"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Посланието на Яков Клинтън Уолън
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2014 г.

Урок 7 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 8 - 14 ноември 2014 г.

Укротяване на езика


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 8 ноември
Стих за запаметяване:
„Защото от думите си ще се оправдаеш и от думите си ще се осъдиш” (Матей 12:37).

Думите имат поразяваща сила. „Дума, казана на място” (Притчи 25:11) — в хваление, поезия, истории – може да оформи живота по забележителен начин. Казаното от нас може да живее с дни, дори с години. Децата например попиват думите като гъба. Затова много скоро започват да говорят съвсем гладко езика, който чуват, докато растат. Ето защо и посланията относно самите себе си, които чуват, може да предначертаят техния бъдещ успех или провал. За добро или за зло, стилът на общуване на родителите се повтаря и разширява от техните деца.

Писаното слово също е мощно, дори за по-продължително време. Най-мощно от всичко е Божието Слово. Помислете малко – „Твоето Слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеката ми” (Псалм 119:105); или „В сърцето си опазих Твоето Слово, за да не Ти съгрешавам” (Псалм 119:11). Исус насочва вниманието на учениците далеч от временните благословения към нещо далеч по-важно – „Думите, които съм ви говорил, дух са и живот са” (Йоан 6:63).

Думите могат да смекчат или да засилят действието на отровата и нечистотата. Колко често сте изричали думи, които след това сте искали да върнете обратно?

Тази седмица, както ще видим, Яков има да ни каже няколко важни думи относно... думите.

За тази седмица прочетете:
Яков 3:1–12; Второзаконие 6:6, 7; Лука 9:51–56; Притчи 16:27; Матей 7:16–18



Отговорност Неделя - 9 ноември

Прочетете Яков 3:1. Каква важна истина за отговорността е разкрита тук?


Учителите в църквата и в християнските училища имат особено тежка отговорност, защото оформят умове и сърца по начин, който ще остане за дълги години напред. Това включва и последващото влияние, което ще окажат върху още много хора извън своята непосредствена сфера на влияние. Колкото повече знаем, толкова по-голяма отговорност носим за използването и предаването на това знание.

На входа на библиотеката в Тиндейл Хаус в Кеймбридж, Англия, има плоча, която напомня на всеки влизащ студент: „Страх от Господа е начало на мъдростта” (Притчи 9:10). Човекът не е мярка за всички неща; Бог е мярката и всяко истинско образование започва и завършва с Него. За съжаление, сякаш колкото повече се увеличава знанието, толкова повече отслабва зависимостта от Бога. Твърде често например една наука се прилага, преподава и функционира независимо от Бога. Някои преподаватели по теология дори в стремежа си да спечелят доверие също започват да използват методи, които оставят малко място за вярата. В резултат тя постепенно избледнява от умовете и сърцата както на преподаватели, така и на студенти. Но когато се обучаваме не само за този свят но за вечността, (което трябва да е на първо място и за учители, и за ученици), тогава ученето е скъпоценно, дори вдъхновяващо усилие.

Апостол Павел също добре разбира тази отговорност, когато обучава и ръкополага водачи в основаните от него църкви (Деяния 14:23, сравни с Тит 1:5). Дори дава наставления на Тимотей да пази Божието стадо от неопитни и лишени от мъдрост пастири (виж 1Тимотей 1:3–7; 3:2–6; 6:2–5; 2Тимотей 2:14, 15); предупреждава го, че има такива, които „всякога се учат, а никога не могат да дойдат в познание на истината” (2Тимотей 3:7).

На родителите е възложена тежката отговорност да възпитават своите деца, които от своя страна, ще влияят на други. На практика всеки от нас чрез примера, който дава, може да окаже дълбоко влияние върху околните. Колко важно е тогава да търсим Божията мъдрост, която Той ни е обещал (Яков 1:5), за да ходим в Неговите пътеки и да пръскаме Божествено влияние. Защото всеки от нас – за добро или за зло – неизбежно оказва влияние върху околните.


Спомнете си хората, които са оказали положително въздействие върху вас. Какво правеха? Как ви влияеха? И най-важното – как можете да правите същото за другите?




Силата на думите Понеделник - 10 ноември

„… ние всички в много неща грешим” (Яков 3:2). Колко отрезвяващо твърдение, особено в контекста на акцента, който Яков поставя върху поведението! И все пак осъзнаването на „истинската” нужда не замъглява вярата ни в Божия идеал за нас като Негови представители на земята.

„А който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло” (стих 2). Граматическата форма на гръцки предполага, че несъгрешаването в говорене е реална възможност. Важността на думите едва ли може да бъде преувеличена. Мислите водят до думи, а те от своя страна – до действия. Освен това думите на свой ред подхранват мислите. По този начин влияят не само върху това, което правим ние, но и върху това, което правят другите. Чрез езика сме взаимно свързани помежду си.

Текстът за тази седмица съдържа няколко илюстрации за силата на езика. Първите три наблягат на това как нещо малко може да доведе до огромни последствия – юздата и оглавникът могат да обърнат коня, кормилото може да смени посоката на кораба и една искра може да потопи в пламъци цяла гора.


Какви положителни примери за „силата на думите” откриваме в Писанията? Второзаконие 6:6, 7; 23:23; Псалм 40:3; Притчи 10:20, 21; 12:25; Малахия 2:6, 7; Лука 4:22; Римляни 10:6–8.


Децата се впечатляват много лесно, но подобно на дърветата, които с годините стават все по-твърди и по-жилави, и те стават все „по-корави” и по-неподатливи, колкото повече израстват. В известен смисъл всички сме учители – било у дома, било в църквата. И след като думите ни имат такава голяма сила, колко е важно всеки ден да „къпем” мислите си в Божието Слово. Кое захранва нашите мисли и думи, в крайна сметка – Божият Дух или някакъв друг източник? Не бива да подценяваме невероятната сила на Божието Слово да променя (Псалм 33:6, сравни с 2Коринтяни 4:6) в сравнение с който и да било друг източник.

Думите притежават такъв потенциален заряд, че само с няколко изречения можете да съсипете един човек чак до края на живота му. Положителните думи, от друга страна, могат да въздигнат някого за също толкова дълъг период.


Ако държахте в ръцете си динамит, колко внимателни, щяхте да бъдете? А как трябва да се отнасяте към нещо по-мощно дори от динамита?




„Малките” неща са големи Вторник - 11 ноември

Прочетете Яков 3:3–5. Кое е общото между двете илюстрации и каква е връзката им с езика?


Както юздата в устата на коня, така и рулят на кораба са твърде малки в сравнение с онова, което управляват. Така само с едно леко движение на ръката конят или корабът могат изцяло да сменят посоката на движение. По същия признак и „езикът е малка част от тялото, но много се хвали” (стих 5). Иначе казано, една дума или дори само един поглед, или жест може да изглеждат малки, но всяко от тях може да превърне приятеля във враг или да преобрази една отчайваща ситуация в нещо хубаво. „Мек отговор отклонява от ярост, а оскърбителната дума възбужда гняв” (Притчи 15:1). Представете си кон, който галопира с пълна сила или кораб, който се носи по водите с максимална мощност, но... и двата – в погрешна посока. Колкото по-бързо се движат, толкова повече се отдалечават от истинската дестинация. В такъв случай най-доброто, което могат да направят, е да спрат и да обърнат посоката по най-бързия начин. Същото важи и за думите ни. Ако един разговор върви от зле към по-зле, колкото по-скоро го прекратим, толкова по-добре.


Прочетете Лука 9:51–56. Как Исус отговаря на предложението на учениците? Какви са резултатите и какви са поуките от тази история за нас?


Макар учениците да разполагат с библейски прецедент за своето предложение (4Царе 1:10-12), Исус го отхвърля. Неговият укор променя драматично ситуацията. В края на историята се отбелязва просто: „И отидоха в друго село” (Лука 9:56). Исус превръща отхвърлянето Си от едно самарянско село в урок и опитност за Своите последователи. Когато градусът се покачи, страстите се нагорещят и започнат да крещят да защитим себе си, може да си припомним примера на Исус и – образно казано – да „отидем в друго село”.

„ Както реката се състои от капки вода, така и животът се състои от малки неща. Животът е като река – спокойна, бавна и приятна, или бурна, влачеща тиня и кал” (Е. Уайт, Да можехме да Го познаваме. Стр. 209 – англ. изд.).


Кои са „малките” неща във вашия живот, които след внимателно вглеждане се оказват не чак толкова „малки”?




Контрол върху пораженията Сряда - 12 ноември

Всички сме го преживели – казваме нещо и после то се преувеличава, може би дори до неузнаваеми размери, така че сами не можем вече да познаем думите си. Както казва Яков, „ето, съвсем малко огън колко много вещество запалва!” (Яков 3:5).


Внимателно и с молитва прочетете Яков 3:6. Какво се казва за силата на нашия език, на нашите думи да „омърсят” всичко в нас? Защо този стих трябва да ни кара да треперим, преди да изговорим нещо?


Когато се използва в символичния език, огънят може да означава очистване (Исая 4:4; Захария 13:9), но по-често е символ на унищожение (виж, например, Исус Навин 6:24; 11:9, 11; 1Царе 30:3; Матей 7:19), включително разрушителността на лошите думи (Притчи 16:27; 26:21).

Една искра не само е способна да запали пожар, но и той може да се разпространи с невероятна скорост. По същия начин думите могат да унищожат приятелство, семейство, репутация. Могат да се загнездят в психиката на детето и да изкривят представата му за себе си завинаги.

Грехът влиза в света с един на пръв поглед невинен въпрос (виж Битие 3:1). На небето също започва по подобен начин. Луцифер „започна да подклажда съмнения относно законите, управляващи небесните същества” (Е. Уайт, Патриарси и пророци. Глава „Защо грехът бе допуснат”, стр. 10. Изд. „Нов живот”). Ето защо не е преувеличено да кажем, че езикът „се запалва от пъкъла” (Яков 3:6).

Вярно е, че веднъж изговорени, думите остават завинаги и ние никога не можем напълно да заличим това, което сме казали. Но все пак сме длъжни да направим всичко според силите си, за да намалим пораженията и да поправим злото. Предприемането на стъпки за поправяне на нещата ни помага и да не повтаряме същата грешка. Така например, след като получава допълнително откровение от Бога, пророк Натан веднага се връща при Давид и коригира казаното от него преди малко (виж 2Царе 7:1–17). Апостол Петър горчиво плаче заради отричането си от Христос и оттук насетне открито демонстрира искрено покаяние (Йоан 21:15–17).

„Никой човек не може да укроти езика” (Яков 3:8). Така е. Но съветът към нас е: „Пази езика си от зло и устните си от лъжливо говорене” (Псалм 34:13). Единствено Божият Дух може да ни помогне да държим думите си под контрол (виж Ефесяни 4:29–32).


Прочетете Яков 3:6–8. Как тези стихове ни подтикват да бъдем изключително внимателни какво казваме? Как да се научим да ценим силата, която – за добро или за зло – носим в устата си?




Благословение и проклятие Четвъртък - 13 ноември

Прочетете Яков 3:9–12. Каква истина илюстрира Яков с помощта на извора, смокинята и лозата?


Мисълта, че от устата на един християнин могат да излизат едновременно благословии и проклятия, е меко казано, смущаваща. А какво ще кажете за гледане на изпълнени с богохулства телевизионни програми или филми през седмицата и ходене на църква в събота, за да се слуша Божието Слово? Или какво мислите за изговаряне на истинии и прекрасни думи за Исус и пет минути по-късно разказване на неприличен виц? Подобни картини са духовно смущаващи, тъй като противоречат на всичко, което познаваме като правилно. Същата уста, която издига хваления към Бога, след това да разказва мръсни вицове? Къде е проблемът в този контраст?

Яков използва символа на извора. Качеството на водата зависи от нейния източник, а коренът на растението определя неговия плод (сравни с Матей 7:16–18). Така и Божието Слово – ако бъде „всадено” в нас, това ще бъде видимо в живота ни. Разбирането на тази истина ни освобождава от бремето да „доказваме” вярата си. Чистата религия е вкоренена в чиста и автентична вяра, както един чист воден извор няма нужда от други доказателства, освен водата, която естествено извира от него.

Но все пак някой може да попита: „Ако направим „моментна снимка” на някои посветени Божии последователи в лош момент от тяхната опитност (да кажем, Моисей, когато убива египтянина; или Давид при Витсавее и пр.), няма ли тогава съвсем основателно да се усъмним в искреността на вярата им?”.

Разбира се, Божията воля е да не съгрешаваме (1Йоаново 2:1). Но от грехопадението на Адам и Ева, насам ако съгрешим, Бог е осигурил за нас прошка въз основа на вяра в обещаната Жертва (сравни с Псалм 32:1, 2). Въпреки всичко обаче остава фактът, че грехът носи страдание, а послушанието – благословение. Моисей прекарва четиридесет години в пасене на овце, за да се отучи от науките, които са го довели до убийство. А Давид изстрадва смъртта на детето, което му ражда Витсавее, както и разделението на дома си, което заплашва дори целостта на царството му чак до неговата смърт. Естествено, след като бъдат извършени, греховете ни могат да бъдат опростени; проблемът е, че твърде често последиците от тях си остават, понякога с опустошителни резултати не само за нас самите, но и за околните. Колко по-добре би било да падаме на колене и да се молим за сила за победа, за да не ни се налага да се молим опустошенията и разрухата да бъдат ограничавани.




Разширено изучаване Петък - 14 ноември

За силата на говора прочетете глава „Талантите” от Притчи Христови, стр. 335–339 от Елън Уайт и в събота споделете с групата какво ви е направило впечатление.

„Ако сме в компанията на хора, които намират удоволствие в глупави разговори, наш дълг е ако е възможно, да сменим темата. С помощта на Божията благодат трябва да отронваме думите тихо или да започнем тема, която ще отведе разговора в по-полезна посока...

Много повече от това, което правим, ние трябва да говорим от скъпоценните „глави” на своята лична опитност. Трябва да говорим за милостта и любящата грижа на Бог, за несравнимата дълбочина на любовта Му. Думите ни трябва да бъдат думи на хваление и благодарност. Ако умът и сърцето са изпълнени с Божията любов, това ще проличи и в нашите разговори. За нас няма да бъде трудно да разказваме неща, свързани с духовния ни живот. Велики мисли, благородни стремежи, ясно разбиране на истината, несебелюбиви цели, копнеж за богоподобие и святост ще принасят плод в думите ни и ще разкриват естеството на съкровището в сърцето ни. Когато Христос се разкрие в нашия говор, тогава той ще има силата да печели души за Него” (Е. Уайт, Притчи Христови. Глава „Талантите”, стр. 219, 220. Изд. „Ел Уай”).

За разискване:

1. Проблемът ни с думите е в това, че при повечето от нас те излизат твърде лесно. Често даже излизат почти преди да сме имали възможност да помислим какво казваме. Как тогава да се научим да мислим внимателно, преди да си отворим устата?

2. Помислете каква сила имат думите ви дори над самите вас. Направете следния експеримент: Съзнателно говорете с други хора какво е направил Бог за вас в живота ви, как ви е благославял, как ви е превеждал през изпитания и пр. Правете го един ден и след това се запитайте: „Как се отрази това на моята вяра?”.

3. Доколко според вас думите ви разкриват пред околните какво се случва в сърцето ви? Възможно ли е да разкриват повече, отколкото би ви харесвало? Ако в продължение на един цял ден записвате абсолютно всяка дума, която произнасяте, и след това си пуснете записа, какво ще научите за себе си?




Разказ
Непокорният син, Част I
Виталиано Мареро

Като офицер в армията Виталиано имал стабилна работа и се радвал на известно уважение. Той и съпругата му Мигдалия имали две малки деца и живеели в скромен дом. Всичко вървяло добре и те въобще не се интересували от Бога или от религия.

Веднъж Виталиано се завърнал по-рано от работа и поздравил жена си. Неговият 5-годишен син Алексей обаче не затичал към него, за да го посрещне. „Къде е Алексей”, попитал той.

„Отиде при Розабел”, отговорила Мигдалия.

Розабел била момиче в юношеска възраст, което живеело в съседния апартамент. Тя била добро дете и обичала да си играе с децата. Всяка седмица при нея се събирал детският библейски клуб и когато поканила Алексей да го посети, Мигдалия се съгласила, но предупредила сина си да не казва на баща си, тъй като това щяло го ядоса.

Алексей посещавал библейския клуб всеки път, когато баща му не си бил у дома. Харесвали му песните и библейските филми, в които се разказвало за Исус.

„Какво прави Алексей у Розабел?”, попитал Виталиано. Мигдалия се надявала той да не зададе този въпрос. Вече трябвало да му каже, че Алексей посещава детския библейски клуб.

Виталиано почервенял от гняв. „Знаеш, че не искам да имам нищо общо с религията – изригнал той. – Защо му позволи да отиде?”

„Розабел го покани. Моля те, остави го там. Учи толкова хубави неща и това е единствената му възможност да е сред други деца.”

След няколко минути Алексей се прибрал у дома, но когато видял лицето на баща си, разбрал, че е загазил.

„Алексей – казал бащата твърдо. – Не искам повече да посещаваш този библейски клуб! Не искам Бог в този дом!”

Алексей не искал да бъде непослушен и няколко седмици не отишъл в библейския клуб. Когато чул децата да пеят, страшно много му се поискало да е там. Една вечер попитал майка си дали може да отиде в библейския клуб. Тя се съгласила и той с радост се присъединили към останалите деца.

След това Алексей започнал редовно да ходи в клуба. Една вечер баща му се прибрал по-рано и открил, че Алексей не си е вкъщи. „Къде е той?”, попитал той. Тъй като жена му не отговорила, той се досетил: „Сигурно е в домашната църква на съседите!” Мигдалия потвърдила. „Отивай да го доведеш”, настоял бащата.

„Моля те, Виталиано, остави ги намира. За него е по-добре да е там, вместо да тича по улиците. Остави го поне до края на събранието.”

След няколко минути Алексей се завърнал у дома. Когато видял разгневения поглед на баща си, започнал да плаче: „Татко, моля те, не ме бий!” Виталиано обаче нямал намерение да допусне синът му да не се подчинява. Докато го налагал, изрекъл ясната заповед: „Повече няма да се връщаш в онази домашна църква!”

Следва продължение


* Виталиано Мареро и съпругата му Мигдалия са активни миряни евангелизатори в домашната си църква в Холгуин, Куба.

Created by ULimited®