"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Потърсете Господа и живейте
Големи уроци от "малките пророци"
Здравко Стефанович
Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2013 г.

Урок 4 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 20 - 26 април 2013 г.

Господ на всички народи


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 20 април
Стих за запаметяване:
“Лъвът изрева; кой няма да се уплаши? Господ Йехова изговори; кой няма да пророкува?“ (Амос 3:8).

Основна мисъл: Нехуманните дела са грях против Бога и ще бъдат осъдени.

Лъвът често е наричан цар на животинското царство. Неговата поява говори за неустоима сила и величие, както и за ярост и разрушителна мощ. Дори когато не ловува активно, лъвът може да бъде забелязан, защото ревът му се чува на километри разстояние. Овчарят Амос е изпратен в Израел да предупреди народа, че е чул рева на Лъва – и че „лъвът” не е никой друг, а техният Господ! Движен от Светия Дух, пророк Амос сравнява Божия начин да говори на народите, както и на Своя специален народ, с рева на лъв (Амос 1:2).

Амос е призован да пророкува на народите, извършили престъпления срещу човечеството. Изпратен е в общество, където привилегированите и религиозните хора живеят в мир и просперитет. Но същите тези хора потискат бедните и позволяват нечестието и подкупите в съда. През тази семица ще се вслушаме в Господните думи относно описаните позорни дела.

За тази седмица прочетете:
Амос 1, 2 гл.; 4:12, 13; Исая 58 гл.; Лука 12:47, 48; 3 Царе 8:37-40; Авдий



Престъпления срещу човечеството Неделя - 21 април

Прочетете Амос 1 и 2 гл. Защо Господ предупреждава, че наближава възмездие?


Първите две глави от книгата «Амос» съдържат седем пророчества против съседните народи, последвани от пророчество против Израел. Чуждите народи не са съдени за това, че са врагове на Божия народ, а поради нарушенията на универсалните човешки принципи. Две неща изпъкват в осъждението на Амос: липсата на вярност и липсата на съчувствие.

Например Тир е главният търговски град, разположен на средиземноморския бряг на север от Израел. Поради почти непристъпната си островна крепост градът се гордее със своята безопасност. Нещо повече, водителите му си осигуряват мирни договори с няколко околни народа, като например с филистимците. Градът е в съюз и с Израел посредством «братски договори» от времето на царете Давид и Соломон (3 Царе 5:1, 12) и дори на цар Ахав (3 Царе 16:30, 31). Не е изненадващо да прочетем в 3 Царе 9:13, че Хирам, тирският цар, нарича Соломон «брат».

И все пак Тир нарушава «братския завет». Той не е осъден за това, че е взел пленници, а за предаването им на израелевите врагове, едомците. Така Тир става виновен за жестокостите, които тези пленници понасят от ръцете на враговете си. От Божия гледна точка човекът, съдействащ и подкрепящ престъплението, е същото толкова виновен, колкото и извършителят.

Тъй като е върховният Владетел, Бог държи в ръцете Си съдбите на целия свят. Той има намерения и цели, простиращи се отвъд границите на Израел и е Господ на всички народи. Загрижен е за цялата човешка история. Той е Създателят, даващ живот на всички и всички са отговорни пред Него.


Кой от нас не е настръхвал от ужасните неправди, които ни заобикалят? Ако нямаше Бог, каква надежда щяхме да имаме за справедливост? Какво означава за вас библейското обещание, че Бог ще донесе съд и справедливост на света? Как да се държим за това обещание сред цялата неправда, която виждаме?




Справедливост за потиснатите Понеделник - 22 април

Божият всемирен съд е едно от централните учения в книгата на Амос. В началото пророкът обявява Божия съд над някои от съседите на Израел поради техните престъпления срещу човечеството. Но след това смело заявява, че Бог ще съди и Израел. Господният гняв е насочен не само срещу народите, но и срещу народа, който Той сам е избрал. Юда отхвърля Господнето Слово и не спазва Неговите наставления.

Амос се занимава с Израел много по-подробно, отколкото с Юда, тъй като той е нарушил Божия завет и е извършил много грехове. Икономическият му просперитет и политическата стабилност го довеждат до духовен упадък. Този упадък се изявява в социална несправедливост. Богатите експлоатират бедните и силните насилват слабите. Богатите се грижат само за себе си и за личната си изгода дори когато това е за сметка на страданията на по-бедните им братя. (За няколко хиляди години положението не се е изменило съществено, нали?)

Амос поучава, че има жив Бог, загрижен за начина, по който се отнасяме помежду си. Справедливостта е нещо повече от идея или норма. Бог държи на нея. Пророкът предупреждава, че каменните къщи, мебелите от слонова кост и деликатесните храни и напитки на Израел, както и техните удобства – всичко ще бъде унищожено.


Прочетете Исая 58 гл. В кои отношения тази глава предава аспектите на настоящата истина? Но и в какво нашата вест към света е много повече от това?


Библията ясно говори, че социалната справедливост трябва да е естествен резултат от евангелието. Когато Светият Дух ни прави все по-подобни на Исус, ние се научаваме да бъдем загрижени за същите неща, за които и Бог. Книгите на Моисей изискват справедливо отношение към чужденците, вдовиците и сираците (Изход 22:21-24). Пророкът говори за Божията загриженост доколко честно и състрадателно се отнасяме към по-малко привилегированите (Исая 58:6, 7). Псалмистът нарича Бога «Баща на сирачетата и Защитник на вдовиците» (Псалм 68:5). Христос проявява изключителна грижа за отхвърлените от обществото (Марк 7:24-30; Йоан 4:7-26). Яков, братът на Господа, ни призовава да изразим вярата си в дела и да помагаме на нуждаещите се (Яков 2:14-26). Нито един последовател на Христос не може да направи нищо по-малко и наистина да е Негов последовател.




Опасността на привилегиите Вторник - 23 април

Пророческата вест на Амос не се ограничава до историческата ситуация на Божия народ - спектърът й се простира отвъд Израел и Юда. От Стария Завет разбираме, че Израел има уникална връзка с Бога, която обаче не изключва всички останали народи.

Прочетете Амос 3:1, 2. Еврейският глагол «яда» - «да позная», използван в стих 2, носи специална интимна нотка. Например в Еремия 1:5 Бог казва, че «познава» пророка и го е отделил още преди раждането му. Такъв е и случаят с Израел. Те не са само един народ сред останалите народи. Не - Бог ги е отделил за специална цел. Те имат особена връзка с Него.

Сам Бог ги избира и ги извежда от робството в свободата. Изходът от Египет е най-важното събитие в началото на историята на Израел като народ. То поставя основата за Божиите изкупителни действия и за завладяването на Ханаанската земя. Но силата и просперитетът на този специален народ го довеждат до гордост и самодоволство заради привилегирования му статут.


Прочетете изявлението на Христос в Лука 12:47, 48. По какъв начин можем да разберем принципа, проповядван тук: когато се злоупотребява с големите привилегии в живота, последствията ще бъдат големи наказания?


Под Божествено вдъхновение пророкът предупреждава, че тъй като Израел е избраният от Господа народ, от него ще се изисква специална отговорност. Казва, че уникалната му връзка с Бога носи задължения и ако те не бъдат изпълнени, ще последва наказание. С други думи, като избран Божи народ Израел е много по-отговорен пред Неговия съд, тъй като привилегията води след себе си отговорност. Избирането му не включва само неговия привилегирован статут – той е призован да бъде свидетел пред целия свят за Господа, Който го е благословил.


«Изповядващите се за Христови църкви в това поколение са издигнати до най-привилегировано положение. Господ ни е представян във все по-увеличаваща се светлина. Нашите предимства са много по-големи от тези на древния Божи народ» (Елън Уайт. «Притчи Христови». Стр. 317 – ориг.). Помислете си за всичко, което сме получили като адвентисти от седмия ден. Защо отговорностите, които идват с тези привилегии, трябва да ни накарат да потреперим? Дали не сме забравили да ги използваме? Дали не сме се изпълнили със самодоволство от всичко, което ни е дадено? Ако е така, как да се променим?




Срещата на Израел с Бога Сряда - 24 април

«Приготви се да посрещнеш своя Бог о, Израелю» (Амос 4:12).


Амос 4 гл. започва с описанието на греховете на Израел и приключва с обявяването на съдния ден. Бог ще държи народа Си специално отговорен за това как живее и как се отнася с другите.

Пророкът посочва поредица от природни бедствия, всяко от които би трябвало да е достатъчно, за да обърне народа към Бога. Списъкът е съставен от седем природни бедствия - пълната мярка на наказанията за нарушаването на Божия завет (съгласно думите на Моисей от Левит 26 гл.). Някои от бедствията напомнят за една от язвите, нанесена от Бог върху Египет, докато описанието на последното бедствие изрично споменава пълното унищожение на Содом и Гомора.


Според молитвата на Соломон при освещаването на храма до какво би трябвало да доведат хората такива бедствия? 3 Царе 8:37– 40.


Израел вече не се държи като нормален народ и за Бог е невъзможно да привлече вниманието му. Нещо повече, Божиите съдби са резултат от закоравяването на сърцата им. Тъй като хората отказват да се завърнат при Бога, Амос предоставя един последен шанс за покаяние.

Последният съд наближава, но Амос не уточнява какъв ще бъде той. Тревожната несигурност в думите му прави заплахата за съда още по-зловеща. Израел не търси Бога, затова сам Бог излиза да се срещне с него. Амос 4:12 започва с думите «Затова според твоите постъпки ще ти направя», което е отглас от традиционната клетвена формула. Това тържествено заявление призовава Израел за отклик – да се подготви за срещата си с Бога така, както се е приготвял в древността за Неговата поява на планината Синай (Изход 19:11, 15).


Прочетете внимателно Амос 4:12, 13. Ако внезапно чуете предупреждението «Приготви се да посрещнеш своя Бог о, [вашето име]», как бихте реагирали? Коя би била единствената ви надежда? Римляни 3:19-28.




Гордостта, водеща до падение Четвъртък - 25 април

Прочетете книгата на пророк Авдий. Кои важни морални и духовни истини можем да извлечем от нея?


«Авдий» е най-кратката старозаветна книга и разкрива пророческото видение за Божия съд над страната Едом. Вестта й е съсредоточена върху три основни въпроса: арогантността на Едом (стихове 1-4), предстоящото му унижение (стихове 5-9) и насилието му над Юда (стихове 10-14).

Едомците са потомци на Якововия брат Исав. Враждебността между израелтяните и едомците се дължат на семейната измама между братята близнаци, които по-късно стават родоначалници на двата народа. И все пак според Битие 33 гл. двамата братя по-късно се сдобряват. Затова Бог заповядва на израелтяните да «не се отвращаваш от едомеца, защото ти е брат» (Второзаконие 23:7). Въпреки това враждебността между двата народа продължава векове наред. Когато вавилонците разрушават Ерусалим и вземат жителите му в плен, едомците не само се радват, но дори се включват в плячкосването на града (Псалм 137:7). По тази причина Авдий ги предупреждава, че ще бъдат съдени по собствения си стандарт: «Както ти си направил, така ще бъде направено и на теб» (Авдий 15). Едомците не се държат с народа на Юда като с братя в най-тежкия им момент, но се присъединяват към вражеските сили (Плач Еремия 4:21, 22).

Регионът, населен от Едом, се намира на югоизток от Мъртво море. Това е планинска страна, изпъстрена с високи върхове, остри зъбери, пещери и проломи, в които армиите могат да се скрият. Много едомски градове са разположени в тези почти непристъпни места. Села (позната също като Петра) е столицата им. Народът развива арогантната самоувереност, обобщена във въпроса: «Кой ще ме свали на земята?» (Авдий 3).

Бог държи отговорни тези, които се възползват от другите във времето на тяхното нещастие. Авдий предупреждава гордите едомци, че ги очаква възмездие от Бог. Няма място, където човек може да избяга от Господа (Амос 9:2, 3). Настъпващият Господен ден ще донесе както съд, така и спасение. Едом ще пие от чашата на Божия гняв, докато благоденствието на Божия народ ще бъде възстановено.




Разширено изучаване Петък - 26 април

Прочетете следните цитати и обсъдете как те ни помагат по-ясно да разберем вестите от Амос 1 - 4 гл. и Авдий.

«Още в самото начало на религията на израелтяните убеждението, че Бог ги е избрал - точно тях, - за да осъществи Своята мисия, е както крайъгълен камък на еврейската вяра, така и прибежище в мигове на скръб. И все пак пророците смятат, че за мнозина от техните съвременници този крайгълен камък всъщност служи за препъване, а това убежище – за бягство. Необходимо е да напомнят на народа, че избирането им не означава, че са Божии любимци или че са имунизирани против наказания, а точно обратното - че са по-сериозно подложени на Божиите изпити, наказание и съд...

Дали избирането им означава, че Бог е загрижен изключително и само за Израел? Изходът от Египет означава ли, че Бог се включва само в тяхната история и е напълно сляп за съдбата на другите народи?» (Абрахам Хешел. «Пророците». Стр. 32,33).

«Без душата им да има някаква защита, заблудилите се поклонници нямат предпазен щит срещу греха и се поддават на злите страсти на човешкото сърце. Пророците издигат гласа си срещу тежкото иго, срещу явните несправедливости, разпуснатостта и разкоша, разточителството, безсрамните гуляи и пиянството, срещу покварата и разврата в тази епоха. Напразни са обаче протестите им, напразни са и изобличенията за греха. “Те мразят този, който изобличава в портата - заявява Амос, - и се гнусят от онзи, който говори справедливо (...) Вие, които угнетявате праведния, приемате подкупи и извращавате правото на сиромасите в портата…” (Амос 5:10, 12)” (Елън Уайт. „Пророци и царе”. Стр. 282 – ориг.).

За разискване:

1. Лесно е да си приятел с някого, който има какво да ти предложи. Но какво става с онези, които са потънали в проблемите си или нямат какво да предложат, а всъщност имат нужда от това, което вие можете да им дадете? Какво отношение трябва да проявявате към такива хора? А какво отношение проявявате?

2. Помислете си какво ни е било дадено като адвентисти от седмия ден. Повечето християни нямат представа за благословенията на съботата (а да не говорим за нейната важност в края на времето); повечето си мислят, че мъртвите веднага отиват или в небето, или в адските мъки. Мнозина не вярват във физическото възкресение на Исус, нито пък в буквалното Му Второ пришествие. Кои други велики истини са ни дадени, за които повечето хора не знаят? Какви отговорности носи това за нас?




Разказ
Светлина в джунглата, част II

Хуан намерил Христос и открил съботата, докато четял Библията си в своя дом в джунглата в южната част на Еквадор. Бог го водил в няколкодневното пътуване до града, където се запознал с адвентисти и пожелал да бъде кръстен. Но когато пасторът го помолил да остане в града, Хуан отказал.

„Трябва да се върна у дома и да разкажа на моето семейство и на съселяните ми”, отговорил той. Пасторът му дал пари за автобус, за да се върне у дома.

„Имаме Бог, който ни обича и желае да се срещаме с Него в съботите Му – казвал той на своите роднини и приятели. – Има много неща, на които да ни научи.” Отначало малцина слушали вестта на Хуан. Малко по малко хората започнали да възприемат това, което им говорел.

Хуан осъзнал, че има нужда от помощ, за да ги учи. Отново извървял дългия път до град Амбато, за да покани пастора да посети селото му и да помогне в обучението на местните хора. Пасторът се съгласил и двамата пристигнали на летището в джунглата. Там се срещнали с местните, които им помогнали да пренесат техниката през пълните с насекоми гори и през няколко реки в непоносима жега.

Пасторът ги учил на библейските истини и провел семинари по здравни теми, брак и семеен живот. Хуан бил подготвил хората в края на седмицата 15 души били готови за кръщение.

След като пасторът се върнал в Амбато, Хуан продължил да споделя Божието слово в околните села. След пет месеца пасторът се върнал, за да проведе още семинари и да кръсти 18 души.

Селяните били построили голяма дървена църква със сламен покрив, която се изпълвала с посетители в съботния ден. АДРА спонсорирала програма за ограмотяване, за да могат хората да се научат сами да четат Библията. Членове на адвентната църква в Амбато провели здравен семинар и програма за библейско училище през ваканцията. Още хора се кръстили.

След четири години повече от 135 души в селото на Хуан предали живота си на Бога и се кръстили в адвентната църква. Някои от новоповярвалите помагат на Хуан да разпространява Божията вест в околните села, които желаят да слушат. Днес в няколко от тях има малки църковни постройки.

Хуан благодари на Бога за това, че го е завел в адвентната църква и му е помогнал да споделя евангелската вест с други.


* Хуан Саант споделя вярата си в джунглите на Югоизточен Еквадор.

Created by ULimited®