Основна мисъл: Второто пришествие на Исус е кулминацията на християнската надежда.

Тъй като комуникацията е толкова бавна, църква, която иска да говори с Павел, трябва да го издири и да му изпрати съобщение – а този процес със сигурност невинаги е лесен. След като контактът най-после е осъществяван, апостолът диктува отговора и се старае той да бъде предаден на ръка на църквата. Процесът може да отнеме месеци наред. Междувременно фалшивите вярвания имат време да се развият и разпространят.

Като че ли точно това се случва в Солун, където в църквата възникват нови проблеми. Тези проблеми може да се влошат поради погрешно приложение на написаното от апостола в първото му послание. 2 Солунци е опитът на Павел да дооправи нещата.

Думите му в урока за тази седмица се свеждат до следното: при Второто пришествие вярващите ще бъдат избавени от зрелищната Божия намеса в Христос. Този пасаж предоставя допълнителна информация за естеството на Неговото завръщане.

Както често постъпва, Павел говори за благодатта и мира. В известен смисъл нима те не са свързани? Нима не би трябвало осъзнаването на Божията благодат и обещанието за прощение в Исус да доведат до мир в живота ни? Колко съществено важно е, независимо от обстоятелствата на живота ни, всички да си отделяме време, за да размишляваме върху чудното спасение, издействано за нас, и за благодатта, която ни се предлага, въпреки нашето недостойнство. Нима има по-добър начин да преживеем обещания ни мир? Не трябва да се съсредоточаваме върху самите себе си, а да насочим очите си към Исус и към онова, което ни е дадено в Него.

Между 1 и 2 Солунци има една разлика. Ап. Павел променя израза от “в Бог-Отец” (1 Солунци 1:1) на “в Бога, нашия Отец” (2 Солунци 1:1). Това прибавя нотка на лични взаимоотношения. Има хора, които се чувстват толкова близо до Исус, но се страхуват от Бог-Отец. Апостолът уверява солунците, че могат да имат същата увереност във връзката си с Отец, каквато имат и с Исус. Божият Син дойде на тази земя, за да ни покаже какъв е Отец.

Павел има склонност към писане на свръхдълги изречения. 2 Солунци 1:3-10 представлява едно-единствено изречение, фокусирано предимно върху събитията, свързани с Второто пришествие на Исус. Но сърцевината му не е съсредоточена върху Пришествието (2 Солунци 1:3, превод на автора): “По всяко време сме длъжни да благодарим на Бог заради вас”. Коментарите на апостола за завръщането на Исус (2 Солунци 1:6-10) са част от основанията, поради които той благодари на Бог за солунците.

“Длъжни сме” или “трябва” да благодарим на Бога е основният глагол във 2 Солунци 1:3-10. Ап. Павел се чувства задължен да благодари на Бог за солунците, тъй като вярата им става все по-крепка и по-крепка. Междувременно любовта помежду им също се увеличава и в оригинала и двата глагола са в сегашно време. Това означава, че тяхното израстване във вярата и в любовта е постоянно и продължително. Този вид израстване лежи в основата на всяка здрава църква. Също като растение, ако тя не израства духовно, ще умре.

По-нататък, във втората и третата глави на това послание, апостолът предлага сериозна критика на църквата. Но знае, че хората се нуждаят от утвърждаване, преди да могат конструктивно да понесат критиката. В първата глава той предоставя това утвърждаване.

Една от причините за Павловото утвърждаване е, че църквата в Солун продължава да е подложена на гонения. Той специално хвали тяхното “търпение” в страданията. Вместо във вяра, надежда и любов той ги насърчава в тяхната вяра, любов и търпение. Тъй като тук “търпението” е заменило “надеждата”, това довежда апостола до по-нататъшното му изложение в тази глава, посветено на Второто пришествие.

Резултатът от увеличаването на вярата и любовта им е, че твърдостта на техния дух пред лицето на бедствията се е превърнала в източник на хвалба за апостолите сред всички църкви, които те посещават. Солунците са станали пример за християнско посвещение сред огнените изпитания.

На гръцки език 2 Солунци 1:5-10 придава усещането за старозаветен пасаж (Библията на повечето новозаветни християни е била Септуагинтата, предхристиянският гръцки превод на Стария Завет). 2 Солунци съдържа много повече препратки към Стария Завет, отколкото 1 Солунци.

Думата “доказателство” (или в други преводи “белег”) означава “ясно указание” за нещо. Какво доказва гонението на християните (стих 4)? Това определено не е доказателство за Божия съд против Неговия народ. Точно обратното, то сочи към бъдещия съд, в който Божият народ ще бъде реабилитиран, а гонителите му ще преживяват същото, на което са подлагали другите.

Тук има вест и за нас. Насилието поражда насилие и тези, които използват подобни методи против другите, имат основания да се страхуват за бъдещето си. Божият съд ще възстанови справедливостта. Тези, които преследват Божия народ, един ден ще се изправят пред съда. Но преживяващите несправедливости заради вярата си днес могат да очакват с увереност бъдещия Божи съд. В онзи ден за всички ще е ясно, че те са обект на Божието благоволение.

Новият Завет увещава вярващите да проявяват благодат, милост и прощение към другите. Но когато тези действия са безцеремонно отблъсквани и им се отплащат с ругатни, удари и арести, е много насърчително да знаем, че несправедливостта няма да царува вечно. Ето защо Божиите светии са поканени да проявяват търпение (Откровение 14:12).

Във 2 Солунци 1:5,6 ап. Павел напомня на преследваните солунци, че “Божият справедлив съд” в бъдеще ще демонстрира настоящото одобрение на Бог спрямо Неговите светии. Нещо повече, тяхното търпение и вяра пред лицето на изпитанията потвърждават, че Бог ги е избрал. По този начин християнското страдание може да бъде основание за радост (2 Солунци 1:6,7). Това е доказателство от реалния живот на чия страна ще бъдем при завръщането на Исус.

Стих 5 показва справедливостта на Божия съд посредством Неговото одобрение спрямо солунците. Стих 6 го показва чрез осъждането и унищожението на техните гонители. И в двата случая съдът е изходът от настоящото положение, който ще бъде постигнат в края на времето.

Много хора изпитват неудобство от езика на тези стихове. Те смятат, че “възмездието”, наказанието и причиняването на страдания са недостойни за Бога на любовта, милостта и благодатта. Но справедливото наказание и отплатата са често срещана тема при Павел (Римляни 2:5; 12:19). Апостолът заявява недвусмислено: Божията справедливост един ден ще се прояви с мощна сила.

И защо не? Всяко добро правителство в днешния свят трябва в даден момент да упражни сила, за да овладее злото. Въпреки че силата невинаги е равнозначна на насилие (както когато ви спрат за нарушаване на правилата за движение по пътищата или за укриване на данъци), в някои случаи – особено когато самите престъпници използват насилие – на тях трябва да се отговори с насилие. Добрите правителства предоставят необходимите ограничения, така че всички да живеем в мир. Много често обаче яростното зло няма да отстъпи доброволно. И колкото по-голяма е силата и бруталността му, толкова по-голяма трябва да е мощта, която да го отстрани.

Картините в този пасаж не са красиви, но те ни уверяват, че Бог ще направи необходимото, за да сложи край на насилието и потисничеството.

Посредством личния Си опит Христос разбира цената на страданието. Можем да Му се доверим, че ще упражни Божествена справедливост в необходимата степен. Неговата справедливост ще има за резултат страдание, но нито на йота повече от необходимото. Ако бихме могли сега да се доверим на Бога във всичко, един ден ще открием, че справедливостта Му отразява мъдрост и честност, които понастоящем не можем да схванем.

Библейският текст за тази седмица (2 Солунци 1:3-10) предоставя множество важни подробности за Второто пришествие на Исус. Когато се завърне, Господ ще въздаде скръб на оскърбителите и ще утеши оскърбените (2 Солунци 1:6, 7). Ще слезе от небето в компанията на Своите могъщи ангели (2 Солунци 1:7). Ще дойде с пламенен огън и ще въздаде справедливост за тези, които са отхвърлили Бога и евангелието на Исус Христос (2 Солунци 1:8). Нечестивите ще бъдат унищожени (2 Солунци 1:8, 9), докато праведните ще прославят Бога (2 Солунци 1:10).

Събитията при Второто пришествие подготвят сцената за Милениума, когато земята ще запустее за хиляда години (Откровение 20:1-6). Въпреки че пасажът за тази седмица не ни казва какво се случва с праведните, от 1 Солунци 4:16, 17 разбираме, че спасените ще се присъединят към Исус във въздуха при Неговото завръщане. Йоан 14:1-3 посочва, че Исус ще отведе праведните със Себе Си в небето.

Със стих 10 ап. Павел приключва обяснението си за нечестивите и отново се насочва към участта на праведните при Второто пришествие. В стихове 10-12 славата на Исус се проявява в характера на онези, които вярват в Него. Апостолът се радва, че молитвите и усилията му за солунците ще са признати при завръщането на Господа (2 Солунци 2:19, 20).

Тук Павел подготвя слушателите си за глава 2, в която твърди, че Господният ден още не е настъпил. Ако беше настъпил, щеше да има огън пояждащ, унищожение на нечестивите и пълно прославяне на Исус в очите на всички.

В днешния библейски текст апостолът лесно измества фокуса от Бог към Исус, използвайки двата термина като взаимнозаменяеми. Според вдъхновението Исус е Бог. Това учение е изключително важно за нас. Колкото по-велик е Исус, толкова по-могъщо е Неговото спасение и толкова по-ясна е картината за Бога, която получаваме от размишления върху живота, смъртта, възкресението и завръщането Му. Ако Исус наистина е Бог, тогава Отец е също като Него.

“Библията е написана от боговдъхновени хора, но това не е Божият начин на мислене и изразяване. Това е човешки начин. Бог не е представен като Писател. Хората често казват, че подобен израз не е подходящ за Бога. Но в Библията Бог не поставя на изпит Своите думи, логика, риторика. Авторите на Свещеното Писание са Божии писатели, а не Негови писалки...

Вдъхновени са не думите на Писанието, а написалите го хора. Вдъхновението въздейства не върху думите на човека или върху неговия начин на изразяване, а върху самия човек, който под влиянието на Светия Дух бива изпълнен с мисли. Думите обаче получават отпечатъка на индивидуалния ум. Божественият ум бива разпръснат. Божият ум и воля се съчетават с човешките. В такъв смисъл човешките думи са Божии слова” (Елън Уайт. Избрани вести. Книга 1).

“Наставленията относно Второто идване на Христос, които Павел изпраща на солунците в първото си писмо, са в съвършено съгласие с предишните му проповеди. Но думите му са разбрани погрешно от някои солунски братя...

Във второто си писмо апостолът се старае да поправи неправилното разбиране на изпратеното преди време поучение и да представи истинското състояние на нещата” (Елън Уайт. Деяния на апостолите).

1. Дали истината от Писанието се разкрива по-пълно чрез интензивното му изучаване дума по дума, или чрез по-широки теми чрез по-пространно четене? Има ли време и място и за двете?

2. Прочетете още веднъж горния цитат от Елън Уайт за начина, по който боговдъхновението действа. Как това ни помага да разберем човешкия елемент, появяващ се понякога в Библията?

3. Мисълта за Второто пришествие плаши ли ви, или ви вдъхва надежда? Какво разкрива отговорът ви за вашата връзка с Бога и за разбирането ви на евангелието?

4. Колкото и истина да има в идеята, че изпитанията могат да усилят вярата и характера ни, какво можете да кажете на хора, чиито изпитания не само ги правят гневни или ги депресират (с други думи, няма изграждане на характера), но и напълно съсипват вярата им?

В началната глава на 2 Солунци ап. Павел се радва на начина, по който солунските вярващи остават верни въпреки страданията. Той ги насърчава, посочвайки им голямата смяна на ролите при Второто пришествие на Исус. Каквото и да се случва сега, имаме обещанието, че Бог ще въздаде Божествена справедливост.

Нима бил един от многото бутанци, които получили екземпляр от Великата борба. Той я прочел няколко пъти и започнал да споделя наученото за Бога със своите роднини и приятели в малко село в Бутан. Събира малка група от около петнадесет души в стая. Няколко от тях се подготвят за кръщение. Техният брой нараства, тъй като Нима продължава да споделя вярата си и да разпространява адвентни книги, които внася нелегално през границата в родната си страна.

За християните в Бутан все още е трудно да практикуват вярата си. Десетки вярващи са затворени за това, че разказват за своята вяра. В момента евангелизатори доброволци се срещат с бутанци откъм границата с Индия. Там тези доброволци преподават Библията и учат хората да използват простички методи на лечение, за да достигат и до други с вестта за Христос. До сега около 25 бутанци са приели Исус за своя Спасител и са станали християни адвентисти от седмия ден. Когато се завръщат у дома, те носят със себе си библии и адвентна литература.

Научаваме за хора в Бутан, които желаят да научат нещо за Исус. Един управител на хотел получил няколко книги, които дал на шофьорите, за да бъдат раздадени на пътуващите.

Наскоро вярващи от Бутан посетили няколко малки села, за да се молят за болните и да утешават скърбящите. Мнозина пожелали да научат нещо повече за Бога и вярващите ги запознали много предпазливо с Исус. Святият Дух работи в сърцата на тези хора, които жадуват да знаят повече за Исус.

За съжаление, по-голямата част от 700-хилядното население на Бутан все още се покланя на духовете или на богове, изработени от дърво и камък. Те живеят и умират без увереност в спасението, тъй като никога не са чули вестта за Божията любов или за Исусовата жертва за тях. Те са духовно гладни и копнеят за истината, върху която да съградят живота си. Много бавно Божията вест отваря вратите към сърцата на хората в Бутан.