"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Ролята на църквата в обществото Гаспар Ф. Колон и Мей-Елен Колон
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2016 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото
Слушайте
аудио версия на уроците от

Урок 13 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 17 - 23 септември 2016 г.

Как ще чакаме?


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 17 септември
Стих за запаметяване:
„В усърдието не бъдете лениви; бъдете пламенни по дух, като служите на Господа. Радвайте се в надеждата, в скръб бъдете твърди, в молитва – постоянни. Помагайте на светиите в нуждите им; стремете се към гостолюбие“ (Римляни 12:11–13).

Няколко години преди земетресението в Сан Франсиско през 1906 г. в църквите на адвентистите от седмия ден в Сан Франсиско и Оклънд, Калифорния, кипяла бурна дейност. Членовете посещавали болните и потиснатите. Намирали домове за сираците и работа за безработните. Грижели се за болните и разнасяли Библията от дом на дом. Раздавали християнска литература и провеждали семинари за здравословен начин на живот. Църквите организирали още и училище за децата в сутерена на молитвения дом. Поддържали дом за работници и медицинска мисия. Организирали магазин за здравословни храни и вегетарианска закусвалня. Членовете започнали мисионска дейност на корабите в местното пристанище и изпратени мисионери провеждали събрания в големи зали в града от време на време.

Елън Уайт нарекла тези църкви двата „кошера“ и била впечатлена от тяхната работа (Ривю енд Хералд Сабат, 5 юли 1900). Какви силни примери за това какво трябва и какво можем да правим сега, докато чакаме Второто пришествие. Нашият Господ идва скоро; сигурни сме в това. Най-важният въпрос за нас е: Какво правим, докато чакаме?

От този отговор зависи съдбата на много души.

За тази седмица прочетете:
Матей 24:35-51, 25:1-46; 2 Петрово 3; Яков 2:14–26; Йоан 4:35–38; 1 Коринтяни 3:6–8; Откровение 21:1–4



Докато чакаме Исус Неделя - 18 септември

Учениците се възхищават на великолепната гледка, докато слънчевите лъчи се отразяват в храма. Исус, като иска да насочи вниманието им към събитията, очакващи християнската църква в близко бъдеще и в края на времето, неочаквано ги връща на земята: „Виждате ли всичко това? Истина ви казвам: Тук няма да остане камък върху камък, който да не се срине“ (Матей 24:2). Шокирани от Неговия коментар, те питат: „Кога ще бъде това? И какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и за свършека на века?“ (Матей 24:3). В Матей 24:4–31 Исус им обяснява как ще се развият събитията в света преди Неговото завръщане.

Като разкрива тези събития, Той предупреждава: „Но това още не е краят“ (Матей 24:6) и „Но всичко това ще бъде само начало на страдания“ (Матей 24:8). Директният отговор на въпроса на учениците следва в стих 14: „И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят“ (Матей 24:14).

В този разговор първите 35 стиха от Матей, 24 глава ни подтикват да приемем знаменията сериозно, но Исус също така ни казва как трябва да чакаме „свършека на века“ (Матей 24:3). С други думи, не бива просто да седим тук и да чакаме да се върне, както бихме седели на автобусна спирка, докато очакваме идването на автобуса. Не, поверени са ни много задачи, докато чакаме Второто пришествие на Господа.


Прочетете Матей 24:36-51, 25:1-46. Всяка от тези притчи говори какво трябва да върши Божият народ, докато очаква Второто пришествие. Обобщете основното, което ни се казва тук. След това трябва да се запитаме, както поотделно, така и като църква: Доколко добре изпълняваме указанията на Господа за нас във всяка от тези притчи?


Тук Исус започва да дава указания на учениците Си как истинските Му последователи би трябвало да очакват Неговото завръщане. През това време те винаги трябва да бъдат готови. Трябва да проявяват любов, загриженост и уважение един към друг, докато чакат; трябва да бъдат будни, да се подготвят предварително и да се отнасят отговорно към собственото си духовно състояние. Трябва да умножават дарбите, които Бог им е дал на разположение, да влагат таланти и средства в Божията кауза, да почитат истинския характер на своя любящ Бог и да се грижат за „тези, най-малките“.




Пробуждане и реформация, докато чакаме Понеделник - 19 септември

Прочетете 2 Петрово, 3 глава. Обобщете ученията в тази глава, свързани с пробуждане и реформация. Как стиховете ѝ са свързани с темата, която изучаваме това тримесечие?


Божието желание е „всички да дойдат до покаяние“ (2 Петрово 3:9). Макар че не можем да свършим работата на Светия Дух по довеждане на хората до покаяние, сме призовани да ги достигнем с вестта за спасението, която, ако бъде приета, ще доведе до покаяние.

Освен това като църковни членове трябва сами да преживяваме покаяние. Покаянието е част от процеса на пробуждане и реформация. Пробуждане означава възвръщане към живот, обновяване, възстановяване. Реформация означава преобразяване, промяна към добро – да бъдем ново създание (2 Коринтяни 5:17). „Пробуждането на истинската набожност сред нас е най-голямата и най-належащата от всички наши нужди. Стремежът към това трябва да бъде основната ни задача“ (Уайт, Е. Избрани вести. Т. 1. Изд. „Ел Уай“, София, 2013. С. 123).

Пасажите „как трябва да чакаме“ от частта на урока за вчера илюстрират условията и последиците от пробуждането и реформацията. Например всичките десет девици имат нужда да бъдат върнати към живота, събудени от сън (Матей 25:1-13). Неразумните девици трябва да увеличат присъствието на Светия Дух в живота си. Когато се смиряваме, умираме за себе си, молим се неегоистично, изучаваме Божието Слово и с любов свидетелстваме пред околните със слово и дело, повишаваме способността си за изпълване със Светия Дух в силата на късния дъжд. Обаче е възможно да изучаваме Библията часове наред и все пак да си останем егоисти. Може да се молим за пробуждане и за късния дъжд, но егоистично да го искаме само за себе си. Пробуждането винаги води до себеотрицателна загриженост за другите. Когато сме изпълнени със Светия Дух, ще бъдем реформирани в ревностни ученици, концентрирани върху мисията и служенето.

Имаме нужда от пробуждане и реформация в нашите молитви, в изучаването на Библията и посоката на молбите ни за изливане на Светия Дух в изобилието на късния дъжд. Но като църква имаме нужда и от пробуждане и реформация в нашето отношение и методи. Имаме нужда от пробуждане и реформация в отношението и действията си към „тези, най-малките“. Всичко това беше основна тема на уроците за това тримесечие.


Как да се предпазим от самодоволство във връзка с Второто пришествие? Тоест докато годините си текат, как бихме могли винаги да помним действителността и неотложността на Господното завръщане?




Мисията на църквата, докато чакаме Вторник - 20 септември

Прочетете Яков 2:14–26. Как тези стихове обобщават кои сме и защо сме тук?


В частта за неделя учениците посочват красотата на храмовите постройки. Исус насочва вниманието им към състоянието на църквата отвътре и мисията ѝ за целия свят. Истината е, че църквата съществува, защото има мисия, а не обратното.

Мисията на Църквата на адвентистите от седмия ден, изложена в Стратегия за работа на Генералната конференция (А 05), е „да създаваме ученици от всички хора, като предаваме вечното евангелие [евангелието на царството (Матей 24:14)] в контекста на Тройната ангелска вест от Откровение 14:6-12, насочвайки ги да приемат Исус като личен Спасител и да се обединят с Неговата църква на остатъка, учейки ги да Му служат като Господ и подготвяйки ги за Неговото скорошно завръщане“. Проповядването, поучаването и изцелението са предложените методи за изпълняване на тази мисия. Относно „Изцеляване“ Стратегията за работа казва: „Утвърждавайки библейските принципи за благосъстояние на цялата личност, приемаме като приоритет съхраняването на здравето и лечението на болните, а чрез нашето служене за бедните и потиснатите сътрудничим на Създателя в Неговото състрадателно дело по възстановяване“.

Това тримесечие започна с идеята, че Исус иска да възстанови Своя образ в човешкия род и да ни упълномощи като Свои представители – инструменти за цялостно възстановяване на нашето общество. „Светът днес се нуждае от същото, от каквото се е нуждаел и преди 1900 години – от откровение на Христос. Трябва да се извърши голяма реформа и единствено чрез благодатта на Христос може да се осъществи делото по възстановяване – физическо, умствено и духовно“ (Уайт, Е. По стъпките на великия Лекар. Изд. „Нов живот“, София, 1998. С. 106).

След като изслушал един семинар, който представял служенето на Исус като модел за мисия на Неговата църква в края на времето, един църковен член казал следното: „В нашата част от света ние не сме много отворени за нови идеи и нови начини за работа. Това, което чухме тази седмица за Исусовия метод на служене, всъщност не е нищо ново. Това е стара идея. Ние просто сме я забравили“.


„Вяра без дела е мъртва“. Как за себе си сте открили колко тясно свързани са вярата и делата? Как делата ви подхранват вярата?




Подготовка за последната жътва, докато чакаме Сряда - 21 септември

Исус използва термини от земеделието в поученията Си за Царството, както беше посочено в урок 5. Споменахме вече, че земеделието не е просто едно събитие; то е старателен процес! Представлява редовно повтарящ се цикъл от различни етапи и работа за различни хора по различно време. Трябва да сме отворени за ръководството на Светия Дух и Божието провидение, за да разберем как би могъл Господ да ни употреби в процеса по подготовка на почвата, засяване на семената и прибиране на реколтата.


Прочетете Йоан 4:35–38. Какви метафори са използвани тук и каква е вестта за нас във връзка с работата ни за другите?


Вярно е, че не познаваме сърцата на хората. Не знаем как е работил Светият Дух в живота им. Гледаме различните хора и мислим, че ще мине много време, преди да бъдат готови за жътва, а всъщност те имат нужда само от някой, който да ги подтикне да се посветят на Исус. Води се битка за сърцето и ума на всеки един човек и Бог ни призовава да помогнем на хората да изберат Него.


Прочетете 1 Коринтяни 3:6–8. Каква е вестта за нас тук в контекста на евангелизирането?


Със свои думи апостол Павел тук казва това, което е казал Исус в предишния пример. Евангелизирането е като земеделието. Не всички вършат една и съща работа, но тя все пак е съществена част от процеса по достигане и печелене на души. И макар че Бог ще ни използва за различни неща, в края именно Той довежда душата до обръщане.


Как бихме могли да се научим да бъдем благодарни и смирени, каквато и роля да ни даде Бог в процеса по служене на другите? Защо това е истинска привилегия?




Чакането приключва Четвъртък - 22 септември

Преди много години английският писател Чарлс Дикенс написал книга със заглавие „Повест за два града“. Тези два града били Лондон и Париж. В известен смисъл може да се каже, че Библията също е история за два града. В нейния случай те са Вавилон и Йерусалим.

В Откровение 14:8 и в 18 глава апостол Йоан описва Вавилон. Той става дом на демони и е обитаван от зли духове. Принуждава всеки народ да извършва духовно прелюбодейство. Присъдата му е произнесена и е наречен „паднал“. Този град, символ на злото, отстъплението и бунта срещу Бога, един ден ще бъде поразен и унищожен.


Прочетете Откровение 21:1–4. По какво се различава Новият Йерусалим от Вавилон?


Другият град е Светият град, Новият Йерусалим, описан в Откровение, 21 и 22 глава. Този град е жилище за хора, които са избрали Младоженеца и са отхвърлили егоизма и духовното прелюбодейство на Сатана и неговите последователи. Чрез Божията благодат изкупените са изпълнявали Неговите заповеди и са отразявали вярата на Исус (Откровение 14:12). Тяхната търпелива твърдост и готовността им да се включат в служенето за Исус е предвкусване на небесното царство, докато са още тук, на земята. Те са спасени чрез вяра в Исус; единствено Неговата праведност ги прави достойни за небето. Загрижеността им за „тези, най-малките“ (Матей 25:40) е външният израз на тяхната спасителна вяра.

Чрез кръвта на Агнето (Откровение, 5 глава) ролята на църквата в състрадателното възстановяване се превръща в ликуващо тържество (Откровение 5:13,14). В този щастлив и свят град „Бог ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина“ (Откровение 21:4). Възстановен е истинският мир. Осъществено е пълното възстановяване на Божия образ – умствено, духовно и физическо. Великата борба е приключила и от „най-малкия атом до огромната Вселена, всички неща – живи и неживи – в непомрачена красота и съвършена радост заявяват: „Бог е любов“ (Уайт, Е. Великата борба. Изд. „Нов живот“. С. 419).


Прочетете Откровение 22:21. Как този стих, последният в Библията, изразява същността на всичко, в което вярваме?




Разширено изучаване Петък - 23 септември
Прочетете още:

Матей 5:16; Колосяни 3:17; Евреи 13:15,16. Прочетете главата „На Елеонския хълм” (с. 383-389) и си припомнете главата „Тези най-скромни мои братя“ (с. 390–393) от „Копнежът на вековете“ (изд. „Нов живот“, София, 2005) на Елън Уайт.

Исус ни е казал какви ще бъдат знаменията за края, преди да се завърне, а те не са много приятни. Войни, слухове за войни, епидемии и т.н. Ако хората често използват съществуването на злото, за да отхвърлят Бога, те определено имат доста извинения днес, а ще натрупат и доста повече с приближаването на края. Затова е още по-важно Божият народ – личностите, които твърдят, че следват Исус – да отразяват Неговия характер пред света и да помагат на останалите да придобият по-добра представа за Бога. „Ако се смирим пред Бога и бъдем любезни и учтиви, сърдечни и състрадателни, ще има сто обърнати в истината хора там, където сега има само един“ (Уайт, Е. Свидетелства към църквата. Т. 9. Изд. „Ел Уай“, София, 2013. С. 172). Какво простичко, но силно свидетелство за евангелизирането и служенето. Докато очакваме Второто пришествие, Исус очаква членовете на Неговата църква да проповядват и живеят цялото евангелие; да влагаме себе си и средствата си в Неговото дело; да обичаме, уважаваме и помагаме на хората; и да позволяваме на Светия Дух да ни изпълни с цялата Си пълнота. Това е свидетелство, което не могат да оборят всичките аргументи на света.

За разискване:

1. Поговорете в групата си за разликата между живота във „Вавилон“ и живота в „Йерусалим“. Какви са основните отличителни черти между двата града? Тоест в какво се състои съществената разлика – в това как изглеждат или в това кой живее там?

2. Главният въпрос за християните не е „Имат ли делата място в християнската вяра?“. Разбира се, че имат. Всъщност въпросът е: „Ако делата не могат да ни спасяват, тогава каква е тяхната роля в християнската вяра?“. Как отговаряме на този въпрос, особено в контекста на евангелизирането и служенето на нуждаещите се?

3. Как очакваме завръщането на Исус? Тоест какво правим в живота си, за да покажем, че наистина вярваме в Неговото пришествие? Защо трябва да живеем по-различно от хората, които не вярват във второто Му идване?


Тази събота, 24.09.2016 г., ще се молим за църкви „Ценово” и „Червен бряг”.




Разказ
Променено сърце: Част 3
От Агнес Мукаруего и Алита Бърд, Руанда

Съпругът ми измисляше все нови и нови неща, за да ме държи настрана от църквата. Тогава си казах: „Той може да ми пречи да ходя на църква, но не може да ми забрани да се моля.“ Разказах на Бога за опитите на съпруга ми да ми забранява да посещавам църквата и Го помолих да направи така, че сърцето му да стане по-благосклонно към религията.

След няколко седмици се върнах от църква и този път съпругът ми не ме удари. Започнах да ходя на богослужение всяка събота и да чета Библията на децата ни, а той не казваше нито дума. Той забеляза, че в петък къщата е чиста и подредена, децата са изкъпани и за следващия ден има приготвена храна. Видя, че аз съм усмихната и домът ни е много по-щастлив. Веднъж се прибра в петък вечерта и видя, че приготовленията за съботата са завършени, а децата са събрани за поклонение. Поканих го да седне при нас.

„Осъзнавам, че сега животът ти е различен и ти си по-щастлива – каза той. – Този живот е много по-приятен.“ Макар че рядко се присъединяваше към нас за молитва, никога повече не ми забрани да ходя на богослужение.

Имах желание съпругът ми да стане свидетел на моето кръщение, но той отказа с думите: „Нямам време за такива неща.“ Поканих го отново в деня на кръщението и той пак отказа. Спомена обаче, че ако желая, мога да поканя приятелките си у дома. „Аз ще си остана вкъщи и ще ги поздравя, когато дойдат“, обеща той.

Не знаех какво мога да очаквам, но ги доведох у дома след църква. Съпругът ми ги поздрави и аз с удивление чух какво им каза: „Съпругата ми се промени. Искам да ви благодаря, че й помогнахте да намери Бога, тъй като виждам онова, което Бог направи в нейния живот и в дома ни.“

Бях развълнувана от тези думи! Благодаря на Бога, че промени сърцето и отношението на съпруга ми.

Той никога вече не ми забрани да ходя на църква и дори понякога идваше с нас. Почина миналата година, без да е предал открито живота си на Бога. Знам, че Бог вижда онова, което ние не можем да видим, и се моля един ден да го срещна на небето, когато Исус дойде. А сега благодаря на Бога, че ме издигна над отчаянието и ми даде надежда и спокойствие в живота.

Агнес Мукаруего е активна служителка мирянка в Руанда. Тя споделя вярата си с околните където и да отиде и довела мнозина до спасение в Исус чрез своето свидетелство. Алита Бърд е писателка, живееща в Лондон.



Created by ULimited®