Второто пришествие на Исус

Второто пришествие на Исус, споменато над 300 пъти в Новия Завет, е основополагащо за нашите учения. То е от съществено значение за идентичността ни като адвентисти от седмия ден. Учението е гравирано в нашето име и това е много важна част от евангелието, което сме призовани да разгласим. Без обещанието за Неговото пришествие вярата ни би била напразна. Тази славна истина ни дава чувство на съдбовност и мотивира мисионската ни дейност.

Може някой да твърди, че продължаването на времето отвъд нашите очаквания би подкопало вярата ни в Исусовото обещание да се върне. Но това не е така. За много вярващи копнежът за завръщането на Христос днес е по-силен отвсякога.

Тази седмица ще разгледаме това, което Исус казва за „блажената надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос” (Тит 2:13).

След Последната вечеря Исус казва на учениците Си, че ще отиде на място, където, поне засега, те не могат да дойдат (Йоан 13:33). Мисълта за раздяла с Учителя изпълва сърцата им със скръб и страх. Петър пита: „Господи, къде отиваш? (...) Защо да не мога да дойда след Теб сега?” (Йоан 13:36, 37). Христос знае желанието им и ги уверява, че раздялата ще бъде временна.

Обещанието на нашия Господ не може да бъде по-категорично. На гръцки изразът „пак ще дойда” е в сегашно време, с което се акцентира върху сигурността. Той може буквално да се преведе като „идвам пак”.

Исус ни е дал увереност в Своето Второ пришествие. Той не казва „може да дойда отново”, а „пак ще дойда”. Всеки път когато споменава за завръщането Си, Той говори със сигурност.

Понякога ние даваме обещания, които по-късно не можем да спазим, въпреки най-добрите си усилия и решимост. Случаят с Христос не е такъв. Той многократно доказва, че можем да разчитаме на думата Му.

Позовавайки се на Своето въплъщение, Господ пророчески обявява чрез Давид: „Ето, дойдох” (Псалм 40:7). И наистина идва (Евреи 10:5-7). Реалността на Неговото първо идване ни уверява в сигурността на Второто.

По време на земното Си служене Исус обещава на отчаяния баща: „Не бой се, само вярвай и тя ще се избави” (Лука 8:50). И разбира се, дъщерята на Яир възкръсва от смъртта. Христос обявява, че три дни след смъртта Си ще възкръсне от гроба - и го прави. Обещава Светия Дух на учениците Си и Го изпраща точно навреме. Ако Господ е спазвал всичките Си обещания в миналото - дори и тези, които изглеждат невъзможни от човешка гледна точка, можем да бъдем сигурни, че ще спази обещанието Си и да дойде отново.

Кулминацията на великия изкупителен план настъпва при Второто пришествие. Без Христовото завръщане на земята, Неговото въплъщение, смърт и възкресение не биха имали никаква полза за нашето спасение.

Животът невинаги е справедлив - всъщност често е несправедлив. Ние невинаги виждаме справедливост в нашето общество. Невинни хора страдат, докато злите, изглежда, просперират. Много хора не получават това, което заслужават. Но злото и грехът няма да царуват вечно. Исус ще дойде „да отплати на всекиго, според каквито са делата му” (Откровение 22:12).

Това твърдение предполага, че решението трябва да се вземе преди завръщането на Господ. Когато Той дойде, съдбата на всяко човешко същество вече ще е решена. Исус ясно говори за Изследователния съд в Притчата за сватбеното тържество (Матей 22:11-13). Фактът, че биваме съдени по делата си не означава, че се спасяваме чрез добри дела или чрез собствените си заслуги. Спасението е по Божия благодат и се получава чрез вяра в Исус (Марк 16:16, Йоан 1:12), която изявяваме в нашите действия.

Важното в обещанието в Матей 16:27 е, че ще бъде въздадена справедлива присъда. Просто трябва да я чакаме.

Освен това при Второто пришествие заспалите в Христос ще възкръснат за вечен живот. Както видяхме по-рано – защото знаем, че мъртвите спят в гробовете си –обещанието за Второто пришествие и за възкресението за вечен живот, който следва, е особено важно за нас.

„Сред люлеенето на земята, сред блясъка на светкавиците и тътена на гръмотевиците гласът на Божия Син извиква спящите светии. Той поглежда към гробовете на праведните, след това издига ръце към небето и изрича: “Събудете се, събудете се, събудете се вие, които спите в пръстта, и станете!”. По цялата дължина и ширина на земята мъртвите ще чуят гласа; и които го чуят, ще оживеят. Цялата земя ще кънти под стъпките на тази необикновено голяма армия - хора от всички нации, племена, езици и народи. Те идват от тъмнината на смъртта, облечени в безсмъртна слава, с възклицанието: “О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?” (1 Коринтяни 15:55). Гласовете на живите праведни и на възкръсналите светии се сливат в продължителен и радостен победен вик” (Е. Уайт, Великата борба. Стр. 644 – ориг.).

В Своята пророческа проповед Христос изразява загриженост за погрешните учения относно Второто Му пришествие и предупреждава учениците Си за хора, които ще дойдат в Негово име, „казвайки: Аз съм Христос” (Матей 24:5; вж. също стихове 23-26). Той не желае последователите Му да бъдат измамени. Затова ясно посочва начина, по който ще дойде.

Светкавицата не може да се прикрие или фалшифицира. Тя просветва и озарява небето по такъв начин, че всички я виждат. Такова ще бъде и Второто пришествие на Исус. Няма да е необходима никаква реклама, за да насочи вниманието на хората към него. Всяко човешко същество – било то добро или зло, спасено или изгубено, даже включително и „онези, които Го прободоха” (Откровение 1:7) – ще види завръщането Му (Матей 26:64).

При Второто пришествие Христос ще бъде видян в цялата Си Божествена слава като „Цар на царете и Господ на господарите” (Откровение 19:16). При Въплъщението Синът идва сам и без външно великолепие. Няма „нито красота, та да Го желаем” (Исая 53:2). Но този път Той ще слезе с цялото Си величие и великолепие, заобиколен от „всичките свети ангели” (Матей 25:31) и „със силен тръбен звук” (Матей 24:31). И ако всичко това не е достатъчно, именно тогава мъртвите в Христос ще възкръснат за безсмъртие.

Когато Исус казва за храма, че „няма да остане тук камък на камък, който да се не срине” (Матей 24:2), учениците се смайват. „Кажи ни, кога ще бъде това? И какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и за свършека на века?” (стих 3), питат те. В тяхното мислене разрушаването на храма ще съвпадне с края на човешката история при завръщането на Исус.

Отговорът на Господа умело съчетава знаменията за двете събития: падането на Ерусалим през 70 г.сл.Хр. и Неговото Второ идване, защото учениците не са подготвени да разберат разликата между тях.

За нас е важно да разберем естеството и целите на тези знамения. Те не са дадени, за да определяме датата на Второто пришествие, защото „за оня ден и час никой не знае - нито небесните ангели, а само Отец” (Матей 24:36). Знаменията по-скоро показват историческата тенденция на събитията, за да ни предупредят, че Христовото идване е „близо при вратата”. Въпреки че никога не трябва да определяме дата, никога не трябва да пренебрегваме и белезите на времето, в което живеем.

Най-важната идея, с която Исус иска да впечатли съзнанието на учениците е, че Неговото идване е близо. Всъщност цялата Му пророческа проповед е насочена към апостолите така, сякаш те ще са живи, когато Той се завърне (вж. Матей 24:32, 33, 42).

В съвсем реален смисъл - от личната гледна точка на всеки от нас - Второто пришествие не е по-далеч от един миг след нашата смърт. Смъртта е дълбок и безсъзнателен сън. Умирайки в Исус, независимо дали е изминала една година, или хиляда, следващото нещо, което видим, ще е Второто идване на Господа. По този начин идеята за близостта на идването Му, споделяна и от апостолите Павел, Петър и Яков, звучи съвсем разумно. За всеки от нас поотделно Неговото идване никога не е отдалечено на повече от един миг след нашата смърт.

Ключовата идея в пророческата проповед на Исус е заповедта да бдим - да бъдем нащрек. Това не означава да чакаме лениво, а да бъдем активно бдителни, като собственика на къщата, който е нащрек против евентуални крадци (Матей 24:43). Докато чакаме и бдим, имаме да извършим едно дело подобно на верния слуга от притчата. Той извършва поверените му от господаря задачи въпреки Неговото отсъствие (Матей 24:45; Марк 13:34-37).

Притчата за злия слуга е много отрезвяваща, особено за нас като адвентисти от седмия ден. Този служител представлява твърдящите, че вярват във Второто пришествие на Христос, но че това няма да стане скоро. Вярвайки, че Господ ще се забави, те смятат, че все още имат време да живеят егоистично и се отдават на греховни удоволствия, защото, разбира се, ще имат достатъчно време да се подготвят за Второто идване на Господа. За съжаление тази идея е смъртоносен капан, защото никой не знае кога ще дойде Исус. Нещо повече, дори ако Христос все още не идва, всеки от нас може да бъдем призован неочаквано да заспи в смърт, с което възможността да оправим отношенията си с Бога внезапно ще приключи. Но преди всичко, многократното отдаване на греха постепенно закоравява съвестта и я прави безчувствена, така че става все по-трудно да се покаем. Дяволът не се интересува дали вярваме теоретично във Второто пришествие на Исус, стига да може да ни накара да отложим подготовката си за него.

Как можем да сме готови днес? Като се покаем и изповядаме своите неизповядани грехове, като поддържаме жива вярата си в Неговата изкупителна смърт на кръста за нас и предаваме волята си изцяло на Него. Когато живеем в общение с Него, можем да се радваме на дълбокия мир, че сме покрити с мантията на Неговата праведност.

От книгата на Елън Уайт Копнежът на вековете, глава „На Елеонския хълм” и от „Великата борба”, глава „Светлина в тъмнината”.

„Скоро на изток се появява малък черен облак, колкото половин човешка длан - облакът, който окръжава Спасителя и отдалеч изглежда обгърнат в мрак. Божиите избрани знаят, че това е знамението на Човешкия Син. В тържествено мълчание се взират в него, наблюдавайки как се приближава към земята и става все по-светъл и по-славен, докато се превърне в голям бял облак. Цялата му основа е слава, изглеждаща като унищожаващ огън, над който е дъгата на завета. Исус идва като мощен Победител (...) Светите ангели - голямо, неизброимо множество - Го придружават с тържествени химни и небесни мелодии. Небето е изпълнено с блестящи фигури - хиляди по хиляди и десетки хиляди по десетки хиляди. Човешко око не може да обхване сцената; смъртен ум не може да проумее нейното величие” (Е. Уайт, Великата борба. Стр. 640,641 – ориг.).

1. Въпреки че трябва да вярваме в близостта на Христовото завръщане, как да избегнем опасността от фанатизъм? Това невинаги е толкова лесно. В края на краищата колко фанатици наистина смятат, че са фанатици?

2. Разсъждавайте повече върху идеята, че Второто пришествие никога не е далеч от всеки един от нас в личен план, защото нашата смърт никога не е чак толкова далеч, без значение колко дълго ще живеем. Какво ни разкрива тази идея за близостта на Второто пришествие по отношение на всеки човек?

3. Как ще отговорите на тези, които се подиграват на идеята за Второто пришествие? Преди да им отговорите, опитайте се да се поставите на тяхно място, да погледнете на нещата от тяхна гледна точка. След като направите това и видите техните аргументи, помислете за начините, по които можете да отговорите.

4. Какво мислите за идеята, че като народ можем да съдействаме или за ускоряването, или за забавянето на Второто пришествие? Какви са аргументите в едната или в другата посока?

5. Ако знаете, че Исус ще дойде следващата седмица, какво бихте променили в живота си още сега?

Иван и Равета израснали в традиционната църква в Македония. След като се оженили, Равета продължила да ходи на църква от време на време, макар че Иван не я придружавал.

Когато Библията станала достъпна на македонски език, Равета си я купила. Не я прочела, а само я оставила на етажерката и я забравила.

Години по-късно Иван, който бил адвокат, получил инфаркт. Докато се възстановявал, помолил Равета да му даде Библия. „Познавам законите на страната – казал той. – Сега искам да прочета Божиите закони.” Иван прочел десетте заповеди и заявил пред жена си, че те са нарушавали Божиите заповеди през целия си живот. Бог казва, че не трябва да имаме други богове, а ние си имаме икони в дома и в църквата. Писано е, че Бог е ревнив и желае да се покланяме на Него, а не на светии. Тук е заявено, че трябва да спазваме и седмия ден, събота, а не първия ден.

Равета взела Библията от Иван и започнала да я чете. Всеки ден отделяла по няколко часа. Скоро хвърлила иконите и потърсила църква, която спазва съботата. Не можела обаче да намери такава и затова семейството започнало да се покланя на Бога в дома си всяка събота. В отчаянието си Равета извикала: „Господи, моля те, покажи ни Твоята църква!”

Включила телевизора и чула пастор да говори за второто идване на Христос – точно темата, която изучавали. В края на програмата на екрана било изписано името Църква на адвентистите от седмия ден. Тя се обадила и поискала да говори с пастора. Той предложил да ги посети в дома им.

Иван и Равета го засипали с въпроси за десетте заповеди и други библейски текстове, които не им давали покой. Той се усмихнал и им обяснил всяка тема в дълбочина.

Иван и Равета били доволни, че са намерили истинската църква и започнали да я посещават. Споделили наученото с родителите на Иван. Те повярвали и се присъединили към църквата преди Иван, който водел борба с цигарите. Накрая предал този навик на Бога и Бог му дал победа. Иван и Равета били кръстени заедно. „Благодарим на Бога за телевизионната програма, която ни доведе в църквата, където Бог се радва да обитава”, казва Равета.