"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
КНИГАТА ЙОВ Клифърд Голдстейн
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2016 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото
Слушайте
аудио версия на уроците от

Урок 8 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 12 - 18 ноември 2016 г.

Невинна кръв


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 12 ноември
Стих за запаметяване:
„А вярата е даване твърда увереност в онези неща, за които се надяваме – убеждения за неща, които не се виждат” (Евреи 11:1).

Роденият в Алжир писател Албер Камю се бори с въпроса за човешкото страдание. В своя роман „Чумата“ той използва болестта като метафора за злините, причиняващи болка и страдание на човечеството. Описва сцена, в която малко момченце, разболяло се от чума, умира в ужасни мъки. След това свещеник, станал свидетел на трагедията, казва на присъстващия там лекар: „Това нещо ни кара да се бунтуваме, защото надминава човешкото ни разбиране. Но може би трябва да обичаме онова, което не разбираме“. Разярен, лекарят просъсква в отговор: „Не, отче. Имам съвсем различна представа за любовта. И до деня на смъртта си ще отказвам да обикна такова положение на нещата, при което децата биват измъчвани“ (Камю, А. Чумата. С. 218 – амер. изд.).


Този откъс отразява онова, което видяхме при Йов: прибързани и неубедителни отговори на въпрос без лесно решение. Йов, както и лекарят по-горе, знае, че дадените отговори не пасват на непосредствената реалност. Оттук и предизвикателството: Как да намерим разумно звучащи отговори на привидно безсмислени неща? През тази седмица ще продължим стремежа си да разберем.


За тази седмица прочетете:
Йов 10; Исая 53:6; Римляни 3:10-20; Йов 15:14-16; Йов 1:18-20; Матей 6:34.



Възражението на Йов Неделя - 13 ноември

Елифаз, Валдад и Софар са прави в едно: Бог наистина наказва злото. За тяхно съжаление, не такъв е случаят на Йов. Неговото страдание не е резултат от наказателен съд. Бог не го наказва за греховете му, както прави с Корей, Датан и Авирон. Нито пък жъне онова, което е посял, както често се случва. Не, Йов е праведен човек – сам Бог го казва (виж Йов 1:8). Затова той не само не заслужава всичко, което го сполита, но и знае, че не го заслужава. Затова печалните му слова са толкова дълбоки и горчиви.


Прочетете Йов 10 глава. Какво казва тук той на Бога и защо ни звучи толкова логично предвид обстоятелствата?


В моменти на голяма трагедия нима вярващите в Бога не задават подобни въпроси? Господи, защо изобщо Си вложил усилия да ме създадеш? Или: Защо ми причиняваш това? Или: Нямаше ли да е по-добре никога да не се бях раждал, отколкото да бъда създаден и да се сблъскам с тези неща?

Онова, което още повече затруднява ума на Йов, е, че той знае, че е верен на Бога. Вика към Него: „При все че знаеш, че не съм нечестив и че никой не може да ме избави от ръката Ти?“ (Йов 10:7).

Тук срещаме заплетена ирония – в контраст с казаното от приятелите му, Йов не страда поради свои грехове. Самата книга ни учи точно обратното: Йов страда точно защото е верен. Първите две глави от нея подчертават тази идея. Йов няма откъде да разбере, че причината е именно тази, но дори да го научи, огорчението и раздразнението му сигурно биха нараснали.

Колкото и да е уникална ситуацията с Йов, тя е и универсална, защото се ангажира с универсалния въпрос за страданието особено когато то изглежда така непропорционално спрямо каквото и да било зло, извършено от някого. Едно е да превишите скоростта и да ви глобят за това; съвсем друго е да направите същото и някой да умре.


Какво бихте казали на човек, който е убеден, че страда несправедливо?




Невинна кръв? Понеделник - 14 ноември

Често чуваме въпроса за „невинното“ страдание. Библията дори използва фразата „невинна кръв“ (Исая 59:7; Йеремия 22:17; Йоил 3:19), особено в контекста на нападение или дори убийство на хора, които не заслужават онова, което ги постига. В такъв случай, ако използваме същото разбиране за „невинна кръв“, тогава, доколкото ни е известно, нашият свят е пълен с множество примери за това.

От друга страна, Библията говори за реалността на човешката греховност и поквара, а това поставя основателния въпрос за значението на думата „невинен“. Ако всеки е съгрешил, ако всеки е нарушил Божия закон, то кой е наистина невинен? Както е казал някой: „Вашият акт за раждане е доказателство за вината ви“.

Макар теолозите и библейските изследователи векове наред да спорят за точното естество на човешката връзка с греха, Библията е категорична, че той е поразил цялото човечество. Идеята за човешката греховност не се среща само в Новия Завет. Точно обратното, новозаветното проучване на темата надгражда представеното в Стария Завет.


Какво учат следните стихове за реалността на греха? 3 Царе 8:46; Псалми 51:5; Притчи 20:9; Исая 53:6; Римляни 3:10-20.


Освен ясното свидетелство на Писанието, всеки, който някога лично е познавал Господа, зървал е Божията благост и святост, познава реалността на човешката греховност. В този смисъл кой от нас (засега ще пропуснем темата за бебетата и малките дечица) е истински „невинен“?

От друга страна, не в това е въпросът. Йов е грешник; в контекста на това той не е невинен – така, както и децата му не са невинни. И все пак какво е сторил, какво са сторили те, за да заслужат сполетялата ги участ? Нима това не е най-големият въпрос на човечеството – въпросът за страданието? Противно на „укреплението от кал“ (Йов 13:12) на неговите приятели, Йов знае, че не е заслужил случващото се с него.


Как опитността от познаването на Бога и Неговата святост, която прави собствената ни греховност толкова болезнена, ни помага да осъзнаем абсолютната си нужда от Кръста?




Несправедлива участ Вторник - 15 ноември

Прочетете Йов 15:14-16. Каква истина представя пред Йов Елифаз?


Елифаз отново говори истината (както и останалите), този път по отношение на греховността на цялото човечество. Грехът е универсален факт в живота на земята – а също и страданието. И както твърде добре знаем, всички хора понасят върховните резултати от греха. Несъмнено Бог може да използва страданието, за да ни предаде важни уроци. „Той винаги е прекарвал Своя народ през пещта на страданията. Огънят на тази пещ отделя шлаката от истинското злато на християнския характер“ (Уайт, Е. Патриарси и пророци. Гл. „Призоваването на Авраам“. София, 2005, изд. „Нов живот“. С. 71). Но има и по-дълбок проблем със страданието. Ами какво да кажем за случаите, когато не виждаме от него да произлиза нещо добро? Ами страданието на тези, при които шлаката не се отделя от златото в характера им, защото биват убити без предупреждение? Ами онези, които страдат, без никога да опознаят истинския Бог или да разберат нещо за Него? Ами тези, чиито страдания само са ги направили по-огорчени, гневни и враждебни спрямо Бога? Не можем да пренебрегнем тези примери или да се опитваме да ги решим с елементарна формула; да постъпим по този начин сигурно би ни направило виновни в същите грешки, допуснати от обвинителите на Йов.

Освен това какво добро има в участта на животните при горски пожар, които бавно изгарят живи в ужасни мъки? Или хилядите хора, загиващи при природни бедствия? Или цивилните по време на война? Какви поуки биха могли да научат те или семействата им, когато близките им бъдат отнети от тях? Човек може с основание да задава въпроси не само за десетте загинали деца на Йов, но и за слугите му, убити с „острото на ножа“ (Йов 1:15), или за погребаните живи от „огъня от Бога“ (Йов 1:16)?

Какъвто и урок да научават Йов и обвинителите му, каквото и поражение да претърпява Сатана поради верността на Йов, участта на останалите определено не изглежда справедлива. Факт е, че тези неща не са правилни, не са справедливи и не са честни.

Днес се сблъскваме с подобни предизвикателства. Шестгодишно дете умира от рак – това честно ли е? 20-годишна студентка в колеж бива издърпана от колата си, изнасилена и убита – това честно ли е? 35-годишна майка на три деца загива в автомобилна катастрофа – това честно ли е? Ами 19-те хиляди японци, загинали по време на земетресението през 2011 г.? Наистина ли всичките 19 хиляди са били виновни в нещо и това е било справедливо наказание? Ако не, то тогава тяхната смърт също не е честна!

Доста трудни въпроси.




Доста е на деня... Сряда - 16 ноември

Прочетете следните стихове и помислете за непосредствената участ на описаните в тях хора. След това си задайте въпроса: Колко честен е бил спрямо тях животът?


Йов 1:18-20; Битие 4:8; Изход 12:29,30; 2 Царе 11:17; Йеремия 38:6; Матей 14:7-10; Евреи 11:35-38


Библията отразява суровите факти за действителността в нашия греховен свят: злото и страданията са реални. Само едно повърхностно четене на Божието Слово, изваждайки няколко стиха от цялостния контекст, биха могли да оставят у някого впечатлението, че животът тук е справедлив, честен и добър и че само ако останем верни на Бога, страданието няма да ни сполети. Верността определено може да пожъне големи успехи тук и сега, но това не означава, че осигурява абсолютна бариера пред страданията и болката. Само попитайте Йов!

В блаженствата Исус изнася силна проповед по темата защо трябва да се доверяваме на Бога и да не се притесняваме какво ще ядем, пием или обличаме. Той използва примери от природата като нагледни уроци защо можем да се доверим, че Божията благост ще се погрижи за нуждите ни. След това приключва с известната фраза: „Затова не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери“ (Матей 6:34).

Обърнете внимание: „доста е на деня злото, което му се намери“. Исус не отрича присъствието в нашия свят, дори ежедневното присъствие на злото (от гръцката дума за „лошотия“, „поквара“ и „зловредност“). Той прави точно обратното. Признава присъствието и преобладаващото действие на злото в нашето ежедневие. И как да бъде другояче? Като Господ Той знае повече за злото в света, отколкото който и да било от нас би могъл някога да разбере, а всички ние определено вече знаем много за него.


Кой не е опитвал поне малко (или може би много) от несправедливостта и горчивината на живота? Как погледът върху признанието на Исус за реалността на злото ни дава утеха и сила сред него?




Неща, които не се виждат Четвъртък - 17 ноември

Прочетете Притчи 3:5. Макар че този текст е толкова познат, каква важна вест ни предава, особено в контекста на онова, което изучаваме?


Въпреки че случаят с Йов е екстремален, той отразява тъжната реалност на човешкото страдание в нашия греховен свят. Не ни е нужен разказът за Йов, нито дори другите истории, които четем в Библията, за да осъзнаем тази реалност. Виждаме я навсякъде около нас. До известна степен всички ние я живеем.

„Човекът, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение. Цъфти като цвят и се покосва; бяга като сянка и не се държи“ (Йов 14:1,2).

Затова въпросът, с който се борим, е как да обясним страданието, онова страдание, което като че ли няма никакъв смисъл за нас; онова страдание, при което се пролива невинна кръв?

Както ни показват началните глави на книгата „Йов“ и както е разкрито и на други места в Библията, Сатана е реален и той е причината – пряко или косвено – за толкова много страдания. Както видяхме по-рано през това тримесечие (Урок 2), великата борба е рамката, помагаща ни да се справим с реалността на злото в нашия свят.

Въпреки това понякога продължава да ни е трудно да си обясним защо се случват някои неща. Понякога – всъщност много често – те просто са лишени от смисъл. Точно в такива моменти, когато се случват обстоятелства, които не разбираме, трябва да се научим да се доверяваме на Божията благост. Нужно е да се доверяваме на Бога дори тогава, когато отговорите не са очевидни и не виждаме от злото и страданието около нас да произлиза нещо добро.


Евреи 11:1 гласи: „А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме – убеждения за неща, които не се виждат“. От всичко, което все пак виждаме, как да се научим да се доверяваме на Бога за онова, което не виждаме? От прочетеното досега в книгата „Йов“ в какъв смисъл самият Йов се е научил да постъпва точно така? Как и ние да се научим да го правим?




Разширено изучаване Петък - 18 ноември

Частта за събота започна с Албер Камю, който пише многократно за стремежа си да намери отговорите не само на въпроса за страданието, но и на въпроса за смисъла на човешкия живот, а страданието допълнително усложнява този въпрос. Както се случва при повечето атеисти, той не бележи особен напредък. Най-известният му цитат свидетелства следното: „Има един-единствен действително сериозен философски проблем — самоубийството. Да преценим дали си струва, или не да бъде живян животът, означава да отговорим на основния философски въпрос“ (Митът за Сизиф. С. 3 – амер. изд.). Въпросът за човешкото страдание със сигурност не е лесен. Книгата „Йов“ отдръпва завесата и ни показва по-голяма картина, отколкото бихме могли да прозрем иначе; но дори когато прочетем цялата книга, тя пак оставя множество въпроси без отговор.

Има обаче съществена разлика между тези, които търсят отговори на въпроса за страданието без Бога, и онези, които го правят заедно с Него. Да, проблемът с болката и страданието става по-труден, когато вярвате в съществуването на Господа, защото възникват неизбежните проблеми пред лицето на злото и болката в Неговото присъствие. От друга страна, имаме това, което липсва на атеистите като Камю – перспективата за отговори и решения. (Съществуват доказателства, че по-късно в живота си Камю е искал да се кръсти, но твърде скоро загинал в автомобилна катастрофа.) Имаме надеждата, че „Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина“ (Откровение 21:4). Дори ако някой не вярва в това обещание или в много от другите обещания в Библията, все пак трябва да признае, че ако не нещо друго, то поне животът би бил много по-приятен, щом имаме надежда в сравнение с перспективата да живеем само тук, сред тежкия труд и битки, и после да умрем завинаги, като във всичко това не се крие никакъв смисъл.

За разискване:

Един от аргументите, които хората изтъкват по отношение на въпроса за злото, е идеята, че да, в света съществува зло, но има и добро, а доброто е повече от злото. Първият проблем с подобно мислене е: Откъде човек разбира, че доброто е повече от злото? Как тогава бихме могли да направим това сравнение? Вторият въпрос е: Дори ако е вярно, каква полза от подобно мислене за Йов (или за другите) сред техните страдания? Немският философ Артур Шопенхауер използва силен пример, за да развенчае цялата идея за някакъв баланс между доброто и злото в настоящия свят. „Твърди се, че удоволствието в този свят – пише той – е повече от болката; или поне съществува известен баланс между двете. Ако читателят иска бързо да разбере дали това твърдение е вярно, нека сравни съответните чувства на две животни, едното от които изяжда другото“. Как бихте отговорили на идеята, че доброто някак си балансира злото?


Тази събота, 19.11.2016 г., ще се молим за църкви „Борово” и „Ботевград”.




Разказ
Лъжите на дявола, Част 1

Руи живеел с баба си и дядо си в Португалия, но те починали, когато той бил едва на седем години. Руи имал голямо желание да разбере какво се случва с хората след смъртта и попитал вуйчо си, при когото отишъл да живее, но не получил отговор.

Момчето започнало дългото си изследване на тази тема. Посещавал и неделното училище близо до дома на вуйчо си. В желанието си да намери отговорите на своите духовни въпроси, често повтарял научени наизуст молитви, но като че ли те не му помагали да превъзмогне отчуждението му от Бога.

Руи си купил Библия с надеждата, че тя ще му помогне да разбере Бога. Тъй като го били научили, че обикновените хора не могат да я разбират, той я поставил на видно място в дома си, без да я прочете.

Веднъж преместил Библията, за да почисти библиотеката. Книгата се отворила на Изход 20. Руи забелязал, че заглавието гласяло: „Десетте заповеди“. Седнал и прочел цялата глава. Бил научил наизуст десетте заповеди в църквата, но с удивление открил, че заповедите в Библията се различават от тези, които бил запаметил.

Още същата неделя попитал свещеника защо заповедите, които бил научил в църквата, са различни от тези в Библията. Останал разочарован, когато свещеникът му казал, че трябва да следва заповедите на църквата и да пренебрегне тези от Библията. Руи се почувствал объркан и престанал да ходи на църква. Празнотата в живота му обаче останала.

Спомнил си думите на роднини, които разказвали, че баба му разговаряла с духове. Той се зачудил дали притежава същата способност. Поради разочарованието си от липсата на отговори в църквата, решил да ги потърси при мъртвите.

Посетил събрания за викане на духове и скоро започнал да усеща духовно присъствие в себе си. Навлязъл дълбоко в света на духовете. Намерил книга по магьосничество и започнал да я изучава, но някои от напътствията били толкова ужасяващи, че той унищожил всичко свързано с духовете. Запазил си единствено Библията.

Руи отново започнал да търси отговори за Бога. Посетил няколко църкви и задал много въпроси. Онова, което чул, го накарало да се чувства още по-смутен и объркан.

Продължението следва.



Created by ULimited®