"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Израстване в Христос

Куабена Донкор

Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2012 г.


Урок 12 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 15 - 21 декември 2012 г.

Последните неща – Исус и спасените


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 15 декември
Стих за запаметяване:
„Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа и Той да ви изпрати определения за вас Христа Исуса, Когото трябва да приемат небесата до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез устата на светите Си пророци” (Деяния 3:19–21).

Основна мисъл: Библейските учения за Христовата служба в небесното светилище, за Второто пришествие и за възкресението на мъртвите заедно представляват вест на надежда за всеки, който е положил упованието си в Бог.

В историята на великата борба между доброто и злото има много съдбоносни моменти, но все пак, нейната кулминационна точка е кръстът, където е извоювана окончателната победа над Сатана и е подпечатано унищожението му. В същото време библейските пророчества посочват „края на времето” (Даниил 12:4, 9), като период от историята на спасението с особено значение за връзката между Бог и Неговия народ. Събитията от този „край на времето” са наречени „есхатологични”, което буквално означава „последни”.

Тази седмица ще се спрем на три специални събития от този период на „последното” време с огромно духовно значение – Христовата служба в небесното светилище, Второто пришествие на Христос и възкресението на всички починали с истинска вяра.

За тази седмица прочетете:
Евреи 8:1–5; Исая 53:6; Римляни 3:24, 25; 1Тимотей 2:5; Евреи 9:23; Деяния 3:19–21



Небесното светилище (част 1) Неделя - 16 декември

Основно учение № 24 започва с думите: „В небето има светилище – „истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек” (виж Евреи 8:2). Едно от най-значимите твърдения на Библията е това за съществуването на небесно светилище (Псалм 11:4).


Прочетете Евреи 8:1–5. Кое е основното послание на този текст?


Земното светилище е наречено образ, подобие на небесното; това означава, че най-малкото има сходни функции с неговите. Затова от земното светилище можем да научим много за небесното и независимо от значението му за древния Израел, неговото истинско значение се корени в небесното светилище и онова, което се случва в него. Чрез животинските жертвоприношения и службата на свещениците земният модел показва нагледно какво става в небесния. Службите в земното светилище са Божието средство да научи Своя народ на принципите на спасението, да им помогне да предвкусят „истинските неща” – а именно, Христовата служба” (Евреи 9:9–15), както чрез смъртта Му, така и чрез застъпничеството Му в небесното светилище.

От земното светилище научаваме два урока – че за умилостивение на греха е необходимо проливането на кръв (Евреи 9:22) и че след проливането на кръв е необходим посредник-свещеник между грешниците и Светия Бог. Службата на първосвещеника в Светая Светих очиства светилището от греха, а от народа се изисква да се покае за него. Така съдът също се явява неразделна част от общата служба за спасение.

Удивително е казаното в Евреи 8:1, 2 – кулминацията на всичко вече казано в предишните седем глави – целта му е да насочи читателя към реалността на небесното светилище и поста на Христос като наш Първосвещеник в него. Трудно е да разберем как е възможно да се пренебрегне огромната важност, която Посланието на евреите отдава на Христовата служба в небесното светилище като част от целия спасителен план. Нищо в тези текстове не навежда на мисълта, че небесното светилище и още по-малко Христовата служба в него трябва да се разглеждат като метафора или символ. Фактически, в стих 5 се казва точно обратното – че земното светилище (една буквална сграда със свещеници от плът и кръв и с истински животински жертви) е само „сянка” на реалната служба, която Христос извършва в небесното светилище.




Небесното светилище (част 2) Понеделник - 17 декември

В службите на земното светилище откриваме три фази на спасението – заместническа жертва, свещеническо посредничество и съд. Според Библията, и трите фази се въплъщават в службата на Христос за грешниците.


Прочетете Исая 53:6; Римляни 3:24, 25; 2Коринтяни 5:21. Защо Христовата смърт на кръста изпълнява заместническия аспект на спасението?


Какво научаваме от тези текстове за Христос и Неговото застъпничество в полза на грешниците? 1Тимотей 2:5; Евреи 7:25.


Точно както жертването на животни сочи на смъртта на Христос, така и службата на свещениците е образ на истинската служба на Христос в небесното светилище. И по-точно, постоянната, ежедневна служба на свещениците в Светая символизира достъпа на грешника до Бог чрез службата на Христос като Застъпники и Посредник в небесното светилище (Евреи 4:14–16).


Прочетете Евреи 9:23. Каква е връзката между очистването на небесното светилище и работата на свещениците в Деня на умилостивението в земното светилище?


На фона на службите в земното светилище Евреи 9:23 ясно сочи към службата на очистване на Христос в небето. Векове наред този стих е озадачавал изследователите на Библията, тъй като според него, в небето има нещо нечисто и сега то трябва да бъде очистено. За нас, адвентистите от седмия ден, които разбираме двете фази на Христовата служба за нас в небето, това очистване е прототипът на годишната служба за очистване на земното светилище в Деня на умилостивението.


Размислете за изкуплението – какво означава, как се осъществява, кой единствен може да извърши изкупление за нас. Защо тогава вестта, че живеем в „Деня на умилостивението” е позитивна и обнадеждаваща вест?




Второто пришествие на Христос Вторник - 18 декември

Прочетете Деяния 3:19–21. Каква е връзката между заличаването на греховете, споменато тук, и очистването на светилището, за което говорихме вчера?


Най-вероятно Петър не знае „годините или времената” (Деяния 1:7), но в Деяния 2:14–21 той се позовава на пророчеството на пророк Йоил и очевидно вярва, че то ще се изпълни още в неговото време. От начина, по който тълкува пророчествата, става ясно, че „Петър, вдъхновен от Божия Дух и по този начин надхвърляйки собственото си ограничено разбиране, кратко и ясно описва две велики събития от последните дни на земята – (1) мощното изливане на Божия Дух и (2) окончателното изличаване греховете на праведните – което е свързано с третото кулминационно събитие – Второто пришествие на Христос .” — АБК, т. 6, стр. 160.

Ранните християни безусловно вярват както във второто идване на Христос, така и в обещанието за ново небе и нова земя (2Петрово 3:13). Първото идване осигурява теологично основание за Второто. А що се отнася до нас лично, без Второ пришествие първото е абсолютно безсмислено. Процесът на премахване на греха – процес, започнал с Неговата жертва на кръста – приключва окончателно едва след „очистването на светилището”, когато Той ще се яви „втори път... за спасение” (Евреи 9:26, 28). Фактически, какво би означавало за нас обещанието за спасение без Второто пришествие и без възкресенето, което то носи със себе си? (Виж 1Солунци 4:16–18) Нищо!

Второто пришествие на Христос бележи заключителния етап от великата борба, поне що се отнася до вечната участ на смъртните. А Сатана, знаейки, че краят вече се задава на хоризонта, се мъчи чрез измамите си да завлече в погибел колкото е възможно повече хора. „Колкото повече наближава второто явление на нашия Господ Исус Христос, толкова повече се надигат сатанинските пълчища. Сатана не само ще се явява като човешко същество, но дори ще приеме образа на Исус Христос и светът, който отхвърли истината, ще приеме него като Господ на господарите и Цар на царете.” — Елън Уайт, Събитията от последните дни, стр. 168,169. За да бъдем предпазени от тази измама, ние сме предупредени, че Христовото пришествие ще бъде буквално, лично и видимо събитие, което ще обхване целия свят, и ще сложи край на греха, страданията, нещастията, разочарованията и смъртта, които всички познаваме.


Вижте нашия свят. Колко добре сме се справили ние, човешките същества, с превръщането му в едно по-добро място? Винаги трябва да се стараем да облекчаваме съдбата на онези, които са имали по-малко късмет в живота от нас, на страдащите и нуждаещите се, но защо никога не бива да забравяме, че генералното разрешение на всичките ни проблеми е само едно?




В очакване на пришествието Сряда - 19 декември

Прочетете 1Солунци 5:1–11. Коя е основната вест на този текст и защо тя звучи толкова актуално днес, в наше време? Как да приложим тези думи във всеки миг от реалното си ежедневие?


Много неща са казани в тези стихове, но едно изпъква изключително ясно – че всички вярващи, очакващи завръщането на Христос, трябва да са изпълнени с надежда. Разбира се, трябва да бъдем будни и да бдим, за да не дойде този ден за нас като крадец през нощта. Но и трябва да бъдем изпълнени с вяра, любов и надежда, тъй като „спящи или будни” (т.е. починали или живи при Неговото завръщане), имаме обещанието за вечен живот с Него.

В тези дни, когато навсякъде около себе си виждаме знамения, трябва да бъдем много внимателни как ги тълкуваме и как разбираме тяхното значение. Твърде често ние прекалено възторжено се вторачваме в събития, които причиняват големи вълнения и драми, но които отшумяват и потъват в забрава без последствия. Всички подобни събития, веднъж приключили, оставят много членове на църквата раздразнени, разочаровани и дори изпълнени със съмнения. Наистина при разчитане „знаците на времето” трябва да бъдем бдителни, но в същото време внимателни, мъдри и смирени (виж Матей 16:1–4).


Какво е предназначението на „знаменията на времето”, според Йоан 13:19 и 14:29?


Предсказанията за края на времето не са дадени, за да задоволят любопитството на вярващите, а да ги насърчат да останат бдителни (Матей 24:32–44). В очакване на Второто пришествие трябва да държим очите си отворени, да знаем какво казва Божието Слово за събитията в последното време; това е изключително важно, тъй като дори в редиците на християнството съществуват множество фалшификати на знаменията.


Как да поддържаме правилен баланс между очакването на Второто пришествие и въздържането ни от съзиране на знамения за края във всяко вестникарско заглавие? Как да се спасим едновременно от двете крайности – самодоволна леност и фанатизъм?




Смърт и възкресение Четвъртък - 20 декември

Едно от събитията, които Новият Завет свързва пряко с Второто пришествие на Христос, е възкресението на всички починали с вяра в Него. Що се отнася до повечето вярващи християни, това е най-важната част от Второто пришествие, тъй като тогава повечето от Христовите последователи ще са мъртви.


Какво ни учи Библията относно възкресението на мъртвите при Второто пришествие на Христос?


1Солунци 4:13–16


1Коринтяни 15:13–25


Римляни 8:11


Филипяни 3:20, 21


Според Библията, при възкресението „тялото” възкръсва за живот. С други думи, библейското възкресение е телесно. Тази истина става още по-ясна, когато си припомним, че след възкресенето на Христос гробът Му е празен. Вътре не остава някакво мъртво тяло. А сигурността на нашето възкресение лежи в Неговото възкресение.


Щом възкресението има такава сила, че събаря властта на смъртта, защо единственото условие за участие в него е да бъдем „в Христос”? 2Тимотей 1:8–10.


Може би най-грандиозното и мащабно научно изследване през вековете е търсенето на ключ към безсмъртието. Но властта на смъртта е вече отнета със смъртта и възкресението на Христос (Римляни 6:9); благодарение на тях, Той може да подари безсмъртие на онези, които станат съучастници в Неговата смърт и възкресение чрез кръщение (Римляни 6:23). Освен това, според Библията, дарът на безсмъртието се дава на вярващите не в момента на смъртта им, а при завръщането на Исус, при „последната тръба” (1Коринтяни 15:51–54).


„Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее” (Йоан 11:25). Как да се научим по-силно да уповаваме в надеждата, скрита в тези думи? Закъде сме без тях?




Разширено изучаване Петък - 21 декември

„Застъпничеството на Христос за човека в небесното светилище е ключов елемент от спасителния план – както смъртта Му на кръста. Чрез смъртта Си Той започна дело, което довършва в небето след възкресението и възнесението Си. Чрез вяра ние трябва да влезем зад завесата, „където Исус като предтеча влезе за нас” (Евреи 6:20). Там се отразява светлината от Голготския кръст. Там можем ясно да видим тайната на изкуплението отвътре. Спасението на човека струваше на небето неизмерима цена.” — Елън Уайт, Великата борба, стр. 489.

„За всеки вярващ Христос е възкресението и животът. В нашия Спасител животът, изгубен поради греха, е възстановен; Той има в Себе Си живот и може да го дава на когото иска. Има право да дарява безсмъртие. Животът, който Той отдаде в човешка плът, си го взе обратно и го дава на човека.” — Елън Уайт, Копнежът на вековете, стр. 786,787.

За разискване:

1. Жан Калвин нарича застъпническото дело на Исус „непресекващо прилагане на Неговата смърт за нашето спасение” и твърди, че „съществуването на небесното светилище е част от стандартната теология на светите пуритани”. Не е трудно да разберем защо на застъпническото дело на Христос се отдава такова голямо значение. Ами погледнете каква огромна част от Стария Завет се върти около светилището и храма! Каква голяма част от Новия също! Какво ни подсказва това за важността на това учение?

2. Размислете още малко над Евреи 9:23 – текст, който векове наред е озадачавал изследователите на Библията; те не можели да разберат как така нещо в самото небе може да има нужда от очистване. Защо и ние, адвентистите от седмия ден, имаме да учим още много за истинския смисъл на този текст? Как ни помага, например Даниил 8:14 да си изясним важната му концепция?

3. Възкресението на Христос е самата основа на християнската религия. Без него ние нямаме нищо. Прочетете 1Коринтяни 15:1–6. Вижте как Павел се опитва с доказателства да убеди своите читатели в Христовото възкресение. Специално обърнете внимание на стих 6. Какво се казва в него? Защо се подчертава фактът, че голяма част от хората, на които възкръсналият Христос се е явил, са все още живи? Апостолът почти сякаш казва: „Не се задоволявайте само с моите думи. Попитайте някого от тези стотици, които са Го видели с очите си”. Не бихте очаквали подобно изявление от човек, който не е много сигурен в твърденията и поученията си. Какви други доказателства от Библията можете да посочите, които утвърждават нашата сигурност във възкресението на Христос?




Разказ
Наистина свободна

Естир избягала през границата на Северна Корея с Китай, но все още не била свободна. Знаела, че ако я хванат, ще бъде изпратена в обратно в Северна Корея, където ще я хвърлят в затвора или убият. Докато била в Китай, попаднала на адвентистка и двете се сприятелили. Жената й намерила място, където да живее и я запознала с Исус

Веднъж Естир била спряна от полицая. Тъй като нямала китайски паспорт, тя била арестувана и изпратена в севернокорейски затвор. „Господи, защо допусна това да се случи”, молела се тя.

Затворът бил обграден от високи стени и дебели решетки затваряли всяко отворено пространство. Затворниците били пазени постоянно, дори когато им се разрешавало да излизат от килиите. Нямало никакъв начин за бягство.

Един студен дъждовен ден Естир треперела, докато чакала на опашка за тоалетната. Охранителят бил повикан някъде и оставил затворниците без надзор. Внезапно Естир почувствала невидима ръка да я бута към затворническата стена, където открила торби цимент, натрупани като стълба. Прехвърлила стената и се затичала към близкото село. Трепереща от студ, тя се скрила в малка постройка.

Чула гласове и видяла как групата за издирване минавала от къща на къща. „Исусе, помогни ми”, помолила се тя. Охранителите пропуснали сградата, където тя се криела и след малко тръгнали назад към затвора.”

Дъждът се превърнал в сняг и Естир не можела повече да остане там. Излязла от селото и тръгнала през виелицата. „Господи, покажи ми пътя”, помолила се тя. В същия момент пътеката била озарена от светлина. Същата пътека водела обратно към границата с Китай.

Цели два месеца Естир вървяла, като пресичала пустинята и заобикаляла огради с телени мрежи. Добри селяни я приемали. Най-накрая успяла да премине в Китай. Намерила войниците, които я отвели в Посолството на Южна Корея, където й дали политическо убежище.

Накрая Естир пристигнала в Южна Корея, където се запознала със сестра Парк – възрастна адвентистка, която имала за своя мисия оказването на помощ на бежанци от Северна Корея. Сестра Парк е тяхната Тавита. Тя им готви, когато са болни, снабдява ги с храна и облекло, намира им подслон, докато започнат сами да се издържат. Най-важното обаче е, че сестра Парка води хората при Христос.

„Бог ме доведе до свободата – заявява Естир. – Днес благодарение на Неговата любов и с помощта на народа Му аз наистина съм свободна.”



Created by ULimited®