Учените все повече се впечатляват от пригодността на света за живите същества. И нищо чудно, защото замисълът и целесъобразността се утвърждават в цялата Библия, още от Битие 1 гл. Започвайки с една планета, която е била пуста и неустроена, през първите три дни, Бог оформя света като среда за живот, а в следващите три я изпълва с живот. Урокът за тази седмица разглежда първите три дни от творческата седмица.

Някои учени възразяват против идеята, че Бог би “натрапил” предназначение на природата. Те твърдят, че Той просто е позволил на материалния свят да “бъде самия себе си” и да се развива според може би вътрешно присъщия му естествен процес. Това е обичайна тема сред онези, които се обявяват в подкрепа на различните форми на “теистичната еволюция”. И все пак тези идеи са несъвместими с Писанието и с библейското разбиране за Сътворението. Вселената няма вътрешно присъща воля. Тя не е нещо, независимо от Бога. Такава, каквато е сътворена, тя изразява любовта Му към Неговите творения.

Библията започва с историята на Сътворението, а тя на свой ред започва със заявлението, че Бог е Създателят. След това описва състоянието на света, когато Той започва да го приготвя за населяване. В началото на историята планетата вече съществува, но е пуста, неустроена, тъмна и влажна. Следващите стихове описват как Бог първо оформя света, превръщайки го в място готово за населяване, и след това го изпълва с живи създания. Текстът не ни казва точно кога са дошли в съществуване скалите и водата на земята, но е ясно, че светът невинаги е бил подходящ за живот. Станал е такъв само защото Бог го прави с такава цел.

Когато за първи път е доведена в съществуване, земята е непригодна за живот. Библията не ни казва нищо за периода между първоначалното сътворение на скалите и водата и по-късното създаване на околната среда и творенията. Някои учени смятат, че това може да е незабавно, други – че е възможно да се е случило след дълъг период от време.

Простичкият факт е, че не знаем, нито пък това е толкова важно. Какъвто и да е случаят, материята на земята вече е създадена от Бога и след това, във времето, когато Той решава, създава подходяща за живот среда. Важното е, че Господ, Който не е зависим от предварително съществуваща материя, използва такава, създадена от Него на някакъв предишен етап. По-късно чрез силата на Своето Слово, Той създава нашия населен свят.

Много неща могат да бъдат извлечени от този пасаж.

Първо, светлината се появява в отговор на Божията заповед. Божието Слово е действено и променя състоянието на творението.

Второ, светлината е нещо «добро». Може би се учудваме защо текстът казва, че Бог «вижда» светлината - нима има някакво съмнение, че вижда всичко? Идеята е, че светлината, създадена от Него, е нещо добро, даже в Божиите очи. Знаем, че светлината е добра, защото сам Бог я оценява като такава.

Трето, Бог разделя светлината от тъмнината. И светлината, и тъмнината са под Божия контрол. Но за Неговото познание и дейност нямат значение нито едното, нито другото (виж Псалм 139:12). Бог дава наименование на тъмната и на светлата част от времето, наричайки ги «ден» и «нощ». Той има право да наименува тези периоди, тъй като е Създателят на времето. Като Суверен и над времето Бог не е ограничен от него. По-скоро то зависи от Твореца.

Друга идея от този пасаж е, че има период на тъмнина и период на светлина, които заедно представляват едно денонощие. Много е написано за значението на «деня» в историята за Сътворението. По-късно ще разгледаме този въпрос, но засега ще отбележим, че първият ден се състои от период на тъмнина и период на светлина – по същия начин, по който днес отбелязваме дните.

Освен това светлината е една от характеристиките, придружаващи Божието присъствие. Няма нужда да гадаем дали тя е създадена през първия ден от Сътворението, тъй като Бог е съществувал още преди земята и Неговото присъствие често се свързва със светлината (1 Йоаново 1:5; Откровение 22:5). При Сътворението тя е въведена в дотогава тъмната планета.

Бог създава свода, определя функциите му и му дава име – «небе». Функцията му е да разделя водата отдолу от водата над него. Днес вероятно бихме използвали направо термина «небе» и бихме разпознали разделението на небето като атмосферата, която е част от нашата околна среда, и Космоса отвъд атмосферата, където се намират Слънцето, Луната и звездите. Атмосферата като че ли е част от «небето», създадено на втория ден от творческата седмица. Тя предоставя възможност водата да се издигне нагоре; след като се изпари и да навлезе в атмосферата, откъдето да бъде траспортирана до което и да е място на земята. След това тя може отново да се спусне на повърхността – или чрез парата, описана в Битие 2:6, или като дъжд.

Бог наименува свода, отбелязвайки по този начин Своя суверенитет над него. Актът на наименуване загатва, че Той е Суверен над Космоса. Вселената по никакъв начин не ограничава действията на Бога, тъй като Той я е създал и я управлява. И заедно със светлината на света от първия ден, сътворението на свода приключва преди края на втория ден и следва още един тъмен период на вечерта и светъл период на утрото.

Има много спорове относно смисъла на думата «свод». Еврейската дума «ракиá» понякога се използва, за да опише метален лист, изкован на тънка ламарина, оттук и терминът «свод». Критиците твърдят, че древните евреи са вярвали в съществуването на твърда повърхност над земята. И тъй като такова нещо няма, библейският доклад бил погрешен, решават те. Употребата на думата «свод» в този контекст просто се отнася до небесата над земята – и атмосферата, и Космоса. Трябва да хвърлим само един поглед към непосредствения контекст, за да разберем за какво става дума. В Битие птиците са описани като летящи «по небесния свод» (Битие 1:20), а в друг стих сводът е мястото, където се виждат слънцето и луната (Битие 1:14). Очевидно птиците не летят в частта на «ракиá», където се намират слънцето и луната.

До този момент земята е покрита с вода. За да осигури жизнено пространство за хората, които смята да сътвори, Бог променя повърхността й, за да направи басейни, поемащи водата и да оформи моретата, позволявайки на континентите да се появят над водата като суша. Това изисква трето разделяне на физическите характеристики на земята. (Първото разделяне е между светлината и тъмнината; второто – между водата отгоре и водата отдолу; а третото – между сушата и моретата.)

Освен това за трети път Бог дава наименования на нещата, които разделя. Сушата е наречена «земя», а събраните води - «морета», което отново илюстрира Божия суверенитет над пространството. Бог преглежда направената земя и морета и ги обявява за нещо «добро».

Във връзка с третия ден е описан следващ акт на сътворяване. Сушата предоставя пространство на Бог да разположи запасите от храна за съществата, които скоро ще бъдат създадени. Той извиква в съществуване от сушата (земята) растенията. Конкретно са споменати тревите и овощните дървета. Те трябва да бъдат източник на храна за сухоземните обитатели. Текстът не уточнява точно колко са създадените растителни видове, но посочва, че още от самото начало разнообразието на растителния свят е огромно. Всъщност от онова, което виждаме днес, знаем, че със сигурност е имало невероятно многообразие от различни форми на живот. Освен това Писанието говори ясно, че не е имало един-единствен прародител, от който да са еволюирали всички растения; вместо това още от началото е имало разнообразие на флората. Концепцията, фундаментална за еволюционната биология, за едно-единствено растение – прародител, противоречи на библейския доклад.

Библията учи, че Бог е създал нашия свят от нищо (екс нихило), чрез силата на Своето Слово и без какъвто и да било конфликт или съпротива. Този възглед за Сътворението при евреите е уникален сред всички останали народи от древността. Повечето небиблейски истории за Сътворението разказват за конфликт и насилие. Например древните вавилонци имат история за сътворението, при която чудовището Апсу и неговата съпруга Тиамат раждат поколение от божества, които след това те самите се опитват да унищожат, но Тиамат бива убита по време на битката. Тялото й е разделено на две части, едната от които оформя небето, а другата – земята.

Съвременните хора също са създали популярна история за сътворението чрез насилие. Според тази история Бог съзнателно е създал света с недостатъчно ресурси, причинявайки съперничество между индивидите, като в резултат на това по-слабите са елиминирани от по-силните. С течение на времето – според тази съвременна история – организмите са ставали все по-сложни и по-сложни, като най-накрая се е зародил човекът. Така че всички живи организми имат общ прародител.

И все пак “боговете” на еволюционната теория (случайните мутации и естественият подбор) не са същите като Бога на Библията. Богът на Библията е Защитник на слабите и щедро се грижи за всичките Си създания. Смъртта, страданията и другите злини не са причинени от Него. Точно обратното – те настъпват като естествен резултат от бунта против Божието добро управление. „Боговете” на еволюционната теория използват конкуренцията и елиминирането на слабите от по-силните, за да могат да творят. И което е по-лошо, те са отговорни за смъртта и страданията - та нали смъртта и страданията са и техните средства за създаване.

Така Битие 1 и 2 глава по никакъв начин не са в съгласие със съвременната еволюционна теория, която в самата си същност се противопоставя на библейския доклад за Сътворението.

Въпреки че Писанието не го заявява категорично, имаме добри библейски основания да смятаме, че Вселената е съществувала дълго време преди да започне животът на Земята. Първо, в Йов 38:4-6 Бог твърди, че е имало живи същества, които са възклицавали от радост, наблюдавайки как Бог сътворява този свят. Това загатва за интелигентни създания, живели във Вселената преди създаването на земята. Препратката към наблюдаващата Вселена в 1 Коринтяни 4:9 може да се отнася до същата група същества. Второ, е змията присъствала в Едемската градина още преди грехопадението на Адам и Ева. В Откровение 12:9 змията е посочена като Сатана, който е изхвърлен от небето. Исус казва, че е видял това да се случва (Лука 10:18). Езекиил 28:14, 15 описва осеняващия херувим, който отначало е бил съвършен, но след това се е разбунтувал. Това загатва, че има период от време преди бунта на Сатана, когато по всяка вероятност той също е живеел в небесата. Тези текстове посочват, че Адам и Ева не са били първите създадени същества във Вселената.

“Земята излезе от ръцете на своя Създател извънредно красива. Повърхността й бе изпъстрена с планини, хълмове, равнини, прекосявани от благородни реки и прекрасни езера. Но хълмовете и планините не бяха остри и груби, изпълнени с ужасни стръмнини и страшни бездни, както днес; острите назъбени краища на пластовете от скали бяха покрити с плодородна почва, която навсякъде даваше изобилна зеленина. Нямаше нито отвратителни блата, нито голи пустини. Грациозни храсти и нежни цветя радваха окото отвсякъде. Височините бяха увенчани с дървета, по-величествени от всички съществуващи днес. Въздухът, незасегнат от вредности, бе чист и здравословен. Целият пейзаж надминаваше по красота и най-гордия палат. Ангелските множества наблюдаваха гледката с наслада и се радваха на чудните Божии дела» (Елън Уайт. „Патриарси и пророци”. Стр. 44 – ориг.).

1. Посочете характеристиките, показващи, че светът е създаден.

2. Какви основания можете да посочите, че еволюционната теория не е в съгласие с библейската доктрина за Сътворението?

3. Несъмнено в разказа за Сътворението от книгата „Битие” има елементи, които не можем да обясним. Но защо това не е причина да го отхвърлим като буквален разказ за начина, по който Бог е направил нашия свят?

Когато Денис Хълет влезе в басейна за кръщение, поставен върху поляната на домашната му църква в щата Уискънсин, десетки от новите му приятели в църквата наблюдаваха отстрани със сълзи в очите. Това бе едно чудно пътуване за Денис – пътуване, за което заслуга имаха една картичка покана, гаражна врата и банкнота от 50 долара.

Животът на Денис станал труден. Той загубил работата си, преживял развод и изпитвал чувство за безполезност. Случило се така, че докато преглеждал пощата си, видял цветна картичка с изображение на многоглав дракон, върху чиито глави имало корони. Тъй като се интересувал от библейските пророчества, веднага познал изображението.

Денис започнал да посещава лекциите върху пророчествата. Докато слушал обясненията върху библейските истини от Даниил и Откровение, открил, че Библията представя пророчествата много по-различно от книгите за Второто пришествие, които досега бил чел. Харесал начина, по който лекторът оставял Божието слово само да обяснява себе си. Точно така трябва да се изучава Библията, мислел си той.

Денис се сприятелил с други посетители на семинара, включително Карл и Карен, членове на Църквата на адвентистите от седмия ден, които спонсорирали събранията. Не след дълго наел къща съседна на дома на Карл и Карен, които се молели да успеят да му окажат добро влияние.

Семинарът върху пророчествата приключил, но Денис продължил да посещава адвентната църква в повечето съботи. Забелязал нещо, което му помогнало да сглоби пъзела. „Карл има работилница в гаража си. Виждам, че вратата е затворена в събота.” Денис бил безработен и се опитвал да изкарва пари като предава вторични суровини.

Един петък вечер Денис тръгнал да предава вторични суровини с надеждата, че ще спечели малко пари, които да похарчи заедно с дъщеря си, която щяла да го посети в понеделник. Когато видял Карл да затваря вратата на гаража, една мисъл минала през ума му: „Не бива да обиждам Бога, като работя в петък вечер.” Не знаел как ще изкара парите, от които имал нужда. Просто ще трябва да измисля нещо друго, казал си той.

На следващата сутрин в църквата някой поставил банкнота от 50 долара в дискоса с бележка: „За Денис.” Когато получил парите, той останал безмълвен. „Това е достатъчно да купя храна и бензин и да прекарам един приятен уикенд с дъщеря си.”

От тогава Бог е благословил Денис с работа, която му осигурява свободна събота. Той благодари на Бога, като му служи според възможностите си.