Джо Ан Дейвидсън

Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2012 г.

В Началото

Основна мисъл: Доктрината за Сътворението за шест буквални дни е основополагаща за всичко, в което вярваме.

Трудно е да си представим по-различаващи се възгледи за произхода от библейския модел за Сътворението и атеистичния еволюционен модел. Първият представя сътворение, което е планирано, обмислено, пресметнато, нищо не е оставено на случайността. Нищо! При еволюционния модел е точно обратното – всичко е случайно. Второ, в библейския доклад четем, че всичко е създадено целенасочено; Бог има крайна цел – онова, което гърците наричат “телеос”, намерението, с което Той твори. При еволюцията е точното обратното – тя няма крайна цел, няма движеща сила, мотивираща сътвореното. Случайните мутации и естественият подбор (дело на случайността) сляпо си съдействат, запазвайки функциониращото и отървавайки се от нефункциониращото. И последно, библейският доклад посочва, че хората са създадени по Божия образ. Еволюцията - че произхождаме от приматите, които просто са се оказали преди хомо сапиенс.

През тази седмица ще разгледаме библейската доктрина за Сътворението и ще видим как тя полага основите на цялата последваща библейска истина. Ако неправилно разберем сътворението, със сигурност ще разберем погрешно и много други неща. Ето колко важно е това учение за всичко, в което вярваме като християни, адвентисти от седмия ден.

“В начало Бог създаде небето и земята” (Битие 1:1). Как този начален стих автоматично поставя Библията и Дарвин на взаимно изключващи се позиции?

Книгата “Битие” започва с Бога като вече действащ Творец. Не ни е дадено никакво обяснение или представяне по отношение на Него. Никой от библейските писатели не мисли, че Бог се нуждае от представяне. Твърдението на псалмиста: “Безумният рече в сърцето си: Няма Бог” (Псалм 14:1) най-определено говори за съществуването на Бог.

Учените забелязват удивително художествено творчество не само в акта на сътворението, но и в начина, по който той е изложен в Библията. Битие 1:2 ни предоставя въведителните аспекти как е организиран Божият шедьовър на материята: “А земята беше пуста и неустроена”. Първите три дни Той “устройва” това, което е “неустроено”. През следващите три дни “запълва” онова, което е “пусто” или празно.

С други думи, светлината, създадена през първия ден, е завършена през четвъртия с големите светила Слънцето и Луната (а също и звездите, Битие 1:16). Въздухът и водата са фокусната точка на втория ден. Те са изпълнени с птици и водни създания през петия ден (Битие 1:6-8, 20-23). Сушата е отделена от водите и след това е покрита с растителност на третия ден (Битие 1:9-13). Завършена е със сухоземните животни и с човека през шестия ден. Най-накрая всичко е обявено за “твърде добро” и е отпразнувано величествено на седмия ден от самия Бог (Битие 2:1-3).

Идеята е, че нищо в тези текстове не ни оставя и най-малките указания, че нещо е било оставено на случайността. Точно обратното, текстовете говорят, че всичко е щателно планирано и изработено.

Матей 19:4

Изход 20:8-11

1 Тимотей 2:13

Исая 40:26

Всичко в Библията свидетелства, че Господ е създал света, извиквайки го в съществуване, точно както е описано в Битие 1 и 2 гл. Писанието не ни оставя място за двоумение по този въпрос. Човек може да избере или Сътворението, или еволюцията, но честността не позволява смесването на двете. Самите стихове не ни предоставят тази възможност.

Седмицата на Сътворението е удивителна! Ден след ден Създателят извиква в съществуване системите и формите на живот, продължаващи да изумяват учените. Говори се за изключителната радост, която Бог изпитва по време на този процес.

Един намек за радостта в сърцето на Създателя през онази първа седмица можем да намерим във втория стих на Битие 1 гл.: “И Божият Дух се носеше над водата”. Библейските изследователи оценяват много високо изкусната литературна структура на Моисеевото Петокнижие. В случая, когато описва Божия Дух да се “носи” над водите в началото на творческата седмица, Моисей съзнателно избира дума, която ще използва само още веднъж – във Второзаконие 32 гл. Тази глава е част от прощалната му проповед към Израел.

Помислете си как птицата майка приготвя грижливо гнездото за своите пиленца. След това си представете как е разперила криле над малките си, как им носи храна и ги учи да летят. Моисей, който 40 години се грижи за овце, със сигурност е виждал този природен феномен всяка пролет и това го кара да се замисли за любящата Божия грижа. Под Божието вдъхновение той си представя същите емоции в сърцето на Светия Дух, когато е изработвано нашето човешко “гнездо”.

В такъв случай всичко в доклада за Сътворението – в разрез с различните еволюционни модели, описващи нашето сътворение като дело на слепи сили, воюващи помежду си – разкрива един Бог, обичащ Своето творение, грижещ се за него, Който съзнателно и целенасочено е замислил целия процес. Няма нищо безлично в сътворението. То не е лишено от емоции и цел. Любовта съществува още в началото на творческата седмица. Какъв контраст с еволюционната теория, учеща, че любовта някак си се е появила, но чак след милиарди години на егоистично насилие. Любовта е мотивирала сътворението и ще присъства и тогава, когато тази увредена версия на творението бъде пресътворена наново.

Псалмите съдържат множество песни, прославящи Твореца. Редовно и радостно псалмистите възхваляват великите дела на Бога.

Псалм 19. Развитието на мисълта е направо дръзко. Първо, Давид описва славата на небесата и земята, включително яркото слънце. Сравнява блестящата енергия на слънцето с младоженец, отиващ на сватбата си и със спортист по време на тренировка (стихове 1-6). След това свързва великолепието му със съвършенството на Божия закон и със силата на предписанията му. Съдържанието на закона е свързано с величието на Божиите творчески дела (стихове 7-11).

Псалм 92. Тази “Песен за съботата” започва с прослава, идваща от благодарно сърце. Онзи, който проследява употребата на изразите “делата на Твоите ръце” и “Твоите дела”, използвани в Псалтира (или в която и да е друга библейска книга), ще бъде привлечен към обширната прослава на сътворения свят, намираща се в Библията. И колкото повече човек научава за сътвореното от Бога – било то най-малките детайли, видими само с помощта на микроскоп, или най-отдалечените звезди и планети, наблюдавани с телескопи, или пък някое творение от животинския свят (независимо дали плува, лети или ходи), – толкова по-удивителна изглежда мощта на Божията творческа дейност. Учените продължават да откриват все повече и повече не само за растенията и животните, но и за начина, по който си взаимодействат различните жизнени системи в сложната „паяжина” на живота. Колкото повече научават, толкова по-удивително им изглежда всичко.

“Челюстта определено не е пример за интелигентния дизайн. Тя е по-скоро несъвършена адаптация, получила се в резултат на естествения подбор, работеща с наличния материал, за да преустрои и съкрати мускула на млекопитаещите и да го превърне в лице” (Оуен Гигерич. Божията Вселена).

Безспорно е, че сътвореният свят разкрива любовта и силата на Твореца. Но планетата ни е опустошена от греха и носи белезите и разрушенията, причинени от великата борба между Бог и Сатана. Виждаме ужасните резултати навсякъде около себе си – болести, смърт, природни бедствия и пр. Нито една част от земното творение не е незасегната и определено - нито един човек. И все пак сред цялата тази разруха все още можем да видим любовта и силата на Създателя. Ключът е да не се съсредоточаваме върху лошото, а върху доброто, криещо се зад него. Например бихме могли да видим черешово дърво, попарено от слана, която унищожава всички плодове. Но сланата, колкото и да е лоша, не може да заличи любовта и добротата, разкрити в самото дърво – любов и доброта, насочващи мисълта към характера на Твореца.

На много места Библията прави ясна връзка между Господа като Творец и като Изкупител – връзка, предоставяща повече доказателства, че еволюцията не може да бъде примирена с Библията, особено с учението за кръста. В противен случай какво се получава? Господ е трябвало да се въплъти в еволюирала маймуна, създадена чрез насилствения, болезнен и убийствен цикъл на естествения подбор - и всичко това, за да премахне смъртта, “последния враг” (1 Коринтяни 15:26)? Но как може смъртта да е “враг”, ако е едно от избраните от Бога средства за създаването на хората, поне според еволюционния модел? Господ трябва да е изразходвал множество хомо еректус, хомо хайделбергензис и хомо неандерталенсис, за да достигне най-после до човек по Своя образ (хомо сапиенс). В такъв случай какво би означавало това, че Исус е дошъл, за да спаси човечеството точно от процеса, който Той като Създател е използвал, за да ни сътвори? Звучи ли ви нелепо? Може би причината за това е, че наистина е нелепо.

Как идеята за грехопадението, така ясна и логична в Библията, е тълкувана от хората, стремящи се да съчетаят еволюцията със Свещеното Писание? Бог използва ли насилие, егоизъм и доминиране на силния над слабия, за да създаде морално безупречни и несебелюбиви същества, които след това “падат” в състояние на насилие, егоизъм и доминиране на силните над слабите, от което трябва да бъдат изкупвани, защото в противен случай ще се изправят пред окончателно възмездие?

Абсурдността на това становище напълно го изключва като възможност. Единственият начин кръстът и изкуплението да имат какъвто и да било смисъл е човешките същества да са “паднали” от някакво много по-висше ниво. “Падането” загатва за упадък; означава, че от нещо добро сме отишли на нещо недобро. И това е напълно смислено при буквалното разбиране на Битие. Свързано с еволюцията, то губи всякакъв смисъл. Наистина, идеята за еволюцията прави гротескни и абсурдни и грехопадението, и кръста.

Цялата християнска надежда се основава на обещанията за ново небе и нова земя. Там опустошението, причинено от греха, вече няма да съществува. Без тази надежда, без това обещание ние изобщо нямаме никаква надежда. Обещанието за вечен живот е чудесно, но ние искаме този вечен живот в свят без ужасите, скърбите и разочарованията на сегашния. Единственото по-лошо от вечната смърт, очакваща неспасените, е вечен живот в свят, в който нещастието е правило, а не изключение.

Всичко това ни довежда до някои много интересни въпроси по отношение на произхода ни и за това как Господ е работил в процеса на Сътворението, така майсторски описано в Битие 1 и 2 гл. Въпросът е дали новото небе и новата земя ще бъдат сътворени по Божия заповед, както е представено в буквалния прочит на Битие: Бог „казва” и за удивително кратко време целият живот се появява на земята, напълно оформен и развит, като нищо не е оставено на случайността, насилието или каприза?

Или пък процесът на сътворението означава, че животът отново ще трябва да понася “радостите” и “тръпките” на естествения подбор и оцеляването на най-приспособимите в продължение на милиарди години, докато най-после се появи един нов свят, “където да живее правда” (2 Петрово 3:13)?

Все пак, ако Бог е избрал да използва еволюцията първия път, за да създаде този свят, защо да постъпва по друг начин втория път? Ако това са били избраните от Него средства при първоначалното Сътворение, нима не са достатъчно добри и за “втория рунд”?

През цялото си служене Елън Уайт е безкомпромисна в своето отхвърляне на еволюционната теория.

“Това е най-лошият вид неверие” - пише тя. - За мнозина, които изповядват, че вярват в библейския доклад за Сътворението, това е прикрито неверие” (Знамения на времето, 20 март 1879 г.).

“Трябва ли – заради “привилегията” да проследим произхода си до бацилите, мекотелите и човекоподобните маймуни – да се съгласим да изхвърлим твърденията на Свещеното Писание, така велики в своята простота: “Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде” (Битие 1:27)? (Елън Уайт. Възпитание).

“Когато заявява, че е направил света за шест дни и Си е починал на седмия, Бог има предвид шест 24-часови дни, които отбелязва чрез изгрева и залеза на Слънцето” (Свидетелства към проповедниците).

1. Друг проблем, произтичащ от опитите да се съчетаят Библията и еволюцията, е възкресението на мъртвите във времето на края. Нима това няма да е мигновен процес, “в миг на око” (1 Коринтяни 15:52)? Някои хора са мъртви от хиляди години, не е останало много материал, с който да се работи. И все пак, ако Бог може да ги пресътвори за миг, защо да използва еволюцията при създаването им първия път?

2. Обратно на популярното схващане, Чарлз Дарвин разработва своята еволюционна теория с теологични предпоставки. Той го изразява така: “Струва ми се, че в света има твърде много нещастия. Не мога да се убедя, че един благодетелен и всемогъщ Бог целенасочено би създал [паразитната оса] с изричното намерение тя да се храни с живите тела на гъсениците или че котката трябва да яде мишки”. Разбира се, един “благодетелен и всемогъщ Бог” не би създал подобно нещо. Кое е погрешното в предположението на Дарвин и как мислите, че му е повлияло то, за да изработи толкова радикално погрешна теория за произхода на човека?

3. Наблюдавайте сред природата различните чудеса на сътворения свят. Обърнете внимание и на щетите, нанесени от греха. Каква разлика можете да направите между оригиналното творение и онова, което носи върху себе си тези щети. Защо винаги е важно да не забравяме за тези различия?

Въпреки многото опити да се смесят библейският мироглед с доктрината за еволюцията, двете учения са крайно несъвместими. Християните трябва твърдо да отстояват буквалната история за Сътворението, ръка за ръка с която върви и спасителният план.

Ирина е в юношеска възраст и живее със семейството си в Грузия. Като дете изпитвала силни болки от тумора в гръбначния стълб и според лекарите на нея й оставали само няколко години живот. Майка й отчаяно търсела помощ. Случайно се запознала с жена, която давала назаем книги на пазара. Майката на Ирина избрала няколко книги, предлагащи надежда, и ги взела у дома, за да ги чете, докато стои край леглото на Ирина.

След като върнала книгите, благодарила на жената, която й била дала книгите. Получила покана да посети адвентната църква и да вземе Ирина със себе си. „Ще постим и ще се молим за нея”, обещала жената с усмивка. На следващата събота отишли на църква и жената и нейните приятели постили и се молили за нея.

Когато Ирина постъпила в болницата за контролен преглед, лекарите били удивени от това, че туморът се бил смалил. Те го премахнали и болките на Ирина изчезнали.

Майката продължила да ходи на църква и да води със себе си Ирина и сестра й Яна. Момичетата осъзнали важността на молитвата и започнали да се молят за други, точно както имало хора, които се молили за Ирина.

Когато двете момичета ходели до близкия магазин, често търсели Лиза – жената, която продавала хляб. Те я канили на църква, но тя отказвала. Момичетата не се обезсърчавали. Продължили да се молят за приятелката си дори след като тя спряла да работи в този магазин.

Веднъж майката срещнала Лиза в метрото и й разказала как Ирина и Яна се молят за нея. Говорила й насърчително и я поканила на църква. Този път Лиза се съгласила.

Когато следващата седмица Лиза влязла в църквата, сестрите я прегърнали и седнали с нея. „Искахме да разбере, че я обичаме и че тя е много специална за Бога”, казва Ирина.

Лиза продължила да ходи на църква, въпреки че й се налагало да сменя няколко автобуса. Ирина, Яна и майка им продължили да се молят за нея. Една събота пасторът поканил всички желаещи да приемат Исус да се изправят. Сестрите се помолили тихо Лиза да вземе решение да приеме Христос и изпитали силно вълнение, когато тя се изправила.

„Почувствахме, че Бог е отговорил на молитвите ни за Лиза”, твърди Ирина. Лиза била кръстена заедно с другите трима приятели, за които се молили. Момичетата се молят и за баща си. „Той вече започна да чете Библията – казва Ирина. – Знаем, че Бог работи в сърцето му в отговор на нашите молитви.”