"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Еремия Имре Токикс
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2015 г.

Урок 8 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 14 - 20 ноември 2015 г.

Реформите на Йосия


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 14 ноември
Стих за запаметяване:
„Преди него не е имало цар като него, който да се е обърнал към ГОСПОДА с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила, според целия закон на Моисей. А и след него не се издигна такъв като него“ (4 Царе 23:25).

Родителите знаят колко е трудно да гледат как децата им, особено когато са по-големи и извън родителския контрол, вземат решения, които със сигурност ще им навредят. Разбира се, тази болка не е свързана само с родителите и децата. Кой не е виждал в някакъв момент как приятели, роднини или някой друг вземат решения, за които вие знаете, че ще са пагубни за тях? Това е злочестата страна на упражняването на свободната воля. Свободната воля, особено моралната свободна воля, не означава нищо, ако нямаме свободата да вземаме погрешни решения. Едно „свободно“ същество, което може да избира само правото, всъщност не е свободно, дори не е такова в морално отношение.

Затова голяма част от Библията представлява историята на Божиите предупреждения към Неговия народ да не вземат погрешни решения. Това също е и основната част от книгата на Еремия: Бог умолява Своя избран народ, зачитайки тяхното право на собствени решения и свободна воля.

И макар че, за съжаление, повечето от историите не са хубави, тази седмица ще видим лъч на надежда; тоест, ще видим един от малкото царе, който, използвайки свободната си воля, решава да направи това, което „е право пред Господа“.

За тази седмица прочетете:
2 Летописи 33; Авакум 1:2–4; 4 Царе 22 гл.; Филипяни 2:3–8; 4 Царе 23:1–28; 1 Коринтяни 5:7



Царуването на Манасия и Амон Неделя - 15 ноември

Колкото и много да ни се иска да говорим за обективност, за поглед върху нещата такива, каквито са, ние като хора сме безнадеждно субективни. Гледаме на света не толкова такъв, какъвто всъщност е, но каквито сме ние. И тъй като сме грешни и покварени същества, тази поквара ще влияе и върху нашите възприятия и тълкувания на света около нас. По какъв друг начин иначе можем да обясним поведението на човек като юдейския цар Манасия (около 686–643 г. пр. Хр.), особено онези първи години на ужасното му отстъпление? Човек едва ли може да си представи как той оправдава пред самия себе си чудовищните мерзости, които допуска да се ширят в Юда.


Прочетете 2 Летописи 33 глава. Какво ни говори тази история за степента на поквара на цар Манасия? А още по-важното е, какво ни учи това за готовността на Бог да прощава?


Сигурно е, че след като е завлечен във Вавилон в окови, човек определено ще се принуди да преосмисли живота си. Затова стихът казва съвсем ясно: Манасия наистина се покайва за постъпките си и когато възстановяват царската му власт, се опитва да поправи вредата, която е нанесъл. За съжаление, вредата е по-голяма, отколкото може да си представи.

„Но това покаяние, колкото и необикновено да е, идва твърде късно, за да спаси царството от покваряващото влияние на дългите години на идолопоклоннически обичаи. Много хора са се препънали и са паднали, без да могат да се изправят никога повече“ (Уайт, Е. Патриарси и царе. С. 383 – амер. изд.). И още по-тъжното е, че сред силно засегнатите от отстъплението на Манасия е неговият син Амон, който поема престола, след като баща му умира, и „върши зло пред ГОСПОДА, както беше правил баща му Манасия. И Амон жертваше на всичките изваяни идоли, които баща му Манасия беше направил, и им служеше“ (2 Летописи 33:22). По-лошото е, че за разлика от баща си Амон никога не се покайва за своите постъпки.


Кой човек не познава от личен опит ужасните последици, които идват дори след опростен грях? Кои обещания можете да изисквате за победа над греха? Защо не ги изискате сега, преди грехът да донесе печалните си резултати?




Един нов цар Понеделник - 16 ноември

Един проповедник някога е казал: „Внимавайте за какво се молите. Може да се окаже, че ще го получите“. Израел се е молил и копнял за цар, за да бъде като народите около тях. Те получават това, за което се молят, и голяма част от тяхната история след епохата на съдиите е история за нечестивото царуване на тези царе, което покварява също и нацията.

Въпреки това, винаги има изключения като цар Йосия, който се възкачва на престола в 639 г. пр. Хр. и управлява до 608 г. пр. Хр.


Каква е обстановката, в която новият цар се възкачва на трона? (Виж 2 Летописи 33:25).


Макар да се предполага, че демокрацията е управление на народа, по принцип тя не функционира по този начин. Въпреки това, хората налагат своята воля и става както те поискват. Младият цар се възкачва на престола в момент на големи безредици, отстъпление и насилие дори на най-високите нива на управлението. Виждайки какво става, много верни хора в страната се чудят дали Божиите обещания за древния Израел биха могли някога да се изпълнят. „От човешка гледна точка Божественото намерение за избрания народ изглежда почти невъзможно за осъществяване“ (Уайт, Е. Пророци и царе. С. 384 – амер. изд.).


Тревогата на тези верни хора е изразена в следните думи на пророк Авакум. Прочетете Авакум 1:2–4. Какво казва пророкът?


За съжаление, отговорът на проблемите с крещящата несправедливост, насилието, борбите и беззаконието ще се намери, но от север, от вавилонците, които Бог ще използва, за да накаже Своя непокорен народ. Както ни се казва през цялото време, тази ситуация не е неизбежна; обаче заради отказа им да се покаят, ги очаква наказанието, което греховете им докарват.


Колко често „Божественото намерение“ изглежда невъзможно за осъществяване от човешка гледна точка? Какво ни говори това за необходимостта да вървим напред с вяра, отвъд това, което виждаме или разбираме?




Йосия на престола Вторник - 17 ноември

„Йосия беше на осем години, когато се възцари, и царува тридесет и една години в Ерусалим. Името на майка му беше Йедида, дъщеря на Адая от Васкат. Той върши това, което беше право пред ГОСПОДА, и ходи във всичките пътища на баща си Давид, без да се отклони надясно или наляво“ (4 Царе 22:1, 2). Имайки предвид обстановката при възцаряването му на престола, кое е забележително в тези стихове?


Библията не ни дава никакво обяснение за този невероятен млад човек, който при тези обстоятелства би трябвало да бъде обречен да стане толкова покварен и нечестив, колкото баща му преди него. Обаче нищо такова не се случва. Каквито и да са причините, той избира един по-различен път и това оказва положително, макар и в общ план ограничено, влияние върху народа.

Четвърто Царе, 22 глава споменава какво прави Йосия за храма. От посвещаването му по времето на Соломон са изминали много векове до реформите на Йосия (622 пр. Хр.). Царете всъщност не са полагали особени грижи за него. С течение на времето някога красивата сграда вече започва да се руши. Младият цар вижда, че храмът повече не е подходящ за поклонение поради това, че твърде много години е бил занемаряван.


Какво прави Йосия, когато разбира, че храмът е в такова лошо състояние? 4 Царе 22:3–7.


Днес бихме казали, че царят изпраща своя министър на финансите до първосвещеника и му казва да планира и наблюдава материалите и работата, необходими за обновяването на храма. Не се налага да дават отчет за парите, които са им поверени, защото постъпват честно. Каквато и да е причината, Йосия показва, че им има доверие, а доколкото разкрива историята, това доверие се оправдава.


Подновяването на храма е хубаво нещо, но в края на краищата кое е наистина решаващо за истинско пробуждане и реформация? (Виж Филипяни 2:3-8).




Книгата на закона Сряда - 18 ноември

Ремонтът на светилището, толкова отдавна център на поклонение за израелтяните, е нещо важно, но не е всичко, от което те имат нужда. И най-красивата и натруфена сграда, макар и планирана да накара поклонниците да почувстват донякъде силата и величието на Господа, сама по себе си не е достатъчна, за да предизвика сред тях набожност. Историята е изпълнена с тъжните разкази за хора, които се „покланят“ в някаква красива църква някъде, а в следващия момент излизат и извършват някаква жестокост, която дори е поощрена от това, което са научили в тази красива постройка.


Какво става по време на възстановяването на храма? Какво е дълбокото значение на реакцията на Йосия към тези събития? 4 Царе 22:8–11.


Те намират част от Моисеевата книга на закона; Библията не казва коя част, нито дали това е цялата книга. Вероятно е открита зазидана някъде в стените на храма.


Прочетете 4 Царе 22:12–20. Каква е вестта на Олда към народа? Какво трябва да говорят тези думи на нас?


Олда предава същата вест, която Еремия вече е пророкувал няколко пъти. Хората, които са се отдалечили от Бога, сами са си изкопали гроба чрез своите постъпки и ще пожънат последиците.

„Чрез Олда Господ изпраща на Йосия информацията, че разрушаването на Ерусалим не може да бъде предотвратено. Дори ако хората сега се смирят пред Бога, те не биха могли да избегнат наказанието си. Сетивата им са били притъпявани от техните лоши дела толкова дълго време, че ако не понесат Божията съдба, скоро ще се върнат към същите грехове. Пророчицата заявява: „Кажете на човека, който ви е изпратил до Мен: Така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще докарам зло на това място и на жителите му – всички думи на книгата, която юдовият цар е прочел – понеже Ме оставиха и кадиха на други богове, и Ме разгневиха с всичките дела на ръцете си, затова яростта Ми ще пламне против това място и няма да угасне“ (ст. 15-17)“ (Уайт, Е. Пророци и царе. С. 399 – амер. изд.).




Реформите на Йосия Четвъртък - 19 ноември

Въпреки предупреждението за гибел, Йосия все още е решен да направи това, което е „право пред Господа“. Бедствието може да не бъде предотвратено, „но обявявайки наказателните съдби от Небето, Господ не анулира възможността за покаяние и реформация. И Йосия, виждайки в това готовност от страна на Бога да смекчи Своите съдби с милост, решава да направи всичко по силите си, за да проведе решителни реформи“ (Уайт, Е. Пророци и царе. С. 400 – амер. изд.).


Прочетете 4 Царе 23:1-28. Каква е същността на реформата, която верният цар се опитва да проведе сред своя покварен народ? Какво ни подсказват тези действия за размерите на злото, владеещо избрания народ?


Йосия събира целия народ в Ерусалим, за да подновят завета си с Бога. Прочита се наскоро откритата книга на закона, а след това всички дават обет да следват израелевия Бог.

Царят не извършва това дело сам, но моли хората, които имат духовни отговорности, да направят необходимото. Един пример за това са различните предмети, събрани през вековете – статуи и символи, които популяризират поклонението пред чужди богове в Израел – струпани в храма. Понякога те представляват част от условията за мир, наложени върху нацията; понякога царят ги излага, за да покаже намерението си за мир като знак за капитулация. Каквито и да са причините, мястото им не е там и Йосия заповядва те да бъдат изнесени и унищожени.

Освен това, празнуването на Пасхата по време на реформата на Йосия не става само в домашни условия, какъвто е бил обичаят дотогава, но сега целият народ я празнува заедно. Нейната символична вест за хората е, че те оставят назад миналото и сега навлизат в нов период и се заклеват да служат на истинския Бог, Който ги е извел от Египет, Който е осигурил дом за племената, както е обещал, и Който е с тях в живота им всеки ден.


Значението на националното отбелязване на Пасхата е да постави едно ново начало, защото (поне в най-добрия случай) всичко старо трябва да отпадне. Какво трябва да означава за нас като адвентисти от седмия ден символизмът на Пасхата? (Виж 1 Коринтяни 5:7).




Разширено изучаване Петък - 20 ноември

Както казва урокът, дълбочината на покварата, завладяла Израел, може да се види в реформите, които Йосия трябва да предприеме. Обаче как народът се е отдалечил толкова много от Бога? В определен смисъл отговорът е лесен: защото човечеството се е отдалечило толкова много от Бога. А колко много е деградирало то, се разкрива от известен експеримент, проведен в университета „Йейл” през 60-те години на 20-ти век. Участниците са набрани на случаен принцип чрез реклами във вестници и им е казано, че трябва да приложат електрически шок на хора, завързани към стол в друга стая. Копчетата, с които се пуска токът, били отбелязани със степени от „Лек шок“ до „Опасност: Силен шок“, включително и две други, злокобно отбелязани с „ХХХ“. На участниците било казано да пускат електрическите шокове според заповедите на учените, провеждащи експеримента. Докато го правели, те чували как в другата стая хората крещят и молят за милост. Всъщност те просто се престрували: въобще не получавали електрически удари. Идеята на проучването била да се види докъде ще стигнат тези „нормални“ участници в прилагането на болка върху хора, които не познават, просто защото им се нарежда да направят това. Резултатите били ужасяващи. Макар че много от тях се притеснявали, смущавали и дори ядосвали, това не било пречка за изумителната цифра от 65 процента да прилагат най-силните „шокове“ на тези хора, вярвайки, че наистина ги нараняват. „Обикновените хора – написали провеждащите експеримента учени – които просто си вършат работата, и то без някаква конкретна враждебност от своя страна, могат да станат проводници на ужасно разрушителен процес“. Колко много „обикновени“ хора са извършвали ужасни неща в течение на историята, дори и днес? Твърде много, със сигурност. Защо? Християните знаят отговора. Ние сме грешници – ясно и просто!

За разискване:

1. Какво ни казва историята за реформата на Йосия за значението на Божието слово в живота ни?

2. Сега бихме могли да повдигнем един основателен въпрос: Ако е твърде късно да се избегне надвисналата катастрофа, защо да се отправя призив за покаяние и пробуждане? Какъв е смисълът на всичко това? Какъв отговор бихте дали? Може ли причината да се открие в начина, по който такова пробуждане би повлияло на хората поотделно, за разлика от нацията като цяло?




Разказ
Божията спасителна десница – Част 1

Уесли Бонда бил пастор на няколко села в Малави. Семейството му живеело в къща с две стаи. Тай като там нямало електричество, г-жа Бонда приготвяла храната за семейството на огън пред дома.

Веднъж след вечеря г-жа Бонда се върнала при огъня, за да приготви закуска от саджа (гъста каша от царевично брашно). Съпругът й седял в предната стая и работел над някакви книжа. Децата мълчаливо очаквали семейното богослужение, а петгодишният Джошуа спял на рогозка до краката на

баща си.

След като запалил парафинената лампа – единственият им източник на светлина – пламъкът започнал да мъждука и пастор Бонда забелязал, че горивото е свършило. Донесъл малко парафин и започнал да пълни лампата. Той обаче не знаел, че парафинът бил замърсен с бензин. Докато сипвал течността, лампата избухнала в ръцете му.

Инстинктивно пасторът я хвърлил към другия край на стаята, но дрехите му се запалили. Съпругата чула експлозията, погледнала и видяла, че той тича навън с горящи дрехи. Тя веднага хвърлила леген с вода върху него, докато той се търкалял по земята. Скоро огънят угаснал.

Децата изтичали навън с викове „огън, огън!“ Горящата течност била запалила предната стая. В уплахата си те не забелязали, че малкият Джошуа не е при тях. След няколко секунди г-жа Бонда видяла как Джошуа изпълзява навън с горящи дрехи. Тя изпищяла, грабнала най-малкото си дете и го потопила в леген с вода. Огънят угаснал, но Джошуа вече бил получил ужасни изгаряния.

Съседите наизлезли от домовете си, за да видят какво се случва. Втурнали се да помагат, но по-голяма част от семейната покъщина изгоряла.

В селото нямало клиника или болница. Един от съседите се затичал към къщата на фермер, който притежавал кола. Започнали да тропат на вратата му и да го молят да помогне. Той веднага се съгласил да закара семейство Бонда в най-близката болница. Въпреки бързането семейството влязло в спешното отделение едва след полунощ. Били изтекли четири часа от експлозията.

Докторите се изненадали от изгарянията на пастора и на сина му. Раните на пастор Бонда били дълбоки, а малкият Джошуа бил в още по-тежко състояние. Имало ужасни изгаряния по краката му, стомаха и гърдите. Малкото момче не спирало да крещи от болка. Докато се опитвали да спасят

бащата и сина, лекарите се опитвали да ги подготвят за евентуалната смърт на Джошуа.

„Правим всичко, което можем за сина ви - казал един от лекарите внимателно. – Изгарянията са толкова тежки, че за него ще е по-добре да умре.“

„Не! – отговорила г-жа Бонда твърдо. – Бог е спасил живота му. Правете каквото е необходимо, но трябва да знаете, че Бог ще спаси сина ми.“


* Продължението следва.

Created by ULimited®