“Когато Христос дойде на земята, човечеството като че ли бе достигнало своята най-низка точка. Бяха подкопани самите основи на обществото. Животът бе станал фалшив и изкуствен... Отвратени от басните и лъжите и мъчейки се да заглушат мислите, хората се обръщаха към неверието и материализма. Изключвайки вечността от пресмятанията си, живееха за настоящето.

Като престанаха да признават Божеството, престанаха да ценят и човека. Истина, чест, справедливост, доверие, състрадание - се оттеглиха от земята. Безмилостна алчност и всепоглъщащата амбиция родиха едно всеобщо недоверие. Понятието за дълг, за задълженията на силните към слабите, за човешкото достойнство и човешките права бе захвърлено настрана като някой сън или измислица. На обикновения народ се гледаше като на товарни животни или като на инструменти и стъпала за задоволяване на амбицията. Богатството и властта, удобството и себеугаждането се търсеха като най-ценното благо. Физическо израждане, умствено вцепенение, духовна смърт характеризираха времето” (Е. Уайт, Възпитание, стр. 74,75 – ориг.).

На този фон можем по-добре да разберем защо Исус поучава точно тези неща.

Като учен и лекар, Лука е запознат с ролята на авторитета. Наясно е с авторитета на философията за гръцкото възпитание и образование. Познава авторитета на римското право по гражданските въпроси и функционирането на правителството. Като спътник на Павел той познава църковния авторитет, упражняван от апостола в основаваните от него църкви. Така Лука разбира, че авторитетът е в основата на положението на даден човек, на ролята на дадена институция, на функционирането на държавата е на връзката на учител с последователите му. След като се е сблъскал с най-различни авторитети на всички нива на властта, Лука споделя със своите читатели, че в Исус и Неговия авторитет има нещо несравнимо. Роден в дърводелски дом, възпитаван в продължение на 30 години в малкото галилейско градче Назарет, което не е познато с нищо велико по светските стандарти, Исус се изправя срещу всички – римски владетели, юдейски учени, равини, обикновени хора, светски и религиозни власти – със Своето учение и служене. Неговите съграждани “Му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му” (Лука 4:22). Той донася надежда на вдовицата от Наин, като възкресява сина й (Лука 7:11-17). Целият град потреперва от страх, възкликвайки: “Бог посети Своите люде” (стих 16). Авторитетът и властта на Исус над живота и смъртта наелектрезират не само Наин, но и “цяла Юдея и цялата околност” (стих 17).

Лука отделя време, за да запише не само за своя приятел Теофил, но и за бъдещите поколения, че чрез служенето Си Исус установява уникалността на Своя авторитет. Като Бог в плът Той наистина притежава авторитет, какъвто няма никой друг.

Планинската проповед (Матей 5, 6, 7) често бива наричана “същността на християнството.” Лука предоставя подборка от проповедта в Лука 6:20-49 и на други места. Тъй като Лука разполага проповедта незабавно след “официалното” избиране на учениците (Лука 6:13), някои учени я нарича “Поръчението към Дванадесетте при ръкополагането им.”

По начина, по който е представена в Лука 6:20-49, проповедта започва с четири блаженства и четири горко и очертава други важни характеристики на християнския път.

1. Християнското блаженство (Лука 6:20-22). Как бедността, гладът, плачът и фактът, че сме мразени, могат да доведат до блаженство?

2. Християнско основание за радост сред отхвърлянето (Лука 6:22, 23).

3. Горко, от което да се предпазваме (Лука 6:24-26). Прегледайте всяко от четирите “горко.” Защо християнинът трябва да се пази от тях?

4. Християнската заповед (Лука 6:27-31). Няма друга заповед на Исус, която да е по-обсъждана и да е считана за по-трудна за спазване, от златното правило на любовта. Християнската етика е фундаментално положителна, а не отрицателна. Тя не се състои от това, което не трябва да се прави – а от това, което трябва да се прави. Вместо да каже “Не мрази” врага си, тя настоява: “Обичай врага си.” Вместо закона на пропорционалността (“око за око, зъб за зъб”), златното правило изисква етиката на чистата доброта (“обърни другата буза”). Махатма Ганди разработи цяла политическа философия от златното правило, която се противопоставя на злото чрез доброто и накрая използва този принцип, за да спечели независимостта на Индия от британския колониализъм. По същия начин Мартин Лутър Кинг използва етиката на златното правило, за да се справи със злото на сегрегацията в Съединените Щати. Там, където царува любовта, блаженството се изкачва натрона.

5. Християнският начин (Лука 6:37-42). Обърнете внимание на настояването на Христос за прощение, щедро даване, образцов живот и толерантност.

6. Християнско принасяне на плод (Лука 6:43-45).

7. Християнският строител (Лука 6:48, 49).

Великите учители преди и след Исус са поучавали за единството и любовта, но обикновено това е любовта в параметрите на дадена група; семейството се дефинира от изключителността на каста, цвят, език, племе или религия. Но Исус събаря бариерите, разделящи хората и въвежда едно ново семейство, което не прави разлика между нещата, обикновено разделящи хората. Под знамето на любовта “агапе” - незаслужената, никого не изключваща, универсална и саможертвена – Христос създава ново семейство. То отразява първоначалната, универсална и идеална концепция, вложена в Сътворението от Битие. Според него, всяко човешко същество е създадено по Божия образ (Битие 1:26, 27) и, следователно, всички са равни пред Него.

Прочетете Лука 8:19-21. Без по никакъв начин да омаловажаваме връзките и задълженията, свързващи родителите и децата, братята и сестрите в едно семейство, Исус поглежда отвъд плътта и кръвта и ги поставя на Божия олтар като членове на “всеки род на небесата и земята” (Ефесяни 3:15). Семейството на християнското ученичество не трябва да е по-малко близко и обвързващо от връзките на общите родители. За Исус истинският тест за “семейство” не е кръвната връзка, а вършенето на Божията воля.

Лука 5:27 – 32

Лука 7:1 – 10

Лука 14:15 – 24

Лука 17:11 – 19

Мисията и служенето на Исус, Неговото прощателно сърце и прегръщаща благодат не изключват никого, а включват всички, които биха приели призива Му. Вечната Му любов Го довежда до контакти с целия спектър на обществото.

От четирите евангелия само Лука записва притчите за блудния син и добрия самарянин (Лука 10:25-37). Първата илюстрира вертикалното измерение на любовта, изключителната любов на Отец към грешниците; втората ни показва хоризонталното измерение – онази любов, която трябва да характеризира човешкия живот. Тя отказва да признае бариерите между хората, а вместо това живее в рамките на Христовото определение за “ближен”: всички човешки същества са Божии чада и заслужават да бъдат обичани и да се отнасят към тях по един и същи начин.

1. “Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот?” (стих 25)

Обърнете внимание, че книжникът търси начин да наследи вечния живот. Да бъде спасен и да влезе в Божието царство наистина е най-благородният от всички стремежи. Но книжникът – като толкова много други хора – е израснал с фалшивата представа, че вечният живот е нещо, което може да се спечели чрез добри дела. Очевидно той не знае, че “заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ” (Римляни 6:23).

2. “Какво е писано в закона, как четеш?” (стих 26).

По времето на Исус изтъкнатите юдеи (като този книжник) имат навика да носят филактерия на китката си. Това е малка кожена торбичка, в която се слагат написани части от Тората, включително и отговорът на Исусовия въпрос. Исус насочва законника към написаното във Второзаконие (Второзаконие 6:5) и Левит (Левит 19:18) – а точно тези неща той сигурно носи във филактерията си. Отговорът на въпроса Му е на китката, но не и в сърцето. Исус насочва книжника към великата истина: вечният живот не е въпрос на спазване на правила, а изисква абсолютна и безрезервна любов към Бога и към цялото Божие творение – към “ближния,” ако трябва да бъдем съвсем точни. Но или от невежество, или от арогантност книжникът продължава разговора с друг въпрос: “Кой е моят ближен?”

“Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?” (Лука 10:29).

Като експерт по юдейското право книжникът сигурно знае отговора на този въпрос. Левит 19:18, където е дадена втората велика заповед, дефинира “ближните” като “ония, които са от людете ти.” И затова, вместо да даде незабавен отговор на въпроса на книжника или да се впусне в теологичен дебат с него и с наблюдаващите случката, Исус издига книжника и публиката Си на едно по-високо ниво.

Обърнете внимание, че Исус казва, че “някой си човек” (стих 30) бива нападнат от крадци. Защо Исус не конкретизира расата или социалния статут на човека? Като се има предвид целта на историята, нима това има значение?

Свещеникът и левитът виждат ранения, но го подминават. Каквито и да са причините да не му помогнат, въпросите за нас са: какво представлява истинската религия и как трябва да бъде изразена? Второзаконие 10:12, 13; Михей 6:8; Яков 1:27.

Омразата и враждебността бележат отношенията между юдеи и самаряни, а по времето на Исус враждата между двата народа вече е влошена (Лука 9:51-54; Йоан 4:9). Ето защо с превръщането на самарянина в “героя” на историята Исус изтъква пред юдеите идеята Си дори още по-силно, отколкото би могъл по друг начин.

Исус описва служенето на самарянина с големи подробности: той се смилява, приближава се, превързва раните му, полива ги с вино и масло, занася го в хан, плаща предварително за престоя му и обещава на връщане да покрие изравнителната сметка. Всичките тези части от служенето на самарянина, взети заедно, дефинират неограничеността на истинската любов. А фактът, че той прави всичко това за човек, който по всяка вероятност е евреин, разкрива, че истинската любов не познава граници.

“С живота и поученията Си Христос е дал съвършен пример за себепожертвувателна служба, чието начало е у Бога. Бог не живее за Себе Си. Със създаването на света и с поддържането на всичко Той постоянно служи на другите. “Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните” (Матей 5:45). Този идеал за служенето Бог повери на Своя Син. На Исус бе дадено да застане начело на човечеството, та чрез примера Си да ни научи как да служим. Целият Му живот бе подчинен на закона на служенето. Помагаше на всички, служеше на всички. Така Той прилагаше Божия закон в живота, а чрез примера Си ни показа как ние трябва да го прилагаме” (Е. Уайт, Копнежът на вековете, стр. 649 – ориг.).

Притчата за добрия самарянин “не бе измислена сцена, а действителна случка, която се бе разчула точно така, както бе представена сега. Свещеникът и левитът, които бяха минали на другата страна, бяха сред слушателите на Христовите думи” (пак там, стр. 499 – ориг.).

1. Преговорете важния въпрос, зададен в края на частта за неделя. Кой не е чувал хора да казват, че са постъпили по даден начин, защото Бог им е наредил така? Кои са начините, по които ни говори Бог? В същото време кои са опасностите при позоваване на Божия авторитет, за да оправдаем постъпките си?

2. Върнете се на четирите “горко” в Лука 6:24-26. Как трябва да разбираме казаното от Исус? Против какво ни предупреждава да внимаваме в този живот?

3. Помислете си за въпроса за авторитета. Що е авторитет? Кои са различните видове авторитет? Кой вид превъзхожда всички останали? Какво трябва да е отношението ни към различните видове авторитет и власт в нашия живот? Какво се случва при сблъсъка на авторитетите?

Тан израснал в малък град в Южен Китай. Тъй като бил изключително срамежлив, изпитвал големи затруднения при общуването с хората и често се чувствал много самотен. Смятал, че религията не е нищо повече от суеверие, но въпреки всичко усещал някакъв копнеж по духовните неща. Решил да започне да пътува, за да търси душевен мир.

Пристигнал в далечен град, където срещнал християнски пастор, който го запознал с Библията. Няколко души я изучавали, след което Тан се почувствал привлечен от библейския Бог. Решил обаче да продължи с търсенето си, преди да възприеме дадена философия.

След два месеца Тан се върнал с желанието да научи нещо повече за Бога. Пасторът му помогнал да си намери работи и двамата възобновили библейските уроци. Този път сърцето на Тан било докоснато и той решил да стане християнин. В него се зародило и желанието да работи за Бога. Научил за някакви събрания в далечен град и решил да ги посети. След като спечелил малко пари, купил билет за влака, но по-голяма част от пътя извървял пеша. Стигнал до града след месец.

Тан останал там няколко месеца и заработил заедно с друг християнин. После решил да се върне в родния си град, където да споделя евангелието със своето семейство и с приятелите си.

Когато се завърнал в селото, започнал да споделя вярата си, но хората не проявявали голям интерес. Някои отхвърляли вестта му, а други му се подигравали. Тан постел и се молел. „Господи, нима тук няма нито един човек, който да пожелае да слуша?” Не намерил никой освен местния хулиган на име Тао Йех.

Тао участвал в банда, която тормозела градчето. Четири души от бандата били пратени в затвора, а един – убит по време на някакво нападение. Макар че Тао се славел като закоравял комарджия, побойник и пияница, Тан разговарял с него за духовното му състояние и му предложил да се моли за него. Тао обаче се изсмял и заявил, че ако някога има нужда от Бога, обезателно ще се обади на Тан.

Никой не желае да ме слуша, помислил са Тан. Решил да напусне градчето и да намери вярващи, с които да изучава Библията. На излизане от града Тао го видял и тръгнал заедно с него. Докато вървели по пътя, Тан почувствал внушението, че трябва да се помоли за Тао. Той отказал на молбата му за молитва, но накрая се съгласил. Те застанали край пътя и Тан се помолил.

Преди да се разделят, Тан дал на Тао малка Библия, надявайки се, че той ще я прочете. После се сбогували. Тан нямал представи дали някога ще види Тао отново или просто ще чуе новината, че е умрял при някакво сбиване.

Тан се запътил към голям град, където имало група от активни християни. Още с пристигането си бил уведомен, че трябва да се върне в родното си място, защото в противен случай ще го арестуват. Макар че си купил билет за влака, решил все пак да се опита да открие християните, за които бил чул.

Намерил карта и започнал да търси. Открил адвентна църква и се запознал с пастор Шох и няколко младежи, които се подготвяли да станат младежки ръководители. Там с радост откликнал на поканата да остане да изучава Библията.