"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Бунт и изкупление Дейвид Таскър
Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2016 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото
Слушайте
аудио версия на уроците от

Урок 12 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 12 - 18 март 2016 г.

Воюващата църква


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 12 март
Стих за запаметяване:
„Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене” (Откровение 3:20).

Йоан остава последният жив сред дванадесетте апостоли. Освен автор на едноименното Евангелие и на посланията, носещи неговото име, той пише и книгата „Откровение“, с която обогатява нашето разбиране за великата борба. Но сега ще се спрем само на описанието, което дава на седемте църкви. Ще ги изследваме от гледна точка на първоначалните адресати, за да можем да извлечем колкото се може повече поуки от неговите думи.

В тези текстове изпъква идеята, че Исус подхожда индивидуално към всяка църква. Всички те имат различни нужди, а Той задоволява всяка една от тях.

Сред предизвикателствата към тези църкви е борбата за собствената им идентичност – също като при нас днес. Дали техните членове застават категорично на страната на Исус и на Неговия призив да свидетелстват на този загиващ свят, или се опитват да изглеждат като християни, но когато са насаме, се чувстват по-комфортно със силите на тъмнината? Въпреки че разпознаваме себе си в последната от тези църкви, очевидно колкото и да са различни обстоятелствата, в много отношения се сблъскваме със същите предизвикателства, пред които са били изправени всички църкви през вековете.

За тази седмица прочетете:
Откровение 2:1-7; Осия 2:13; Откровение 2:183:6; Исая 60:14; Откровение 3:14-22



Църквата в Ефес Неделя - 13 март

Откровение 2:1 описва Исус, който държи седем звезди и ходи между светилниците, като се обръща към църквата в Ефес. Тези символи представят важни реалности. Светилниците са църквите, седемте звезди са ангелите, натоварени със задачата да се грижат за църквите (Откровение 1:20). С други думи, съществува тясна връзка между църквите и Божия трон в небето. Църквите играят важна роля във великата борба.


Прочетете Откровение 2:1-7. Как се осъществява великата борба според тези стихове?


Вестта към църквата в Ефес започва с описание на нейните характеристики. Исус е съвсем наясно с нейните силни и слаби страни. Той я поздравява за това, че е дейна, че търпеливо устоява и не приема фалшивите учители помежду си (Откровение 2:2, 3, 6) – ясно предупреждение, че фалшивата доктрина не бива да бъде допускана в църквата. Изглежда църквата в Ефес, първоначално включена от Бога в битката против тъмнината, понася контраатаките на Сатана. Тези набези са под формата на фалшиви апостоли, последователи на Николай – може би един от първите седем дякони (Деяния 6:5), които явно формират отцепническо движение. Каквато и да е тяхната ерес, Исус я мрази (Откровение 2:6).

Проблемът с ефеската църква е, че е напуснала „първата си любов“ (Откровение 2:4). Това е твърде сходно със стила на старозаветните пророци, които свързват отстъплението на Израил с човек, търсещ извънбрачни любовни връзки (например Осия 2:13).

Въпреки че ситуацията може да изглежда безнадеждна, Исус е експерт по справяне с такива проблеми. Първо, насърчава народа Си да помни откъде е паднал и да се върне към онова, което е бил и е вършел отначало (Откровение 2:5). Това не е призив за превъртане на часовника към „доброто старо време”, а по-скоро случай да се използва миналият опит като напътствие за бъдещето.


Ти „си оставил първата си любов“ (Откровение 2:4). Защо е толкова лесно да го направим? Какво се случва с нас – като личности или църква – което би охладило любовта ни към Бога? Как да поддържаме пламъка на копнежа по Него и Неговата истина в себе си година след година?




Смирна и Пергам Понеделник - 14 март

Пред църквата в Смирна Исус е представен като „първият и последният, Който стана мъртъв и оживя“ (Откровение 2:8, вж. 1:18). За църквата в Пергам Исус е онзи с двуострия меч в устата (Откровение 1:16; 2:12). Какво означава всяко от описанията на Исус, свързано с тези две църкви?


Прочетете Откровение 2:8-17. Църковните членове в Смирна са известни с усърдната си работа; но те няма с какво толкова да се похвалят може би заради „сатанинската синагога” сред тях (Откровение 2:9). По подобен начин членовете в Пергам като че ли се държат за вярата, въпреки че „престолът на Сатана” е сред тях (Откровение 2:13). Ето че реалността на великата борба изпъква и тук.

Църквата в Смирна е предупредена за предстоящите трудни времена, включително за затвор и може би дори за смърт (Откровение 2:10). В Пергам някой вече е бил убит заради вярата (Откровение 2:13). Важно е да отбележим, че трудните времена са ограничени в годините; т.е. на злото не е позволено да продължава отвъд определена точка (Откровение 2:10).

По-притеснително се явява „малкото нещо“ в църквата в Пергам (Откровение 2:14-16). Очевидно сред тях се приемат хора, които „държат учението на Валаама“ и „ учението на николаитите“ (Откровение 2:14, 15).

„Николай и Валаам като че ли са паралелни термини; Николай е сложносъставен гръцки термин (nikaō и laos) и означава „онзи, който побеждава хората“. Значението на името Валаам може да бъде извлечено от две еврейски думи: am (хора) и baal (от bela – да унищожа, да погълна) и означава „унищожение на хората“ (Стефанович, Ранко. Откровението на Исус Христос: Коментар на книгата Откровение, стр. 111 – амер. изд.). Исус предупреждава цялата църква, че ако тяхната ерес продължава, Той ще отиде лично и ще се бори против тях с меча в устата си (Откровение 2:16).


Прочетете Откровение 2:14, 15. Какво ни разкриват тези стихове за твърдението, че доктрините не са важни? Защо те са толкова съществени?




Тиатир и Сардис Вторник - 15 март

Прочетете Откровение 2:18-3:6. Кои са някои от проблемите в тези църкви и как ние – като отделни личности и като църква – се борим със същите предизвикателства? По какъв начин в тези битки се проявява великата борба?


Въведителните думи на Исус към църквата в Тиатир (Откровение 2:18) разкриват все по-трудното и объркано време за Божия народ. Метафорите на огнените очи и нозете като лъскава мед се срещат не само в Откровение 1:14, 15, но за първи път се споменават и в Даниил, 10 глава. Там пророк Даниил се среща с Един, Чиито очи са като „огнени светила“, а нозете Му като „лъскава мед“ (Даниил 10:6). Тази Личност казва на Даниил, че се е борила с княза на Персия (Даниил 10:13, 20). С други думи, когато положението на Божия народ е най-окаяно, самият Бог директно се намесва, за да промени човешките действия, като обикаля от църква на църква (Откровение, 1 гл.) и отправя предизвикателства към водачите на народа (Даниил, 10 гл.).

Исус е представен по подобен начин на църквата в Сардис – като Онзи, Който има седемте Божии духове и седемте звезди (Откровение 3:1; 5:6). Тук отново е представен един Спасител, който работи усърдно, макар и в сянка, и използва небесните сили, за да осигури безопасността на Своята църква.

Описанието на тези две църкви е твърде притеснително. В Тиатир – макар че присъства нотка оптимизъм (Откровение 2:19) – те са като Израил по времето на царица Езавел. Подобно на тях в Сардис хората са духовно мъртви (Откровение 3:1).

Въпреки всички тези проблеми, Исус насърчава църквите. Той признава, че в Тиатир има мнозина, „които не са познали дълбоките работи на Сатана“ и ги насърчава: „Дръжте онова, което имате, докле дойда“ (Откровение 2:24, 25). В Сардис има „няколко души“, които „не са осквернили дрехите си“ (Откровение 3:4).

Исус обещава специални благословения именно на тези верни. Казва, че ще даде на Тиатир „зорницата“ (Откровение 2:28), която по-късно отъждествява със самия Себе Си (Откровение 22:16), а на Сардис обещава сигурно място в небето и гарантира, че ще изповяда имената на хората от Сардис „пред Отца Си и пред Неговите ангели“ (Откровение 3:5).


„Пази го и покай се.“ Какво трябва да пазите и за какво трябва да се покаете? Как тези две действия са свързани помежду си?




Църквата във Филаделфия Сряда - 16 март

Прочетете Откровение 3:7. Как е представен Исус на тази църква? Какво ни разкриват за Него тези описания?


Църквата е поздравена за това, че пази Христовото слово и че не се е отрекла от Неговото име, въпреки че силата й изглежда твърде отслабнала (Откровение 3:8). Исус дава интригуващото обещание, че членовете на сатанинската синагога скоро ще дойдат и ще се поклонят на филаделфийците (Откровение 3:9). Това е цитат от Исая 60:14, където са описани потисниците на Божия народ, които падат пред него в знак на подчинение, което е в пълен контраст с предишното им високомерно отношение към Божия народ. Оттук разбираме, че сатанинската синагога вгорчава живота на ранните християни. Както вече видяхме, някои от предишните църкви се борят с тези, които проповядват заблуди и причиняват проблеми – един от методите на Сатана за работа против църквите. Изглежда Филаделфия най-после успява да прочисти църквата от този източник на злото.


Прочетете Откровение 3:10. Как разбирате постоянството на филаделфийската църква? Как Исус обещава да ограничи изпитанията й? Какво означават тези думи за нас днес?


Изглежда църквата във Филаделфия преминава през същите трудни периоди като останалите църкви и все пак отношението тук е различно. Исус за първи път не посочва слабости за коригиране. Доверието и сътрудничество на филаделфийската църква с Бога са забелязани и оценени от Спасителя, въпреки че членовете й притежават „малко сила“ (стих 8).

Обещанията за победителите от тази църква са да бъдат направени стълбове в Божия храм, за да не излязат повече никога оттам (Откровение 3:12). Получили нови имена, те са разпознати като собственост на Бога – може би защото вече са се отъждествили с Него във всички аспекти на своя живот.


Ако внезапно, в този момент, попаднете на небето, дали ще се впишете там?




Църквата в Лаодикия Четвъртък - 17 март

Лаодикия също получава поредното описание на Исус: „Амин, верният и истински свидетел, начинателят на всичко, което Бог е създал“ (Откровение 3:14). Тези думи са ключови за божествеността на Христос. „Амин“ е препратка към Исая 65:16, където думата е преведена като „Бог на истината“ и е свързана със Завета. Исус е великият Изпълнител на Божия завет – самият Бог, спазващ обещанията Си за спасение и възстановяване. Той е и Верният Свидетел, Който свидетелства пред Своя народ какъв всъщност е Бог (Откровение 1:5; 22:16; Йоан 1:18; 14:8-10). Той е и Създателят (Колосяни 1:16, 17).


Прочетете Откровение 3:14-22. Какъв съвет дава Исус на тази църква? Какво означават думите Му за нас днес?


След като тези първи стихове ни казват кой е Исус, необходимо е да се изясни коя в действителност е тази църква. С други думи, можем истински да опознаем себе си само тогава, когато първо сме опознали Бога. Хората в тази църква се самозаблуждават до такава степен, когато мислят за своето състояние, че то всъщност е напълно противоположното на собственото им мнение (Откровение 3:17). След това Исус ги умолява да предприемат съответните стъпки, за да им се отворят очите и да видят нещата в истинска светлина, като променят онова, което се нуждае от промяна (Откровение 3:18).

Алтернативата е небесен съд – в две фази. Първо, може да е необходима малко старомодна родителска дисциплина (Откровение 3:19); след това съществува възможността Бог да ги „избълва“ от устата си като хладка вода (Откровение 3:16).

На тази църква, толкова близо до отхвърлянето от Божието присъствие, са дадени най-големите обещания. Исус иска да остане и да вечеря с тях (Откровение 3:20) – нещо, което се прави само за най-близки приятели. След това им обещава възможността да седнат с Него на Неговия трон (Откровение 3:21).

Интересно е да се проследи как сред седемте църкви присъства феноменът на охладняващия Божи народ, който се отдалечава от Него. Как се случва това? Сякаш въпреки че битката е спечелена, някои хора все още упорстват и се държат за злото и за силите на тъмнината. Няма съмнение, че когато се вгледаме в историята на тези църкви, можем да видим как в тях се разиграва великата борба. Така ще продължи чак до Второто пришествие на Исус Христос.




Разширено изучаване Петък - 18 март

В частта за четвъртък стана дума за божествеността на Христос. Защо тя е толкова важна? Елън Уайт пише: „Тъй като Божественият закон е също толкова свещен, както и самият Бог, само Един равен на Бога би могъл да направи умилостивение за нарушаването на закона. Никой освен Христос не би могъл да изкупи падналия човек от проклятието на закона и да възстанови хармонията с Небето. Христос поема върху Себе Си вината и срама от греха – грях, толкова обиден за един свят Бог, че се налага да раздели Отец и Неговия Син. Христос ще достигне до дълбините на нещастието, за да спаси унищожената раса“ (Уайт, Е. Божията удивителна благодат. Стр. 42 – амер. изд.). Това е елементарната логика: Законът е свещен, както и самият Бог. Затова само едно Същество, свещено като Бога, би могло да извърши умилостивение за нарушаването на закона. Макар и безгрешни, ангелите не са святи като своя Създател, защото как е възможно творението да е също толкова свято, както и Онзи, който го е създал? В такъв случай не бива да се изненадваме, че Писанието отново и отново ни учи, че Христос е самият Бог. Неговата жертва в известен смисъл е съсредоточена около светостта на Божия закон. Именно поради закона, или по-точно поради престъпването на закона Исус трябва да умре за нас, за да бъдем спасени. Всъщност тежестта на греха може да се види най-добре чрез безкрайната Жертва, необходима за изкупването на вината поради него; самата тежест на изкуплението говори много за светостта на закона. Ако законът е толкова свят, че единствено жертвата на самия Бог може да отговори на изискванията му, то тогава всички ние разполагаме с необходимото доказателство точно колко възвишен е законът.

За разискване:

1. Обсъдете заедно със своята група отговора на въпроса за сряда. Какви са приложенията на вашите отговори?

2. „Когато напоследък се оглеждам, за да намеря смирените последователи на кроткия и благ Исус, се налага умът ми много да се напряга.“

„Много хора, които изповядват, че очакват скорошното завръщане на Христос, все повече се съобразяват с този свят и търсят по-усърдно одобрението на хората около себе си, отколкото Божието. Те са студени и формални като църква само на книга, от която са се отделили съвсем неотдавна. Думите към лаодикийската църква съвършено описват настоящото им състояние“ (Уайт, Е. Ревю енд Хералд, 10 юни 1852).

Въпреки че тези думи са написани преди повече от 150 години, помислете защо те се отнасят толкова точно и за нас днес? Какво ни разкрива това за мита, че ранните времена на църквата по някакъв начин са били „доброто старо време“?




Разказ
От нарушени обещания към нов живот – Част 2

Франциско знаел, че много от хората в църквата

на майка му били запознати с миналото му. Срамувал се, когато го гледали. През

онази събота пасторът говорил за блудния син. След проповедта Франциско

откликнал на призива да предаде живота си на Бога. Знаел, че единственият начин

да постигне победа над Сатана е да остави Исус да води битката вместо него.

Не можел да спи и тялото му жадувало за

наркотици, но той отказвал да се предаде. Когато желанието било толкова силно,

че можело да го победи, той се затварял в къщата на майка си, пеел песни на

хвала към Бога и четял Библията, докато желанието изчезвало.

Франциско получавал голяма сила от общуването

с новите си приятели християни и ходел на всяка църковна служба, когато това

било възможно. Предишните му приятели по чашка го дразнели, когато го виждали

да върви към църквата с Библия в ръка. Започнал да се отклонява по странични

улички, за да ги избягва. Тогава се обърнал към Бога с думите: „Години наред

носех бутилка с алкохол, без да се срамувам. Защо ме е срам, когато ме видят да

нося Библия?“ След това започнал да минава покрай приятелите си, носейки

Библия. Когато го дразнели, той отговарял: „Осъзнах нуждата си от Бога; някога

и вие ще я осъзнаете.“

Франциско започнал да изучава Библията с един

църковен член и когато нейните истини му станали особено скъпи, пожелал да

сподели новата си любов към Бога с Найди. Изпратил й съобщение, че е станал

християнин и я попитал дали тя също желае да изучава Библията. Найди не му

повярвала. Когато обаче го видял, разбрала, че той наистина се е променил и

пожелала да учи Библията.

Франциско все още я обичал и я попитал дали

желае да се оженят. Тя се съгласила и скоро след кръщението си, двамата се

оженили. Франциско работел усърдно, за да изкара пари, с които да си купят

малко парче земя и да си построят малка къща от една стая.

Започнал да търси хора в квартала, с които би

могъл да учи Библията. Много от съседите му били забелязали забележителната

промяна в живота му и искали да научат още нещо. След два месеца първият

новоповярвал бил кръстен.

Районният пастор видял посветеността на

Франциско и го поканил да работи на цял работен ден като библейски работник

мирянин. След първото му кръщение преди няколко години усърдието на Франциско и

въздействащото му свидетелство довело 1000 души до Христос и помогнало да се

основат шест нови адвентни църкви. Понякога изучава Библията с 60 души на ден в

малки групи.

Веднъж поканил приятелите си да се молят за

собственика на танцувална зала и след няколко седмици го поканил на библейски

курс. Собственикът се съгласил и след време бил кръстен. Сега клубът за танци е

църква.

Районът, където живеят Франциско и Найди, е

изпълнен с наркотици и опасности, но той смята, че Бог го е призовал да стигне

до всички тези хора по начин, по който другите не биха успели. Вижда се, че

наистина успява.


* От Франциско Хелдер Бенисио, библейски работник мирянин, живеещ във Форталеза, Бразилия.

Created by ULimited®