"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Христос и неговият закон Кийт Бъртън
Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2014 г.

Урок 1 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 29 март - 4 април 2014 г.

Законите по времето на Христос


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 29 март
Стих за запаметяване:
“Понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то и без да имат закон, те сами са закон за себе си” (Римляни 2:14).

В повечето общества едновременно функционират различни закони. Може да има закони от общ характер, приложими за всички, и едновременно с това - местни закони, преобладаващи в една общност, но не и в друга.

В новозаветните времена, когато човек използва обичайната дума за „закон” (номос на гръцки, лекс на латински и тора на еврейски), може би има предвид който и да е от множеството закони. Често пъти единственото указание за конкретния закон е контекстът на разговора. Така, докато изучаваме това тримесечие, постоянно трябва да си припомняме непосредствения контекст, за да разберем за кой закон става дума.

Урокът през тази седмица проучва различните закони, функционирали в обществото по времето на Христос и ранната църква. Ще ги разгледаме, но само в контекста, помагащ ни да положим основата за изучаването на един специален закон, който ще е основният фокус на това тримесечие – Божият морален закон, Десетте заповеди.

За тази седмица прочетете:
Лука 2:1-5; 14:1-6; Евреи 10:28; Второзаконие 17:2-6; Левит 1:1-9; Яков 2:8-12



Римското право Неделя - 30 март

Прочетете Лука 2:1-5. Какви поуки можем да извлечем от начините, по който тези верни последователи на Господа са взаимодействали с политическата си среда?


Още от времето на ранната република римляните осъзнават колко важни за управлението на обществото са писмените закони. Всъщност системата на конституционното право, установена от римляните, остава основополагаща за правните системи на много от днешните демократични общества.

Рим до голяма степен позволява на васалните царства да поддържат собствените си обичаи, но от всички поданици се очаква да се подчиняват на имперските и сенаторските закони. Очевидно това включва Йосиф и Мария.

Римското право се занимава с реда в обществото. Като такова то не само разглежда въпросите на управлението, но и определя законовата рамка на поведението на битово ниво. Освен че определя процедурите по избора на хора за обществените служби, римското право се занимава с неща като прелюбодейството и взаимоотношенията между господар и роб. Много от социалните кодекси са сходни с намиращите се в Стария Завет.

Всички опити да се разбере културата, в която са съставени новозаветните книги, трябва да вземат предвид факта, че Римската империя представлява политическата среда, в която съществуват Исус и Ранната Християнска църква. Много от събитията в Новия Завет – от смъртта на Исус до ареста на апостол Павел – придобиват по-ясен смисъл, когато разберем атмосферата на онова време. Разбира се, не е задължително да сме специалисти по римска история, за да разберем какво е необходимо за спасението. Но когато можем да придобием повече исторически знания, те могат наистина да се окажат полезни.


Въпреки удивителната намеса на провидението при бременността на Мария и очевидната намеса на Бога в нея, тези двама души все пак се подчиняват на закона на страната. От тях се изисква да напуснат дома си въпреки че Мария е в напреднала бременност. Нима не би било по-добре просто да си останат у дома, имайки предвид изключителните обстоятелства? Какво ни разкриват действията им за отношението, което би трябвало да имаме към гражданските закони? (Помислете си колко лесно биха могли да оправдаят неподчинението си.)




Моисеевият закон: Граждански Понеделник - 31 март

Въпреки че по времето на Исус са под римско управление, юдеите са упълномощени да решават въпросите, уникални за техните обичаи и религия (вж. Деяния 18:15). Законодателното тяло, отговорно за налагането на юдейския закон, е наречено Синедрион. Наричан понякога Съвет (Йоан 11:47; Деяния 5:27), Синедрионът се състои от 71 мъже, избрани измежду свещениците, старейшините и равините и председателстван от първосвещеника. Той е нещо като образ на Върховния съд и разглежда юдейските обичаи, традиции и закони.

Общественият юдейски закон се основава на гражданските кодекси, разкрити в петте книги на Моисей. Тъй като Моисей е написал тези книги, споменатите закони са наречени Моисееви. Когато първоначално дава законите Си, Бог описва държава, в която Той ще е Главата и хората ще прилагат Неговите законови постановления. По времето на Исус юдеите вече са подчинени на римското право. Но римската власт им позволява да използват Моисеевия закон за уреждането на въпроси, свързани с техните обичаи и религия. Точно тук работата на Синедриона е особено важна.

Новият Завет предоставя няколко примера за приложението – или поне позоваването – на Моисеевия закон по отношение на гражданските въпроси: от юдейските мъже все още се очаква да плащат по половин сикъл храмов данък (Матей 17:24-27; Изход 30:13); разводите се управляват от предписанията, посочени от Моисей (Матей 19:7; Второзаконие 24:1-4); хората все още се придържат към закона за левитските бракове, при които вдовицата трябва да се омъжи за брата на съпруга си (Матей 22:24; Второзаконие 25:5); момчетата се обрязват на осмия ден от раждането си (Йоан 7:23; Левит 12:3) и прелюбодейците се наказват чрез убиване с камъни (Йоан 8:5; Второзаконие 22:23, 24).


Прочетете Матей 26:59-61, Евреи 10:28 и Второзаконие 17:2-6. Кой важен принцип е представен тук? Какво ни разкрива това за библейското разбиране за честност и справедливост?


Прочетете някои от гражданските предписания, намиращи се в първите книги на Библията. Някои от тези закони ни се струват твърде странни, нали? (Вж например Второзаконие 21 гл.) Имайки предвид кой е Авторът на тези закони, какво би трябвало да ни разкрие това за начина, по който е необходимо да се доверяваме на Господа за всичко, особено за нещата, които не разбираме напълно?




Моисеевият закон: Церемониален Вторник - 1 април

Прочетете Левит 1:1-9; 2:14-16; 5:11-13. За какво се отнасят тези закони? Какво е тяхното предназначение? На кои важни истини ни учат?


Освен гражданските закони в древния Израел, там съществува и т.нар. церемониален закон. Този закон се съсредоточава върху светилището и службите в него. Разбира се, всички те са предназначени да научат израелтяните на спасителния план и да им посочат идващия Месия. В днешните стихове два пъти се споменава, че посредством тези служби ще се извърши „умилостивение”. По свой начин тези закони са „минипророчества” за Христос и за Неговото изкупително дело.

„Христос е, Който дава церемониалния закон. Даже и след като този закон не трябва вече да се спазва, апостол Павел го представя на евреите в неговото истинско значение и стойност, показвайки мястото му в изкупителния план и отношението му към Христовото дело. Великият апостол нарича този закон славен, достоен за Божествения си Автор. Тържествената служба в светилището символизира великите истини, които ще да бъдат разкривани през следващите поколения. Облакът тамян, издигащ се заедно с молитвите на Израел, представлява Исусовата правда, която единствено може да направи молбата на грешника приемлива пред Бога. Окървавената жертва на олтара свидетелства за идещия Изкупител. А от Светая Светих проблясва видимият знак на Божието присъствие. По този начин в течение на векове на тъмнина и отстъпничество вярата се запазва жива в сърцата на хората, докато настава времето за идването на обещания Месия” (Е. Уайт, Патриарси и пророци, стр. 367 – ориг.).

Макар и постановена от Исус, церемониалната система е предназначена да функционира само като символ на бъдещата реалност – идването на Исус, Неговата смърт и първосвещеническото Му служене. Веднага след реализирането на Неговото дело на земята, тази стара система – заедно с жертвите, ритуали и обичаите й – престава да бъде необходима (вж. Евреи 9:9-12). Въпреки че днес вече не спазваме церемониалния закон, чрез изучаването му можем да придобием представа за Божия спасителен план.


За службите в светилището централно е жертването на животни, сочещо към смъртта на Исус. Помислете си какво означава фактът, че нашето спасение може да се осъществи само чрез смъртта на Божия Син за нас. Какво би трябвало да ни разкрие това за високата цена на греха?




Равински закон Сряда - 2 април

Освен с Моисеевите закони, юдеите по времето на Исус са запознати и със закона на равините. Равините са схоластичната ръка на фарисеите и те поемат отговорността Моисеевият закон да остане актуален за хората. Равините изброяват 613 закона в петте Моисееви книги (включително 39, отнасящи се до съботата) и ги използват като основа за своето законодателство. Допълват писаните закони с устен закон, състоящ се от тълкуванията на водещите равини.

Устният закон е познат под наименованието „халака” – „да ходя”. Равините смятат, че ако хората се придържат към многобройните им „халакот” (множествено число на „халака”), те ще ходят в пътя на 613-те основни закона. Въпреки че възниква като устен закон, равинските „халакот” са събрани и записани под формата на книга. Някои от тълкуванията от времето на Исус оцеляват в коментарите, познати като „Мидраш”, докато другите са записани в сборник от закони, наречен „Мишна”. Множество религиозни юдеи от всички векове – дори и днес – се стремят ревностно да се придържат към тези закони.


Прочетете Лука 14:1-6 и Йоан 9 гл. Въпреки че поради някои свои чудодейни изцеления Исус е обвинен в нарушаване на съботата, къде в Стария Завет можем да намерим, че е грях да се лекува в съботен ден? Как този отговор ни помага да разберем някои от проблемите, с които се сблъсква Исус? Нещо по-важно, какви поуки можем да извлечем от тези случаи, които да ни уверят, че не допускаме същите грешки в опита си вярно да „ходим в пътя”?


Въпреки че от наша гледна точка е лесно да иронизираме много от тези устни закони, особено когато са използвани против Исус, проблемът е повече в отношението на водачите, отколкото в самите закони. Макар и често спазвани твърде законнически, „халакот” би трябвало да са много духовни, вдъхвайки духовен елемент и на най-баналните дейности, придавайки им по този начин религиозна значимост.


Как да се научим да придаваме религиозна значимост дори и на най-баналните дейности?




Морален закон Четвъртък - 3 април

Колкото и много римският, Моисеевият и равинският закон да влияят на живота на евреите през I век, немалко хора, следващи религията на Израел, живеят извън Палестина и дори отвъд границите на Римската империя. Ето защо много от тези закони няма как да играят важна роля в живота им.

В същото време всеки изповядващ, че е последовател на Израелевия Бог, би трябвало да се придържа към Десетте заповеди.

„Десетте Заповеди предоставят на израелтяните моралната рамка за поведението им. Библията използва метафората на завета, за да изрази една важна идея. Макар че метафората идва от сферата на международното право, погрешно е заповедите да се разбират само като обобщение на задълженията на Израел към Бога (...) Покорността ни към заповедите не е просто въпрос на изпълняване на Божията воля, а по-скоро отклик от любов” (Хоп, Л. Десетте заповеди, Библейски речник на Ердманс. Стр. 1285).

Десетте заповеди превъзхождат всяка законова система, позната на евреите през I век. Дори фарисеите, щателно запомнящи 613-те Мойсееви закона, признават важността на Десетте заповеди. Подразделението на Мишна, наречено Тамид (5:1) съдържа заповедта на равините ежедневно да се рецитират Десетте заповеди. Смята се, че всички останали закони се съдържат в Декалога. Еврейският философ Филон, съвременник на Исус, пише цяла книга за централното място на Десетте заповеди сред всички библейски закони.


Прочетете Матей 19:16-19, Римляни 13:8-10 и Яков 2:8-12. Какво разкриват те за ролята на Десетте заповеди в живота на Христовите последователи?


Също като еврейските си братя и сестри, боговдъхновените писатели на Новия Завет разпознават предназначението на Десетте заповеди за Божия народ. Въпреки че някои уроци от това тримесечие ще обсъждат начина, по който Христос взаимодейства с другите законови системи на Своето време, първостепенният акцент ще бъде върху връзката Му с Десетте заповеди – познати като „морален закон”.




Разширено изучаване Петък - 4 април
Прочетете още:

Статията „Заклеване” в том 1 на Свидетелства към църквата.

„Ако Адам не бе нарушил Божия закон, церемониалният закон никога не би бил постановен. Евангелието на добрата вест отначало е дадено на Адам като декларация, че потомъкът на жената ще „смаже главата на змията”. То е предадено и на следващите поколения, живеещи по времето на Ной, Авраам и Моисей. Сам Христос разкрива на Адам и Ева Божия закон и спасителния план. Те грижливо съхраняват важния урок и го предават устно на децата и внуците си. Така познанието за Божия закон се запазва” (Е. Уайт, Избрани вести. Книга 1. Стр. 230 – ориг.)

За разискване:

1. Много преди Моисей да запише законите, които трябва да ръководят Израел, египтяните и вавилонците имат системи на граждански закони, в известни случаи сходни по съдържание с някои от Божиите закони. Дори при атеистичните общества съществуват закони, защитаващи хората и собствеността. Законът често се основава на морални концепции; т.е. би трябвало да насърчава хората да се въздържат от определени видове зло и да вършат определени видове добро. Но откъде обществата придобиват усещането си за добро и зло?

2. Какво въздействие оказва концепцията за добро и зло върху въпроса за Божието съществуване? С други думи, ако няма Бог, откъде произхождат концепциите за добро и зло? Кое е единственото основание те да съществуват, ако нямаше Бог?

3. Често пъти използваме концепцията за „закона” по различни начини. Говорим за закон за гравитацията, закон за движението… Говорим за международно право, за закони на страната, данъчни закони. Кое е общото между всички тези закони? По какво се различават? Каква е вероятната последица от нарушаването на който и да е от тях? Какви са ползите от спазването им? Как принципите на закона ви помагат да разберете предназначението на Десетте заповеди по отношение живота на вярващите?

4. Как ние като църква трябва да внимаваме да не допуснем същата грешка, както някои от водачите на Израел, прибавяйки на закона бреме, което никога не би трябвало да съществува. Защо е по-лесно да допуснем тази грешка, отколкото си мислим - независимо колко сме добронамерени?




Разказ
Живот с добро влияние

Елизабет Кимонго е родена в традиционно семейство на племето Масаи в Кения. В нейната среда се предполага, че момичетата трябва да се оженят малко след като навършат 12 години. Жените нямат почти никакво право да решават как да живеят, но в този случай Елизабет отказала да напусне училище и да се омъжи. Тя си имала мечта.

Докато била у дома по време на ваканцията, преди да премине в гимназията, Елизабет разбрала, че баща й прави приготовления да я омъжи за възрастен мъж. С благословията на майка си избягала и се върнала в адвентното училище.

Там тя приела Христос и след време била кръстена. Когато казала, че иска да продължи да учи в адвентния университет, майка й я насърчила.

Елизабет завършва специалността земеделие, което ще й помогне да учи хората как да запазват земята си и да имат по-добър живот. Тя работи, докато учи, и получава малка стипендия, с която си помага в заплащането на училищните такси. Понякога пропуска семестър, за да работи на пълен работен ден и да изкара пари, за да продължи с ученето.

Примерът на Елизабет помогнал на по-малката й сестра да не напуска училище и да избегне ранния брак. Баща й бил разгневен, че дъщеря му отказва да се омъжи за избран от него мъж, но сега приема нейното решение. Той обаче настоява по-малките сестри да се омъжат за този човек. Елизабет насърчава сестрите си да вярват в Бога и да продължат да учат, за да имат по-добър живот.

Елизабет настоява други момичета от племето да се учат усърдно и да имат доверие в Бога. „Не позволявайте на житейските обстоятелства да окрадат живота ви – казва тя. – Сатана иска да ви унищожи. Трябва да имате доверие в Бога и да не допускате Сатана да действа във вас.”

Сега Елизабет е достатъчно голяма и нейното племе не може да я накара насила да се омъжи. Те я приемат като зряла жена, която може сама да взема решения. „Искам да уча хората с примера си как да имат повече реколта и да постигат по-добър живот – обяснява тя. – Селото ми даде парче земя, която използвам за засаждане на растения, и така хората сами да се убедят, че ще имат успех, ако следват моя пример.”

Елизабет е благодарна за адвентните училища, които са я подготвили за живота сред народа Масаи.

Елизабет Кимонго скоро ще завърши образованието си и ще се върне в селото, за да работи за своя народ и да споделя Божията любов сред тях.



Created by ULimited®