"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Ученичеството Дан Солис
Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2014 г.

Урок 10 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 1 - 7 март 2014 г.

Да направим ученици народите


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 1 март
Стих за запаметяване:
„Защото домът Ми ще се нарече молитвен дом на всичките племена” (Исая 56:7).

Още от самото начало Христовата вест е отправена навсякъде към всички. Евангелието много бързо превзема целия свят, тъй като е с универсално приложение. Без съмнение тази идея смущава мисленето на учениците. Ето например първичната им реакция спрямо разговора на Исус със самарянката и нейното обръщане показва колко им е трудно. Те смятат, че като Месия Той просто трябва да сбъдне еврейските въжделения и предсказания. Някак си подминават или тълкуват погрешно пророците, особено Исая, чиято вест обхваща всички народи. Исус – Копнежът на народите – не бива да бъде ограничаван само до една група хора. Спасението може и да идва от евреите, но е за всички хора. Христовите последователи трябва да стоят над всякакви национални граници, международни конфликти, езикови бариери и други препятствия, защото Той лично утвърждава модела на „мултикултурния евангелизъм”.

Ние, адвентистите от седмия ден, виждаме този призив с особена сила в Откровение 14:6 — „И видях друг ангел, че летеше посред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде”.

За тази седмица прочетете:
Исая 56:6–8; Матей 11:20–24; Йоан 12:20–32; Римляни 15:12; Деяния 1:7, 8



Пророците предсказват Неделя - 2 март

Древните пророци предсказват обръщането на не-евреи (езичници) към една духовно ориентирана вяра. Езически божества, поклонение пред идоли и разрушителен начин на живот ще бъдат категорично победени от себепредаването и вярата в Йехова. Враговете на Израел ще се стичат в Ерусалим, молейки да бъдат допуснати, жадни за духовно знание. На Израел е поръчано да разнася Божията универсална покана между околните народи.

За съжаление мисионският им ентусиазъм е задушен от земни грижи. Великата визия е погребана под самодоволството. Идването на Христос възкресява тази визия, поне за някои.


Прочетете Исая 56:6–8; Михей 4:1, 2; Йона 3:7–10; 4:1. Какво научаваме за Божия план относно евангелизирането на целия свят и за ограниченото разбиране на този план от страна на някои хора в Израел?


Израел е предназначен да бъде светлина за народите – виждайки прекрасните му привилегии, езическите народи да се заинтересуват от тази монотеистична вяра и много от тях да се обърнат към истинския Бог.

За съжаление като цяло нещата не се развиват така, защото Израел се фокусира изключително и само върху себе си и изгубва от поглед не само по-голямата цел, но често и самия Бог, Който им е дал толкова много.

Съвременните християни са изправени пред същото предизвикателство. Ще инвестират ли жертвоготовно в напредъка на евангелието, или ще се фокусират върху себе си и ще забравят голямата цел? Да се падне в този капан е много по-лесно, отколкото си мислим.

„В името на Господа нека издигнем глас на хваление и благодарност за резултатите от работата в чужбина.

Нашият Предводител, Който никога не допуска грешки, продължава да ни казва: „Вървете напред. Навлизайте в нови територии. Издигайте стандарта във всяка страна. „Стани. Свети, защото светлина дойде върху тебе и славата Господна те осия”.

Нашият лозунг трябва да бъде: „Напред, право напред!”. Божиите ангели ще вървят пред нас да подготвят пътя. Нашето бреме за задграничните територии не може да бъде снето, докато цялата земя не бъде просветлена от Господната слава” (Е. Уайт, Свидетелства към църквата. Т. 6. Стр. 28, 29 – ориг.).




Горко ти! Понеделник - 3 март

Прочетете Матей 11:20–24; Лука 4:25–30; 17:11–19 и Йоан 10:16. Коя е съдбоносната вест на тези текстове? Как да я приложим на практика в живота си – в своето време и в своята среда? С кой принцип, разкрит тук, трябва да бъдем особено внимателни?


Христос иска Неговите собствени сънародници, получили такива големи привилегии, да се събудят за истинския си призив и цел като народ. Иска да разберат, че спасението не е нещо, в което се раждаш, дори да си част от избрания народ; не се предава с гените, нито се наследява с рожденото право. То е нещо, което трябва съзнателно да приемем; решение, което дори хората извън Израел могат да вземат и го правят.

Понякога треньорите на спортистите ги амбицират, като ги сравняват с техни съперници от други отбори или организации. „Ако тренираш така усилено, енергично и интензивно като тях, ще успееш”. Очевидният им мотив е да вдъхновят, да възпламенят желание, а не да го потушат.

Така и Исус иска Неговият народ да преживее спасението в пълнота – така, както някои не-евреи вече го преживяват. Неговите думи несъмнено скандализират определени хора, защото Той проповядва нещо, което те не искат да чуват, макар че тези истини би трябвало вече да са им отдавна познати и да са добре разбрани.

Наистина, едни хора може да имат по-големи духовни привилегии в сравнение с други, но те трябва да осъзнаят, че всичко, което имат, им е дадено от Бог като дар, за да бъде използвано за Негова слава, а не за тяхна.


Какво да кажем за себе си? За всичките привилегии, които Бог ни е дал като народ? Защо е важно първо да осъзнаваме всички тези привилегии и второ, със смирение да носим всички отговорности, които произтичат от тях?




„Искаме да видим Исус” Вторник - 4 март

Прочетете Йоан 12:20–32. Как е разкрита тук универсалността на евангелската вест?


Ерусалим ври и кипи от слухове. Христос току-що е влязъл трумфално в него. Само че виковете „осанна” твърде бързо са заменени от въпросителни: Какво следва? Ще бъде ли Исус коронясан за цар?

Сред тълпата, събрана за Пасхата, има и гръцки поклонници. Обърнете внимание на думите им към Филип: „Господине, искаме да видим Исус”. Искат да Го видят. Искат да бъдат с Него. Да се учат от Него. Какво доказателство за универсалния характер на Христос и Неговата вест! И колко тъжно, че точно онези, които би трябвало да кажат това, искат да Го елиминират.

Вероятно гърците се обръщат към Филип, защото единствен от учениците той има гръцко име. По произход е от Витсаида – търговски риболовен център и следователно център на културен „миш-маш”. Сигурно говори и езика им. Текстът намеква, че Исус в момента не е там. Може би е някъде наблизо на поклонение на място, запазено само за евреи.

По-късно Той се присъединява към учениците Си във външния двор и удовлетворява желанието на гръцките поклонници. Забележете какво им казва: „Ако някой...”, т.е. „който и да е” – мъж, жена, евреин, грък – иска да Го следва, може, но това ще му струва нещо.


Какво струва това? Как да го разбираме? Йоан 12:25.


След това, докато тези чужденци са все още там, от небето прогърмява глас и потвърждава вестта за съд и победа. Исус казва, че гласът не е за Него, а за тях – и евреи, и гърци – за да се укрепи вярата им. Тези Негови думи са непосредствено доказателство, че смъртта Му е за целия свят.




Събаряне на преградите Сряда - 5 март

Прочетете Йоан 7:35; 8:48 и Лука 10:27–37. Защо регионални, етнически или кавито и да било други прегради нямат място сред християните, когато работят за създаването на ученици сред всичките народи?


Презрението на част от водачите към Исус няма граници. Още веднъж тази ужасна ирония – точно хората, които трябва първи да приемат Него и Неговата вест, се борят срещу Месия с всички сили. Свещениците на Израел се подиграват на Божия Син, докато мнозина, които не са израелтяни, Го приемат като Месия. Какъв разтърсващ и отрезвяващ урок за всички, които смятат (може би дори с известно основание), че имат някакви духовни привилегии!

Осъждайки Христос, те Му лепват етикета „обладан от демони” и дори по-лошо – обявяват Го за самарянин! Надсмиват Му се, че свидетелства сред гърците, като показват пълното си пренебрежение към всички, които не са от тяхната националност и вяра. За водачите на Израел е абсолютно немислимо Исус да поучава гърците.

Интересно, Христос използва реална история със самарянин, за да ги научи на важния духовен урок какво означава истински да изпълниш Божия закон. Религиозните водачи, несъмнено възпирани от извратените си тълкувания на левитсктите закони за оскверняването, подминават ранения човек. Презреният чужденец, самарянинът, добросъвестно отхвърля етническите предразсъдъци и спасява живота на един непознат. Какво парещо изобличение за всички, които отритват с присмех нуждаещите се, само защото не са от тяхната етническа, социална или културна среда.


Спомнете си последния път, когато пропуснахте да помогнете на човек в нужда. Какви оправдания използвахте, за да не помогнете? Сега, като поглеждате назад, какво бихте променили?




Великата поръчка Четвъртък - 6 март

Прочетете Римляни 15:12; Деяния 1:7, 8; Йоан 11:52, 53; Матей 28:19, 20. Коя е главната вест на тези текстове? Как тя се съгласува с тройната ангелска вест от Откровение 14 глава?


Последното Божие дело е незавършено, докато вечното благовестие, изразено чрез вестта на трите ангела от Откровение, 14 глава, не прекоси всяка расова, етническа, национална и географска граница. Макар да не разкрива точното време, Писанието с абсолютна сигурност заявява, че евангелието ще достигне целия свят. Божията победа и нейното прогласяване са сигурни.

Пророкувано е, че народите ще приемат вестта. Това трябва да стане, но кой ще предложи себе си като проводник на Божията благодат? Кой ще се присъедини към Христос в отсраняването на расовите, етническите и езиковите бариери, които спъват напредъка на евангелието? Кой ще опразни портфейла и спестовната си книжка? Кой ще пожертва земните удобства и семейната общност, за да може Божията кауза да напредва? Това са въпроси, на които всеки от нас трябва да отговори пред себе си. Какво правим, за да достигнем другите, които и да са, където и да се намират? Колко жалко, че някои вярващи позволяват на расови стереотипи, на културни предразсъдъци и измислени от Сатана социални бариери да ги откажат от прогласяването на живото евангелие, докато техни братя по вяра, пръснати по цялото земно кълбо, доброволно отдават живота си за проповядване на благовестието.

„Нашият мисионски успех е изцяло пропорционален на себеотрицанието и саможертвата ни. Единствено Бог може да прецени свършената работа за прогласяване на евангелската вест с ясен и силен вик. Навлезе се в нови полета, извърши се активна работа. Семената на истината бяха засети, светлината бе запалена в много умове, донасяйки разширено познание за Бог и по-правилна преценка за характера, който човекът трябва да формира. Хиляди бяха доведени до познание на истината, каквато е в Исус. Те бяха пропити с вяра, която действа чрез любов и очиства душата” (Е. Уайт, Свидетелства към църквата. Т. 6. Стр. 28 – ориг.).




Разширено изучаване Петък - 7 март
Прочетете още:

От книгата „Деяния на апостолите” главите: „Великата поръчка” и „Петдесетница”; от книгата „Копнежът на вековете” - главите: „Във външния двор” и „Добрият самарянин”.

„Някакъв самарянин, който пътуваше, дойде на мястото, където беше страдащият човек, и като го видя, смили се за него. Не попита дали е евреин, или езичник...

Така въпросът „Кой е моят ближен?” получи завинаги своя отговор. Христос показа, че наш ближен не означава само човек от нашата църква и нашата вяра. Няма никаква разлика от коя раса, цвят или класа е. Наш ближен е всеки, който се нуждае от помощ. Наш ближен е всяка душа, наранена и засегната от неприятеля. Наш ближен е всеки човек, който е Божия собственост” (Е. Уайт, Копнежът на вековете. Стр. 503 – ориг.).

За разискване:

1. Каква е връзката между финансовата ни подкрепа за световната мисия на църквата и реалното ни посвещение на евангелската поръчка? Защо личното ни участие не трябва да се ограничава само до финансова подкрепа? По какъв начин биха могли фондове, понастоящем използвани за опазване на църквата, да се пренасочат към мисиониране, преодоляващо културните различия?

2. „Не бива да смятаме, че работата за евангелието зависи главно от проповедника. Бог е дал на всеки човек работа в Своето царство. Всеки, който изповядва името на Христос, трябва да бъде прилежен и безкористен работник, готов да защитава принципите на правдата. Необходимо е всяка душа да взема активно участие в напредъка на Божието дело. Каквото и да е нашето призвание, като християни трябва да се стараем Христос да стане познат в света. Трябва да бъдем мисионери с главна цел в живота си - печелене на души за Христос” (Е. Уайт, Свидетелства към църквата Т. 6. Стр. 427 – ориг.). Обсъдете този цитат в групата и помислете какво можете да направите, за да подпомогнете приключването на делото, което сме призвани да вършим?

3. Размислете още малко над думите на Исус в Йоан 12:25. Какво означава да „мразим живота си в този свят”? По какъв начин да изразяваме тази „омраза”?




Разказ
По-силен глас

Централната адвентна църква в София имала план да записва съботноучилищните уроци и проповеди, след което да ги качва в интернет, за да могат всички да ги гледат. Купили камера и друго основно оборудване, но им трябвала още апаратура. Откъде биха могли да намерят пари, за да я купят? Започнали да се молят и да търсят, но не могли да завършат студиото.

Една събота след вечерната служба семейство българи, които живеели в чужбина, намерили Лена и й казали: „Чухме за звукозаписното студио и бихме желали да помогнем. От какво се нуждаете?”

Лена не могла да си поеме дъх. Това е! – помислила си тя. Бог прави това, което е обещал. „Трябва ни климатик, за да предпазим техниката от горещината”, казала тя.

„Направете списък с всичко, от което имате нужда”, отговорил мъжът. Лена и пасторът му дали списък с техниката, от която имали нужда, за да завършат студиото. Сумата възлизала на 15 000 долара. Когато дали списъка на семейството, пасторът казал: „Изберете си с какво можете да ни помогнете. Само климатикът е спешен.”

Семейството се съгласило да купи цялото оборудване и скоро студиото заработило.

Вестта за адвентния интернет сайт се разпространила бързо и хората започнали да гледат.

Възрастна жена се обадила в църквата, за да съобщи, че в нейната църква в малко българско село има само няколко възрастни хора без пастор. Смятали, че нямат друг избор освен да я затворят. Синът на тази жена обаче донесъл компютър и го поставил в църквата, за да могат членовете да се присъединяват към вярващите в София посредством интернет предаването на живо. „Църквата не само че не затворила, но и десет нови души започнали да я посещават, за да гледат видео богослуженията.”

Един мъж съобщил, че е моряк на кораб. Той не е адвентист, но търсел религиозни уебсайтове на корабния компютър. Единственият, който успял да намери, бил този от църквата в София. Нито един от тридесетте души екипаж не е адвентист, но те харесали програмите и започнали да ги гледат редовно. „Сега, когато сме в пристанище, аз посещавам адвентна църква и някои от моряците идват с мене”, казал той.

През трите години, в които уебсайтът работи, църквата е получила множество доказателства за това, как Бог може да използва ресурсите, за да достигне до души, търсещи Исус.


* Лена Дюкмеджиева ръководи интернет студиото в адвентната църква в София. Вижте на адрес vvv.bg.

Created by ULimited®