"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Мисионери Борге Шанц
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2015 г.

Урок 11 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 5 - 11 септември 2015 г.

Павел: произход и призоваване


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 5 септември
Стих за запаметяване:
„Но Господ му каза: Иди, защото той Ми е избран съд, за да носи Моето име пред езичници, царе и израелеви синове. Защото Аз ще му покажа колко много трябва да пострада той заради Моето име“ (Деяния 9:15, 16).

Една от централните фигури в Новия завет е Павел, първоначално Савел от Тарс. За ранната християнска църква той представлява нещо като Моисей за потомците на Израел. Разликата е, че Моисей извежда Божия народ от езическата страна, за да може той да върши Божията воля, докато Павел занася Божието слово от Израел до езичниците, за да може те да вършат същото – т.е. Божията воля.

За Павел се знае повече, отколкото за всеки друг християнин от първи век. Той е особено известен със значителния си принос към огромния мащаб на християнското евангелизиране през изминалите две хилядолетия. Неговите мисионерски посещения и дейности за народите около Средиземно море са силен пример за християнските мисии в идните поколения.

На Павел се приписва откъсването на библейските абсолютни истини от еврейската им култура, където гражданските, ритуалните и моралните закони са така вплетени в тъканта на еврейския живот, че почти няма никаква разлика между техните обичаи и това, което те смятат за Божията вечна вест към народите.

Тази седмица ще хвърлим поглед към един човек, който – като изключим Исус – е най-важната фигура в Новия завет.

За тази седмица прочетете:
Деяния 9:1–22, 26:18; Филипяни 3:6; 1 Коринтяни 15:10; Галатяни 2:1–17



Савел от Тарс Неделя - 6 септември

Савел е роден в Тарс, важен град на търговския маршрут между Сирия и Западна Азия (Деяния 22:3). Той е индустриален и научен център на много култури и за известно време – дом на най-известния римски оратор и сенатор Цицерон.

Родителите на Савел са от разпръснатите евреи (които не живеят в страната Израел) от Вениаминовото племе. Рожденото му име е Савел (еврейското sha’ul, „измолен [от Бога]“) – въпреки че след като започва мисията си за езичниците (Деяния 13:9), приема името Павел (латинското Paulus, име на изтъкнат римски род). Освен това, тъй като е фарисей, вероятно е имал жена, макар че не знаем нищо за нея. Всъщност не знаем много за неговото семейство, въпреки че са споменати сестра и племенник (Деяния 23:16). Той е също и римски гражданин (Деяния 22:25-28).

Савел може би е получил образованието си в училището към синагогата в Тарс до 12–годишна възраст, последвано от равинско обучение в Ерусалим при известния равин Гамалиил (Деяния 22:3). Като повечето еврейски мъже, той учи и занаят – в неговия случай това е изработване на шатри (Деяния 18:3).

Както вече се каза, Павел е фарисей (Филипяни 3:5). Фарисеите (което означава „отделените“) са известни с настояването си, че всички Божии закони, както писаните в книгите на Моисей, така и предаваните от устната традиция чрез поколенията книжници, са задължителни за всички евреи. Техният стриктен патриотизъм и педантично послушание към еврейските закони могат да изглеждат в очите на другите евреи лицемерни и осъдителни. Обаче Павел не прикрива факта, че той и баща му са фарисеи (Деяния 23:6).

Фарисейският произход на този апостол е важен елемент в неговото успешно мисионерско дело както за евреи, така и за езичници. Той му носи подробни познания върху Стария завет – единствените Свещени писания на първите християни. Освен това му дава информация за допълненията и разширенията, които книжниците са добавили към старозаветните закони. Затова от апостолите той е най-добре подготвен да разграничи вечните, основани върху Писанието Божествени абсолютни истини, от една страна, и по-късните притурки от еврейската култура, които не са задължителни и следователно, не е необходимо да бъдат спазвани от езичниците, последователи на Исус. Както видяхме, този въпрос ще стане много важен в живота на ранната църква. И днес ролята на културата в църквата си остава важна.


Кои от нашите християнски вярвания най-остро се сблъскват с местната ни култура? Как се справяте с това противоречие, без да правите компромис с Божиите вечни истини?




Личността на Павел Понеделник - 7 септември

Личностните черти са типичните реакции на един човек към заобикалящите го домашни, културни или образователни обстоятелства. Характерът е съчетание на черти, качества и способности, съставляващи типа личност, която е човекът.


Прочетете Деяния 9:1; Филипяни 3:6, 8; 1 Коринтяни 15:9, 10; 1 Тимотей 1:16; Галатяни 1:14 и 2 Коринтяни 11:23–33. Какво ни говорят тези стихове за характера и личността на апостол Павел?


Павел определено е човек със силни убеждения и устрем. Преди опитността на новорождението той използва този устрем, за да преследва ранната църква. Одобрява убиването на Стефан с камъни (Деяния 7:58), поема инициативата да хвърля в затвора християни (Деяния 8:3), заплашва с убийство учениците (Деяния 9:1) и организира внезапни нападения срещу християните в чужда страна (Деяния 9:2; Галатяни 1:13).

В същото време можем да видим как неговите жар и пламенност могат да бъдат използвани за добро, когато той посвещава живота си на проповядване на евангелието въпреки невероятните трудности и пречки. Само човек, напълно посветен на това, в което вярва, би направил нещата, които прави той. И макар че заради Христос изгубва всичко, той го смята за „измет“, което произлиза от гръцката дума за нещо безполезно – боклук. Павел разбира кое е важното в живота и кое – не.

Той е също и скромен човек. Несъмнено, отчасти заради вината от факта, че е гонил християните в миналото, той смята себе си за недостоен за своето високо призвание. А като човек, който проповядва правдата на Христос като единствена надежда за спасение, знае точно колко грешен е в сравнение със светия Бог. И това познание е повече от достатъчно, за да го направи смирен, посветен и благодарен.

„Един лъч от Божията слава, един проблясък от чистотата на Христос, който прониква в душата, прави всяко оскверняващо петно болезнено отчетливо и изкарва наяве уродливостта и недостатъците на човешкия характер. Разкрива несвятите желания, неверността на сърцето, нечистотата на устните“ (Е. Уайт, Пътят към Христос. С. 29 – амер. изд.).


Никой от нас не е „имунизиран” срещу гордостта. Как насочването към кръста и към неговото значение може да излекува всеки от този грях?




От Савел към Павел Вторник - 8 септември

Прочетете в Деяния 9:1–22 историята за обръщането на Савел. Как тази опитност е свързана с призоваването му за мисионер? Виж също Деяния 26:16–18.


Още от самото начало е ясно, че Господ възнамерява да използва Павел, за да достигне както евреите, така и езичниците. Никое друго събитие в подготовката му за мисионер и теолог не може да се сравни по важност с неговото обръщане. Всъщност когато свидетелства, той често говори за тази опитност.

„Но стани и се изправи на краката си, понеже затова ти се явих – да те назнача служител и свидетел на това, което си видял, и на онова, което ще ти открия“ (Деяния 26:16). Апостол Павел не би могъл да проповядва или да поучава за това, което не знае. Не, вместо това той ще проповядва и поучава въз основа на своите собствени опитности, на познанието за Господа, като през цялото време е в хармония със Словото Божие (виж Римляни 1:1, 2).


Прочетете Деяния 26:18. Какъв ще бъде резултатът от делото на апостол Павел?


Можем да видим пет резултата от истинската мисионерска работа:

1. Отварят се очите на хората. Бог и Исус стават реални, близки, активни и привлекателни.

2. Става преход от тъмнина към светлина, от невежество към познание – централна тема на евангелието (виж Лука 1:78, 79).

3. Обръщане от силата на Сатана към Бога.

4. Получаване прошка за греховете. Проблемът с греха получава своето разрешение. Това е живата, изцелителна, централна вест на християните.

5. Получаване на място сред осветените, което означава членство в Божията църква, независимо от етническа принадлежност, пол или националност.


Ако някой ви попита: „Какво ще кажеш за личната си опитност с Исус? Какво можеш да ми кажеш за Него?“, какво бихте отговорили?




Павел в мисионското поле Сряда - 9 септември

„От Ерусалим и около него, чак до Илирик, аз изцяло съм проповядвал благовестието на Христос“ (Римляни 15:19). Какъв съществен елемент за всякакви видове мисионерска работа можем да намерим в този стих? Виж също 1 Коринтяни 1:23, 2:2; Галатяни 6:14; Филипяни 1:15–18.


Едно е сигурно за всички мисионерски начинания на Павел: независимо къде отива, проповядването на Христос, и то разпънат на кръста, е централната му вест. Така той остава верен на отправения отначало от Христос призив, че трябва да проповядва Него. Вестта за мисиите днес е очевидна: каквото и друго да проповядваме и поучаваме (а като адвентисти от седмия ден имаме толкова много неща, които трябва да бъдат споделени със света), ние трябва да държим Христос, и то разпънат, в самия център на цялата ни евангелизационна и мисионерска работа.

Обаче Павел не проповядва Исус само като някаква обективна истина, след което спокойно да продължи по пътя си. Основното в работата му е да основава църкви, да изгражда в своя свят християнски общности от място на място –навсякъде, където може. Неговата работа е „засаждане” на църкви в най-истинския смисъл.

Има също и един друг елемент от мисионерската му работа.


Прочетете Колосяни 1:28. Какво сякаш казва Павел? Тоест, това евангелизиране ли е, или ученичество?


Ако човек прочете посланията на Павел, става ясно, че те често не са евангелизационни, поне не в смисъла, в който използваме тази дума – достигане на невярващите. Точно обратното, много от писмата са написани до изградени вече църковни общности. С други думи, в неговата мисия е включена и пасторската грижа, назиданието и поддържането на църквите.

Следователно забелязваме поне три централни елемента от мисионерската дейност на Павел: проповядване на Исус, основаване на църкви и грижа за изградените църкви.


Помислете за последния път, когато свидетелствахте на някого по някакъв начин. Беше ли Исус в центъра на казаното от вас? По какъв начин можете винаги да Го държите в центъра?




Мисията и различните култури Четвъртък - 10 септември

„Разнообразието на културите“ е нов термин, появил се за пръв път в печата през 60-те години на миналия век според Оксфордския английския речник. За много древни народи съществуват само две категории хора – ние и те, нашето племе и не-нашето племе. За гърците всички не-гърци са „варвари“. За евреите всички не-евреи са „езичници“.

Както вече видяхме, успехът на мисията за езичниците принуждава прохождащата църква и нейните водачи да се справят с разделенията между евреи и езичници. Централният въпрос е дали един езичник може да стане християнин, без първо да стане евреин.


Прочетете Галатяни 2:1–17. Какво става тук и как този разказ илюстрира по свой начин проблема на мултикултурното евангелизиране и мисия?


„Когато по-късно посещава Антиохия, Петър спечелва доверието на много хора чрез благоразумното си поведение към обърнатите езичници. За известно време той постъпва според дадената от Небето светлина. Дотолкова превъзмогва вродените си предразсъдъци, че сяда на една маса с тях. Но когато някои евреи, които държат на церемониалния закон, идват от Ерусалим, Петър безразсъдно променя отношението си към обърнатите от езичеството (…) Тази слабост, проявена от страна на хората, които са уважавани и обичани като водачи, оставя изключително болезнено впечатление в съзнанието на вярващите езичници. Църквата е застрашена от разделение“ (Е. Уайт, Деяния на апостолите. С. 197, 198 – амер. изд.).

Павел се изправя пред Петър и заема твърда позиция в подкрепа на това, което днес би могло да се нарече мултикултурна църква. Неговите обърнати езичници не трябва да стават евреи, за да могат да бъдат християни. Неговият заплетен произход като посветен фарисей, ученик на равина Гамалиил, римски гражданин, фанатичен фундаменталист и гонител и накрая обърнат апостол на Исус Христос, го прави напълно способен да разграничи вечните, непроменими и абсолютни Божествени истини, от една страна, и техните временни културни и религиозни версии, от друга.


Как успявате да разграничите нещата, които са съществени за вашата вяра, от онези, които са чисто културни, социални и дори лични предпочитания?




Разширено изучаване Петък - 11 септември

„За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина. И това правя заради благовестието – за да участвам и аз в него“ (1 Коринтяни 9:22, 23).


Прочетете 1 Коринтяни 9:19-23. Съвременната наука за мисията прилага термина „контекстуализация“ към мисионерските методи на Павел, изложени тук. Контекстуализацията се определя като „опит да се предаде Евангелието с дума и дело и да се изгради църквата по такива начини, които да имат смисъл за хората в техния местен културен контекст. Християнството да се представя по такъв начин, че да посреща най-дълбоките нужди на хората и да прониква в техния мироглед, позволявайки им по този начин да следват Христос, като остават в рамките на своята собствена култура“ (Д. Уайтмън, „Контекстуализацията: теорията, пропастта, предизвикателството“. Международен бюлетин за мисионерски проучвания. Т. 21. Януари, 1997. С. 2).

„За християните евреи, живеещи в обсега на храма, е естествено да приемат в съзнанието си специалните привилегии на евреите като нация. Когато виждат, че християнската църква се отдалечава от церемониите и традициите на юдаизма и осъзнават, че особената святост, с която са пропити еврейските обичаи скоро ще се изгуби в светлината на новата вяра, много от тях се възмущават от Павел като човек, който до голяма степен е причината за тази промяна. Дори не всички от учениците са подготвени да приемат с готовност решението на събора. Някои държат много на церемониалния закон и не одобряват становището на Павел, защото смятат, че неговите принципи по отношение задължителността на еврейския закон са доста хлабави“ (Е. Уайт, Деяния на апостолите. С. 197 – амер. изд.).

За разискване:

1. Прочетете 1 Коринтяни 9:20. Какви поуки можем да извлечем от тези думи, които да ни помогнат да разберем как да контекстуализираме мисията си или дори как лично да служим и свидетелстваме?

2. Въпреки греховното, дори позорно минало на Павел, Бог му прощава и го употребява по мощен начин. Как да се научим да си прощаваме за това, което сме извършили, като изискваме Христовата праведност за себе си? Кога можем да бъдем мощно използвани от Бога?




Разказ
Откраднатите проповеди – Част 1

Исках да свикам събрание на всички духовни лица в моя град в Шри Ланка. Смятах, че имаме нужда от обща молитва и общуване. Прегледах списъка, за да се уверя, че не съм пропуснал нито един пастор. Знаех, че някои няма да са никак доволни за това, че каня адвентен пастор, тъй като смятат адвентистите за култ. Аз обаче исках да включа всички без изключение.

Не бях виждал повече от тях и това бе добра възможност за съвместен разговор. Имах особено силно желание да науча повече за адвентната църква.

Когато адвентният пастор ми каза, че неговата църква се събира на богослужение в събота вместо в неделя, аз бях силно заинтересуван. Интересът ми беше продиктуван от съвсем егоистични подбуди. Реших да посетя адвентната църква в събота и да чуя проповедта. После щях да изнеса същата проповед в неделя. Така щях да си спестя много работа!

На следващата събота посетих адвентната църква. Бях радушно посрещнат от пастора и събранието. Слушах внимателно и си записвах. В неделя изнесох същата тема с някои незначителни промени. Така си улеснявам живота, мислех си аз. Следващата събота отидох отново и си записах проповедта. Стана ми навик да записвам в събота и да проповядвам на моята църква в неделя. В събота си легнах с усмивка, породена от блестящата ми идея да си пестя труда.

През нощта се събудих от внезапна остра болка в рамото. Скочих и запалих светлината. Бях ухапан от змия. Съпругата ми започна трескаво да търси змията в стаята, но не я откри. Откара ме в болницата, но ние не успяхме да кажем на лекаря каква змия ме е ухапала и той не бе в състояние да приложи лечение с правилната противоотрова.Загубих съзнание и докторът помислил, че съм умрял.

Отвели са ме на гробището и брат ми донесъл ковчег. Семейството и приятелите ми започнали да плачат над мене. След известно време някой ме докоснал. Вероятно почувствал топлина по кожата там, макар че би трябвало да съм изстинал. Все още се усещал слаб пулс. Силно развълнувани, те ме откарали в интензивното отделение на болницата.


* Продължението следва.

Created by ULimited®