Божествена мъдрост

На този етап в Притчи мъдростта отново се появява (вж. Притчи 1:20, 21) и от текстовете за тази седмица става ясно, че мъдростта е истина – Истината, както съществува в Бога, източника и основата на всяка истина.

Този акцент върху “абсолютния” характер на истината контрастира с част от съвременното мислене, особено на Запад, при което истината се разглежда като относителна, условна, културно-обусловена, като истината на един се различава от истината на друг.

Но тази концепция не е библейска. Моята истина трябва да е същата като вашата, просто защото “истината” е универсална. Тя не е лично нечие притежание, а на цялото човечество, независимо дали цялото човечество я признава или не.

Интересно е, че известният въпрос на Пилат към Исус “Що е истина?” (Йоан 18:38) идва в отговор на твърдението на Исус “Всеки, който е от истината, слуша Моя глас” (Йоан 18:37). Истината, абсолютната истина, съществува и дори ни говори; важното за нас е дали слушаме и дали се покоряваме на казаното от нея.

Мъдростта е толкова важна, че трябва да достигне до всекиго. Бог е създал човешкия живот и Христос е умрял за всеки един от нас. Така че мъдростта, знанието за Бога и предлаганото от Него спасение е за всяко човешко същество.

Вижте думите, използвани, за да опишат гласовото присъствие на мъдростта: тя “вика,” “издава гласа си,” “възгласява,” “отваря устните си,” “език,” “уста,” “думи.” Както и да разбирате тези метафори, ясно е, че мъдростта трябва да бъде предадена, тя трябва да бъде чута от всички, които са готови да слушат. Все пак, както се убедихме миналата седмица, казаното от мъдростта е въпрос на живот и смърт.

Мъдростта осем пъти говори за истинността на своите думи. Интересно е, че тук описанието на мъдростта намира паралели с Господа във Второзаконие 32:4. Разбира се, тези паралели не са изненадващи, тъй като Бог, като Създател на всичко (вж. Йоан 1:1-3) е основата на цялата истина.

Толкова много хора са живели и продължават да живеят в невежество, в глупост и в тъмнина. Мнозина живеят без никаква надежда или с фалшиви надежди. А онова, което прави това тъжно състояние на нещата дори още по-тъжно, е, че мъдростта и истината са толкова прекрасни, изпълнени с надежда и обещание за по-добър живот сега и със сигурността на вечния живот в новото небе и новата земя – всичко това благодарение на жертвата на Исус. Цялото богатство на света не означава нищо (вж. Еклесиаст 2:11-13) в контраст с познаването на Бога.

В тези стихове мъдростта е тайнствено свързана с Господа като Създател. Тази поема има много общи думи с описанието на Сътворението в Битие 1 и 2 и дори отразява неговата литературна структура, построена около трите основни елемента на небето, водата и земята. Целта на този паралел е да акцентира върху първостепенния акредитив на мъдростта: ако Сам Бог е използвал мъдростта, за да твори, ако мъдростта е Неговият най-стар инструмент, по-стар дори и от вселената и толкова фундаментален за нейното съществуване, колко повече ние трябва да използваме мъдростта във всичко извършвано в живота.

Поставя се и силен акцент върху произхода на мъдростта. Първата дума на поемата е Господ, Яхве, за Когото се казва, че е “създал” (втората дума) мъдростта. Еврейската дума “канах,” превеждана като “притежавам” има значение по подразбиране на “зачевам” вместо на “създавам” (вж. Второзаконие 32:6; Битие 4:1). Следващата дума е техническата дума, свързана със Сътворението в Битие, “решит” (“начало”) и се среща в първия стих на Битие: “В начало Бог създаде небето и земята.”

Но думата “начало” в Притчи 8:22 се използва по малко по-различен начин, отколкото в Битие 1. В Битие 1:1 думата е свързана със Сътворението, докато в Притчи 8:22 думата се отнася до Самия Бог, до Неговия начин (“дерек”), което означава Неговата природа. Така мъдростта е част от естеството на Самия Бог.

Следователно мъдростта се намира във времето още преди създаването на вселената. Съществуването на мъдростта по времето, когато е съществувал само Бог, проследява древността на мъдростта “от вечността.”

Така че мъдростта не произлиза от нас, а по-скоро ни е разкрита; тя е нещо, което научаваме, нещо, което ни бива предадено – ние не я пораждаме в себе си. Разбира се, да ходим в собствените си пътища означава да ходим в тъмнината. Казано ни е, че Исус е “истинската Светлина, която осветлява всеки човек” (Йоан 1:9). Всеки човек се нуждае от нея.

В Битие 1 виждаме, че всяка стъпка от Сътворението приключва с рефрена “И Бог видя, че беше добро” (вж. Битие 1:4, 10, 12, 18, 21, 25, 31). Последната стъпка (стих 31) отива още по-далеч – “ето, беше твърде добро.” Еврейската дума за добро съдържа идеята за радост, загатва и за взаимоотношение. В края на цялата седмица на Сътворението Бог спира, за да се наслади напълно на Своето творение (Битие 2:1-3). Времето на тази пауза, съботата, е благословено. По същия начин и нашата поема завършва с мъдростта, наслаждаваща се на Сътворението.

Радостната мъдрост отразява радостта на Бог при Сътворението. Тази радост не само се случва “всеки ден,” при всяка стъпка от Сътворението, но е и корона на делото на Сътворението, когато създаването (на живота на земята) приключва.

В Притчи 8 намираме причината за радостта на мъдростта: “Наслаждението ми бе с човешките чеда” (стих 31). В края на Творческата седмица, в събота, Бог влиза във взаимоотношения с хората. Незабавното приложение на тази божествена пауза и радост след работата през цялата седмица има и приложения за човешката опитност в събота: “Следвайки примера на Създателя, той също може да погледне на свършената си работа с радост, удоволствие и удовлетворение. По този начин човекът може да се наслаждава не само в Божието творение, но и в своето отговорно управление – а не експлоатация – на творението” (Герхард Хазел в Кенет Странд, “Съботата в Писанието и историята,” стр. 23).

Последните няколко стиха от тази част на Притчи ни връща към личното – към практичното приложение какво означава да имаме мъдрост. Интелектуалното познание за пред-съществуването на мъдростта, за присъствието на мъдростта при Сътворението, определено е дълбоко. Но в Библията истината в даден момент винаги трябва да се сведе до човешкото ниво и до реакцията ни онова, което сме получили в Исус.

Еврейската дума, преведена като “блажен” означава “щастлив.” В този пасаж думата “блажен” е свързана с две твърдения. Първото е описано като действие: “блажени са ония, които пазят моите пътища” (стих 32). Същият език се използва в Псалм 119:1, 2 по отношение на закона: “Блажени ония, които са правдиви в пътя, които ходят в закона на Господа. Блажени които пазят изявленията Му.”

Второто описва отношение: “Блажен тоя човек, който ме слуша” (стих 34). И в двата случая изискването загатва за постоянно усилие. Не е достатъчно да открием правия път, трябва да го “пазим.” Не е достатъчно да чуем Божието слово; трябва “бдим всеки ден” и да следваме онова, което знаем. Както казва Исус, “Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят” (Лука 11:28).

“Това ли е желаното щастие, което трябва да се намери в пътя на непокорството и престъпването на физическите и морални закони? Христовият закон посочва истинския източник на щастие и как може да бъде придобито то... Ако хората наистина искат да бъдат щастливи, те трябва радостно да се стремят всеки ден да бъдат на поста си, вършейки прилежно възложената им работа, покорявайки сърцата и живота си на съвършения образец” (Е. Уайт, Моят живот днес, стр. 162).

Следвайки призива на мъдростта, вдъхновеният писател на Притчи 9 подканва публиката си да избере между два начина на живот: мъдрост или глупост. Първите и последните шест стиха (Притчи 9:1-6, 13-18) са симетрични и изтъкват контраста между противоположните лагери.

1. Мъдростта е ефективна и участва при Сътворението: седем глагола са използвани, за да опишат действията й (стихове 1-3). Седемте стълба, които е издялала (стих 1) загатват за седемте дни на Сътворението. В контраст с нея, глупостта седи и не прави нищо, само се преструва, че е нещо, докато в същото време е “проста и не знае нищо” (стих 13).

2. Въпреки че мъдростта и глупостта се обръщат към една и съща публика (обърнете внимание колко идентични са стихове 4 и 16), онова, което предлагат, е съществено различно. Мъдростта кани гостите си да ядат хляб и да пият питието, което е приготвила (стих 5). Глупостта не предлага нищо за ядене или пиене; тя просто се хвали с откраднатите хранителни провизии (стих 17).

3. Мъдростта ни призовава да изоставим глупостта и да живеем. Глупостта е по-толерантна; тя не изисква да изоставяме нищо, но резултатът й е смърт. Следващите мъдростта ще напредват, те “ходят по пътя на разума” (стих 6). Следващите глупостта са неподвижни, те “не знаят” (стих 18).

Ключът към мъдростта е смирението. Мъдрият е човек, който е податлив на поучение и отговаря на наставленията с открит ум. Мъдростта идва само при онзи, който – като дете – чувства необходимостта да израства. Ето защо Исус изрично учи, че “ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство” (Матей 18:3).

“Владетелят на вселената не бе сам в Своето дело на благоволение. Той имаше помощник - съработник, който можеше да оценява Неговите намерения и да споделя радостта Му, когато даваше щастие на сътворените същества. “В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога” (Йоан 1:1, 2). Христос – Словото, единородният на Бога, беше едно с вечния Баща, едно по естество, по характер, по намерение, единственото Същество, което можеше да участва във всичките съвети и намерения на Бога... А Божият Син заявява за Себе Си: “Господ ме имаше в началото на пътя Си, преди делата Си отдавна. От века бидох помазана... Когато нареждаше основанията на земята, тогаз бях при Него и устройвах всичко. И Аз Му бях наслаждение всеки ден и веселях се всякога пред Него” (Притчи 8:22-30 – ЦП)” (Е. Уайт, Патриарси и пророци, стр. 34 – ориг.).

1. Защо вярата в доклада за Сътворението от Битие основа на мъдростта? Защо идеята за еволюцията противоречи на Библията по всякакъв възможен начин?

2. Разсъждавайте върху идеята, че истинската мъдрост е нещо, което не можем да придобием сами, а трябва да ни бъде разкрита. Кои са някои от примерите за важни истини, които никога не бихме разбрали, освен ако не са ни разкрити чрез божествено вдъхновение? Например, как бихме могли да разберем за Христовата смърт на кръста и какво ни предлага тя, ако не ни беше открито? Ами седмият ден, съботата, или Второто пришествие?

3. Как Божието дело, разкрито в Битие 1, свидетелства за факта, че доброто не може да бъде смесено със злото? Какви приложения има отговорът ви за идеята, че човек може, например, да съчетае еволюционния мироглед със историята за Сътворението от Битие?

4. Как Божията радост при Сътворението ни помага да разберем как можем да придобием по-дълбока и по-богата съботна опитност?

Травис не знаел какво да прави с един от летуващите. На 12 годишна възраст Логан бил най-трудното момче в бунгалото и постоянно се стремял да доминира над всичко и над всички. Една нощ Логан решил, че няма да си ляга и затова се наложило Травис и един от сътрудниците му да съставят план.

„Добре – казали те на упоритото момче, - можеш да останеш буден, стига да четеш Библията.” Логан се съгласил, но казал, че няма Библия. Всъщност той никога не бил отварял Свещеното Писание. Помощникът заел Библия на Логан и на светлината на луната и на фенерче момчето се запознало за първи път с действащите лица от Битие.

На следващата сутрин Логан доверил на възпитателите: „Намерих страхотни истории.” Особено много му харесала историята за Йосиф. Започнал да задава много въпроси за всичко, което Йосиф извършил.

Макар че Логан продължил да се държи грубо, можело да се види как поведението му се променя, спомня си Травис.

Повечето деца, които посещават лагера Поларис, не познават Библията. Травис си спомня за времето, когато само един от летуващите знаел историята за Давид и Голиат. Ние помагаме на деца, които не растат в християнски домове и не четат Библията. Необходими са много молитви, за да стигнем до тези деца и да разберем как да им помогнем.

Травис, който е студент в университета Уола Уола, започнал да работи в лагера Поларис през 2011 г. Освен че бил възпитател, той обучавал учениците на водни ски и ракетомоделиране.

„Всичко ми харесваше и затова отивах там всяко лято. Научих много и за упованието в Бога, тъй като се създават ситуации, при които не се знае дали ще изкарам до края на седмицата, но винаги успявах. Като погледна назад във времето, разбирам, че дори трудностите са имали положителен ефект. Там наистина става въпрос за учене на упование в Бога.”

Смятам, че сега се справям по-добре, когато се сблъсквам с трудности. Научих се да бъда гъвкав и да бъда готов за всичко, тъй като никога не знаех какво може да се случи.