Ние вярваме, че както в миналото, така и в последните дни причина за движенията на пробуждане ще бъде задълбоченото библейско изучаване. Свeтият Дух ще мотивира посветените адвентни християни, които откриват волята Му в Неговото Слово и са ревностни да го проповядват на света.

Те ще намерят милост, сила и надежда в Божиите думи; в тях ще срещнат несравнимата привлекателност на Христос. Бог ще уважи посветеността им, като излее изобилно Светия Си Дух и целият свят ще се освети от славата на трите ангелски вести. Духът ще прелива и евангелието ще се разнася до краищата на земята. И тогава Исус Христос ще се върне отново (Матей 24:14).

В урока за тази седмица ще изучаваме ролята на Библията за пробуждането и как Божието Слово осъществява промените в нас, стига да се предадем с вяра и послушание на Неговите поучения и истини.

Разгледайте всеки от стиховете по-долу. На първия ред опишете молбата на псалмиста. На втория – обстоятелствата, които го подтикват да я отправи.

Псалм 119:25 (молба)

(Обстоятелства)

Псалм 119:107 (молба)

(Обстоятелства)

Псалм 119:153, 154 (молба)

(Обстоятелства)

В Псалмите Давид говори за благословенията в своя духовен живот, произтичащи от Словото. Прочетете следващите текстове от Псалм 119 и изберете по една дума от всеки стих, която ги обобщава в най-голяма степен (Псалми 119:50, 74, 116, 130, 160, 169, 170).

В Словото Давид намира кураж и сила, открива надежда и Божествено ръководство. То внася светлина в неговия ум (Псалм 119:130). Нахранва прегладнялото му сърце и пои зажаднялата му душа (Псалм 119:81). Когато Саул заплашва да отнеме живота му, той се обляга на Божието обещание за освобождение (Псалм 34:4). Измъчван от вина след прелюбодейството с Витсавее, той се хваща за Божието обещание за прощение (Псалм 32:1, 2). Объркан за бъдещето си, се уповава на обещанието на Бог за ръководство (Псалми 32:8). Давид възкликва тържествуващо: „Това е моята утеха в скръбта ми, че Словото Ти ме съживи” (Псалм 119:50). Фундаментът на пробуждането се състои в откриването на нов живот в Божието Слово.

Мъдрият съвет от човек е ценност. Всички сме получавали помощ благодарение на нечий съвет. Проблемът е в това, че той не е съпроводен със сила за постигане промяна, каквато притежават думите на Бога.

Божието Слово е жива, динамична, дейна сила за духовен поврат. И изговореното от Бога при Сътворението, и Писанието притежават една и съща мощ. Като приемаме Божиите заповеди и обещания чрез вяра, ние получаваме силата на Светия Дух, за да постигнем заповяданото от Христос.

„Творческата енергия, която довежда света в съществуване, е Божието Слово. То придава сила, поражда живот. Всяка заповед е обещание. Приета като акт на волята и припозната от душата, тя я свързва с живота на Безкрайния. Преобразява естеството й и я пресътворява по Божи образ” (Уайт, Е. Възпитание).

Случайното четене на Божието Слово рядко води до духовно съживление. Изучаването на Библията с цел потвърждаване на нечия позиция или убеждаване на другия, че допуска грешки, постига твърде малко добро в нашия верски живот. Промяната се осъществява, когато четем Божието Слово с молитвен дух и искаме Светият Дух да ни дава силата, която ще ни направи подобни на Христос. Фактическото преобразяване се сбъдва, когато молим Бог на Сътворението да ни пресъздаде по Свой образ. Промяната става реалност, когато ученията на Исус в Писанието се впишат в нашия живот и припознаем принципа „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста” (Матей 4:4).

Божието Слово свидетелства за Исус. Светият Дух – също. Той ни води до по-задълбочено преживяване с Господа чрез Словото Му. Целта на Светия Дух в процеса на пробуждане не е да изяви Себе Си чрез свръхестествени знамения и чудеса, а да издигне Исус чрез Словото. Кръщението с Духа не е изливане на сила за вършене на грандиозни чудеса. То е Божията Сила да преобразява нашия живот. Точно това е целта и на пробуждането и реформацията.

Божието Слово осигурява основата за истинското пробуждане. Нашата опитност произтича от начина, по който го разбираме. Хвалението и поклонението ни са продукт на мисленето, наситено с Божиите думи. Преобразеният живот е най-мощното свидетелство за истинско пробуждане.

Позитивните чувства, предизвикващи хваление съпровождат пробуждането, но в никакъв случай не са основата за осъществяването му. Всяко т. нар. „съживление”, позоваващо се единствено на външни чувства или преживявания, е в най-добрия случай повърхностно, а в най-лошия - измамно. То е илюзия за духовност, а не истинско благочестие. Когато е вкоренено в Божието Слово, пробуждането е дълготрайно преживяване и генерира промяна не само в нашия, но и в живота на хората около нас.

Историята за явяването на Исус на двамата ученици по пътя за Емаус разкрива ролята на Библията в инициирането на истинското пробуждане. Последователите Му са изключително объркани. Постепенно Исус, „..като почна от Моисей и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания” (Лука 24:27). Той им напомня старозаветните пророчества, отнасящи се за Месия. Исус е способен да извърши чудо, за да потвърди идентичността Си, или просто би могъл да покаже белезите по ръцете Си. Но не го прави. Вместо това им предлага да изследват Словото.

Обърнете внимание на техните реакции, докато размишляват върху случилото се през деня. „Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше Писанията?” (Лука 24:32). Какъв пример за истинско съживление!

Като говори за времето преди Пришествието Си, Исус заявява: „Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?” (Лука 18:8). Очевидно е, че в последните дни вярата ще бъде дефицитна.

По какъв начин дефинираме библейската вяра? Правилно ли е твърдението за вярата като увереност, че Бог ще ни даде всичко, което пожелаем? Дали тя се свежда единствено до желанията ни? Дали се изчерпва с молбите ни към Бог за това, което искаме и се надяваме да получим, стига да вярваме достатъчно силно?

Трябва да намерим отговорите на тези риторични въпроси?

Истинската вяра винаги е центрирана върху Божията воля - не върху нашите желания. Тя е доверие в Бога, упование на обещанията Му и действие според Неговото Слово. Вярата ни расте, когато слушаме Божиите думи и ги изпълняваме (Римляни 10:17; Яков 2:17, 18). Тя се изгражда постепенно с отварянето на ума ни за ученията на Божието Слово и с изпълняването на изявената Му воля - дори тя да е в противоречие с личните ни желания. Така Бог ни подготвя да получим силата на Духа в пълна мяра.

Нашето духовно преживяване е обновено, когато приемаме и искаме според Божието Слово с вяра. Оскъдни са резултатите от повърхностното четене на Библията - дежурно набързо, с чувството, че това е просто задължителен ангажимент. Ние се променяме, когато асимилираме това, което четем, и когато допускаме библейските учения, да оформят мисленето и живота ни.

Сравнете вярата на римския центурион, на паралитика от Витезда и тази на учениците по време на бурята в Галилейското езеро (Матей 8:8–10; 14:29–33; Йоан 5:6–9). Какво научаваме от тези библейски доклади?

Светият Дух мощно действа чрез проповедта и учението на апостол Павел при основаването на християнската църква в Ефес. Този град има приблизително сто и петдесет хиляди жители. Счита се за търговски център на Азия. Разполага с огромен пазар. Когато корабите донасят изделия от цяла Азия, хората се струпват в Ефес, за да си купят фин памук, редки скъпоценности, ароматни подправки, ръчно тъкани килими, изящни предмети на изкуството и екзотични храни. Заедно с това Ефес е център на поклонението на богинята Диана и бъдещ дом на славната библиотека на Целс с 12000 книги. В града се намира фантастичен амфитеатър с места за 15 хиляди души. Използван е за мащабни концерти и театрални представления. Сексуалният промискуитет е нещо обичайно за града. Ако някога е съществувало място, неподходящо за християнството и пречещо му да пусне корени, да расте и процъфтява – това е Ефес.

“Нека прибягнат при закона и при свидетелството! Ако не говорят според това Слово, Наистина няма зазоряване за тях” (Исая 8:20). Божиите чеда се ръководят от Писанията като тяхна защита срещу влиянието на фалшивите учители и измамната сила на духовете на тъмнината. Сатана използва всички възможни средства, за да не допусне хората да придобият знание за Библията, защото нейните недвусмислени изявления разкриват измамите и заблудите му. При всеки подем на Божието дело князът на злото се надига с още по-голяма сила. Той полага свръхусилия във финалния етап на битката срещу Христос и Неговите последователи. Последната голяма заблуда наближава да се открие пред нас. Антихристът ще върши своите удивителни дела пред очите ни. Истината ще бъде толкова фино фалшифицирана, че ще е невъзможно да бъде разграничена от заблудата освен с помощта на Свещеното Писание. Чрез неговите свидетелства трябва да бъде изпитвано всяко изявление и всяко чудо.

“Онези, които се стараят да се подчинят на всички Божии заповеди, ще срещнат опозиция и присмех. Те ще могат да устоят единствено в Бога. За да издържат изпита, трябва да разбират Божията воля както е разкрита в Словото Му. Ще могат да Го почитат само ако имат правилно разбиране за Неговия характер, управление, цели и ако действат в съответствие с тях. Никой освен тези, които укрепват ума си с библейските истини, няма да устои по време на последния решаващ конфликт” (Уайт, Е. Великата борба).

1. Прочетете внимателно цитатите от Елън Уайт в частта за петък. Каква роля отрежда тя на Божието Слово, особено в контекста на последните дни и във връзка със заблудите във времето на края? Размишлявайте върху следната мисъл: „Истината ще бъде толкова фино фалшифицирана, че ще е невъзможно да бъде разграничена от заблудата освен с помощта на Свещеното Писание”. Какво ни говори това относно необходимостта да бъдем внимателни в преценките си за истината, а не да ги основаваме единствено на лични преживявания или на начина, по който се чувстваме?

2. През седмицата прочетете Яков 1:22, където се казва: „Бивайте и изпълнители на Словото, а не само слушатели - да лъжете себе си”. Какво означава това и защо е толкова важно, ако искаме да преживеем истинско духовно пробуждане? Защо четенето, ученето и говоренето за вярата е много по-лесно, отколкото да я живеем? Помислете през седмицата до каква степен сте „ изпълнител на Словото”?

Роджър поканил пастора да посети училището и да обясни в какво вярват адвентистите и защо вярващите в Конго се събират в домове или под навеси.

На следващия ден Роджър с усилие слушал урока, докато пасторът и председателят на мисията разговаряли с училищния директор. Срещата като че ли нямала свършване. Малко след края директорът влязъл в класната стая и заявил: „От днес нито един изпит няма да бъде насрочван в събота.” След това се обърнал към Роджър и добавил: „Сега знам защо почиташ съботата.”

Веднъж учителят по биология апелирал към Роджър да помисли за бъдещето си и да изостави вярата си, докато завърши. Роджър отговорил: „Не мога да го направя, господине. Бог ми е наредил да спазвам съботния ден свято и аз ще се подчиня.” След това разказал на учителя за Седрах, Мисах и Авденаго, които отказали да се поклонят пред образа на царя и били хвърлени в огнената пещ. „Те не знаели, че Бог ще реши да ги спаси – казал той, - но въпреки това предпочели да умрат, вместо да обезславят Бога. Не мога да постъпя по друг начин.”

Учителят попитал Роджър къде се събира неговата църква. Той обяснил, че по време на гражданската война в Конго правителството конфискувало църковната болница и сградите. „Днес нямаме сграда.” Бръкнал в джоба си и извадил съботноучилищния урок, за да покаже картата на задната корица. „Ние сме малцина в Конго, но сме милиони по света. Учителят останал изненадан, че има милиони адвентисти по цял свят. Задал много въпроси за адвентната църква и нейните учения и Роджър отговорил на всички. Дал на учителя няколко книги на Елън Уайт. Много други учители и ученици започнали да му задават въпроси за Библията.

С наближаването на националната матура училищният директор попитал Роджър какво ще прави, ако изпитът се падне в събота.

„Това не е мой проблем – казал Роджър. – Имам дълг да спазвам съботата. Ако това означава слаба оценка, нека да е така.” Когато дните за матурата били обявени и всички видели, че няма изпити в събота, Роджър разбрал, че Бог му е помогнал да покаже на останалите как Господ помага на тези, които решат да Му бъдат верни.

Роджър Уазуа взел успешно изпитите и сега се подготвя за пастор в Африка.