"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse

Ученията на Исус Карлос Стегер
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2014 г.

Урок 12 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 13 - 19 септември 2014 г.

Смърт и възкресение


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 13 септември
Стих за запаметяване:
„Исус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее” (Йоан 11:25).

Хората имат вродено отвращение към смъртта, защото сме били създадени само да живеем и никога да не умираме. Смъртта е натрапник; никога не е трябвало да съществува.

Ето защо по време на земното Си служение Исус проявява огромно съчувствие към опечалените. Когато вижда вдовицата от Наин да отнася единствения си син в гроба, „смили се за нея и рече й: Не плачи” (Лука 7:13). Христос утешава съкрушения баща на дванадесетгодишното момиче, което току-що е починало, казвайки: „Не бой се, само вярвай” (Марк 5:36). Всеки път когато смъртта порази наши близки, Исус се трогва от скръбта ни. Неговото състрадателно сърце плаче заедно с нас.

Но Той прави много повече, отколкото само да плаче. След като побеждава смъртта със Своята смърт и възкресение, Той притежава ключовете на смъртта и обещава да възкреси за вечен живот всеки, който вярва в Него. Това е най-голямото обещание, дадено ни в Божието Слово. В противен случай, ако смъртта има последната дума, целият ни живот и всичко, което някога сме извършвали, биха били напразни.

За тази седмица прочетете:
Йоан 11:11; 1:1–4; 11:38–44; 5:28, 29; Лука 8:54, 55; Матей 5:22, 29



Състоянието на мъртвите Неделя - 14 септември

Старозаветните писатели последователно се придържат към становището си, че човекът е неделимо живо същество. Различните еврейски термини, обикновено превеждани като плът, душа и дух, са само алтернативни начини и от различни гледни точки да се представи човешката личност в нейната цялост. В хармония с тази гледна точка Писанието използва различни метафори, за да опише смъртта. Сред тях сънят се откроява като подходящ символ, отразяващ библейското разбиране на състоянието на мъртвите (вж. Йов 3:11-13, 14:12, Псалм 13:3, Еремия 51:39, Даниил 12:2). Смъртта е пълно отсъствие на живота. Тя е състояние на безсъзнание, в което няма никакви мисли, никакви емоции, дела или каквито и да било отношения (Еклисиаст 9:5, 6, 10; Псалм 115:17; 146:4).

Но по времето на Исус този възглед за човечеството и по-специално за смъртта, е оспорван от езическата дуалистична концепция за безсмъртието на душата, която бързо се разпространява по целия познат свят.


Как Исус описва състоянието на Своя приятел Лазар? Йоан 11:11.


Въпреки този и други пасажи, редица християни твърдят, че Исус вярва в безсмъртието на душата, защото казва на разбойника на кръста: „Истина ти казвам днес ще бъдеш с Мен в рая” (Лука 23:43). Смисълът на този текст се променя изцяло в зависимост от това къде се поставя запетаята. (Най-старите гръцки ръкописи на Новия Завет не съдържат препинателни знаци). Ако запетаята се постави след „казвам”, както е в повечето преводи на Библията, това означава, че Исус и разбойникът отиват в рая още същия ден; ако запетаята е поставена след „днес”, текстът означава, че Исус уверява разбойника в бъдещото му изкупление. Всъщност думите на Исус подчертават сигурността на спасението, а не времето на влизането на разбойника в небето. Контекстът го потвърждава. Да започнем с това, че крадецът не иска незабавно влизане в небето при смъртта си, а по-скоро Господ да си спомни за него, когато влезе в царството Си. Нещо повече, три дни по-късно сам Исус потвърждава, че все още не се е възнесъл в рая (Йоан 20:17). Следователно, този текст не учи, че душите на мъртвите отиват в рая веднага след смъртта.


Тъй като разбираме смъртта като безсъзнателен сън, защо учението за възкресението е толкова важно за нас?




Надеждата за възкресението Понеделник - 15 септември

При сътворението „Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание”. В резултат „човекът стана жива душа” (Битие 2:7). Докато Бог поддържа жизненото дихание в живите същества, те са живи. Но когато отнеме дъха им, „умират и се връщат в пръстта” (Псалм 104:29, Еклисиаст 12:7). Това не е произволно решение на Бога, а неизбежна последица от греха. Но добрата новина е, че чрез Христос има надежда - дори и в смъртта.


Прочетете Йоан 1:1-4. Какво се загатва в тези стихове, което говори за силата на Исус да възкресява?


Христос има живот в самия Себе Си, защото Той е животът (Йоан 14:6). Създал е всичко и има силата да даде живот на когото пожелае (Йоан 5:21). Следователно Той може да възкресява мъртвите.


Как се осъществява възкресението? Лука 8:54, 55.


Според Библията възкресението е отмяна на смъртта. Животът се възстановява, когато жизненото дихание се връща при Бога. Ето как Лука обяснява възкресението на дъщерята на Яир. След като научава, че дванадесетгодишното момиче е починало, Исус влиза в къщата и казва на опечалените, че тя спи. Тогава „я хвана за ръката и извика: „Момиче, стани”. И върна се духът [пнеума] му, и то начаса стана” (Лука 8:54, 55). При Божията заповед на Исус жизненият принцип, вдъхнат от Бога, се връща в момичето. Гръцкият термин, който използва Лука - пнеума, - означава „вятър”, „дъх” или „дух”. Когато Библията го използва във връзка с човека, то никога не означава съзнателно същество, способно да съществува отделно от тялото. В този текст ясно се отнася до жизненото дихание.


Смъртта е толкова обичайно явление, че сме свикнали да я възприемаме като даденост. Как да се научим да се доверяваме на Божиите обещания за вечния живот, въпреки че засега смъртта изглежда победител?




Възкресението и съдът Вторник - 16 септември

Това, което разглеждахме до момента, може да ни накара да си мислим, че възкресението ще бъде само за някои. Но Исус твърди, че ще дойде време, когато „всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му и ще излязат” (Йоан 5:28, 29). Вярващи и невярващи, праведници и грешници, спасени и изгубени, всички ще бъдат възкресени. Както заявява апостол Павел, „ще има възкресение на праведни и на неправедни” (Деяния 24:15).


Всички ще бъдат възкресени и всички ще получат едната от двете вечни участи. Кои са те? Йоан 5:28, 29.


Универсалността на възкресението не означава, че в последния ден всеки ще влезе в блаженството и в щастливия вечен живот. „И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение” (Даниил 12:2).

Библията ни открива, че Бог ще съди живота на всяко човешко същество и ще реши вечната участ на всеки човек, живял някога (Еклисиаст 12:14, Римляни 2:1-11). Но Божията присъда не се изпълнява веднага след смъртта на човека, а чак след неговото възкресение. Дотогава и спасените, и изгубените спят в пръстта, без да осъзнават нищо. Само по себе си възкресението не е нито награда, нито наказание. То е предпоставка за получаване на вечен живот или осъждане.

Говорейки за двете възкресения, Исус посочва, че нашата участ ще се реши въз основа на моралното качеството на делата ни (добри или зли). Но този факт не означава, че нашите дела ни спасяват. Напротив, Божият Син ясно казва, че спасението ни зависи изключително от вярата ни в Него като наш Спасител (Йоан 3:16). Защо тогава делата се вземат под внимание? Защото те доказват дали нашата вяра в Христос и предаването ни на Него са истински, или не (Яков 2:18). Нашите дела показват дали все още сме „мъртви в престъпленията и греховете си” (Ефесяни 2:1), или „мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса, нашия Господ” (Римляни 6:11).


Размишлявайте за окончателната участ, която очаква всеки от нас. Ако нещо е застанало между нас и вечния живот, защо още сега не изберем да се отървем от него? Все пак, нима има нещо, заради което си струва да изгубим вечния живот?




Какво казва Исус за ада Сряда - 17 септември

Когато говори за смъртта и наказанието на неправедните, Исус използва два гръцки термина, хадес и геена. Като се има предвид общоприетото схващане на значението на думата „ад”, трябва да го разгледаме внимателно.

Хадес е еквивалент на еврейското шеол, най-често срещаният старозаветен термин за царството на мъртвите. Тези имена насочват мисълта ни към гроба или мястото, където всички отиват при смъртта, без никакъв намек за наказание или награда. Има един текст обаче, където хадес, изглежда, е свързан с наказание. Той е в притчата за богаташа и Лазар.


Прочетете Лука 16:19-31. Кой е основният урок, изложен в тази притча (вж. специално стихове 27-31)? Защо е погрешно тя да се използва, за да се поучава, че човешките същества отиват в рая или в ада веднага след смъртта си?


Тази притча не се занимава със състоянието на човека при смъртта. Едно популярно, но небиблейско схващане, поддържано от много съвременници на Исус, осигурява основата на тази притча, която предава важен урок: нашата бъдеща съдба се определя от решенията, които взимаме всеки ден в този живот. Ако отхвърлим светлината, дадена тук от Бога, няма да имаме друга възможност след смъртта. Всеки опит тази притча да се тълкува буквално води до множество нерешими проблеми. Всъщност, подробностите на представената картина нарочно изглеждат странни. Това трябва да ни покаже, че Исус не е имал намерение Неговите думи да се приемат буквално, а образно.


Какво предупреждение произнася Исус против ада? Матей 5:22, 29, 30; 23:33.


В много преводи на Библията, думата „ад” се появява единадесет пъти на устните на Исус. В действителност Той използва гръцкия термин геена, произлизащ от еврейското Ге Хинном, „Долината на Еном”. Според Стария завет в този пролом на юг от Ерусалим царете Ахаз и Манасия провеждат ужасния езически ритуал на изгаряне на деца за Молох (2 Летописи 28:3, 33:6). По-късно благочестивият цар Иосия преустановява тази практика (4 Царе 23:10). Еремия пророкува, че заради греховете, извършени там, Бог ще направи мястото „долина на клането” (Еремия 7:32, 33; 19:6). Следователно за евреите долината се превръща в символ на Страшния съд и наказанието над непокаяните. Исус използва името фигуративно, без да обяснява всички подробности, свързани с времето и мястото на наказанието, което откриваме в други библейски пасажи. Но „адът” не означава място на вечно наказание.




Исус побеждава смъртта Четвъртък - 18 септември

Защо възкресението на Лазар е коронното чудо на Исусовото земно служене? Йоан 11:38-44.


Въпреки че Исус възкресява и други двама мъртъвци, нито едно не е толкова драматично, колкото това. Лазар е мъртъв от четири дни - факт, потвърден от Марта до гроба му. Исус извършва чудото посред бял ден, пред множество уважавани свидетели от Ерусалим. Доказателството не може да бъде отхвърлено.

И все пак много по-важно от възкресението на Лазар е възкресението на самия Исус. Тъй като има живот в Себе Си, Той не само има правото да възкресява мъртвите и дава живот на когото пожелае (Йоан 5:21), но има силата да отдаде собствения Си живот и да го вземе обратно (Йоан 10:17, 18). Неговото възкресение убедително доказва това.


Каква е връзката между възкресението на Христос и нашето възкресение? Защо Неговото възкресение е важно за спасението ни? 1 Коринтяни 15:17-20.


Христовата сила да разкъса връзките на смъртта е безспорна. Той възкръсва от гроба като първи плод на тези, които са заспали в Него. Възкресението Му е гаранция за възкресението на всеки вярващ, защото Той има ключовете на смъртта (Откровение 1:17, 18).

„За вярващия Христос е Възкресението и Животът. В нашия Спасител е възстановен животът, изгубен чрез греха, защото Той притежава живот в Себе Си, за да оживотворява всеки, който пожелае. Той е овластен да дава безсмъртие. Животът, който Исус Христос отдава като човек, го получава отново и го дарява на човечеството” (Е. Уайт, Копнежът на вековете. Стр. 786,787 – ориг.).


След смъртта на Владимир Ленин неговото тяло е замразено с убеждението, че с течение на времето науката все пак ще успее да го върне към живот. Но и досега перспективите не са чак толкова обещаващи, нали? Смъртта е така могъща, че само Онзи, Който е създал самия живот, може да го възстанови. Какво ни разкрива тази истина относно необходимостта да се доверим, че Исус може и ще ни възкреси както е обещал?




Разширено изучаване Петък - 19 септември
Прочетете още:

От книгата на Елън Уайт Копнежът на вековете, главите „Лазаре, излез вън” и „Той възкръсна!”.

„Гласът на Божия Син извиква спящите светии. Поглежда към гробовете на праведните, след това издига ръце към небето и изрича: “Събудете се, събудете се, събудете се вие, които спите в пръстта, и станете!”. По цялата дължина и ширина на земята мъртвите ще чуят гласа; и които го чуят, ще оживеят. Цялата земя ще кънти под стъпките на тази необикновено голяма армия - хора от всички нации, племена, езици и народи. Те идват от тъмнината на смъртта, облечени в безсмъртна слава, с възклицанието: “О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?” (1 Коринтяни 15:55). Гласовете на живите праведни и на възкръсналите светии се сливат в продължителен, радостен победен вик” (Е. Уайт, Великата борба. Стр. 644 – ориг.).

За разискване:

1. Всички сме се борили с реалността на смъртта, с привидната й окончателност и привидната й безсмисленост. Ако няма Бог, няма надежда за вечен живот и няма възкресение, както вярват много хора. Тогава какво означава самият човешки живот? Какво би могъл да означава, ако рано или късно всеки, живял някога, умре и споменът за него изчезне завинаги? Как нашето разбиране за възкресението отговаря на тази иначе неразрешима дилема?

2. Кои са някои от опасностите, свързани с идеята за безсмъртие на душата? Защо Сатана желае тази небиблейска вяра да се разпространява? Каква роля ще играе тя в религиозния сценарий във времето на края? Помислете за всички потенциални измами, от които са пощадени хората, разбиращи смъртта като сън до възкресението.




Разказ
Кутията с истории

Мука е третата съпруга на главатар от племето Химба в Северна Намибия.

Макар че някои деца от племето ходят на училище, само неколцина от останалите в селището могат да четат или да пишат. Те предават своята история и култура на децата си по време на вечерната седянка около огнището.

Повече от 15 години адвентни мисионери работят с членовете на Химба, сприятеляват се с тях, говорят им за Бога, показват им, че наистина ги е грижа за тях. Те се молили за Мука, когато била сериозно болна и Бог я излекувал. Съпругът й проявява уважение към мисионерите за това, което правят за семейството и народа му.

Мука се радва на посещенията на мисионерите и охотно взема участие в техните молитвени събрания. Би желала да посети богослужение, но най-близката църква е доста далече, а семейството е прекалено голямо, за да се събере в магарешката каруца. Мука се отдава на молитви, когато й остане малко свободно време.

Наскоро мисионерите провели специално лагерно събрание за хората от Химба. Всички били поканени и почти всички се отзовали на поканата. Там мисионерите дали на главатаря специален подарък – МР3 плеър, захранван от соларна батерия. Показали на хората как да го поставят на слънцето, за да се зарежда батерията и как да го включват, за да слушат истории за Бога на родния си език.

Когато се върнал у дома, съпругът на Мука дал плеъра на първата си жена. Когато изслушала историите, тя го предала на Мука и децата й. После го дали на следващата жена и на всички останали семейства и така историите за Исус станали част от живота на племето Химба.

„Разбирам Бога по-добре сега, след като чух разказите, които мисионерите ни дадоха в малката кутийка – казва Мука. – Искам да знам повече за Бога и да науча как да го следвам по-добре.”

МР3 плеърът се оказа средство за навлизане сред племето Химба и даренията от една тринадесета събота дадоха възможност за купуване на стотици плеъри и записване на още много истории на езика на племето.


* Мука живее в селище в северната част на Намибия заедно с голямото си семейство.