Основна мисъл: Любовта на Бог към народа Му е непоколебима дори сред духовното прелюбодейство и пред идещия съд.

Пророк Осия служи в края на период на голям просперитет в историята на Израел, точно преди страната да падне под асирийско робство през 722 г.пр.Хр. По това време Божият избран народ вече не се покланя само на Господа, а служи и на Ваал, ханаанското божество.

Поставена в началото на малките пророци, книгата на Осия се занимава с централния въпрос на пророческата вест в това време на отстъпничество: Дали Бог все още обича Своя народ въпреки духовното му блудство. Дали все още има предначертана цел за тях въпреки греховете им и предстоящия съд? Личната история и пророчество на Осия са неразривно свързани в книгата му. Както пророкът прощава на невярната си съпруга и е готов отново да я приеме, така и Бог е готов да направи същото за Своя народ.

Векове наред изследователите на Библията са спорели за естеството на тази заповед, задавайки въпроси от рода на: Дали Гомер е била проститутка, или просто невярна съпруга? Дали е била неморална още преди брака си с Осия, или е станала такава по-късно?

Не знаем с точност. Но едно е сигурно: когато говори на Осия и чрез него, Господ иска да привлече вниманието на хората от историята на пророка към Божията любовна история с народа Му. Тъй като Гомер е израелтянка, случващото се в нейния брак с Осия се преплита с историята на Божия завет с Израел.

Има важни паралели между преживяванията на Осия и това, което Бог преживява с еврейския народ. На човешко ниво Гомер е невярна на своя съпруг; на духовно ниво Израел е неверен спрямо Бога. Както неверността на Гомер наранява сърцето на съпруга й, така и идолопоклонството на Израел наранява обичащото сърце на Бога. Осия е призован да понесе сърдечната покруса и болката от разбития си брак. Вероятно понася и общественото възмущение и позор. И все пак колкото повече търпи неверността на Гомер, толкова по-дълбоко разбира Божията болка и гняв спрямо Израел, както и вечната Му любов.

Когато съпругата на Осия, Гомер, извършва прелюбодейство против него, той понася агонията на предателството, унижението и срама. На съседите и приятелите, които виждат неговата болка, Осия предава Божествената вест чрез думи и дела: Израел, Божията „съпруга”, е също като Гомер. Избраният народ извършва духовно прелюбодейство.

Пророк Еремия сравнява Божия неверен народ с “блудница”, която живее с много любовници, въпреки всичко, което Бог прави за него (Еремия 3:1). По подобен начин пророк Езекиил нарича идолопоклонническия Израел “жена прелюбодейка”, напуснала истинския си Съпруг (Езекиил 16:32). По тази причина идолопоклонството в Библията се възприема като духовно прелюбодейство.

Изразът “житото, виното и маслото” се използва и в книгата „Второзаконие” (7:12-14), за да опише основната продукция на Израил, на която народът се наслаждава в изобилие съобразно с Божиите обещания, дадени чрез Моисей. По времето на пророк Осия хората са толкова неблагодарни към Бога, толкова погълнати от света около себе си, че принасят тези дарове, дадени им от Бога, на своите фалшиви божества. Какво предупреждение би трябвало да е това за всички нас относно дадените ни от Господа дарби, които би трябвало да се използват в служба за Него, а не с други цели (Матей 6:24).

“Как Бог гледа на нашата неблагодарност и липса на признателност за дадените ни от Него благословения? Когато видим дори и най-малката злоупотреба с нашите дарби, сърцата и ръцете ни се затварят. Но онези, които получават Божиите милостиви дарове ден след ден, година след година, злоупотребяват с осигуреното от Него изобилие и пренебрегват душите, за които Христос е пожертвал живота Си. Средствата, които Той им е дал назаем за издръжка на Божията кауза и за изграждане на царството Му, се инвестират в домове и земи, щедро се прахосват за гордост и себеугаждане, а Дарителят е забравен” (Елън Уайт. „Адвент Ревю енд Сабат Хералд”, 7 декември 1886 г.).

Вестта на Осия представя дълбоката истина за Божията неизменна любов към незаслужаващите я хора. Осия 2 гл. съдържа дългата реч на Господа за отстъпничеството на Израел, представено в контраст с Неговата вярна обич към народа Му. След наказанието съпругът ще отведе съпругата си в пустинята, където те ще подновят своя брачен завет.

Така главата приключва с описанието на бъдещето отвъд съда, когато Бог ще спечели сърцето на Своя народ, за да Го обича както преди (Осия 2:12-15). Дивите полски животни вече няма да изпояждат лозата и смокинята на „съпругата”, а ще станат партньори на човека във времето на Новия Завет (Осия 2:18). Всички Божии чеда ще получат нови имена, за пореден път разкриващи Божията готовност да изцелява и да прощава миналите им прегрешения.

Израствайки като мъж в Израел, Осия би трябвало да се е наслаждавал на привилегирования статут на мъжете в това патриархално общество. Но доколко ли то е съзнавало, че тази привилегия идва заедно с голяма отговорност? Един мъж в древния Израел би трябвало да положи огромни усилия, за да може да прости и да приеме отново невярната си съпруга, а да не говорим да приеме като свои децата, които може би са се родили от друг баща. При това положение да остане с жена си и децата й въпреки всичко и по този начин да понесе социалното отхвърляне би била една от най-трудните житейски преживявания за него.

Но Осия я “откупва”. В известен смисъл Бог прави същото с човешката раса, но цената е смъртта на Исус на кръста. Само поглеждайки към Голгота можем да придобием по-ясна представа за цената, платена от Бог, за да ни изкупи от унищожението, причинено от греха.

Осия 4:1-3 представя Бог като Един, Който или има съдебен спор (на еврейски “риб”) против Израел. Избраният народ стои виновен пред своя Създател, тъй като не живее съобразно с условията на завета. Правдата, милостта и познаването на Бога трябва да бъдат качествата на уникалната връзка на Израел с Него. Според Осия 2:18-20 това са дарбите, с които Бог е надарил Своя народ при подновяването на завета.

Поради греха обаче животът на народа е лишен от тези дарове на благодатта. Престъпленията, посочени от пророка, го водят до ръба на анархията. Религиозните водачи, свещениците и самият пророк си поделят отговорността за всичко това. Отговорността им е тежка. Ако не се преборят със злоупотребите и не осъдят неправдите, самите те ще бъдат осъдени от Бога.

В Стария Завет идолопоклонството се счита за най-сериозния грях, тъй като отрича ролята на Бога в живота на народа и на отделния човек. Поради сухия климат дъждовете в Израел са въпрос на живот и смърт. Израелтяните започват да вярват, че техните благословения – като даващия живот дъжд например – идват от Ваал. Ето защо строят светилища на чуждите божества и започват да смесват неморалността с богослужението.

В същото време в страната процъфтява социалната несправедливост. Богатите класи експлоатират народа, за да могат да плащат данъци на асирийците. Мнозина се отдават на беззаконие и измама (Осия 12:7, 8). Точно по този начин периодът на мир и просперитет е заменен с време на политически и социални сътресения. Страната е на ръба на пълния хаос.

“Окаяните богаташи, изповядващи, че служат на Бога, са обект на съжаление. Макар да твърдят, че Го познават, чрез делата си те се отричат от Него. Колко голяма е тяхната тъмнина! Изповядват вяра в истината, но делата им въобще не отговарят на тяхната изповед. Алчността за богатства прави хората егоистични, безскрупулни и надменни. Богатството е сила и често пъти любовта към него парализира човека и го лишава от всичко, което е благородно и богоподобно” (Елън Уайт. „Свидетелства към църквата”. Том 2. Стр. 682 – ориг.).

На еврейски името „Осия” означава “Господ спасява” и е свързано с Исус Навин, Исая и дори Исус. Пророкът призовава хората да отхвърлят греха и да намерят убежище в своя Господ, защото Той е техният Създател и Изкупител. Целта на Божия съд е да напомни на грешниците, че животът и силата им идват от Онзи, при Когото трябва да се завърнат. Така дори сред всички предупреждения и произнесени присъди, книгата „Осия” представя темите и на човешкото покаяние, и на Божественото прощение.

Пророкът подканва народа, който погива в грях “поради нямане на знание” (Осия 4:6), да настоява да опознае Бога напълно и да живее в хармония с Неговите вечни принципи. Именно липсата на познанието - на познаването на Бога - ги довежда до бунт и в крайна сметка – до съд.

Точно обратното, чрез вяра и покорност те биха могли да Го опознаят лично за себе си. Това познание може да бъде близко и интимно. Именно по тази причина бракът отново и отново е представян като символ на връзката, която Господ иска да има с нас.

Проблемът с греха е причина за ужасната раздяла между Бог и човечеството. Но чрез смъртта на Исус на кръста е проправен път, така че всеки от нас да има възможността да живее с Господа. Ние наистина можем да Го опознаем лично.

“С течение на времето Осия осъзнава факта, че личната му съдба е отражение на онова, което Бог преживява; че в неговата скръб отеква скръбта на Всемогъщия.

Само чрез личното преживяване на същото, което преживява Небесният Съпруг на Израел, пророкът може да почувства състрадание към Бога. (Ейбрахам Хешел. „Пророците”. Стр. 56).

“Със символичен език Осия представя пред десетте племена Божия план за възстановяване на всяка покаяла се душа, която би се присъединила към Неговата земна църква, както и благословенията, дадени им в обещаната земя в дните на тяхната вярност към Бога. Говорейки за Израел като за народ, на когото копнее да покаже милост, Господ провъзгласява: “Но ето, Аз ще я привлека и като я заведа в пустинята, ще й говоря по сърцето й. И още оттам ще й дам ханаанските лозя и долината Ахор [смущение] за врата на надежда. И там тя ще се отзове както в дните на младостта си и както в деня, когато възлезе из египетската земя” (Елън Уайт. „Пророци и царе”. Стр. 298 – ориг.).

1. Склонни сме да възприемаме идолопоклонството като поклонение пред статуи. По какви начини то може да е нещо много по-фино и по-коварно?

2. Какво според вас означава да познаваме Бога. Ако кажем, че Го “познаваме”, какво имаме предвид с това? Как се придобива това „познаване”?

3. Някои древни теолози твърдят, че Бог е безстрастен, т.е. не изпитва болка или удоволствие от действията на Своите творения. Кое би могло да накара хората да отстояват подобно становище?

4. Разсъждавайте върху факта, че нашето изкупление е струвало толкова скъпо. Какво ни разкрива това за стойността ни в очите на Бога?

Осемгодишният Шарун се навел напред на стола си, докато учителката в съботното училище разказвала библейски история. Тя задала въпрос и Шарун вдигнал бързо ръка. Учителката го посочила и Шарун отговорил на въпроса.

Шарун обича съботното училище, особено библейските истории, които учителката разказва. Църквата, която посещава, се събира в къща, която била преустроена, за да се превърне в молитвен дом. Не е голяма, но е чиста и светла.

Шарун живее със семейството си в Лахор – голям град в Пакистан. Повечето хора в страната са мюсюлмани. Християните не са много, а адвентистите – съвсем малко на брой.

Някой подарил картинки с библейски сюжети, за да може учителката да показва нещо на децата, когато им разказва истории. Децата с удоволствие наблюдават как историята се развива в картини, докато учителката им я обяснява. Когато мисионерка посетила църквата, забелязала, че децата ни си носят библиите в църквата. „Следващият път си донесете библиите в съботното училище”, насърчила ги тя с усмивка.

„Но аз нямам Библия”, възкликнало едно момиче. Другите деца също поклатили глави. Шарун добавил: „Баща ми има Библия, но не мисля, че ще ми разреши да я донеса в църквата.”

Мисионерката била удивена, че децата нямат библии. „Хайде да запаметим няколко библейски текста, за да можем да носим със себе си Божието слово където и да се намираме”, предложила жената. Учителката се съгласила и напечатала библейски стихове на листове хартия. Децата се потрудили усърдно, за да ги научат наизуст. Помолили се също така да имат свои библии.

Някой изпратил пари на мисионерите да купят библии на децата. Те с нетърпение очаквали получаването им. Най-накрая пристигнали. Учителката отворила кутията и дала на всяко дете Библия. Помогнала им да напишат имената си на вътрешната корица.

Сега децата жадно четат библейските истории от своите си библии. Научили са книгите от Библията и могат да повтарят много библейски текстове. Имат голямо желание да научат нещо повече за Бога и затова някои от тях пристигат цял час по-рано на съботното училище, за да не пропуснат нито дума!

Шарун цени своята Библия, но знае, че други деца адвентисти в Пакистан не притежават библии.