Светият Дух – служене на по-заден план

Светият Дух не е обект на същото внимание в Писанието, както Отец и Синът. Въпреки това Библията ни казва, че Той присъства на значимите моменти в цялата свещена история. В началото, при Божественото сътворение на този свят, Той действа, но сякаш в сянка. Активно участва във вдъхновяването на Божиите пророци, като по този начин играе ключова роля при написването на Божието Слово. Участва и при зачеването на Исус в утробата на Мария.

Но не е в центъра на библейския доклад и ние знаем удивително малко за Него. Остава на заден план и това се дължи на факта, че ролята Му е да съдейства за напредването на делото на Един друг от Триединството – Исус, Божия Син – и да принася слава на Бог-Отец. Всичко това има за цел спасението на падналите в грях човешки същества от вечна смърт, която в противен случай би им нанесъл грехът.

Като сравнява действията на Светия Дух с тези на вятъра, Исус описва неуловимостта на Духа. В движенията на вятъра има нещо загадъчно. Трудно можем да предвидим с точност откъде идва и накъде отива. Кой ли не се е озадачавал от внезапно извил се вятър – сякаш дошъл от нищото?

Но можем да се научим да опознаваме движенията и моделирането на вятъра. По подобен начин Светият Дух действа там, където желае. Никой не може да Го контролира. Но можем да разберем, че Той работи и е действен. Също като вятъра, Светият Дух е неуловим, но може да бъде изключително могъщ. Разбира се, можем да почувстваме присъствието на вятъра и често да видим последиците от него дори да не сме в състояние да съзрем самия вятър. От лек бриз до смъртоносно торнадо, вятърът може да е изключително мощна сила. Когато Светият Дух е описан като вятър, Неговата дейност се свързва с идеята за вдъхване на живот на мъртвите. Това е белег за сила от най-висш порядък – нещо, което само Бог е в състояние да направи.

Как става това, за нас е тайна. Бог и Неговите дела чрез Светия Дух са по-велики, отколкото можем напълно да осмислим, а такива са и множество светски и святи неща.

Това не означава, че не бихме могли да разберем какво извършва Светият Дух. Но трябва да признаем, че подходяща добродетел при разглеждането на Божествените тайни е смирението. Смирението оценява величието на Бога и признава ограниченията ни като сътворени същества, приемайки нашата нужда от Божествено откровение.

Елън Уайт уместно отбелязва: „Тайните на Библията не само не са аргументи против нея, но напротив, те са едни от най-силните доказателства за нейната боговдъхновеност. Ако тя съдържаше само онова описание за Бога, което ние можехме да разбираме; ако Неговото величие и грандиозност можеха да се схванат от ограничените човешки умове, то тогава Библията не би съдържала, както е в действителност, онези непогрешими доказателства, които говорят за нейния Божествен произход” (Уайт, Е. Възпитание, гл. „Тайните на библията“, стр. 156, изд. „Нов живот“, 1996).

Първото важно дело на Бога на тази планета е сътворението. Библията ясно споменава Бог (Битие 1:1) и Исус Христос (Колосяни 1:16,17) като Създател на небето и земята и всъщност на всичко сътворено (Йоан 1:1-3). Но тя споменава и присъствието на Светия Дух в делото на сътворението.

Историята на сътворението в Битие 1:2 споменава присъствие на Божия Дух. Йов 26:13; 33:4; Псалми 33:6 и 104:29,30 потвърждават активната роля на Светия Дух при свръхестественото сътворяване на Земята. Когато Библията ясно споменава Бог-Отец и Неговия Божествен Син Исус Христос като активно работещи по сътворяването на света (вж. Исая 64:8; Колосяни 1:16,17), Светият Дух също присъства, макар и по малко по-тайнствен начин.

Той не заема централната роля при историята на сътворението. Вместо това се „носи” над бездната и чрез Своето движение присъства при зараждането на живота на тази земя. Еврейската дума за „движа се над“ или „нося се” (merahepeth) над повърхността на земята, употребена в Битие 1:2, е същата, използвана във Второзаконие 32:11, където Бог е сравнен с орел, носещ се над гнездото си с малки орлета. Светият Дух е тясно свързан със сътворението на живота на тази планета и се грижи за новосъздадените живи същества, както орел би се грижил за малките си. Псалми 104:30 загатва, че актът на сътворението би бил възможен само чрез делото на Светия Дух и че Той играе активна роля в този процес.

След акта на сътворението, Божият спасителен план е най-важната тема на Библията. В един греховен свят, каква полза би имало от сътворение, ако нямаше план за изкупление? Като грешници ние се нуждаем не само от Създател, но и от Изкупител. Колко благодарни трябва да бъдем, че имаме този Изкупител, Исус Христос. Без Него бихме били без надежда в един свят, който сам по себе си не ни предлага нищо.

Чрез Светия Дух светилището и службите в него илюстрират Божието опрощение на греха и предсказват делото на Исус, нашия Изкупител. Точно тук пред древните израилтяни се разкрива спасителният план (вж. Евреи 4:2). Макар че голяма част от службите в светилището сочат към Исус и Неговата смърт за опрощението на греха, Светият Дух е представен като активен участник, помагащ на конкретни хора да изградят светилището съобразно образеца, разкрит от Бога на Моисей.

Библията ни казва, че Светият Дух присъства и при изграждането на светилището – централното място, където се осъществява помирението между Бога и човешките същества и където един свят Бог се среща с грешниците. Господ предава на Моисей Своя план за изграждане на земното светилище според небесния оригинал (Изход 25:9,40).

Светилището е Божият модел, илюстриращ Неговия спасителен план. Бог желае да обитава между народа Си по специален начин и това става в светилището, което им казва да изградят. А Светият Дух дава способност на човешките същества да изпълнят с художествени умения и красота онова, което Бог им е наредил да извършат. Без Неговата помощ Израил не би могъл да постигне подобно художествено майсторство.

Светият Дух е активен в старозаветни времена, макар и да не изглежда, че Неговата дейност е така интензивна, както в новозаветната ера. С идването на Исус, обещания Месия, служенето на Светия Дух се разгръща и Той дава дарбите Си на всички вярващи. Когато Новият Завет ни казва, че Светият Дух действа по множество различни начини в нашия духовен живот и в живота на църквата, може би Неговото най-важно дело е да прославя Исус Христос.

Исус ни казва, че Светият Дух не говори за Себе Си, а за Христос. Неговото дело се състои в издигане на изкупителното дело на Исус. Той стои в сянка и насочва светлините на прожекторите към Христос. Уместно е да кажем, че „вестта на Духа към нас никога не е: „Вижте Ме, слушайте Ме, елате при Мен, опознайте Ме“, а винаги е: „Погледнете към Него и вижте славата Му, слушайте Го и чуйте словото Му, идете при Него и имайте живот, опознайте Го и вкусете Неговия дар на радостта и мира“. Духът, бихме могли да кажем, е сватовникът, небесният брачен съветник, чиято роля е да ни събере с Христос и да се увери, че ще останем заедно” (Паркър, Дж. И. В ритъма на Духа: Откриване на пълнотата в нашето ходене с Бога, стр. 57, 58 – ориг. изд.).

Това е изключително важно. Всеки акцент върху делото на Светия Дух, отклоняващ от личността и делото на Исус Христос, не е от Духа. Колкото и важен да е Светият Дух за нашия духовен живот, Той никога не трябва да заема мястото, което в нашето мислене и за нашето спасение е определено само за Исус Христос. Там, където Христос е превъзвишен, действа Светият Дух. Затова се наричаме християни, т.е. последователи на Христос (ср. Деяния 11:26), а не „пневматици”, т.е. последователи на Духа (вж. Коул, Гл. Даващият живот: Доктрината за Светия Дух, стр. 284 – ориг. изд.)

Светият Дух осъществява въплъщението на Исус (Лука 1:34,35). Той Го помазва за предстоящата Му мисия (Лука 3:21,22). Помазването на Христос Му придава сила за изпълнението на месианската задача и Го подготвя, за да предаде Светия Дух на учениците. Божият Дух насочва и подкрепя Исус при изкушенията (Марко 1:12; Матей 4:1; Лука 4:1,2,14), така че Христос „може и на изкушаваните да помага” (Евреи 2:18; ср. с 4:15,16). Светият Дух упълномощава Исус за Неговото изкупително дело (Евреи 9:14) и прави възможно възкресението на Христос (1 Петрово 3:18). Във всичко това Светият Дух остава в сянка и спомага заслугите да се дадат на Исус Христос.

Светият Дух прославя Исус Христос поне по следните няколко начина:

1. Като поучава за Него в Свещеното Писание по надежден и достоверен начин. Не ни липсва нищо, което трябва да знаем за Христос и за Неговото спасително дело, нито има нещо подвеждащо. Всичко е там, в Божието Слово, стига само да го четем с вяра и покорност.

2. Като привлича хората към спасителна връзка с Исус Христос. Светият Дух нежно въздейства върху сърцата и умовете на хората. Той им дава разбиране, така че да осъзнаят духовните неща и да бъдат готови да положат доверието си в Исус Христос и да Го приемат като свой Водач и Изкупител.

3. Като възпроизвежда характера на Христос в нас. Така Той внася в живота ни христоподобните добродетели (Галатяни 5:22,23). Чрез кръвта на Исус получаваме победа над греха (ср. Откровение 12:11) и Светият Дух ни дава възможност да живеем във вярност на Божиите заповеди.

4. Като ни дава възможност да водим христоподобен, неегоистичен и любящ живот в служене на другите. Той призовава хората към конкретни действия за Бога и им помага да достигнат другите с привлекателния Дух на Христос.

Несъмнено делото на Светия Дух е от ключово значение за нашето ходене с Господа. Ние може и да не Го видим да действа, но сме в състояние да усетим резултата от Неговото дело в нашия живот и в живота на околните. Ако вашият живот е бил променен чрез вяра в Исус, тази промяна се дължи единствено на делото на Светия Дух в него. „Макар вятърът да е невидим, резултатът му е видим и се усеща. Така и делото на Духа върху душата се открива във всяко действие на този, който преживява влиянието на Неговата спасителна сила. Когато Божият Дух живее в сърцето, Той преобразява живота. Греховните мисли се отстраняват, злите дела се отхвърлят; любов, смирение и мир заемат мястото на гняв, завист и борби. Радостта заема мястото на тъгата и лицето отразява небесната светлина” (Уайт, Е. Копнежът на вековете, гл. 17 „Никодим“, стр. 92, изд. „Нов живот“, София, 2005). Това са чудесни обещания и животът на неизброимо множество хора показва колко реални са те. Но делото на Светия Дух не е мигновено. Ние не се превръщаме автоматично в такива хора, каквито трябва да бъдем. Един живот на вяра и предаване на Господа е живот на борба, на саможертва и на покаяние, когато претърпим провал. Светият Дух е Божественият Елемент, действащ в живота ни, за да ни направи нови създания в Христос. Но това е доживотно дело. Същевременно нашите слабости и грешки трябва да ни тласкат към по-голямо предаване на Господа; не бива да оставяме дявола да ги използва, за да ни обезсърчава в нашия християнски живот – нещо, което той винаги е нетърпелив да направи. Под упрека на нашите грехове, винаги трябва да помним смъртта на Исус за очистване на грешниците. Точно защото сме грешници, нуждаещи се от благодат, Той е умрял за нас и ни е дал тази благодат.

Полският съюз решил да наеме лагера и не след дълго пристигнал камион от Дания, натоварен с военни сгъваеми легла, шкафове и кухненски уреди! Съюзът решил да действа с вяра и започнал да провежда лагери в Затоне.

Ричард отишъл в селския съвет и обяснил, че църквата се нуждае от мястото, за да учи децата и младежите как да бъдат добри граждани. Разказал как църквата вече е използвала лагера, за да помага на децата от миньорския район и на тези, чиито домове били унищожени от скорошните наводнения. Обяснил каква е целта на детските и юношеските лагери. След това помолил съвета да обсъди молбата му да даде лагера на Църквата на адвентистите от седмия ден. Един от членовете възразил, но накрая хората гласували с голямо мнозинство да го предоставят на адвентната църква. Дарение от адвентисти във Великобритания помогнало за изплащането на сградите, които до този момент били частна собственост. Бог изявил волята Си.

Освен летни лагери там се организирали и годишните лагерни събрания. Стотици хора, които не са адвентисти, ги посещават, и мнозина си тръгват, предавайки живота си на Исус.

Децата са насърчавани до водят своите приятелчата неадвентисти в лагера и някои от тези млади хора решават да последват Исус. Литературните евангелизатори използват мястото за обучение на колпотрьори, които се учат на умения, като продават литература в околните села.

Когато Ричард за първи път отишъл в Затоне, забелязал върху една стена следните думи: „Няма Бог.“ След две години по време на лагерно събрание попитал младежите какво да правят с надписа. Един млад човек се изправил и казал, че самият той е написал тези думи през 1989 г., докато бил на лагер за проблемни тийнейджъри. След като се върнал у дома, научил, че един от приятелите му е станал адвентист. Приятелят му го поканил на църква и след време той също предал живота си на Христос. Бог премахнал желанието му да пие и да пуши и го направил нов човек. Така младежът, който в пияно състояние бил написал думи против Бога на стената, помогнал тези думи да бъдат заличени, но вече като брат в Христос.