Основна мисъл: Освен многото други неща, книгата на Йона разкрива, че Бог е готов да прощава много по-често от нас.

Историята на Йона, този невероятен Божи вестител, е една от най-познатите в Библията. Пророкът е изпратен от Бог да предупреди Ниневия за предстоящото й унищожение. Той подозира, че тези езичници може да се покаят за греховете си и че Бог може да им прости. Като истински пророк Йона знае, че Божият план е да спаси Ниневия, а не да я унищожи. Може би точно по тази причина в началото се опитва да избяга. Но поради сили извън неговия контрол Йона променя намерението си и се подчинява на Божията заповед.

В отговор на проповядването му целият град приема вестта и се покайва по начин, по който – за съжаление – Юда и Израел не се каят. А междувременно Йона трябва да усвои поредица от важни уроци. Историята показва как Бог търпеливо учи Своя тесногръд и инатещ се пророк на това какъв е смисълът на благодатта, милостта и прощението.

Малко неща са известни за Йона и произхода му. 4 Царе 14:25 ни казва, че той живее в VІІІ в.пр.Хр. в северната част на Израел. Същият текст разкрива, че Йона предсказва и териториалното разширение на царството.

В исторически план Ниневия е един от трите големи града на Асирия, важна държава, разположена до р. Тигър. Тъй като Бог е Господ на всички народи и всички те са отговорни пред Него (Амос 1-2), Той изпраща Своя служител Йона да предупреди ниневийците за надвисналото над тях унищожение. Божията заповед, записана в Йона 1:2, да «вика против» града може да се преведе и като «проповядвай в него».

Асирийската жестокост е известна надлъж и нашир. Около век по-късно пророк Наум нарича Ниневия «кръвнишки град (...) пълен с лъжа и грабеж» (Наум 3:1). Йона е изпратен да предаде Божията вест на такива хора. Освен всичко останало отношението на пророка може би се подклажда и от страха от омразните асирийци. Когато Бог му казва да предприеме пътуване на изток към Ниневия, той отказва и се опитва да избяга с кораб. Отначало всичко като че ли се подрежда добре за Йона, но тогава Господ изпраща силна буря против кораба, за да накара служителя Си да научи урока, че никой не може да се скрие от Него.

Йона бяга от Бога, защото не иска да извърши волята Му. Дори сега хората имат много причини да се опитват да избягат от Него. Някои го правят, тъй като не Го познават лично. Други отхвърлят даже идеята за Бога и Неговото Слово. И въпреки че подбудите им се различават, в много случаи те го правят, за да не се чувстват виновни за начина си на живот. Все пак, ако няма по-висша Сила, пред която да отговарят, защо да не правят каквото си поискат? Дори някои християни избягват Бога, когато ги призовава да направят нещо, което не желаят, нещо против вътрешното им егоистично и греховно естество.

В Йона 1 гл. четем, че Господ иска да спре бягството на пророка и затова развихря силна буря, която може да предизвика корабокрушение. Моряците викат към божествата си за помощ. Поради сериозността на положението смятат, че някой трябва да е провокирал гнева им. Хвърлят жребие, за да определят кой е. (При хвърлянето на жребие всеки човек донася лесно разпознаваем каменен или дървен знак. Знаците се поставят в съд, който се разтърсва, докато един от знаците изпадне навън). Жребият пада върху Йона, който изповядва греха си и подканва моряците да го хвърлят в морето.

Историята е забележителна, тъй като в нея езичниците постъпват разумно, докато Йона е представен в негативна светлина. Въпреки че се покланят на много божества, моряците проявяват голямо уважение към Небесния Бог и Му се молят. Освен това те са добросърдечни към Неговия служител и по тази причина полагат неимоверни усилия, за да гребат и да стигнат до сушата, без да се налага да го хвърлят във водата. Най-накрая, поставени в безизходна ситуация, те се съгласяват и хвърлят Йона зад борда. Тогава бурята утихва и моряците принасят жертва на Господа и Го прославят.

Изповедта на вярата на Йона в Бога като Създател на небето и земята подчертава безполезността на опита му да избяга от Неговото присъствие. Незабавното стихване на бурята, след като той е хвърлен в морето, им показва, че Господ – като Създател – контролира природата. Поради тази причина моряците още повече са респектирани от мощта и присъствието на Небесния Бог. Колко продължава тяхното новооткрито страхопочитание спрямо Създателя не ни е казано. Но няма съмнение, че са научили нещо за Него от това преживяване.

Когато Йона е хвърлен в морето, една голяма риба го поглъща по Божи промисъл. Пророкът сигурно си мисли, че смъртта ще е единственото му „избавление” от мисията в Ниневия. Но голямата риба (в книгата не е наречена кит) е всъщност инструмент за спасението му. За разлика от Йона това създание реагира бързо и е покорно на Божията воля (Йона 1:17; 2:10).

Тук Провидението действа по удивителен начин и, колкото и някои хора да се присмиват на историята, Исус потвърждава нейната достоверност (Матей 12:40); дори я използва като препратка към собствената Си смърт и телесно възкресение.

Псалмът на Йона изразява радостта на пророка за Божието избавление от опасните морски дълбочини. Това е единствената поетична част от книгата. В нея пророкът си припомня своята молитва за помощ, докато потъва във водите и се сблъсква със сигурна смърт. Осъзнавайки напълно своето спасение, той благодари на Бога за него. Химнът посочва, че Йона е запознат с библейските псалми за прослава и благодарност.

Клетвата на пророка по всяка вероятност се състои в благодарствена жертва. Той е благодарен, че макар да заслужава смърт, Бог проявява към него извънредна милост. Въпреки непокорството си, Йона все още счита себе си за верен на Бога, тъй като не се е поддал на идолопоклонство. Каквито и недостатъци да има, той е решен да се старае да бъде верен на призванието си.

След такова чудодейно избавление, когато Бог за втори път му заповядва да отиде и да проповядва на Ниневия, Йона незабавно се подчинява. В прогласяването на Божията вест (Йона 3:1-4) той използва език, наподобяващ онзи относно Божието унищожение на Содом и Гомора (Битие 19 гл.). Но на оригиналния еврейски език, думата “съсипвам” или “разорявам” (виж Битие 19:21, 29; Йона 3:4) от проповедта на пророка може да има и значението на “преобръщам” или “преобразявам” (Изход 7:17, 20; 1 Царе 10:6). Проповедта на Йона не е напразна.

Най-голямото постижение в пророческата му кариера е покаянието на града. След моряците, ниневийците са втората група езичници, споменати в книгата, които се обръщат към Бог. И всичко това се дължи на срещата им с Божия несъвършен вестител. Резултатите са поразителни. За да се смирят пред Бога, ниневийските жители обличат вретище, посипват главите си с пепел и прогласяват пост. Всичко това са външните белези на скръб и покаяние.

Забележителната картина на могъщия асирийски монарх, който се смирява във вретище и пепел пред Бога, е остър укор за мнозина от гордите владетели и личности в Израел - поне за упорито отхвърлящите пророческите призиви за покаяние. Тъй като акцентът в книгата „Йона” е върху Божията благодат и прощение, евреите я четат всяка година в кулминационния момент от Умилостивителния ден, отбелязващ Божието прощение за греховете им.

“Нашият Бог е състрадателен. Той се отнася към престъпниците на закона с дълготърпение и нежна милост. И все пак в наши дни, когато хората имат толкова много възможности да се запознаят с Божия закон, разкрит в Свещеното Писание, великият Владетел на Вселената не може да гледа с безразличие нечестивите градове, където царуват насилие и престъпност. Ако хората в тези градове биха се покаяли, както се покайват жителите на Ниневия, щяха да бъдат прогласени още много вести като тази на Йона” (Елън Уайт. „Адвент Ривю енд Сабат Хералд”. 18 октомври 1906 г.).

Йона 4 гл. разкрива някои поразителни неща за пророка. Той като че ли предпочита да умре, отколкото да свидетелствата за Божията благодат и прощение. Докато преди се радва на своето избавление от смъртта (Йона 2:7-9), сега, когато Ниневия остава жива, той предпочита да умре (Йона 4:2, 3).

В контраст с Йона Бог е представен в Библията като Един, Който “не благоволи в смъртта на нечестивия” (Езекиил 33:11). Йона и много от неговите сънародници се радват на специалните Божии милости към Израел, но желаят Неговия гняв да се стовари върху враговете им. Вестта на книгата укорява подобно закоравяване на сърцето.

Правилно е отбелязано, че книгата „Йона” е наръчник по това как да не бъдеш пророк. Йона е човек с бунтовен дух и погрешни приоритети. Не може да контролира желанието си за отмъщение. Тесногръд и раздразнителен. Вместо да се радва на благодатта, която Бог дава и на ниневийците, Йона допуска неговата егоистична и греховна гордост да вземе връх.

Последната му дума е желание за смърт (Йона 4:8, 9), докато Божията последна дума е утвърждаване на неизмеримата Му благодат в името на живота.

Книгата на Йона приключва с открит край. Заключителните й стихове конфронтират читателите с един важен въпрос, останал без отговор от автора: Дали чудодейната промяна на сърцата в Ниневия в крайна сметка води до радикална промяна в сърцето на самия пророк?

Прочетете цитатите и обсъдете как те ни помагат да разберем по-ясно вестите от книгата на Йона.

“Винаги когато са в нужда, Божиите чеда имат скъпоценната привилегия да се обърнат към Господа за помощ. Няма значение колко неподходящо може да е мястото, Божията милост е отворена за техния вик. Колкото и пусто и мрачно да е мястото, молещото се Божие чедо може да го превърне в истински храм” (Елън Уайт. Адвентен библейски коментар. Том 4. Стр. 1003).

“Въпреки че е объркан, унижен и неспособен да разбере Божията цел с пощадяването на Ниневия, Йона е изпълнил поръчението да предупреди този голям град. Макар че предсказаното събитие не се изпълнява, вестта е дошла от Бога и е постигнала целта си. Славата на Неговата благодат се е разкрила сред езичниците” (Елън Уайт. „Пророци и царе”. Стр. 272,273 – ориг.).

1. Книгата „Йона” ни открива, че Бог все така напълно контролира природата. Представете си, че един от приятелите ви е загубил член от семейството си по време на природно бедствие. Как бихте му обяснили, че Бог все още контролира положението, въпреки това бедствие, опустошило част от нашия свят и отнело живота на много хора?

2. Прочетете последния стих от Йона. Какво научаваме от него за нашата отговорност за мисионската дейност във всички кътчета на света?

3. В притчата за непрощаващия слуга (Матей 18:21-35) Исус сравнява Бог с гневен цар, който отнема прощението си и хвърля в затвора опростения преди това слуга. Бог наистина ли може да отнеме прощението Си? Някои християни неотклонно отстояват, че Той го прави. Какво становище по тази тема заемаме като църква и защо?

4. За много хора, пропити със секуларизъм, идеята, че човек може да бъде погълнат жив и да оцелее във вътрешността на “голяма риба” не е нещо, което трябва да се възприема сериозно. Но както видяхме по-рано, Исус категорично свидетелства за достоверността на тази история. Как случаят на Йона ни помага да осъзнаем колко тесногръд и ограничен е човешкият възглед за реалността?

Аз бях голям пакостник. Не се подчинявах на родителите и учителите си и се противопоставях на всеки авторитет. Родителите ми не бяха религиозни, но имаха много строги морални стандарти, които аз отказвах да следвам.

Веднъж, докато майка ми пътувала с автобус до друг град, един мъж се изправил и заговорил за книгата, която продава. Книгата била озаглавена „Великата борба”. Той заявил, че тя е променила живота на хиляди хора. Майка ми била отчаяна и направила жертва, за да ми я купи.

Аз обичам да чета и когато ми даде книгата, влязох в стаята си и започнах да я прелиствам. Идеите в нея бяха нещо ново за мене, а някои от тях бяха трудни за разбиране. Все пак продължих да чета. Прегледах препратките към Библията и разбрах, че в нея се говорят неща, които са взети директно от Св. Писание.

В книгата се споменаваше съботата. Никога преди не бях чувал за съботния ден, но разбрах, че е нещо важно. Попитах момчето от училище, които ходеше на църква в събота, дали мога да отида с него на богослужение. Той ме заведе в харизматична църква, която провеждаше службите си в събота. Присъединих се към тази църква. Родителите ми може би не бяха съгласни, но тъй като виждаха промяната в мене, не казаха нищо.

Продължих да чета Библията и да задавам множество въпроси. Църковните старейшини не можеха да ми отговорят и един от тях ме обвини, че съм адвентист от седмия ден. Не познавах такива хора, но започнах да търся, за да намеря поне един адвентист.

Запознах се с адвентист и го засипах с въпроси. Той отговори на всички, като използваше единствено Библията. Имахме дълги и разгорещени спорове. Не се интересувах от църква, просто исках да разбирам Библията.

Завърших гимназията и започнах да работя като учител в селско начално училище, за да спестя пари за колежа. Открих, че училището е на адвентистите! Започнах да посещавам адвентната църква в селото и скоро всички съмнения изчезнаха. Пожелах да бъда кръстен.

Потръпвам при мисълта къде бих бил сега, ако майка ми не бе купила онази книга. Бог избра тази книга, за да преобърне живота ми. Преди да я прочета, аз бях голям проблем за семейството си. След като открих истината, станах толкова ентусиазиран във вярата си, че се превърнах в друг вид „проблем”. Имам мисията да разкажа на семейството си и на всички останали за Божия велик спасителен план.