"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Израстване в Христос

Куабена Донкор

Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2012 г.


Урок 13 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 22 - 28 декември 2012 г.

Когато всичко стане ново


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 22 декември
Стих за запаметяване:
„Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина” (Откровение 21:4).

Основна мисъл: Що е това милениум, кога се случва и как завършва?

Английският писател сър Томас Мор (1478–1535) измисля думата „утопия”; с нея той нарича един свой въображаем остров, на който цари наглед съвършена социална и правна система. Оттогава насам тази дума често се използва в отрицателен смисъл – като синоним на невъзможната идея за съвършено общество. Вижте колко много пъти се е опитвало човечеството да създаде свои „утопии”. Те до една са се провалили и то по най-жалък начин.

Библията, обаче, ни разкрива една истинска „утопия”. В известен смисъл, това е крайната цел, към която се стреми Божеството, и за която работи, още от самото грехопадение на човека в Едемската градина. Бог иска да върне човека обратно в „утопията”, сътворена за нас в началото.

Христос ще приключи Своето дело за спасяването на човека в небесното светилище. След това ще се завърне на земята втори път, но сега в слава, невиждана до този момент, ще възкреси мъртвите светии, ще преобрази живите и всички те ще царуват заедно със своя Господ Исус хиляда години.

Това периодът, който ние наричаме „милениум” (латинската дума за хиляда). Началото на милениума бележи навлизането в единствената истинска „утопия”, видяна от човешко око от Едем преди грехопадението насам.

За тази седмица прочетете:
1Солунци 4:16–18; Откровение 20 глава; 1Коринтяни 4:5; Римляни 8:20–22; Откровение 21:1122:5; Откровение 21:3



Събития, поставящи началото на милениума Неделя - 23 декември

След като милениумът бележи началото на Божията „утопия” за Неговия народ, съвсем естествено е да се мъчим да разберем кога ще започне той и какво ще представлява. Мивениумът като концепция се появява в Откровение 20 глава, където в стихове 2–7 се споменава шест пъти. За да разберем кога е той, трябва да определим мястото на Откровение, 20 глава в цялостния ход на книгата Откровение. Наистина, тя не следва строга хронология, но в този случай не е много трудно на определим кога е началото намилениума.


Сравнете 1Солунци 4:16–18 и Откровение 20 глава. Как естеството на тези два вида възкресение, споменати в двата текста, ни помагат да определим кога започва милениумът? Кои събития са свързани помежду си?


Книгата Откровение предсказва, че в даден момент преди Второто идване на Исус три сили (змеят, звярът и лъжепророкът) ще съберат народите, за да се опълчат срещу Христос и Неговия народ (Откровение 16:13). Когато Христос дойде (Откровение 19:11), народите ще воюват срещу Него, но в тази война звярът и лъжепророкът ще бъдат унищожени (Откровение 19:19, 20). След това Откровение 20 глава, описва съдбата на третата сила – змея. Мъртвите в Христос биват възкресени и това е наречено „първото възкресение” (стих 5), тогава змеят (Сатана) е вързан и хвърлен в бездната за хиляда години (стихове 1–3).

Част от тези удивителни събития са описани също в 1Солунци 4:16–18, и във 2Солунци 1:7–9. Всички тези текстове заедно ни помагат да си обясним какво се случва преди началото на милениума.

Това начало, разбира се, съвпада с Второто пришествие на Христос. Мъртвите в Христос възкръсват, присъединяват се към верните живи и двете групи заедно са отведени в небето. Нечестивите, които са живи по време на Христовото пришествие, биват убити от Неговото „явление” (2Солунци 2:8). А запустената земя става затвор за Сатана, който е „вързан” за хиляда години с – образно казано – веригите на обстоятелствата. Причината за неговото затваряне е „да не мами вече народите” (Откровение 20:3). Много тълкуватели виждат връзка между „изгнанието” на отпущаемия козел в Деня на умилостивението (Левит 16:22) и обстоятелствата около Сатана по време на милениума.


Прегледайте още веднъж събитията, описани в тези текстове. Тук се говори за свръхестествени явления, разкриващи величието на Божията сила в контраст с човешката слабост и безпомощност. Защо е важно никога да не изпускаме от поглед този важен контраст? Защо той е добро лекарство срещу гордост и самодоволство?




По време на милениума Понеделник - 24 декември

Прочетете отново Откровение 20:4–6. Какво доказателство откриваме, че милениумът е събитие, случващо се на небето (поне за спасените)?


Една специална част от групата, която участва в събитията по време на милениума, е описана като „душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелството си за Исуса, и поради Божието Слово, и на онези, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белег на челото си и на ръката си”. Ние, адвентистите от седмия ден знаем, че Библията не проповядва съществуването на отделни от тялото, безсмъртни, съзнателни души. Този текст описва онези, които са изтърпели преследване, подобно на описаното в Откровение 12:1713:18. При Второто пришествие (при което става първото възкресение) преследваните души се връщат към живот и след това царуват заедно с Христос (сравни с 1Солунци 4:15–17).


Откровение 20:4 привлича вниманието ни към друго събитие по време на милениума – изкупените провеждат съд. Знаем, че верните вече царуват със своя Господ, а нечестивите са убити от блясъка на Христовото пришествие – какво е тогава естеството и каква е целта на подобен съд?


Едно от трите неща, на които се спряхме миналата седмица (в урока за понеделник) беше съдът, свързан със службата на Христос в небесното светилище преди Второто пришествие. Този съд е различен от съда в Откровение 20:4, който е реалното изпълнение на Христовото обещание, дадено в Матей 19:28, и който съвпада с твърдението на Павел, че светиите ще съдят света (1Коринтяни 6:2, 3).

Концепцията за съда в Библията е богата и многопластова. Последният съд е в три фази; първата от тях е свързана със свещеническата служба на Христос в небесното светилище. Адвентистите я наричаме „следствена фаза на последния съд” или „изследователен съд”. Следва фазата на милениума – публичния съд, описан в Откровение 20:4 и 1Коринтяни 6:2, 3. В тази фаза изкупените имат възможност да изследват начина, по който е отсъдил Бог, и да произнесат своята присъда над бунтовниците. Третата фаза на последния съд е екзекутивната – тя е част от събитията, случващи се в края на милениума.


Като не забравяте всичко прочетено днес, прочетете и 1Коринтяни 4:5. Каква важна надежда откриваме тук, предвид множеството въпроси в живота ни, останали без отговор?




Събития, отбелязващи края на милениума Вторник - 25 декември

Прочетете Откровение 20:7–9. Кое събитие бележи края на милениума? Каква възможност се открива тогава пред Сатана?


Обратът в обстоятелствата около Сатана е белязан от неговото „пускане”. Това събитие е свързано с възкресението на останалите мъртви, които „не оживяха, докато не се свършиха хилядата години” (стих 5). Както в Езекиил 38:2, така и тук изразът „Гога и Магога” е символичен и описва онези, които Сатана е успял да измами –нечестивите от всички векове. Именно това огромно, всесветско множество Сатана се опитва да подтикне да превземат Божия град. От Откровение 20:9 научаваме, че този град – Новият Ерусалим – в този момент вече е слязъл от небето на земята (естествено заедно с Христос) и Сатана заедно със своите множества предприема нападение срещу него. Одробно описание на града намираме в Откровение 21 глава.


Както вече отбелязахме, книгата Откровение не проследява събитията в хронологичен ред. Прочетете Откровение 20:11–15. Как е предадена тук идеята за съда? Какво значение има фактът, че окончателното наказание се прилага, едва след като и светиите вземат участие в съда? Откровение 20:4.


„По време на милениума светиите вземат участие в специален съд, който преглежда случаите на изгубените от тази земя, както и на падналите ангели. Този съд е очевидно необходим, предвид космическия характер на проблема „грях”. Развитието на греховния бунт е обект на интерес и загриженост от страна на другите светове (Йов 1 глава; 2 глава; Ефесяни 3:10). Цялата драма на греха трябва да се разреши по такъв начин, че сърцата и умовете на всички в целия всемир да останат удовлетворени, да признаят правотата на Божия характер. Особено важно е изкупените от земята да разберат какво е направил Бог за онези, които са викали на скалите да паднат върху тях, за да ги скрият „от лицето на Седящия на престола” (Откровение 6:16). Те трябва да бъдат напълно убедени, че Бог е бил справедлив и е отсъдил правилно за всеки изгубен.” — Наръчник по теология на адвентистите от седмия ден, стр. 932.


Какво говори за Божия характер фактът, че ние лично ще вземем участие в съда над изгубените? Къде е мястото на тази концепция в цялостното учение за великата борба?




Нова земя Сряда - 26 декември

Откровение, 20 глава завършва с унищожението на Сатана и неговите пълчища. Откровение, 21 глава започва с видение за новото небе и новата земя.


Откровение 21:1–5 съдържа обещанието, че Бог ще направи всичко ново. Не е ли това огледален образ на доклада за Сътворението от Битие? (Битие 1 и 2 глави). В какво се състои разликата?


Думата от Откровение 21:1, преведена като „ново” означава нещо, което е ново по форма и качество, а не толкова „ново” във времето. Божието намерение със Сътворението от Битие остава нереализирано, докато обещанието да направи всичко ново не се изпълни на новата земя. Затова и цялото творение стене и копнее за своето освобождение (Римляни 8:20–22). Следователно, Божието ново създание – това е освобождаването на всемира и земята от сегашното им състояние на незавършеност и довеждането им в съгласие с техния първоначален замисъл. Естествено, новото създание определено е съвсем различно от старото, но едновременно с това между тях съществува приемственост и подобие. Подобно на старото, новото също е реално, материално място, населено с реални, физически същества. Новата земя е една обновена земя, очистена чрез огън (2Петрово 3:10–13).


Прочетете Откровение 21:1122:5, за да добиете представа за буквалните физически размери на Новия Ерусалим – столицата на новата земя. По какъв начин успява Йоан да ни накара да почувстваме реалността на този град?


Едно е ясно – тук се говори за буквално, физическо място. Писанието отново развенчава езическата ерес, че физическото е лошо, а духовното добро. Възможността на думите да предават послание е ограничена, дори на боговдъхновените думи, но въпреки това те успяват да ни внушат, че ни очаква едно реално наследство. Колко важно е да не забравяме, че този свят с всичките му несъвършенства не е замислен по този начин; че е една „аномалия”, която Христос идва да поправи. Точно обратното, книгата Откровение описва една вечна реалност пред нас, макар тъй като ние познаваме само този паднал свят, ни е трудно да си я представим. Каква надежда имаме, особено в сравнение с хората, които вярват, че смъртта е окончателният край на всичко!




Животът на Новата земя Четвъртък - 27 декември

Прочетете Откровение 21:3. По какво този изумителен живот се различава от досегашния живот на обитателите на Новата земя?


Може би в цялата Библия няма да открием друго видение, предизвикващо такова благоговение като това, дадено на апостол Йоан и описано тук; новата земя ще бъде дом не само за човешките същества, но и аз самия Бог. Светият, Всевишният, Творецът на цялата Вселена ще благославя с присъствието Си обществото на изкупените. Разбира се, Той завинаги ще остане различен от Своите творения, но на новата земя разделението между Него и човека, причинено от греха, ще бъде заличено.

Ще се възстанови и истинското приятелство – не само между Бог и човек, но и между хората и природата, както и в самата природа. Йоан казва, че вече няма да има нищо проклето (Откровение 22:3), пророческото око вижда края на враждата и между животните (Исая 65:25).

Освен, че е възстановена абсолютната хармония, прекратяването на „стенанието на творението” означава и още нещо – че всичко, причиняващо болка – остаряване, болести, смърт и страдания – ще остане в миналото (Римляни 8:21; Откровение 21:4).


Прочетете Псалм 8. Какво е посланието към нас, особено в светлината на всичко изучено през това тримесечие?


Мисълта за Божието присъствие на земята, за живота Му на нея – всичко това е невероятно! Особено след като науката както никога досега разкрива размерите и необятността на Божия всемир. Оценката на „видимата” вселена е за милиарди светлинни години дължина и ширина; а учените преценяват, че този огромен, невъобразимо огромен видим космос е само седем процента от всичко, което има „там”!

И помислете – Бог, Който е създал всичко това, не само умря заради нас, но и ще живее заедно с нас през цялата вечност! В един момент, заради ограничеността на своя грешен ум, ние просто трябва да спрем да се опитваме да възприемаме това с разума си и вместо това да паднем на колене и да прославим Онзи, Който не само ни е сътворил, не само ни е изкупил, но и ни е обещал да живее вечно с нас.




Разширено изучаване Петък - 28 декември

„Обичайно службата на първосвещеника включваше умилостивение за Израел; след това той излизаше извън светилището и благославяше събранието. Така и Христос в края на Своята служба като посредник ще се яви „без да има работа с грях за спасение” (Евреи 9:28) и ще благослови Своя очакващ народ с вечен живот. Подобно на свещеника Той премахва греховете от светилището, изповядва ги над главата на отпущаемия козел – полага ги върху Сатана, автора и подстрекателя на греха. Отпущаемият козел понася греховете на Израел и бива изпратен „в необитаема земя” (Левит 16:22); така и Сатана понася вината за всички грехове, които е подмамил Божиите люде да извършат, и за хиляда години е вързан на земята, която тогава е пуста, без обитатели, и най-накрая изстрадва пълното наказание за греха в пламъците, които ще унищожат всички нечестиви.” — Елън Уайт, Великата борба, стр. 485, 486.

„Страхът, че може да представят бъдещото наследство като прекалено материално е подтикнал мнозина да го „одухотворят” и по този начин да го отдалечат от истината, която ни учи да го възприемаме като свой дом. Христос увери учениците Си, че отива да им приготви място в дома на Неговия Отец. Всеки, който приема ученията на Божието Слово, няма да бъде невежа относно небесния си дом... Човешкият език е неспособен да опише наградата на праведните. Ще я познаят само онези, които гледат към нея. Никой ограничен ум не може да схване славата на Божия рай.” — Елън Уайт, Патриарси и пророци, стр. 674,675.

За разискване:

1. В рамките на християнската църква съществуват три основни тълкувания (с известни вариации) на милениума: (1) това е ера между първото и второто идване на Христос; (2) това е дълъг период на мир и правда на земята преди завръщането на Христос, настъпил отчасти благодарение на проровядването на евангелието и на социални реформи; и (3) това е период от буквални 1000 години, които започват след Второто пришествие на Христос и протичат на небето. Както вече отбелязахме, адвентистите от седмия ден приемаме това трето тълкуване – че милениумът протича на небето, а не на земята (както някои погрешно смятат). Къде са проблемите в другите две тълкувания?

2. Прочетете Откровение 21:27. Как разбирате това изключване от Новия Ерусалим? Какво друго се изключва и защо?

3. Размислете над човешките опити за създаване на различни утопии. За какви примери се сещате? Какви са резултатите от тях? Защо винаги се провалят? Какво ни разкриват техните провали за пълната ни зависимост от свръхестествената намеса на Бог в нашия свят?




Разказ
Бог дава изходния път

Моис карал такси в Камерун, за да си изкарва прехраната. Той не бил семеен и живеел с майка си. Един приятел адвентист често разговарял с него за Библията. Когато започнал да разбира значението на Божия ден, Моис спрял да кара такси в събота.

Леля му Полет разбрала, че се интересува от Бога и го поканила на евангелизаторски събрания. През цялото време седяла до него, за да му помага да намира библейските текстове. Моис предал живота си на Христос.

„Глупости”, възкликнала майка му, когато разбрала, че синът й иска да става адвентист. Той обаче бил твърдо решен. Когато се кръстил, майка му го изгонила от дома. Моис се изнесъл, изоставил таксито и станал литературен евангелизатор.

Силното му желание да споделя Божията литература с хората било заразно и когато майка му видяла как Бог променя живота му, започнала да посещава адвентната църква и дори се кръстила.

Моис бил изпратен в друг град, за да проведе евангелизаторски събрания. Там осем души взели решение за Христос. Църковните членове го насърчили да се подготви за пасторска работа. Каква по-голяма радост би могло да има от това да печеля души за Христос?, мислел си Моис. Започнал да се моли и почувствал Бог да го призовава още по-осезателно.

Веднъж получих SMS от Марлис – съученичка, на която предстоели изпити. Докато се молел за нея, почувствал убеждението, че един ден ще се ожени. Разказал за това на пастора, който му обяснил, че трябва остави бъдещето си в Божиите ръце.

Марлис живеела далеч, затова двамата започнали да разговарят и да се молят по телефона. Моис си мислел, че може би Марлис няма да желае да бъде пасторска жена. Но преди още да я попита, тя му отговорила, че е убедена, че той трябва стане пастор. Двамата разбрали, че Бог ги събира. Няколко месеца по-късно се оженили.

По пътя им имало и други препятствия. Марлис преподавала в училище, което се намирало на пет часа път от адветния университет Косендай, където Моис щял да учи. Бог обаче открил пътя. Родителите на съпругата му се преместили в град близо до университета. Можел да живее при тях, докато учи.

През ваканциите Моис и Марлис преподават библейски уроци заедно. Парите, които той печели от колпортьорската работа му помагат да си плаща таксите за училище. „Сигурен съм, че Бог има план за нас – казва Моис. – Няма да е лесно, но за Него всичко е възможно.”


* Моис Нтамак учи теология в адвентния университет Косендай в Камерун.

Created by ULimited®