"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse

Притчи Жак Дюкан
Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2015 г.

Урок 12 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 14 - 20 март 2015 г.

Смирението на мъдрите


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 14 март
Стих за запаметяване:
“Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство” (Матей 5:3).

В Библията смирението се счита за важен въпрос. Най-великият от пророците, Мойсей, е посочен като най-кроткият човек, живял на земята (Числа 12:3). Според Михей 6:8, дългът на човек, който Бог очаква от него, е “да ходи смирено със своя Бог.” Исус също настоява, че смирението е идеал, който християнинът трябва да възприеме: “И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство” (Матей 18:4).

Все пак, с какво може да се похвали който и да било? Всяко дихание, всяко сърцебиене, всяка дарба, всеки талант идва само от Бога, в Когото “живеем, движим се и съществуваме” (Деяния 17:28). А в светлината на кръста дори цялата ни праведност е като “омърсена дреха” (Исая 64:6); как тогава да се хвалим с нещо?

През тази седмица Притчи разглеждат смирението. А като се има предвид нашето положение, колко глупаво би било да бъдем нещо друго, освен смирени?

За тази седмица прочетете:
Притчи 30; Лука 18:9–14; Йов 38, 39, 40:2; 1 Йоан 1:9; Откровение 3:14–18; Псалм 104:24



Ти за какъв се мислиш? Неделя - 15 март

Прочетете Притчи 30:1-3, 32, 33. Какво ни казват тези стихове, взети заедно?


Себеотрицанието, представено в тези стихове, е голяма промяна от себепрославянето на царете в древния Близък Изток, които често се хвалели с мъдростта, постиженията и военните си победи. За самия Соломон е записано, че “надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост” (3 Царе 10:23; Еклесиаст 2:9). А да не забравяме и за Навуходоносор, възгласил: “Не е ли велик тоя Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за славата на величието си” (Данаил 4:30).

Тъй като нашият автор разбира собственото си невежество, той нарича самохвалството “безумие.” Еврейската дума за “безумие” е “набал,” както е и името на Навал, чието поведение е пример и за глупава гордост (1 Царе 25). Подобно самохвалство, загатващо и за съществуването на гордост, носи потенциала и за унижение – а от там и за гняв и конфликти. Апостол Павел също нарича някои от църковните членове “безумци,” считащи себе си за мъдри и – което е дори още по-лошо – хвалещи се с това (2 Коринтяни 11:18, 19).


Прочетете Лука 18:9-14. Защо да бъдем като фарисеите може да е по-лесно, отколкото си мислим? Как можем да бъдем сигурни, че не падаме в същата клопка дори и по най-фини начини?


Трябва да съжалявате хората, които се хвалят (обикновено това прикрива несигурността им); това само показва колко самоизмамени и невежи са в действителност.




Познание за Бога? Понеделник - 16 март

Гордостта се появява в тези, които не познават Бога по личен начин. Точно обратното е при човека, който живее в общение с Бога. Той ще е смирен, защото постоянно е във връзка с Един, безкрайно по-велик от всеки един от нас. Когато се замислим за размерите на вселената и осъзнаем, че се покланяме на Този, Който е създал тази вселена и че същият Този Бог в лицето на Исус Христос е изстрадал кръста заради нас – трудно можем да си представим как се борим с гордостта, докато поддържаме тези мисли живи в съзнанието си.


Прочетете Притчи 30:3-6. Какво ни казват тези стихове за силата, величието и тайнствеността на Бога?


Изразът “знание за Всесветия” трябва да се разбира като “познание за Бога.” След това са зададени пет риторични въпроса, принуждаващи ни да признаем колко много неща за Бога не разбираме.


Прочетете тези въпроси в Притчи 30:4. Какво предизвикателство ни отправят?


Тъй като Бог е Създателят (първите четири въпроса), Той остава далеч отвъд нашето разбиране (петият въпрос). В книгата Йов Бог предизвиква Йов с подобни въпроси, за да може да осъзнае, че не може да схване Бога или Неговите пътища (Йов 38 – 40:2).

Фактът, че Бог е Създателят и че не можем напълно да Го разберем, ни дава важен урок за начина, по който да приемаме писменото Му откровение, което учените винаги оспорват. Кои сме ние – чието разбиране на дори най-простичките неща в природата е замъглено и изпълнено с тайни – та да предизвикваме Божието Слово, дори частите, които ни объркват или притесняват?


Разсъждавайте за грандиозността и тайнствеността на самото творение. Какво трябва да ни разкрие това за грандиозността и тайнствеността на Твореца? Защо тези грандиозност и тайнственост трябва да ни вдъхнат утеха и надежда?




Нито твърде малко, нито твърде много Вторник - 17 март

Този текст (Притчи 30:7-9) съдържа единствената молитва в книгата Притчи. Не е случайно тази молба да следва непосредствено след утвърждаването на Бога като велик Създател (Притчи 30:4) и обещанието за Неговата вярност (Притчи 30:5).


Прочетете Притчи 30:7-9. Защо някой би трябвало да моли за такива неща?


Преди да помолим Бог за каквото и да било, важно е да се уверим, че връзката ни с Него е здрава. Ако лъжем, ние постъпваме така, сякаш Бог, Който знае всичко, не съществува. Ето защо изповядването на греховете ни е предпоставка за прощение (1 Йоан 1:9). Не можем да измамим Бога; Той ни вижда такива, каквито сме. Когато се молим, драматичният жест на просването по очи, лежейки в пръстта като мъртви (Плач Еремиев 3:29) разкрива не само нашата почтителност и смирение, но и показва, че сме наясно с нашата духовна голота пред Него.

В Притчи 30:8 авторът моли Бога да не “дава” нито бедност, нито богатства. Първият случай, при който Библията използва глагола “давам” по отношение на хората, е Божият дар на храната (Битие 1:29). Ето защо в много култури храната традиционно се свързва с молитвата. Тази основна нужда, правеща ни толкова зависими от Бога на Сътворението, поставя опитността на молитвата в основата на нашето оцеляване.

Двете молби не просто целят баланса на човешкия характер. Те се сливат в една обща цел: Божията слава. Ако получаваме твърде малко, ние крадем и обиждаме Бога; ако получаваме твърде много, ние не чувстваме нуждата си от Бога и дори можем да отречем съществуването Му. Заслужава си да отбележим, обаче, че само втората участ може да доведе до отделяне от Бога; първото по всяка вероятност ще ни поддържа във връзка с Него.

Господната молитва съдържа същата двойна идея: (1) “Дай ни днес ежедневния хляб” (Матей 6:11) се грижи за ежедневните ни нужди и не повече; (2) “не ни въвеждай в изкушение” (Матей 6:13) се грижи за нуждите ни и не по-малко от това.


Помислете си колко зависими сте от Бога. Как осъзнаването на този ярък факт може да ви помогне да израснете във вярата? Какви опасности възникват, когато забравим тази зависимост?




Действията на арогантните Сряда - 18 март

Също както смирението е положително и донася благословения, така и липсата на смирение е опасна и донася проклятия. След като насърчава добродетелта на смирението, като показва нейните награди и плодове, Притчи 30 ни отправя строго предупреждение за опасностите от гордостта.

Проклинане на родителите (Притчи 30:11, 17). Агур започва с тази категория, защото тя представлява най-сериозния акт на арогантност, когато децата презират техния източник на живот. Интересно е, че почитането и благославянето на родителите е единствената заповед, свързана с обещание за живот (Изход 20:12; Ефесяни 6:2, 3), докато за нарушението й се предвижда смъртно наказание (Изход 21:15, 17).

Собствена праведност (Притчи 30:12, 20). Състоянието на грешниците, които се смятат за праведни, е лошо, защото те ще останат в греха си, вярвайки, че са чисти и не се нуждаят от прощение. По тази причина изповядването на греха е толкова фундаментално за получаването на прощение (1 Йоан 1:9). Лаодикийците, които претендират, че са богати, интелигентни и добре облечени (макар да не са наясно, че са бедни, слепи и голи), са посъветвани са придобият от Бога средствата за оправяне на жалкото си състояние (Откровение 3:14-18).

“Тук са описани хора, които се гордеят с притежаването на духовно познание и предимства. Но те не са откликнали на Божиите благословения, които са получили, без да имат някаква заслуга. Сърцата им са изпълнени с бунт, неблагодарност и небрежност към Бога. Въпреки това Господ се отнася с тях така, както любещият баща се отнася към неблагодарен и своенравен син. Противят се на благодатта Му, злоупотребяват с предимствата, не използват възможностите и са доволни, че потъват в самодоволство, в жалка неблагодарност, празен формализъм, лицемерие и неискреност” (Е. Уайт, Вяра и дела, стр. 83 – ориг.).

Презрение (Притчи 30:13, 14). Представената картина на арогантните не е красива. Въпреки че те имат горделиви изражения на лицата си, арогантността не остава само там: тя се изразява в презрението към тези, които те смятат за по-долни от себе си. Образността на “зъбите” и “челюстите” (Притчи 30:14) показва колко лоши са действията им.


Помислете си как сте се отнасяли към другите, особено към тези, спрямо които може да чувствате известно превъзходство (повечето от нас от време на време изпитват такива чувства, нали?) Как можете да оправите нещата? Как можете да проявите смирението, необходимо за оправяне на нещата?




Урок от природата Четвъртък - 19 март

В цялата Библия образността от природата се използва, за да ни научи на духовни истини. С помощта на природата и Притчи ни учат на уроци на смирение.


Прочетете Притчи 30:18, 19. Какво се казва тук за ограниченията на човешкото разбиране?


Агур вижда тайнственост дори и в много от “обикновените” неща. Тук е представена удивителна смесица от тайнствени неща. Първите две са от животните – орелът, тихо движещ се из небето и змията, тихо движеща се по земята. След това се насочва към две човешки действия: кораб в морето и мъж с жена. Дори и днес с цялото ни научно знание, за нас остават множество тайни. Колко важно е никога да не спираме да ценим дълбочината и величието на живота. Това отношение със сигурност ще ни помогне да останем смирени пред Бога.


Прочетете Притчи 30:24-28. Кои други тайни от природата привличат вниманието и благоговението на автора?


Интересното е, че непосредствените стихове преди това (Притчи 30:20-23) разглеждат човешкото безумие, арогантност и пороци. След това авторът се насочва към животинския свят, посочвайки малките и смирени твари, въпреки че използва същата еврейска дума за “мъдър” по отношение на тях, често използвана и за хората (Притчи 3:13) и дори за Самия Бог (Йов 12:13; Псалм 104:24). Дори и днес с целия ни научен прогрес как тези творения правят това, което правят, остава отвъд пълното ни разбиране. Колко повече техните действия са изумявали мъдреца в неговото време! А той наистина е бил мъдър, тъй като един от великите белези на мъдростта е да признаем колко малко знаем всъщност дори и за най-обикновените неща.


Помислете си за “най-простите” неща в природата: лист от дърво, капка вода, морска раковина. Как фактът, че дори тези неща са изпълнени с тайни, ни помага да запазим смирението си?




Разширено изучаване Петък - 20 март

“Трябва да почитаме и Божието слово. Трябва да уважаваме Библията като книга, да не я използваме за обикновени цели, нито да се отнасяме небрежно към нея. Никога не трябва да цитираме стих от нея на шега или да го изопачаваме, за да се образува някой духовит израз. “Всяко слово Божие е опитано” “като сребро, претопено в пещ от пръст, пречистено седем пъти” (Притчи 30:5; Псалм 12:6)” (Е. Уайт, Възпитание, стр. 244 – ориг.).

“Първите думи на Христос, отправени към хората на хълма, бяха думи на благословение. Щастливи са тези, каза Той, които осъзнават духовната си нищета и чувстват нужда от изкупление. Евангелието трябва да се проповядва на бедните. То се разкрива не на духовно гордите - тези, които твърдят, че са богати и нямат нужда от нищо, а на тези, които са смирени и разкаяни... Господ не може да направи нищо за възстановяване на човека, докато той, убеден в своята слабост и освободен от самодоволство, не се постави под Божие ръководство. Едва тогава може да получи дара, който Бог иска да му даде. Всичко се предоставя на душата, която чувства нужда от Него. Тя има неограничен достъп до Този, в Когото обитава цялата пълнота на Божеството” (Е. Уайт, Копнежът на вековете, стр. 299,300 – ориг.).

За разискване:

1. Разсъждавайте върху спасителния план и какво е било необходимо за спасението ни. Тоест, ние сме толкова грешни, толкова покварени, толкова зли, че обикновеното възстановяване не би било достатъчно за изкуплението ни от греха. Независимо колко променени и възстановени сме ние, това възстановяване не може да ни спаси. Трябва ни заместник, някой, който законово да застане на наше място и чиято праведност е единствено достатъчна да ни направи праведни пред Бога. Защо, според тази реалност, арогантността и гордостта се оказват един от най-лошите грехове в грешните същества като нас?

2. Кои са някои от различните начини, по които самото ни съществувание зависи от Бога? Кои неща в природата ни показват, че Бог поддържа съществуването ни?

3. Разсъждавайте върху молитвата в Притчи 30:7-9. Разгледайте представения баланс. Как намираме баланса във всичко, което правим? Защо е толкова важно?




Разказ
Три пъти спасен

На 4-годишна възраст Джеси загубил майка си. Докато навършил 9 години, живял в приемни семейства. В юношеска възраст се запознал с младеж, който играел баскетбол. Когато му казал името си, младият човек се стъписал. „Знаеш ли, че майка ти и моят баща бяха брат и сестра!”

Отвел го у дома и там братовчедът го запознал с цялото семейство. Тогава Джеси научил, че майка му починала в резултат на усложнения, получени от побои, нанесени от баща му.

Джеси се преместил да живее при вуйчо си, но продължавал да таи гняв в себе си. Присъединил се към Националната гвардия на САЩ, а след това и в морската пехота. Оженил се, имал три деца, но след време се развел. „Чувствах се наранен и вътрешно празен – спомня си Джеси. – Отново нямах семейство и бях напълно сам.”

Тъй като смятал, че животът у безсмислен, Джеси взел пушката си и амуниции и тръгнал към плажа с намерение да сложи край на живота си. Влязъл навътре във водата и седнал на скала. Дошъл полицай, но Джеси вдигнал пушката си и го предупредил да стои настрана.

Пристигнал и полковник от морската пехота и му наредил да остави оръжието, но Джеси отказал. Когато видял баща му да се приближава, налапал оръжието и дръпнал спусъка. Чула се експлозия и той паднал, но все още бил жив. Куршумът бил заседнал по средата на цевта.

Джеси бил уволнен от морската пехота и отново се опитал да се самоубие. Този път попаднал в спешно отделение на болница, където се запознал с д-р Нозаки, лекар адвентист, който бил решен да го спаси. Когато се събудил след операцията, Джеси открил Библия до леглото си, оставена там от д-р Нозаки. Той я скрил, но всеки ден намирал нова Библия.

След като Джеси бил изписан от болницата, д-р Нозаки го помолил настоятелно да прочете Евангелието от Йоан. Накрая Джеси се съгласил. Докторът му се обаждал всеки ден, за да се увери, че има достатъчно храна и облекло. След време Джеси осъзнал, че д-р Нозаки наистина е загрижен за него, и започнал да му се доверява. Започнал да изучава Библията и докторът го поканил на църква.

Веднъж Джеси се върнал на скалата, където бил направил опит да се самоубие, и благодарил на Бога, че е спасил живота му. Продължил да изучава Библията и бил кръстен в Църквата на адвентистите от седмия ден. „За първи път в живота си – казва той – почувствах мир в душата си.”

Благодарение на насърчителните думи на доктора Джеси и съпругата му се помирили, а по-късно сключили повторен брак в дома на д-р Нозаки.



Created by ULimited®