Само нещо по-велико от онова, което е създадено, може да го е сътворило. Ето защо само Същество, по-велико от Вселената, би могло да я създаде. И това Същество е Богът, разкрит в Библията, Богът, на Когото се покланяме и служим, защото – освен всичко останало – Той е и нашият Създател.

Научаваме също така, че Бог, Който е създал Вселената, Който е завъртял милиардите галактики в огромния Космос – е Същият, Който е дошъл на земята, живял е сред нас като човешко Същество и което е още по-удивително, понесъл е възмездието за нашите грехове.

Понякога чуваме за нещо, което е “прекалено хубаво, за да е вярно”. Но какво може да е по-хубаво за нас - като грешни същества в паднал и окаян свят - от това да знаем прекрасната истина за любовта на Създателя – любов, толкова велика, че Той идва в лицето на Исус Христос и свързва Себе Си с всеки един от нас с връзки, които никога не могат да бъдат разкъсани?

В този простичък текст се крият много дълбоки истини, като едната от тях е, че Вселената си има начало. И въпреки че може да не ви се струва чак толкова радикална, тази идея се противопоставя на отдавна битуващото убеждение, че Всемирът е съществувал вечно. Идеята за начало на Вселената е възприета едва през ХХ век, когато става популярен моделът за произхода, познат като “Големият взрив”. Много хора са се съпротивлявали на концепцията за създадена Вселена, защото това загатва за съществуването на Създател. (Всъщност самото име “Голям взрив” е било замислено, за да осмее идеята за създадена Вселена.) Но доказателството, че Всемирът има начало е станало толкова мощно, че почти всички учени са го приели, поне засега (научните възгледи, дори тези, които някога са били считани за „свещени”, често се променят или отхвърлят).

Както Битие 1:1, така и стихът от Евреи 11:3 е пълен с тайнственост и с неща, необясними чрез настоящото ни познание. И все пак текстът, изглежда, ни казва, че Вселената не е оформена от предварително съществуваща материя. Била е създадена от силата на Божието Слово; т.е. и материята, и енергията са доведени в съществуване чрез Божията сила.

Сътворението от нищо е познато като сътворение екс нихило. Често приписваме на хората създаването на различни неща, но човек е неспособен да създава от нищо. Само свръхестествената сила на Бог може да го направи. Това е едно от най-драматичните различия между Бога и хората и ни напомня, че самото ни съществуване зависи от Него.

Всъщност глаголът “създаде” в Битие 1:1 идва от еврейския корен, използван единствено по отношение творческата дейност на Бога. Само Бог - не и хората - може да извърши това сътворение (виж. Римляни 4:17).

Не просто каква да е Вселена би била в състояние да поддържа живота. Всъщност, изглежда, че тя трябва да е изключително добре замислена, за да може животът да съществува. Първо, строителните „блокчета” на цялата материя – атомите – трябва да са достатъчно стабилни, за да има и стабилни материални обекти. Стабилността на атомите зависи от силите, задържащи частите им заедно. Атомите съдържат заредени частици, които взаимно се привличат и отблъскват. Центробежните и центростремителните сили трябва да са внимателно балансирани. Ако привличащите сили са прекалено мощни, ще се сформират само големи атоми и няма да има водород. Без водород не би имало вода и, следователно не би имало живот. Ако отблъскващите сили са твърде големи, ще се сформират само малки атоми, като водорода, и не би имало въглерод или кислород. Без кислород, не би имало вода и следователно не би имало живот. Въглеродът също е изключително важен за всички форми на живот, които познаваме.

Атомите не само трябва да са стабилни, но трябва да са в състояние да взаимодействат, за да сформират огромното множество различни химични съединения. Необходимо е да има баланс между силите, които задържат молекулите заедно, и енергията, необходима за разпада им, за да са възможни химическите реакции, от които зависи животът.

Прецизната настройка на Вселената за живот е спечелила възхищението на учените и е накарала мнозина от тях да коментират, че тя изглежда замислена от интелигентно Същество.

Земята също трябва да е мъдро замислена, за да може на нея да съществува живот. Температурният й спектър трябва да е съвместим с живота - така че нейното разстояние от Слънцето, скоростта й на въртене и съставът на атмосферата е необходимо да са в подходящо равновесие. Множество други детайли от света трябва също да са внимателно замислени. Наистина, Божията мъдрост се изявява в онова, което Той е сътворил.

Въпреки че не можем да знаем как точно Бог е създавал, казано ни е, че това става чрез могъщото Му Слово. Цялата енергия във всички части на Вселената водят началото си от Божията сила. Цялата гравитация навсякъде в Космоса, всяка звезда, насочвана по орбитата й, и всяка черна дупка са резултат от Божията сила.

Може би най-голямо количество енергия се крие вътре в самия атом. Ние основателно сме впечатлени от силата на ядрените оръжия, в които малко количество материя се преобразува в огромна енергия. И все пак учените ни казват, че цялата материя съдържа големи количества енергия. Ако малко количество материя може да породи огромната енергия на ядреното оръжие, помислете си каква енергия е складирана в материята на целия свят! Но това е нищо в сравнение с енергията, складирана в материята на Вселената. Представете си силата, която Бог е използвал, за да я доведе в съществуване.

Много учени вярват, че всичко, което Бог би могъл да направи, е ограничено от “законите на природата”, но тази идея противоречи на Библията. Бог не е ограничен от природните закони – Той ги е създал. Божията сила невинаги е следвала образците, които наричаме “закони на природата”.

Например един от фундаменталните закони е този за запазване на материята и енергията. Той гласи, че общото количество на материята и енергията във Вселената остава константно, неизменно. Но как може Вселената да се появи от нищото, ако този закон е ненарушим? Божието творческо Слово не е ограничено от законите на науката. Бог е суверен над цялото Си творение и е свободен да осъществява Своята воля.

Йоан нарича Исус Словото (“Логос”) и Го изравнява с Бога. По-конкретно Исус е Онзи, Чрез Когото е създадено всичко. По времето на Йоан терминът “логос” често се използва, за да представи творческия принцип. Апостолът прилага тази позната концепция към Исус, идентифицирайки Го като истинския Създател. Това означава, че можем да прочетем Битие 1:1 и по следния начин: “В началото Исус създаде небето и земята”.

Думите на ап. Павел в Колосяни 1 гл. отекват заедно с тези на Йоан при идентифицирането на Създателя като Исус Христос. Чрез Него е създадено всичко. Апостолът прибавя още: Първо, Той е образ на невидимия Бог. В нашето греховно състояние не можем да видим Бог-Отец, но можем да видим Неговия Син. Ако искаме да разберем какъв е Бог, можем да изучим живота на Исус (Йоан 14:9). Второ, Павел нарича Исус “първороден” на създанието (Кол. 1:15). В този контекст “първороден” не се отнася до произход, а до статут. В древния Израел първородният е главата на семейството и наследникът на собствеността. Исус е “първороден” в смисъл, че като Създател и посредством Въплъщението (Неговото приемане на човешко естество) Той е законен Глава на човешкия род. Христос не е сътворено същество; а още от вечността е едно с Отец.

Евреи 1:1, 2 повтаря същите точки, изложени в пасажа от Колосяни. Исус е Наследникът на всичко и Онзи, чрез Когото светът е създаден. Освен това Той е точното отражение на естеството на Отец - още един начин да се каже, че е образ на Бог-Отец.

Всяко едно от тези чудеса ни помага да зърнем Божията сила и власт над материалния свят, който Той е създал.

Първо, какъв процес би бил необходим, за да се промени водата направо във вино? Такъв не ни е познат. Наистина, било е необходимо действие извън законите на природата - поне извън онези, които са ни познати днес.

При чудото с хлябовете и рибите Исус започва с пет хляба и две малки рибки и приключва с достатъчно количество, за да нахрани хилядно множество и все пак да останат 12 кошници. Цялата храна е съставена от атоми и молекули. В края има много повече атоми и молекули във вид на храна, отколкото, когато Исус започва да раздава на множеството. Откъде идват допълнителните молекули, ако не от свръхестествената намеса на Бога?

Нещо повече, какви физически промени настъпват в слепия човек, когато бива излекуван? Той е сляп по рождение, неговият мозък никога не е стимулиран, за да формира образи от съобщенията, изпращани от очите посредством оптичните нерви. Така че мозъкът трябва да бъде пренастроен, за да може да обработи постъпващата информация, да оформи образи и да изтълкува смисъла им. Освен това сигурно със самото око нещо не е в ред. Може би възприемащите светлината клетки са неправилно свързани в резултат на мутации в ДНК. Възможно е преди раждането да е настъпила мутация в гените, контролиращи развитието на окото – ретината, оптичния нерв, лещата и пр. А може да е съществувало и механично увреждане, не позволяващо на окото да функционира нормално.

Каквито и да са детайлите, свързани със слепотата на този човек, думите на Исус карат молекулите да се свържат по правилния начин и да сформират функционални рецептори, невронни връзки и мозъчни клетки, така че слепият да придобие способността да възприема и разпознава образи, с помощта на очите си.

“Делото на сътворението никога няма да може да бъде обяснено от науката. Коя наука може да обясни тайната на живота?

Теорията, че Бог не е създал материята, когато е извикал света в съществуване, е неоснователна. При сформирането на нашия свят Бог не е бил зависим от предварително съществуваща материя. Точно обратното, всички неща – материални или духовни – са възникнали чрез Словото на Господ Йехова и са създадени за Неговите намерения. Небесата и всички небесни множества, земята и всичко, което е на нея, не само са дело на ръцете Му - те са дошли в съществуване при диханието на устата Му” (Елън Уайт. „Свидетелства към църквата”. Том 8. Стр. 258,259 – ориг.).

“Точно как е извършил делото на сътворението, това Бог никога не е разкрил на човеци. Човешката наука не може да изследва тайните на Всевишния. Неговата творческа сила е необхватна и неразбираема, както и съществуването Му” (Елън Уайт. „Патриарси и пророци”. Стр. 113 – ориг.).

1. Обсъдете в групата своя отговор на последния въпрос от частта за неделя.

2. Науката говори за онова, което тя нарича “антропологично съвпадение” (от гръцката дума “антропос” за “човек”) - невероятно добре настроения баланс на нещата в природата, което прави възможно съществуването на човешкия живот. Но обърнете внимание на повсеместното предубеждение относно „съвпаденията” в света. Ако не вярваме в Бога, трябва да припишем този удивителен баланс на случайността. Защо вярата, че този баланс е промислен от Бога Създател, е много по-разумно обяснение, отколкото да го наричаме “съвпадение”?

3. Помислете си за любовта на Създателя, Който е сътворил Адам и Ева и им е предоставил прекрасния дом градина, знаейки, че сам Той ще страда и ще умре на Голгота от ръцете на човечеството, което създава. Какво научаваме за Божията любов от решението Му въпреки всичко да продължи със Сътворението?

4. Как изглежда теорията за Големия взрив на фона на доклада за Сътворението в Битие 1:1? Възможно ли е “Големият взрив” да е описание на начина, по който Вселената е дошла в съществуване при Божието Слово? Кои въпроси или проблеми виждате в тази идея? Защо би било опасно да свържем нашата теология с някаква научна теория, особено като се има предвид, че науката толкова често променя становищата си?

Пастор в трудна и предимно нехристиянска страна изучавал Библията с младеж, който проявил интерес към Исус. Нещата вървели добре до момента, когато бащата на момчето бил освободен от затвора и се прибрал у дома след излежаване на присъда за убийство.

Отначало бащата бил впечатлен от промените, които виждал в сина си. Но когато разбрал, че синът му изучава Библията с християнин, просто обезумял от гняв. Пожелал да спаси момчето от опасните идеи на християнството.

Опитал се да поговори със сина си. След като не постигнал успех, започнал да крещи и да го бие. Младежът обаче не пожелал да се откаже от новата си вяра в Христос. Бащата осъзнал, че ако продължава да го бие, скоро ще го умъртви. А каква би била ползата от това?

Тогава му хрумнала една мисъл. Защо да не убие пастора? Какво значение би имала една нова присъда, ако успее да спаси сина си от християнската ерес?

Бащата започнал да дебне край дома на пастора и научил дневния му график. Наточил дългия си нож. Когато настъпило подходящото време, пристигнал с колата си до дома на пастора, изчакал го да потегли и му препречил пътя. Пасторът излязъл от колата си, за да провери какъв е проблемът, но разгневеният баща го повлякъл и го вкарал насила в своята кола.

Пасторът познал мъжа и се досетил за причината за нападението. Опитал се да сподели няколко библейски стиха с него, но човекът започнал да крещи и посегнал към ножа си. Внезапно ръката му замръзнала във въздуха като парализирана.

Пасторът започнал спокойно да споделя от Писанието, докато нападателят се разплакал.

След няколко месеца бащата бил кръстен. Когато църковните членове го приветствали с добре дошъл в църквата, той пожелал да каже нещо на микрофона. „Имам един подарък за пастора.“ Внимателно разопаковал дългия остър нож и заявил: „Това е ножът, с който исках да те убия. Ти имаш по-дълъг, по-здрав и по-остър нож, който е Божието слово. Този нож уби стария човек в мене. Сега съм нов човек. Слава на Бога!