Светият Дух и воденето на свят живот

Лесно бихме могли да съсредоточим вниманието си върху светостта на Бога и да не се замисляме за Божията явна ненавист спрямо греха и злото.

Но светостта е изключително важна тема в Библията. Стремежът към святост, да станем любящи и чисти като Исус, трябва да бъде приоритет на всеки християнин. С право се ужасяваме от отношението: „Аз пък съм по-свят от теб!“. Но същевременно лесно забравяме какво означава да водим чист и осветен живот.

Божията любов и Неговата святост са неразделни. Без светостта Му Неговата любов би била застрашена от сантиментализъм; без Неговата любов светостта Му би била сурова и недостижима. И двата атрибута – Неговата любов и Неговата святост – са самата сърцевина на Божието естество.

Светият Дух е неразривно и многопосочно свързан с нашия стремеж към святост. Все пак Неговото име е Свят Дух и Той е наречен „Дух на святост“ (Римляни 1:4). Неговото име ни напомня, че Бог е свят и че най-голямото Божие желание е да направи грешниците по образа на Своята святост.

Тази седмица ще разгледаме по-детайлно какво означава да бъдем святи и да водим осветен живот.

Популярно е да се набляга върху Божията любов, като се пренебрегва Неговата святост. Макар че Той е любов, идеята за светостта по-често се свързва с Божието име в Библията, отколкото с която и да било друга Негова черта (Псалми 89:18; Исая 40:25; Еремия 51:5; Езекил 39:7; Откровение 4:8). Светостта описва чистотата и моралното съвършенство на Неговото естество. Божията святост означава, че Той е съвършено добър и напълно свободен от зло. Божията святост е съвършенството на всички други Негови характеристики.

Ако притежаваше всемогъщество (безкрайна сила), всезнание (съвършено и пълно познание) и вездесъщност (присъствие навсякъде), но не притежаваше съвършена святост, Той би бил сила, от която с право бихме се ужасявали. Вместо това Той е Бог, Когото можем да обичаме.

Силата Му е свята сила. Милостта Му е свята милост. Мъдростта Му е свята мъдрост и любовта Му – свята любов. В този смисъл светостта е най-интимната божествена дума от всички, защото е свързана със самото естество на Бога. Да се отрича чистотата на Божията свята същност е може би по-лошо от това да се отхвърли Неговото съществуване. Второто твърди, че Той не съществува, а първото Го представя като студено, дори отблъскващо божество.

Божията святост означава, че Той е отделен от греха и напълно посветен на стремежа към доброто, което въплъщава в самия Себе Си. С други думи, светостта обозначава качество на взаимоотношенията, както и морално качество. Тя обхваща отделянето от греха и пълното посвещение на Божията слава.

В Исая 6:3 и Откровение 4:8 Бог е описан като „Свят, свят, свят“. Когато библейските автори искат да подчертаят особената важност на дадено становище, те повтарят думата, за да привлекат вниманието към казаното. Исус привлича нашето внимание към важните свидетелства, като повтаря: „Истина, истина“ (Йоан 5:24; 6:47 и т.н) или „Йерусалиме, Йерусалиме“ (Матей 23:37), или повтаряйки дадено име: „Марто, Марто“ (Лука 10:41). От всички Негови отличителни черти само Божията святост се споменава три последователни пъти. Това говори за послание от изключителна важност. Божието естество наистина е свято. Той е чист и добър.

„Колкото по-близо идвате до Исус, толкова по-грешни ще изглеждате в собствените си очи; защото духовното ви зрение ще става все по-чисто и вашите несъвършенства ще се виждат все по-ясно и в явен контраст с Неговото съвършено естество. Това е доказателство, че сатанинските измами са изгубили своята сила и вече ви възкресява и раздвижва животворното влияние на Божия Дух“ (Уайт, Е. Пътят към Христос. Гл. „Как се познава Христовият последовател“, стр. 66, изд. „Нов живот“, София).

Светостта е едновременно и Божи дар, и Негова заповед. Ето защо трябва да се молим за нея и да се стремим да я проявяваме ежедневно. Светостта е плод на Светия Дух, изявен в живота ни, когато ежедневно ходим с Христос в Духа (Галатяни 5:16,22,25). С една дума, светостта е христоподобие. Това означава да принадлежим на Христос и да живеем като Негово дете в любяща покорност и посвещение, все повече и повече да ставаме подобни на Него. Основното значение, свързано със смисъла на светостта, говори за състояние на отделеност за свято служене на Бога. От друга страна, светостта обхваща и вътрешно морално и духовно качество, а именно, праведност и чистота пред Бога. И двата аспекта трябва да вървят ръка за ръка.

В Новия Завет вярващите са наречени „светии“ поради уникалната им връзка с Исус, която ги отделя за специална цел. Светостта им не ги прави етично съвършени и безгрешни, а ги променя така, че да започнат воденето на чист и свят живот (ср. с 1 Коринтяни 1:2, където апостол Павел нарича коринтяните святи или светии, въпреки че не са безгрешни и съвършени). Вярващите са увещавани да търсят светостта, без която никой няма да види Господа (Евреи 12:14). Приемането от Бога на всеки вярващ е цялостно още от самото начало, но нашето израстване в освещението е доживотен процес и винаги трябва да се простира все по-далеч, така че все повече и повече да се преобразяваме според неопетнения образ на Онзи, Който ни спасява.

Нашето освещение се постига чрез вяра (Евреи 11:6) със силата на Светия Дух (2 Солунци 2:13; 1 Петър 1:2). Апостол Павел пише: „(...) но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господ Исус Христос и в Духа на нашия Бог“ (1 Коринтяни 6:11). Исус поражда в нас доживотно израстване в святост, като подхранва плода на Духа в нас. Нашата промяна по Негово подобие идва от Господа, Който е Дух (вж. 2 Коринтяни 3:18).

Във всеки вярващ се води битка. Напрежението, с което се сблъскваме, произтича от факта, че грехът обитава в нас (Римляни 7:20). Апостол Павел е наясно с тази битка, когато заявява към края на живота си: „Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя – като забравям задното и се простирам към предното, пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса“ (Филипяни 3:13,14).

Битката, която сме призовани да водим, е да „гледаме на Исус – начинателя и усъвършителя на вярата ни“ (Евреи 12:2). Твърде често сме прекалено егоцентрични в религията си. Съсредоточаваме се върху нашите победи и поражения, вместо върху Бога, а само Той може да ни даде победа над греха. Ако Светият Дух ни помага да гледаме към Исус, няма да имаме желание за греха и ще се откажем от всичко, което така лесно ни оплита (Евреи 12:1). Но когато се съсредоточим върху греховете и недостатъците си, гледаме към себе си, а не към Христос. Това лесно води до поражение, защото – гледайки недостатъците си – неусетно бихме могли да се обезсърчим. Но като гледаме на Исус, ще се насърчим и ще сме в състояние да живеем победоносно.

Знаем, че Бог ни призовава да спазваме Неговия закон. Но възниква въпросът защо да спазваме закона Му, щом не може да ни спаси? Отговорът се крие в концепцията за светостта.

Законът е свят, праведен и добър. Тези три характеристики подходящо описват единствено самия Бог. Следователно законът е израз на Божия характер.

Да се води изпълнен с Духа живот означава живот според Божия закон. Законът е неизменното правило на Неговата святост. Стандартът, задаван от закона, не се променя – както не се променя и самият Бог. Исус потвърждава, че законът не е премахнат, че всяка частица от него трябва да се изпълни (Матей 5:17-19). Да се спазва законът не е законничество – това е вярност. Законът не ни спасява. Никога не може да ни спаси. И никога не е нашият път към спасението. Той по-скоро е пътят на спасените. Така да се каже, той е обувките, с които нашата любов ходи и изразява себе си. Затова Исус може да каже поразителните думи, че „понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее“ (Матей 24:12). Любовта угасва, когато законът слезе от пиедестала.

Ако правилото и нормата за святост е Божият закон, сърцевината на Неговата святост е любовта. Любовта е отговорът на Божиите спасителни дела и се проявява чрез верността. Не можете да бъдете добър ученик на Исус Христос, без да сте съзнателни и любящи пазители на закона. Въпреки че е възможно да спазвате буквата на закона без любов, не е възможно да проявявате истинска любов, без да спазвате закона. Истинската любов желае да бъде вярна. Не премахва закона. Тя го изпълнява.

Светостта е предпоставка за наслада в радостта от общението с Бога. Тя е предпоставка за нашето ефективно служене пред Бога. Нали знаем колко вярно е твърдението: „Посейте действие, ще пожънете навик; посейте навик, ще пожънете характер“? А бихме могли да добавим: „Характерът е нашата съдба“. Единственото нещо, което ще вземем със себе си в небето, ще бъдат нашите характери.

Но развитието на нови навици и характер не е себеосвещаване чрез собствени усилия. Формирането на навици е обичайният начин, чрез който Духът ни води към святост. Навиците са извънредно важни в християнското ни ходене – особено навиците, израстващи във връзка с такива библейски добродетели като любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост и себеобуздание.

Когато Светият Дух изпълни сърцата ни, ние несъмнено ще сме активни за Бога. Но твърде често забравяме, че Бог е Този, Който ни освещава и ще завърши доброто дело, започнато в нас (Филипяни 1:6). Понякога сме твърде заети с вършенето на най-различни неща за Него, че забравяме да се наслаждаваме на времето с Бога в молитва. Когато сме твърде заети, за да се молим, всъщност сме твърди заети, за да сме християни.

Може би нашите познания и успехи са ни подтиквали твърде много да разчитаме на себе си. Станали сме самоуверени. Приемаме за даденост уменията и забележителните си програми и така забравяме, че отделени от Христос и без Светия Дух не сме в състояние да постигнем нищо.

Активността не е святост. Ще има хора, които си мислят, че са извършили велики дела за Господа, но всъщност изобщо не са Го следвали. „В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме и не в Твоето ли име направихме много велики дела?“ (Матей 7:22). Има голяма разлика между това да бъдем призвани от Бога и да усещаме подтик да направим нещо за Него. Ако първо не си отделим тихо време, за да чуем Божия призив, изпадаме в опасността да бъдем целеустремени към собствените си дела. Но няма да има сила, няма да има мир, нито трайно благословение в служенето ни, ако не произлизат от Божествен призив. Най-голямата нужда в нашата лична святост е качествено време с Бога, когато слушаме гласа Му и получаваме нова сила от Словото Му, ръководени от Светия Дух. Това ще придаде на работата ни отличителна правдоподобност и убедителна сила.

Как бихме могли изобщо да се докоснем до светостта на Бога, когато естеството ни е греховно и покварено, а Неговото е безкомпромисно свято? Светостта Му Го дефинира като Единствен и Отделен от света на грях и смърт, преживявани от нас, хората. И да, това е най-удивителното: Бог ни предлага възможността да участваме в Неговата святост. То е част от смисъла на заветната връзка с Него. „Кажи на цялото общество израилтяни, като им речеш: Святи бъдете, защото Аз, Господ, вашият Бог, съм свят“ (Левит 19:2). Или както твърди Посланието към евреите: „Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет (... ) Защото ето заветът, който ще направя с Израилевия дом. След онези дни, казва Господ: Ще положа законите Си в ума им и ще ги напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат мои люде“ (Евреи 8:8, 10). В тези стихове виждаме връзката между светостта, завета и закона. Не можем да сме святи, ако не се покоряваме на Божия закон, а се подчиняваме на закона Му само защото Той, Светият Дух, записва закона Си в нашите сърца и умове. Каква свещена привилегия имаме: „да съучастваме в Неговата святост“ (Евреи 12:10), а ние изразяваме това чрез любяща покорност на Неговия закон.

Ханел отворила писмото от братовчедка си и прочела: „Предадох живота си на Исус.“ „Какво ли означава това“, зачудила се Ханел. Тя посещавала неделното училище, ни никога не била чувала някой да предаде живота си на Исус.

Ханел копнеела за такова преживяване с Бога, но не била сигурна как може да го постигне. Посещавала няколко различни църкви и участвала в младежките дейности, но никога не била открила това, което братовчедка й описвала. Купила си Библия и я прочела цялата, правела нещата, които християните би трябвало да правят, но все още изпитвала духовен глад.

След като завършила университета, Ханел се преместила в столицата на Финландия, Хелзинки. Там се запознала с бъдещия си съпруг. Поканила го на църква с надеждата, че той ще намери Бога и след това ще покаже и на самата нея как да го намери, но това не се случило.

Родили се деца в семейството и животът станал прекалено забързан. Ханел имала всичко, което желаела, с изключение на Бога. Докато посещавала различни църкви, тя се молела: „Господи, не мога да те намеря. Моля те, помогни ми да те открия.“

Дъщерята на Ханел в юношеска възраст решила да учи една година в Австралия. Силно обезпокоена, Ханел се молела дъщеря й да намери добро семейство, при което да живее. Така и станало. “Те бяха чудесни! – казала Ханел по-късно. – Бащата Грег ни помогна да настроим нашия компютър, за да можем да си изпращаме бързи съобщения. В процеса на общуване опознах Грег и му разказах как търся Бога. Той ми разказа, че е изоставил църквата на своето детство, но ми предложи да прочета една от любимите му книги – „Копнежът на вековете“. Намерих я в интернет и я прочетох. Тя промени живота ми! Прочетох я отново, като този път я сравнявах с Бибията. Най-накрая почувствах, че намирам отговори на въпросите си и започвам да живеят по-близо до Бога.

Бащата на Грег бил бивш мисионер, който можел да отговаря на въпросите на Ханел за Бога. Казал й, че е адвентист от седмия ден, но се оказало, че тя никога не била чувала за такава група. Обяснил й, че адвентистите спазват библейската събота и очакват Исусовото завръщане. Съпругът на Ханел потърсил църквата в интернет и Ханел останала доволна от това, което прочела.

Грег дал информация на Ханел и за една адвентна телевизионна станция, която излъчва по интернет. Тя изгледала няколко програми и с радост установила, че животът й се променя към по-добро.

Продължението следва.