"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Ролята на църквата в обществото Гаспар Ф. Колон и Мей-Елен Колон
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2016 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото
Слушайте
аудио версия на уроците от

Урок 12 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 10 - 16 септември 2016 г.

Служенето в градовете в края на времето


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 10 септември
Стих за запаметяване:
„Търсете мира на града, където ви направих да бъдете закарани пленници, и се молете за него на Господа; понеже в неговия мир ще имате и вие мир“ (Еремия 29:7).

Тройната ангелска вест призовава да се проповядва евангелието „на всеки народ, племе, език и хора“. Следователно вестта трябва да се занесе на всички живи. А тъй като толкова много от тях живеят в градовете, именно там трябва да отидем.

Всъщност неотложността на делото в градовете става още по-сериозна през 2007 г., когато експертите по статистика към Обединените нации заявяват, че за пръв път в писмената история болшинството от населението по земята живее в градски райони. Днес служенето в градовете става централен въпрос за мисионската стратегия на адвентистите от седмия ден.

В много страни адвентното евангелизиране е постигнало повече в малките градове и селските общности извън градските райони, отколкото в големите градове. Проучванията показват, че в някои главни градски комплекси мнозинството от хората никога не са чували за Църква на адвентистите от седмия ден и съответно не знаят нищо за Тройната ангелска вест.

Следователно е ясно, че за да достигнем до света, трябва да работим в големите градове.

За тази седмица прочетете:
Деяния 18:1–28; Изход 2:23–25; Матей 13:3–9,18–23; Йоан 15:12,13; 2 Петър 3:9



Естеството на градовете Неделя - 11 септември

Градовете събират на едно място много различни култури, етнически групи, езици и религии. Обикновено всяка група има свой „квартал“ или определена територия. Но все повече различни хора живеят в съседство в градските райони. Тази мултикултурна среда създава опасности и сложни проблеми, но отваря и големи възможности за евангелието. Има по-голяма толерантност спрямо новите идеи, по-изявена готовност да се изслушват нови учения, отколкото съществува в по-традиционната културна атмосфера извън градовете. Градът може да осигури достъп до много хора, които иначе никога не биха чули адвентната вест.


Прочетете Деяния 18:1–28, за да видите един пример как Павел организира църкви в градовете. Какво бихме могли да научим от дейността му там?


Тези градски центрове са палитра от много езици, култури и етнически групи, също както и градовете днес. Павел намира конкретни личности, с които се свързва. Хора, които споделят връзките му с еврейската вяра, римското гражданство и бизнеса с шатрите, в който е обучен. Той използва тези умения, за да се издържа. Живее в дома на семейство, чиито членове са станали вярващи и евангелизатори. Поучава в синагогата, докато не го прогонват, а след това организира домашна църква в дома на един вярващ. Обучава и помага на достатъчно нови вярващи, за да може когато си замине, да назначи хора, които да водят новата група.

Виждаме, че Павел разбира и работи добре в мултикултурния, мултирелигиозен контекст на града (виж също 1 Коринтяни 9:20-23). Той знае как да се приспособи към средата и се е научил да представя истината по такъв начин, че да посреща нуждите на хората, които се опитва да достигне.


Как ние като отделни личности и местна църква като цяло да бъдем по-добре обучени да се приспособяваме към нашите общности, за да можем по-ефективно да ги достигаме?




Да чуваме стенанията Понеделник - 12 септември

Докато Христос преминава през Йерусалим, Капернаум и други градове по Негово време, болните, инвалидите и бедните се тълпят около Него, Лечителя. Сърцето Му страда за нещастното човечество.

В града има по много от всичко – повече хора, повече сгради, по-голямо движение и повече проблеми. Това е истинско предизвикателство за църквите. Вестителите на евангелието не могат просто да пренебрегват огромните човешки нужди край себе си и да се концентрират само върху вестта, защото това би я компрометирало. Ако нашите действия не изявяват състраданието, благодатта и надеждата, за които говорим, тогава всичките ни думи ще бъдат безсилни. Те ще звучат само като още един от множеството гласове, борещи се за слуха на масите.


Прочетете Изход 2:23–25; 6:5; Псалми 12:5; Римляни 8:22 и Йов 24:12. Каква е вестта от тези стихове за нас?


Нашият свят е място на страдания. Той стене под бремето на греха. Никой от нас, независимо какъв е, не може да избегне тази действителност.

Но страданието ни предлага и силни възможности за свидетелство. И все пак трябва да бъдем внимателни. Когато става въпрос за това какво е мнението на светските хора за съседските им отношения с църквата, е важно да разберем разликата между обществена ангажираност и постоянно служене за посрещане на належащите нужди. В общественото съзнание има разлика между църква, която доставя храна за семействата веднъж годишно по празниците, и например една конкретна Адвентна църква в голям град.

Какво прави тази църква? Тя се събира в един обществен център, който работи ежедневно. Хората могат да ходят там всяка сутрин и да получават топла закуска! А дори не е особено голяма църква. Има само около 75 членове, но те са напълно посветени в посрещане на нуждите на съседите си в градския квартал. Това е чудесна работа, но тя изисква посвещение и чувство на дълг към нуждаещите се.

Представете си влиянието в обществото, ако всичките ни църкви облекчаваха стенанията, които със сигурност отекват в нашите квартали.




Сеитба и жътва в градовете Вторник - 13 септември

Прочетете Матей 13:3–9,18–23. Макар че това е позната история, как поуките от нея биха могли да ни помогнат по-добре да разбираме как да служим и свидетелстваме на нашето общество, в това число и в градовете?


Макар че обстановката в нея е селска, тази притча всъщност е по-важна за служенето в града, отколкото за малките градове и селските райони, защото градовете имат по-голямо разнообразие от „почви“. Това обяснява защо е по-трудно провеждането на евангелизации в градовете, отколкото в провинцията.

Различните почвени условия произвеждат различна реколта, което подсказва нуждата да проучваме всяка „почва“, преди да инвестираме в евангелизационни дейности. Ако след проучването на обществената „почва“ вашата църква открие, че има ограничена „добра земя“ на територията си, трябва да планирате подобряването на тази почва, като окопаете твърдите пътеки, като премахнете скалите и очистите тръните. Тоест за да бъде успешно евангелизирането, църквата трябва да работи предварително за подготовка на почвата. Това може да окаже огромно влияние върху успеха на евангелизационната кампания.

В 1 Коринтяни, 12 гл.; Римляни, 12 гл; Ефесяни, 4 гл. писанията поучават за духовните дарби. Те говорят, че има много различни дарби, но само една мисия. Притчата за видовете почви и засяването на семената ясно показва, че има нужда от много различни дарби за достигане на градовете. В големите градове „трябва да бъдат включени хора с различни дарби – пише Елън Уайт. – Трябва да се въведат нови методи. Божият народ трябва да се събуди за нуждите на времето, в което живее“ (Уайт, Е. Евангелизъм. с. 70 – амер. изд.). Чрез дарбата на Божието вдъхновение тя вижда какво е необходимо за успеха на служенето в градовете. Днес е дори още по-необходимо да се впрегнат много разнообразни подходи и дарби, които действат в рамките на една обширна, многопластова стратегия. Една-единствена кампания или голям проект няма да постигне много в дългосрочен план. Огромният мащаб и сложната структура на града просто поглъщат такива програми, а след няколко седмици няма да има и следа от влияние. Трябва да се направят много неща предварително.


Помислете за онези, на които се опитвате да свидетелствате. Каква почва са те? Какво бихте могли да направите, за да я подготвите по-добре?




Направете го лично Сряда - 14 септември

Прочетете Йоан 15:12,13; Яков 1:27 и Галатяни 6:2. Каква наистина съществена истина ни казват те за всяко сериозно евангелизиране?


Поради обема на градското население е лесно да изгубим от очи факта, че вярата е лична. Основното при достигането на градовете или на което и да било друго място е хората да постигнат лична връзка с Христос. Проучванията показват, че огромното мнозинство новоповярвали към Църквата на адвентистите от седмия ден казват, че са се присъединили към църквата заради близки отношения с познат адвентист. А често приятелствата, особено по отношение на свидетелстването, включват себеотрицание и желание да работим за доброто на другите.

Изораването на почвата, засяването на семената, подхранването на кълновете до жътва и съхраняването на реколтата – всички тези неща работят най-добре, ако има здрави взаимоотношения. Трябва да се научим как да бъдем приятели с хората; да се научим да ги изслушваме; да ги обичаме. Ако това са съществени елементи за свидетелстването, колко повече те са нужни в градското служене, в което хората понякога се чувстват толкова изгубени и изоставени сред глъчката на огромната тълпа?

Жизненият фактор на градското служене в малки групи може да приеме формата на „домашна църква“, каквато съществува и в Новия Завет (Деяния 2:46), или може просто да е малки групи в рамките на по-голяма църква. Винаги когато говорим за градски квартал или населено място в предградията, където няма местна църква, но има трима или повече адвентисти от седмия ден, трябва да се организира някаква малка група, която да започне да функционира в тази общност (виж Уайт, Е. Свидетелства към църквата. т. 7. Изд. „Ел Уай“, София, 2012. С. 14, 15).

Този подход е крайно необходим за градското служене – по няколко причини. Едната е сложната мозайка от културни, етнически, езикови и социално-икономически групи, които трябва да се достигнат в рамките на стотици общности и субкултури дори в средноголемите градове. Ако няма малки групи, насочени към всеки от тези сегменти, мисията на Христос няма да бъде завършена.

Служенето чрез малки групи е необходимо също заради трудността на вярващите да следват Исус в големия град. Има много видове натиск, изкушения и срещи с алтернативни вярвания и идеологии. Някои вярващи просто се поддават на натиска и отпадат от църквата, докато други изграждат твърда черупка, за да предпазят своите чувства, и стават безчувствени към околните, които, от своя страна, имат нужда да усетят любовта на Исус.




Евангелизиране на големите градове Четвъртък - 15 септември

Никой не казва, че евангелизирането и служенето са лесни. Факт е, че не са. Хората са грешни, покварени и лишени от вродена духовност. Както казва Павел за себе си: „Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха“ (Римляни 7:14). Щом той заявява това, какво да кажем за хората, които не познават Господа и никога не са преживявали съдбоносна среща с Исус?

И не само че нашата вродена греховна природа е достатъчно зла, но големите градове винаги са били известни с лошото си влияние върху хората. Има толкова много изкушения, чрез които врагът на душите се опитва да хване човеците в капан и да ги държи в робството на греха и света. Затова не е чудно, че евангелизирането специално на градовете не е лесна задача; обаче е мисия, която трябва да се извърши, и ако искаме като църква да останем верни на призванието си, трябва да го направим.


Какво ни говорят тези стихове за значението на евангелизирането по принцип?

2 Петър 3:9

1 Тимотей 2:4


Според Библията смъртта на Христос е универсална: тя включва цялото човечество от Адам и Ева до всички днес. Това, разбира се, включва огромните тълпи, живеещи в големите мегаполиси на света. Те също трябва да чуят великите истини, които са толкова скъпоценни за нас.

„Няма промяна във вестите, които Бог е изпращал в миналото. Делото в градовете е най-важната работа за нашето време. Когато големите градове бъдат обхванати както иска Бог, резултатът ще бъде поява на могъщо движение, каквото още не сме виждали“ (Уайт, Е. Здравно служене. С. 304 – амер. изд.).

Призивът за достигане на градовете е личен. Това е призив към по-дълбока опитност с Христос и към искрена застъпническа молитва, както и всеобхватно планиране и действия. Той се основава напълно върху основата на пробуждането и реформацията, защото ще бъде осъществен единствено чрез силата на Светия Дух.


Прочетете Римляни 10:14,15. Кое в тези стихове по принцип важи за всички нас, които твърдим, че сме последователи на Христос? Как бихме могли всички ние да бъдем по-активни в евангелизиране и служене независимо къде живеем?




Разширено изучаване Петък - 16 септември
Прочетете още:

„Служене в големите градове“ (Hagerstown, Md.: Review and Herald® Publishing Association, 2012). Това е компилация на Настоятелството на Елън Уайт от повечето нейни материали за служенето в градовете.

Един адвентен специалист по градско служене проучил в статиите на Елън Уайт съветите ѝ за напускане на градовете. От 107 статии 24 давали указания за излизане от големите градове и за изграждане на институции извън тях. Но 75 давали конкретни указания да се отива в градовете, за да бъдат достигнати. Другите осем статии били неутрални. Един църковен историк обобщава нейните съвети за делото в градовете, казвайки, че по отношение на институциите тя защитава идеята да се работи в центрове извън градовете, а когато става въпрос за работата на местната църква, Е. Уайт съветва да се работи отвътре.

Какви планове има вашата църква за достигане на градовете? Какво е разстоянието до най-близкия голям град? Никоя църква не бива да смята, че евангелизирането на градовете не я засяга. Всяка адвентна църква трябва да има някакъв принос към тази най-важна мисионска задача. Когато пренебрегваме градовете и се насочваме само към извънградски райони, не изпълняваме предано мисията, която ни е възложил Исус.

„Защо семейства, които познават настоящата истина, не се заселят в тези градове? (…) Ще има миряни, които ще се преместят в (…) големите градове (…) за да може дадената им от Бога светлина да освети другите“ (Уайт, Е. Ривю енд Хералд Сабат, 29 септември 1891).

За разискване:

1. Помислете каква прекрасна вест ни е дадена. Помислете за надеждата, която имаме – обещанието за по-добър живот сега и великата надежда за вечността. Кои са някои от любимите ви стихове, които разкриват надеждата ни в Исус? Защо имат такова голямо значение за вас? Споделете ги със съботноучилищната група.

2. Опитайте се да си представите какво би било да нямате никаква надежда: да мислите, че имате само този живот с неговите борби, мъчителен труд и страдания, а след това умирате и изгнивате в гроба. Именно в това вярват много хора, особено огромните тълпи в градовете. Как да се научим да обичаме силно хората и да сме готови да достигнем до тях, където и да живеят?


Тази събота, 17.09.2016 г., ще се молим за църкви „Христо Даново” и „Цалапица”.




Разказ
Променено сърце: Част 2
От Агнес Мукаруего и Алита Бърд, Руанда

В църквата хората ме поздравиха и ме накараха да се чувствам така, сякаш съм част от тяхното мило семейство. Проповедта като че ли бе специално за моя утеха. Върнах се и следващата събота, а също така посетих и службата в средата на седмицата.

След няколко седмици съпругът ми се събуди рано и не ми позволи да отида на църква. „Шляеш се в събота и си губиш времето – каза той. – Днес ще си бъда у дома, за да обядвам. Отиди на пазара да купиш храна. Да бъде готова, когато се върна“, нареди той.

С голяма неохота останах у дома и приготвих обяд за съпруга ми. Той обаче не се върна, за да се нахрани. Същото се случи и следващата събота.

На третата седмица, когато съпругът ми нареди да му приготвя обяда, аз си помислих: „Дяволът се опитва да ме държи настрана от църквата. Няма да му позволя!“ Реших да отида първо на църква и да сготвя, когато се върна.

След богослужението отидох на пазара, за да купя този вид риба, която той искаше за обяд. Точно тогава приятелят на съпруга ми ме видя облечена в най-хубавите ми дрехи.

Купих рибата и се забързах към дома, за да я приготвя така, както я обичаше най-много, но той отново не се върна вкъщи. Чаках го цял ден и го видях да се завръща едва късно през нощта. Почука на вратата и аз отворих. Клатушкайки се, влезе пиян и започна да ме удря. Опитвах се да се скрия от ударите му, но той ме последва в спалнята и ме завлече отново в предната стая. Остави ме там, затвори врата на спалнята, легна си и ме остави сама в стаята.

На сутринта, след като се събуди, донесох малко вода, за да се измие, защото не исках да бъде гневен.

„Защо ме би снощи, когато се прибра?“, попитах аз.

„Защото не ме уважаваш! – изкрещя той. – Казах ти да отидеш на пазара и да купиш риба, но моят приятел ми съобщи, че си отишла там по-късно, след като си била на църква. Ти не си добра съпруга и това няма да продължава повече така!“, извика той.

Продължението следва.



Created by ULimited®