"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Пробуждане и реформация Марк Финли
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2013 г.

Урок 6 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 3 - 9 август 2013 г.

Изповедта и покаянието – условия за пробуждане


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 3 август
Стих за запаметяване:
“Който крие престъпленията си, няма да успее, а който ги изповяда и оставя, ще намери милост” (Притчи 28:13).

Навсякъде в Писанието пътят за духовно съживление се подготвя от покаянието и изповедта. Бог винаги наставлява народа Си преди осъществяването на важно събитие за делото Му, като го води до смирено покаяние за допуснатите грехове. Щом веднъж осъзнаем греховете си и ги изповядаме, сме на път да ги победим. „Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние” (2 Петрово 3:9). Покаянието и изповедта са необходими предпоставки, за да получим в изобилие сила от Духа.

В урока за тази седмица ще изследваме важността на истинското покаяние във връзка с изливането на Светия Дух, както е разкрит в книгата „Деяния”. Заедно с това ще противопоставим истинското покаяние на фалшивото. И най-после ще открием, че покаянието е дар, който Светият Дух дава, за да ни помогне да отразим любовта на Исус към хората около нас.

За тази седмица прочетете:
Деяния 5:30–32; 2 Коринтяни 7:9–11; Левит 5:5; 1 Йоаново 1:9; Евреи 12:17; Псалми 32:1–8



Покаянието: Божи дар Неделя - 4 август

През седмицата преди Петдесятница учениците искрено търсят Бога в молитва. Деяния 1:14 казва, че те са „единодушно в молитва и моление”. Това преживяване на „единодушие” разкрива единството и съгласието между Христовите последователи. Те обаче биха били невъзможни без покаяние и изповед. Те се подготвят за предстоящите събития с молитва и изповед.


Прочетете Деяния 5:30–32. Какви важни поуки ще извлечем от думите на ап. Петър в този текст?


Апостол Петър прави два категорични извода. Първо, покаянието е дар. Когато отворим сърцата си за влиянието на Светия Дух, Исус ни дава дара на покаянието. Второ, самите ученици са свидетели в живота си на реалността на покаянието. Те не просто го проповядват, но и го преживяват.

„Докато очакват изпълнението на обещанието, учениците смиряват сърцата си в истинско покаяние и изповядват неверието си. Когато си спомннят думите, които Христос отправя към тях преди смъртта Си, вникват по-дълбоко в смисъла им… Когато размишляват върху Неговия чист и свят живот, чувстват, че колкото и тежка да е работата им или велика да е жертвата им, не е достатъчно, ако не свидетелстват с живота си за красотата на Христовия характер” (Е. Уайт, Деяния на апостолите).

Покаянието и изповедта са теми, често повтаряни в книгата „Деяния на апостолите” (Деяния 17:30, 31; 26:19, 20). „Божията благодат” ни смирява; с убеждаващата Си сила Светият Дух ни довежда до осъзнаване на собствената ни нужда от прощение. Заедно с това не бива да забравяме, че Духът не изпълва непокаяните сърца (Римляни 2:8; Деяния 2:38, 39; 3:19). Владее душите, освободени от егоистична амбиция, от желание за лично признание и от търсенето на лична слава.


Защо неохотно признаваме греховете си и така трудно се покайваме за тях? Защо толкова лесно се отдръпваме от истинското покаяние?




Определение за истинско покаяние Понеделник - 5 август

По какъв начин апостол Павел описва истинското покаяние? 2 Коринтяни 7:9–11.


Покаянието е породената от Бога скръб за греха. То включва и решение за отказване от специфични грехове, за които Светият Дух ни убеждава (Езекиил 14:6, Захария 1:4). Истинското покаяние не довежда християните до дълбока депресия заради греховното им естество или постъпки, „Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт” (2 Коринтяни 7:10). То насочва вниманието им върху правдата на Исус, а не върху грешната човешка природа. Произвежда у нас „усърдие” да „гледаме на Исус - Начинателя и Усъвършителя на вярата ни” (2 Коринтяни 7:11, Евреи 12:2).

На много места в Новия завет откриваме истината, че колкото и тежки да са греховете ни, те никога не превъзхождат Неговата милост. Защото „отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта” (Римл. 5:20). Казаното е абсолютно вярно за опитността на ап. Павел.


Прочетете 1 Тимотей 1:14–17 и Деяния на апостолите 26:10–16. Какво научаваме от тези текстове за греховността на Павел и праведността на Исус?


Когато е осъзнавал, че е преследвал Господа за славата, Савел пада на колене в дълбоко покаяние и изповед. Никога през живота си той не се уморява да разказва историята за греховете си и за Божията милост. Покаянието му не го подтиква към депресия, но към прегръдките на един любящ и прощаващ Спасител. Изповядването на греховете му не го поощрява да се чувства по-виновен отпреди. Не се занимава с това колко голяма е неправдата му, а се съсредоточава върху праведността на Исус.


Чувствали ли сте се някога „най-големият” измежду всички грешници? Или ако не най-големият, то достатъчно грешен, за да пропуснете спасението? Как да се научим да се осланяме на увереността, че Христовата правда е достатъчна за спасението ни?




Истинско покаяние и изповед Вторник - 6 август

Какви духовни принципи относно естеството на истинското покаяние и изповед научаваме от текстовете в Левит 5:5; 1 Йоаново 1:9; Исая 1:16–18; и Деяния 26:19, 20?


Истинското покаяние винаги е придружено от изповед на конкретни грехове. Светият Дух не ни внушава някакво смътно чувство за вина. Той ни убеждава за недостатъците ни.

“Истинската изповед винаги е специфична по характер и признава конкретни грехове. Те може да са от такова естество, че да бъдат изложени единствено пред Бога. Възможно е да са прегрешения, които следва да се изповядат пред определени хора, пострадали от тях. Публична изповед изискват греховете, които имат обществен характер. Но във всички случаи изповедта трябва да бъде категорична и целенасочена, да обхваща всички грехове, за които носим вина” (Е. Уайт, Пътят към Христос).

Целта на убеждаващата сила на Светия Дух е да разкрие нуждата ни от спасителната благодат на Христос. Нашето покаяние няма да накара Бог да ни обича повече - по-скоро ни прави способни да оценим по достойнство Неговата любов.

Изповедта не спечелва Божието прощение, но чрез нея го получаваме. Любовта на Бог към нас не зависи от покаянието ни. Той ни обича постоянно. Променлив е само нашият отговор на действието на Неговия Дух в живота ни.

Вярно е, че на сърцата ни е попречено да получат изобилните Божии благословения, приготвени за нас, докато духовните ни „артерии” са затлачени от шлаката на греха. Злото ни прави нечувствителни спрямо влиянията на Духа и така ни пречи да откликваме на Неговите нашепвания. Покаянието и изповедта отварят запушените „канали” на духовните ни „сърца”, за да преливат в нас присъствието и силата на Светия Дух.


Колкото повече копнеем за прощение в своята изповед и покаяние, не трябва да пропускаме, че това е „двупосочна улица”. Как реагираме спрямо тези, които са ни оскърбили и молят за нашата прошка? Кой, макар и да не заслужава прощението ни, се нуждае от него? Защо е важно за нас да прощаваме?




Сравняване на истинското и фалшивото покаяние Сряда - 7 август

В Библията има няколко специфични примери на герои, които се стремят към покаяние, но не са простени от Бога. Те плачат, скърбят. Изповядват греховете си, но не получават прошка. Прочетете доклада за фараонът, Валаам, Исав и Юда в Изход 12:29–32, Числа 22:32–35, Евреи 12:17 и Матей 27:4.


Каква е невидимата обща нишка, която преминава през всяка от историите по отношение на покаянието и/или изповедта?


В Евреи 12:17 се съдържа израз, който го обобщава много добре Имайки предвид Исав, текстът казва, че „когато искаше по-после да наследи благословението”, той се покайва. Подобно на Фараон, Валаам и Юда, сърцето на Исав не е съкрушено от болката, която грехът причинява на него и на семейството му или на Бога. Страхува се да не изгуби привилегиите на първородството си. Мотивите му не са безкористни. Той скърби за себе си. Фалшивото покаяние се съсредоточава върху последиците от греха, а не върху самия грях.

Законът на сеитбата и жътвата е Божествен закон. Вярно е, че грехът влече със себе си ужасни последици, но покаянието не ни освобождава от последиците на злото. Покаянието е свързано със скръб заради позора, който нашият грях стоварва върху Бога.

Покаянието се характеризира най-малко с три неща: първо, скръб за това, че грехът ни е съкрушил Божието сърце. Тъжни сме, защото сме огорчили Един, Който много ни обича. Второ, на лице е сърдечна изповед за конкретен грях, който сме извършили. В истинското покаяние няма място за оправдания във връзка с поведението ни. Не хвърля обвинения върху другия. Човекът поема отговорност за постъпките си. Трето, истинското покаяние винаги включва решение за изоставяне на извършения грях. Не може разкаянието ни да е автентично, ако липсва съответстващата промяна в живота. Фалшивото покаяние, от друга страна, е егоцентрично. Занимава се с последиците от греха. То е емоционално състояние на тъга, защото злото води до негативни резултати. Оправдава се и възлага вината върху другия. Не изпитва интерес към поведенчески промени, щом като те не носят съответните лични ползи.




Изцеляващата сила на изповедта Четвъртък - 8 август

Изповедта пробожда „цирея” на вината и позволява на отровната „гной” да изтече. Признанието изцелява по много начини. Открива сърцата ни за Божията благодат. Чрез него приемаме прощението, което Христос щедро предлага от кръста. Изповедта е изцеляваща, защото ни позволява да приемем Божията милост. Заедно с това тя премахва бариерите, издигнати между нас и другите. Оздравява взаимоотношенията ни.


Прочетете Псалм 32:1–8. Какво научаваме от този текст за изповедта и покаянието?


Прочетете Деяния 24:16. Апостол Павел се стреми винаги да има „непорочна съвест и спрямо Бога, и спрямо човеците”. Какво означава това?


Добро или лошо нещо е чувството за вина? Зависи. Ако Светият Дух ни убеждава за грях и чувството за вина ни води към Исус, тогава то е нещо добро. Ако сме изповядали греха си, но продължаваме да се чувстваме виновни, тогава това чувство е деструктивно. „Чувството за вина трябва да бъде положено в подножието на Голготския кръст. Чувството за греховност е тровило много извори на живота и на истинско щастие. Исус казва: „Остави всичко на Мен. Аз ще отнема греховете ти. Ще ти дам мир. Не се отказвай от самоуважението си, защото Аз съм те изкупил с цената на собствената Си кръв. Ти си мой. Аз ще укрепя отслабналата ти воля; ще премахна твоите угризения, свързани с греха” (Е. Уайт, Сборник от ръкописи).

Отговорът на вината ни е Исус. Неговата благодат премахва разрушителното чувство за вина, което грехът стоварва върху нас.

Има моменти, когато въпреки че сме изповядали греховете си, продължаваме да изпитваме чувство за вина. Защо? Причината може да е Сатана, който се опитва да ни отнеме увереността в спасението. Неговата специална цел е да ограбва благословената увереност в прощението и спасението, която имаме в Исус. Възможно е Светият Дух да ни посочва неуредици във взаимоотношенията ни с нашите ближни. Ако сме наскърбили друго човешко същество, неспокойната ни съвест ще бъде облекчена, след като изповядаме прегрешенията си спрямо личността на ощетения.


По какъв начин чувството за вина влияе на връзката ни с Бога и с другите хора? Как да си помогнем, за да се разтоварим от вината, която носим? Дори ако сме постъпили неправилно и чувството ни за вина в известен смисъл да е основателно, на какви библейски обещания можем да се опрем, които да ни помогнат да продължим напред?




Разширено изучаване Петък - 9 август

“Изповедта е неприемлива за Бога без истинско покаяние и реформиране. Необходими са решителни промени в живота. Всичко обиждащо Бога трябва да бъде изоставено. Това е резултат от истинската скръб за греха. Нашият дял в този процес е изложен ясно: „Умийте се, очистете се, отмахнете от очите Ми злото на делата си, престанете да вършите зло, научете се да правите добро, настоявайте за правосъдие, поправяйте угнетителя, отсъждайте правото на сирачето, застъпвайте се за вдовицата” (Исая 1:16, 17); „Ако нечестивият върне залог, върне грабнатото, ходи в повеленията на живота и не върши неправда, непременно ще живее - няма да умре” (Езекиил 33:15)” (Е. Уайт, Пътят към Христос).

За разискване:

1. Какъв важен урок относно прощението можем да научим от готовността на Исус Христос да прости на онези, които го разпъват на кръста? Щом Той има волята да го стори, как трябва да постъпваме ние?

2. Като имате предвид личната си опитност, споделете какви благословения сте преживели вследствие изповед на греха. По какъв начин това ви е помогнало както в отношенията ви с Бога, така и с другите?

3. Макар през седмицата да стигнахме до извода, че е необходимо да изповядаме вината си пред хората, които сме обидили или ощетили, защо трябва да сме особено внимателни и винаги да подбираме мъдро думите, с които го правим?

4. Истинското покаяние включва изоставяне на греха. Какво се случва, ако в битката си с него, отново му се поддадем? Това означава ли, че покаянието ни не е било истинско? Имаме ли основание да смятаме, че няма да ни бъде простено отново? Ако това е така, каква надежда бихме имали? Как трябва да разбираме естеството на библейското покаяние, като не забравяме реалността на собствената си греховност?

5. Защо покаянието е жизненоважен елемент в цялостния процес на пробуждането и реформацията? По какъв начин този процес съдържа в себе си идеята за необходимостта от покаяние?




Разказ
Вестникарската обява

Алексей прегледал обявите в местен вестник в Сибир. Искал да се увери, че обявата му за строителни услуги изглежда добре, а цените са конкурентни. Погледът му попаднал на раздела „Религия”. Обикновено там предлагали разгадаване на бъдещето или гледане на длан. „Толкова много обяви за Сатана и нито една за Христос”, помислил си Алексей. Взел лист хартия и написал думите: „Ще ви разкажа за Христос”, след което добавил телефонния си номер. На следващия ден публикувал обявата.

Телефонът му започнал да звъни. Повечето искали да разберат какво ще говори Алексей на хората за Христос. Някои искали да спорят по теологични теми. Алексей се чудил дали обявата му ще стигне до някой, който наистина търси Бога.

Телефонът отново иззвънял. Алексей поздравил с жизнерадостното „Здравейте.”

„Искам да науча нещо за Христос”, казал човек с дрезгав глас. Двамата поговорили няколко минути, след което човекът поканил Алексей да го посети.

Възрастен мъж отворил вратата. Двамата разговаряли за известно време, „Аз съм стар и не се чувствам добре. Искам да науча за Бога, докато все още имам време." Алексей отворил Библията си и прочел няколко стиха. След това изгледали евангелизаторски видео материал. Цели десет дни изучавали Божието слово. Новият приятел на Алексей желае да продължи да учи.

Обикновено Алексей не отговаря на телефона в събота, тъй като го търсят за работа. Наскоро обаче имало няколко обаждания от един и същ номер в съботния ден. Може би е някакъв спешен случай, помислил си Алексей. След това отговорил.

„Ти християнин ли си? – попитал мъжки глас. Алексей отговорил на този въпрос. – Аз съм Виталий. Току-що излязох от затвора и трябва да поговоря с тебе.”

Двамата се срещнали и Виталий разказал на Алексей, че докато бил в затвора, една адвентистка му изпратила „Великата борба”. Той прочел книгата и пожелал да научи нещо повече за Бога. Случайно попаднал на обявата на Алексей.

Сега Виталий посещава адвентната църква и има желание да опознае Бога лично. „Знам, че чрез обявата на Алексей Бог ми изпрати покана”, твърди Виталий.

Алексей вече е убеден, че Бог го е подбудил да публикува тази обява във вестника. „Хората търсят духовното, а аз желая да ги запозная с Исус.”


* Алексей продължава да споделя вярата си в Красноярск, Русия.

Created by ULimited®