"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Светилището Мартин Прьобстле
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2013 г.

Урок 7 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 9 - 15 ноември 2013 г.

Христос – нашата Жертва


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 9 ноември
Стих за запаметяване:
„Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиито рани вие оздравяхте” (1Петрово 2:24).

Католическият свещеник Максимилиян Колбе бил изпратен в Аушвиц за това, че осигурявал убежище за бежанци от окупирана Полша, включително на две хиляди евреи. Когато един концлагерист изчезнал от бараката си (което означавало, че е избягал), войниците от СС за назидание решили да оставят десет други лагерници да умрат от глад. Един от тези десет извикал: „Бедната ми жена, бедните ми дечица! Никога вече няма да ги видя!”. В този миг Колбе предложил да заеме мястото на осъдения затворник; поискал той да бъде този, който ще умре от глад, а не обезумелият от мъка мъж със семейство. Изненадан, офицерът от СС се съгласил и Колбе застанал в редицата на осъдените, а човекът оцелял (поне за момента).

Колкото и да е затрогваща, саможертвата на Колбе е само сянка на Онзи, Който доброволно заема нашето място – акт, символизиран чрез службите на светилището. Новият Завет идентифицира Исус с два главни елемента от старозаветната жертвена система – Той е нашата Жертва (Евреи, 9 и 10 глави) и Той е нашият Първосвещеник (Евреи, 5–10 глави).

Тази седмица ще изследваме два различни аспекта на върховната жертва на Христос и ще видим какво ни осигурява Неговата смърт веднъж завинаги.

За тази седмица прочетете:
Исая 53:2–12; Евреи 2:9; 9:26–28; 9:12; 4:15; Изход 12:5



Исус в Исая, 53 глава Неделя - 10 ноември

Прочетете Исая 53:2–12. Какво е направил Христос за нас, според този библейски текст?


Исая 52:1353:12 представлява разтърсващо описание на Христовата смърт за греховете на света. Няколко части от този откъс ни дават ясно доказателство, че смъртта на Исус е умилостивение под формата на заместническо понасяне на наказание, което означава, че Той поема наказанието, което други заслужават, и фактически умира като техен Заместник. Ето част от идеите относно служенето на Исус Христос за нас в този текст:

1. Исус страда вместо други. Той поема техните мъки и скърби (стих 4), беззакония, престъпления (стихове 5,6,8,11) и грехове (стих 12).

2. Той осигурява големи неща на онези, за които страда – мир, изцеление (стих 5) и оправдание (стих 11).

3. Исус страда и умира по Божия воля (стих 10). Бог възлага върху Него нашето беззаконие (стих 6), тъй като Божият план е Той да умре на наше място.

4. Исус е праведен (стих 11), в Него няма неправда, нито измама (стих 9).

5.Той е Принос за грях, умилостивителна жертва за греха (стих 10).


Прочетете Лука 22:37, Деяния 8:32–35 и 1Петрово 2:21–25. Как тълкуват Исая 53 глава тези новозаветни автори?


Новозаветните препратки към Исая, 53 глава без всяко съмнение потвърждават, че Исус Христос изпълнява това пророчество. Дори Той самият лично се идентифицира с описаната тук личност (Лука 22:37). Христос поема върху Себе Си нашите грехове, за да можем ние да бъдем опростени и преобразени.


Размишлявайте над всичко, което научаваме от Исая, 53 глава относно Христовото дело за нас. Как можете да приложите тази истина лично за себе си – независимо какво сте правили, да имате увереност в спасението си, стига изцяло да се предадете на Господа с вяра?




Пълноценно заместничество Понеделник - 11 ноември

Прочетете Евреи 2:9. Какво означава изразът Исус „вкуси смърт (...) за всеки човек”? Вижте още Евреи 2:17; 9:26–28; 10:12.


Исус умира за грешниците. Той няма грях (Евреи 4:15) така че, отдавайки живота Си като жертва, не умира за Свои грехове. Напротив, Той „понесе греховете на мнозина” (Евреи 9:28), „за да извърши умилостивение за греховете на людете” (Евреи 2:17) и завинаги „да отмахне греха” (Евреи 9:26).

Според Евреи 2:9 целта, поради която Исус „е направен малко по-низшестоящ от ангелите”, е да може да претърпи смърт. Идеята е да се обясни защо Неговата смърт е неотменимо изискване за възвишаването Му. С две думи, за да може човекът да бъде спасен, Божият Син трябва да умре. Друг начин няма.

Според този текст цел на въплъщението е смъртта на Сина. Единствено чрез изстрадване на втората смърт Исус може да стане Автор на спасението (Евреи 2:10).

Защо Бог намира за уместно да остави Исус да страда? Контекстът на Евреи 2:14–18 предполага, че смъртта Му е необходима, за да може Божиите чеда да бъдат спасени от робството на смъртта, от дявола, от страха от смъртта, и за да може Исус да бъде „милостив и верен Първосвещеник”.

Накратко, короната трябва да бъде предшествана от кръст.

„Върху Христос като наш Заместник е възложено нечестието на всички ни. Той е счетен за престъпник, за да може да ни изкупи от осъждането на закона. Вината на всеки потомък на Адам притиска Неговото сърце. Божият гняв срещу злото, страховитата изява на Божието неодобрение към нечестието изпълват сърцето на Неговия Син с ужас” (Е. Уайт, Копнежът на вековете. Стр. 753 – ориг.).


Христос – Създателят на Всемира – умира като човешко същество за твоите грехове. Помисли какво означава това! Колко невероятно добра новина е! Каква надежда ти носи лично. Как ще превърнеш тази удивителна истина в основна движеща сила на всичко, което вършиш?




Христовата кръв Вторник - 12 ноември

Концепцията за изкупителната кръв се среща из цялата Библия. Още от първите жертви след грехопадението на Адам и Ева кръвта присъства навсякъде, където има животински жертвоприношения. Кръвните ритуали са отличителна черта на жертвената система на Израел, тъй като илюстрират съдбоносната истина, че без кръв не бихме имали никакъв шанс греховете ни да бъдат опростени и да влезем в присъствието на Бог. Кръвта е единственият начин да получим Божията милост и да имаме общение с Него.


Прочетете тези стихове от Посланието към евреите, където се говори за Христовата кръв и за кръвта на старозаветните жертви. Какво научаваме за кръвта?


Евреи 9:12

Евреи 9:14

Евреи 9:18

Евреи 9:22

Евреи 10:19

Евреи 12:24

Евреи 13:12

Евреи 13:20

Кръвта на Христос няма отношение към Неговия собствен живот, а е символ на заместническата Му смърт и като такава показва какви „функции” изпълнява тази смърт. Христовата пролята кръв е удивително „многофункционална”. Тя осигурява вечно изкупление, очистване от греха, опрощение, освещение и е основание за възкресението ни.

В Посланието към евреите откриваме един силен контраст – Христовата кръв – по-добра от всяка друга кръв. Фактически ничия друга кръв не може да осигури реално опрощение - Христовата смърт е единственото основание за опрощаване на греховете както преди, така и след кръста (Евреи 9:15). Проливането на Неговата кръв и последиците от това са ясно доказателство, че смъртта Му е заместническа, т.е. Той понася наказанието, което заслужаваме ние.


Защо разбирането на Христовата смърт трябва да ни освободи от всяка сянка на убеждение, че нашите собствени дела могат да ни спасят?




Жертва без недостатък Сряда - 13 ноември

На какви изисквания трябва да отговаря жертвеното животно? Прочетете Изход 12:5; Левит 3:1; 4:3.


Подборът на жертвените животни трябва да бъде много грижлив. Човекът не може просто да вземе кое да е животно за жертва; то трябва да отговаря на няколко критерия, в зависимост от вида на жертвата.

Има обаче един критерий, който важи за абсолютно всички жертви. Те трябва да бъдат „без недостатък”. Еврейската дума (tamim) може да се преведе и като „цялостна”, „невредима”, „без петно” и „съвършена”. Тя съдържа идеята, че нещо покрива възможно най-високия стандарт. Единствено най-доброто е достатъчно добро.

Отнесена към хората, думата се употребява за охарактеризиране на нашата връзка с Бог като „непорочна” (Битие 6:9; 17:1).


Как е описан Христос в тези текстове? Евреи 4:15; 7:26; 9:14 и 1Петрово 1:18, 19. Защо е от жизнено важно значение Исус да бъде без грях?


Исус, „Божият Агнец, Който носи греха на света” (Йоан 1:29), покрива съвършено старозаветния критерий за безупречна жертва. Неговият чист живот Го прави съвършената Жертва. Това е гаранцията за нашето спасение, тъй като само един Безгрешен може да понесе нашия грях вместо нас, Неговата съвършена праведност е тази, която ни покрива и сега, и в съдния ден. Тази праведност е нашата надежда за спасение.

Подобно на своя еврейски еквивалент и гръцката дума за „без недостатък” (amomos) се използва за описание на Исус и Неговата безупречна жертва, но също и за характера на Неговите последователи. „Сравнявайки своя живот с Христовия характер, те ще могат да разберат къде не са успели да изпълнят изискванията на Божия свят закон; и ще се стараят да станат съвършени в своята област, така както Бог е съвършен в Своята” (Е. Уайт, Посланията на апостол Павел. Стр. 374 – ориг.).

Благодарение на Христовата смърт и служене ние биваме представени пред Бог „непорочни” (Юда 24). Това е възможно единствено защото Непорочният е застанал на нашето място.


Защо изискването за „святост и неопетненост” може да причини безпокойство у нас? Как увереността, че Христос е наш Заместник ни помага да приемем, че и ние сме „святи”? Как трябва да повлияе върху начина ни на живот и върху нашия нов статут пред Бога?




Голяма опасност Четвъртък - 14 ноември

В Посланието към евреите апостол Павел се фокусира не само върху теологичното обяснение на Христовата жертва, но и върху практическите й приложения. На няколко места показва какво се случва, ако някой я пренебрегне.


Прочетете Евреи 6:4–6 и 10:26–31. Какво ни предупреждава ап. Павел? Какъв тип отношение описва?


В Посланието към евреите апостолът показва колко велико е Божието спасение, Бог как се разкрива, какво е направил и какво прави за вярващите. Все пак има най-малко един проблем, който трябва да разреши – това е опасността Христовата жертва постепенно да започне да се възприема като даденост. Той нарича тази опасност „изгубване” на целта (Евреи 2:1). Картината, която стои зад думите на Павел, е на кораб, отклонил се от курса, който не стига до желаното пристанище. Неговата основна задача е да стои в курса.

Част от хората, които отхвърлят Бога, го правят умишлено, което означава, че след като приемат евангелието, на практика животът им си остава същият, какъвто е бил и преди това. Всъщност за греховете на тези хора не е била принесена резултатна жертва (Евреи 10:26–31). Все пак очевидно не са много вярващите, които биха отхвърлили Христовата жертва открито - дори не биха и помислили подобно нещо. Но Павел въпреки това очевидно отправя предупреждение. Реалната опасност от незачитане и пренебрегване на Божието спасение често е неуловим и много бавен процес. Промяната може да бъде незабележима. Делото на Христос постепенно започва да не се приема достатъчно сериозно, подобно на Исав, който неусетно започва да се отнася с презрение към първородството си (Евреи 12:15–17). Никога не бива да се отнасяме към Христовата жертва така „фамилиарно”, че да започнем да я считаме за нещо обикновено.

Ап. Павел не иска читателите му да започнат да се страхуват; но въпреки това, трябва да им покаже какви са последствията, ако се отклонят от Бога. Той не желае това да се случи. Поставяйки въпроса в положителна светлина, ги насърчава енергично да „удържат до край” всяко добро нещо в спасението (Евреи 3:6, 14; 10:23) и да държат погледа си отправен към Исус (Евреи 12:2).


Какво ще кажете за себе си? Дали не сте „свикнали” с невероятната истина за кръста? Защо това би било ужасно? Как да се предпазим от опасността, срещу която ни предупреждава ап. Павел?




Разширено изучаване Петък - 15 ноември

Прочетете „Умилостивението, част 1 – умилостивителната жертва”, стр. 661–680 от Приложение C на АБК, т. 7A.

Това, което Мартин Лутер често нарича „чудна размяна” или „радостна размяна”, е замяната на Христовата праведност за човешкия грях; Елън Уайт описва същото в един класически цитат: „С Христос се отнесоха така, както заслужаваме да се отнесат с нас, за да може с нас да се отнесат така, както заслужава Той. Божият Син бе осъден за нашите грехове, в които нямаше дял, за да можем ние да бъдем оправдани чрез Неговата праведност, в която нямаме дял. Той понесе нашата смърт, за да получим ние Неговия живот. „С Неговите рани ние се изцелихме”. (Копнежът на вековете. Стр. 25 – ориг.).

„Нищо по-малко от Христовата смърт не можеше да приложи на практика Неговата любов. Единствено благодарение на Неговата смърт ние можем да гледаме с радост към Второто Му пришествие. Неговата жертва е център на нашата надежда. Върху това трябва да съсредоточим вярата си” (Е. Уайт, Копнежът на вековете Стр. 660 –ориг).

За разискване:

1. Някои не харесват представата за Христос като наша Жертва. Те смятат, че това кара Бог да изглежда кръвожаден и отмъстителен, подобен на езическите божества в древността. (Всъщност някои дори настояват, че езикът на кръвта, жертвоприношенията и пр. в Библията е отражение на езическите концепции.) Защо подобно възприемане на кръста е трагично погрешно? Как вижданията за смъртта, жертвата и кръвта ни помагат да разберем колко сериозно нещо са грехът и неговите последици? Защо, след като осъзнаем цената на греха, ще търсим Божията сила, за да го изхвърлим и от собствения си живот?

2. Някои хора се „препъват” в темата за делата и тяхното място в спасението. Защо, ако Христовата заместническа смърт е постоянно пред очите ни, ако осъзнаваме какво е извършил Той чрез нея, ще бъдем предпазени от капана на ереста за спасението чрез дела? В крайна сметка какво биха могли да добавят нашите дела към извършеното от Христос за нас?! Та Той умира на наше място!

3. Елън Уайт казва, че би било добре всеки ден да прекарваме по един час в размишления върху живота на Исус, особено върху последните Му часове. Защо подобно упражнение би укрепило връзката ни с нашия Господ и би изострило чувствителността ни към всичко сторено от Него за нас?




Разказ
Бог на невъзможното

Когато родителите ми починаха, баба ми започна да се грижи за мене. Свещеникът й се надяваше да тръгна по неговия път, затова започна да плаща таксите ми за училище. Веднъж ми даде една проповед и ми каза, че трябва да я произнеса следващата неделя. Не я разбрах, а свещеникът отсъстваше и не можа да ми я обясни. Помолих един мой съсед адвентист да ми я обясни. Той я прочете и заяви, че тази проповед не е библейска. След това ми почете няколко библейски текстове и ми обясни тяхното значение.

Не отидох на църква в неделя. Разгневен, свещеникът ме заплаши, че ще спре да плаща таксите ми за училище. Разказах всичко на адвентиста и той ми прочете два особено въздействащи библейски стиха: „Понеже какво се ползва човек, като спечели целия свят, а изгуби живота си?” (Марко 8:36) и „Първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави” (Матей 6:33). Покани ме да посетя неговата църква. В събота намерих няколко адвентисти да провеждат богослужението си под едно дърво. Изпитах усещането, че Бог е там.

Моят спонсор почина и аз нямах средства, за да продължа учението. Приготвих се да се върна у дома, но училищният счетоводител ме спря и ми каза, че таксите са платени за още два срока. Благодарих на Бога и продължих да ходя на училище. Работех, за да плащам останалите такси и така завърших.

Исках да уча в адвентния университет в Замбия, но не бих могъл да се запиша, без да имам спонсор. Молех се усърдно за помощ от Бога. Предложиха ми работа в кампуса на университета, с която бих могъл да си плащам образованието. Живеех с четирима студенти в неизползван курник, докато училището ни помогне да си намерим нещо по-добро. Това не ни правеше впечатление, тъй като имахме възможност да учим!

Уча, за да служа на Бога като пастор. Свещеникът едва ли си е представял точно това, когато ме изпрати на училище, но аз знам, че такава е Божията воля. Обичам да разказвам на околните чудната истина, която научих. Хората в моето село знаят, че моят Бог е Бог на невъзможното. Четирима членове на семейството ми предадоха живота си на Бога и се присъединиха към адвентната църква.


* Киско Муемба споделя вярата си в Замбия.

Created by ULimited®