5:8), се прави разлика между светлината и тъмнината. За Петър Божието Слово свети като лампа в „тъмно“ място (някои превеждат думата тъмно и като „запуснато“, „мръсно“). Затова той е категоричен, че трябва да „внимаваме“ в тази светлина, да я следваме, докато „се зазори и зорницата изгрее в сърцата“ ни. Ние сме грешни същества, живеещи в грешен и мрачен свят. Имаме нужда от свръхестествената Божия сила, която да ни изведе от тази тъмнина към Светлината, а тя е Исус.

Петър посочва на читателите си една цел. Някои вярват, че изразът „докато се зазори“ се отнася за Второто пришествие на Исус. Макар това определено да е най-голямата ни надежда, идеята за „зорницата“, която изгрява в сърцата ни, звучи по-непосредствено и лично. „Зорницата“ е Исус (Откровение 2:28; 22:16). Неговото изгряване в сърцата ни изглежда се отнася за опознаването Му, облягането единствено на Него и преживяването на присъствието на живия Христос в живота на всеки един. Исус не трябва да бъде само доктринална истина; Той трябва да е център на живота ни и източник на нашата надежда и вяра. Затова Петър прави пряка асоциация между изучаването на Божието Слово и спасителната връзка с Исус, „Зорницата“.

И разбира се, когато светлината свети в нас, ние ще я разпръскваме и сред останалите. „Цялата земя трябва да бъде осветена със славата на Божията истина. Светлината трябва да заблести над всички страни и народи. И именно хората, които са я получили, трябва да я излъчват. Зорницата е изгряла над нас и ние трябва да насочваме светлината ѝ в пътя на онези, които са в тъмнина“ (Уайт, Е. Християнска опитност и учения на Елън Г. Уайт. С. 220 – амер. изд.).

Подчертавайки, че християнството не е основано на хитро измислени басни (2 Петър 1:16), Петър предлага двупосочни доказателства: първо, очевидци (2 Петър 1:16-18); второ, библейските пророчества (2 Петър 1:19-21) – аргумент, който е използвал и по-рано.

Апостолът казва също, че „никое пророчество в Писанието не е собствено обяснение на пророка на Божията воля“ (2 Петър 1:20). С това становище той не ни забранява да изучаваме Библията сами. Последното би било съвсем изкривено тълкувание на думите на човек, който казва в 1 Петър 1:13: „препашете се през кръста на вашите помисли“ или „подгответе умовете си за действие“ (Нов ревизиран стандартен превод). Нито пък съответства на високата оценка, която дава на древните пророци, които усърдно изследват смисъла на дадените им пророчества (1 Петър 1:10).

Тогава какво има предвид апостол Петър? Новозаветната църква върви напред заедно и изучава Писанията колективно. Християните са част от едно по-голямо тяло (1 Коринтяни 12:12-14). И тук Петър предупреждава за такива тълкувания, които отхвърлят прозренията на общността от вярващите. Ние като общност можем да израстваме при взаимодействието си с другите. Духът работи с общността и отделните хора в нея. Могат да се споделят прозрения, които да се изясняват и задълбочават. Но този, който работи на своя глава, отказвайки да приеме информация от другите, вероятно ще стигне до неправилни тълкувания, особено за пророчествата.

В следващите стихове намираме логична причина за това наблюдение на Петър. Той пише на християни, сред които има лъжепророци и фалшиви учители (2 Петър 2:1). Апостолът ги насърчава да съобразяват тълкуването на Писанието с църквата като цяло. Колко хора са изпадали във фанатизъм и заблуда, понеже са отказвали да послушат съвета на водената от Духа общност от вярващи? Това е било опасност в миналото; остава такава и днес.

Както вече видяхме, апостол Петър поставя силен акцент върху Свещеното Писание. 2 Петър 1:19-21 е категорично потвърждение за важността на Библията в нашата християнска опитност и за нейното боговдъхновение. Апостолът изрично казва във 2 Петър 1:21, че Библията не е продукт на човешка воля, на човешки планове, като останалите книги. Тя е написана чрез силата на Светия Дух, Който действа в „светите човеци“.

След като предупреждава Тимотей за опасностите, заплашващи него и църквата, Павел описва накратко стойността на Библията. „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата“ (2 Тимотей 3:16).

Поука – Доктрините са ученията на църквата. Те изразяват вярванията на общността по различни библейски теми, счетени за важни в Божието Слово. В идеалния случай в центъра на всяка доктрина трябва да стои Христос и всяка трябва да ни учи как да живеем според „съвършената Божия воля“ (Римляни 12:2).

Изобличение – Павел казва на Тимотей, че Писанието е полезно за „изобличение, за поправление, за наставление в правдата“ (2 Тимотей 3:16). Петър казва нещо подобно, когато твърди, че пророчествата в Писанието са като лампа, която свети в тъмно място (2 Петър 1:19). С други думи, Библията е ръководство за това как да живеем и кое е правилно и неправилно поведение. Вдъхновена от Светия Дух, тя не е нищо по-малко от разкритата Божия воля.

„Мъдри за спасение“ – Когато казва, че Писанието ни прави „мъдри за спасение“ (2 Тимотей 3:15), Павел изтъква, че то ни води при Исус. Спасението се основава на вярата, че Той е умрял за нашите грехове.

Доктрини, морално ръководство, познание за спасението – нищо чудно, че Божието Слово е като „светило, което свети в тъмно място, докато се зазори и зорницата изгрее в сърцата ви“ (2 Петър 1:19).

„Пръв и най-висш дълг на всяко интелигентно същество е да научи от Писанията какво е истина, а след това да постъпва според светлината и да насърчава и другите да следват примера му. Ние трябва всеки ден да изследваме Библията старателно, като преценяваме всяка идея и сравняваме стих със стих. С Божията помощ трябва да си изградим собствено мнение за ученията ѝ, защото ще отговаряме пред Бога лично.

Най-ясно разкритите в Библията истини са оплетени в съмнения и неяснота от образовани хора, които с претенцията си за велика мъдрост учат, че Писанията имат мистично, тайнствено духовно значение, което не трябва да се разбира буквално от използвания език. Те са фалшиви учители. Именно за такива хора Исус заявява: „Не знаете нито Писанията, нито Божията сила“ (Марк 12:24). Езикът на Библията трябва да се обяснява според очевидното му значение, освен ако не е употребен символ или метафора. Христос е дал обещанието: „Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря“ (Йоан 7:17). Само ако хората приемеха Библията в буквалното ѝ значение, ако нямаше фалшиви учители, които да заблуждават и объркват умовете им, би се извършило дело, което би зарадвало ангелите и би въвело в кошарата на Христос десетки хиляди хора, които сега блуждаят сред лъжи“ (Уайт, Елън Г. Великата борба. Изд. „Нов живот“. С. 373).

Като професионален фотограф аз снимам с фотоапарат и камера сватби и други важни събития. Правя също така документални филми за телевизията и снимки на спортни състезания.

Когато станах адвентист, започнах да се чудя как въобще ще бъде възможно да спазвам съботата. Повечето събития се състояха в събота, а аз трябваше да снимам, за да си запазя работата. Имах да издържам семейство и затова реших да ходя на църква в събота, когато нямам работа, но когато ми възложат някаква задача, да работя.

Нямах обаче мир в себе си, когато работех в събота. Изглеждаше, че колкото и усърдно да работех, не постигах успех. Някой в семейството се разболяваше или се появяваха непредвидени разходи. Помолих пасторите в църквата да се молят за нас.

Бог се намеси. Фирмата, за която работех, бе купена от друга фирма и аз изгубих работата си. Веднага започнаха да ми се обаждат разни хора и да ме канят да работя на свободна практика. Осъзнах, че бих могъл да имам свой собствен бизнес.

Точно тогава чух проповед за това колко важно е да бъдем верни на Божиите принципи, каквато и да е цената. Проповедта докосна съвестта ми. Знаех, че Бог ме подтиква да Му бъда верен в по-голяма степен. Реших да не приемам никакви поръчки за събота. Знаех, че ще бъде трудно, тъй като повечето социални събития се провеждат през уикенда. Останах твърдо решен да се уповавам на Бога да се погрижи за всичките ни нужди.

Не винаги е лесно. Понякога се налагаше да молим хазяина за отсрочка на наема или да измисляме нови начини, за да си покриваме разходите. Бог винаги бе с нас.

Точно когато дълговете ми станаха непоносими, аз срещнах на улицата един от бившите ми клиенти. Той ми дължеше пари от много време. Поговорихме няколко минути, но никой от нас не спомена за парите. Тъкмо когато се канех да си тръгна, той ми подаде сумата, която ми дължеше от години. Няколко месеца по-късно друг бивш клиент ми плати парите, за които бях забравил и никога не бях очаквал да получа.

Не печеля колкото във времето, когато работех в събота, но Бог ни благославя по различни начини. Децата ни боледуват по-малко и ние имаме по-малко неочаквани разходи. Знам, че не трябва да се безпокоя за бъдещето. Опитвам се да насърча и другите да бъдат верни и ги уверявам, че Бог винаги ще намери изходен път.

ЛеДу Бако живее в Яунде, Камерун.