"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Благовестието в Посланието към галатяните

Карл Козерт

Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, Ноември, Декември 2011 г.


Урок 8 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 12 - 18 ноември 2011 г.

От роби до наследници


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 12 ноември
Стих за запаметяване:
„Затова не си вече роб, но син; и ако си син, то си Божи наследник чрез Христа” (Галатяни 4:7).

Апостол Павел казва на галатяните, че не бива да живеят и да действат като роби, а като синове и дъщери на Бога с всички права и привилегии. В своето положение те много приличат на един новоповярвал човек, който отишъл да се оплаче на китаеца христянин Уоч Ман Ни:

- Колкото и да се моля, колкото и да се старая, просто не мога да бъда верен на моя Господ. Мисля, че губя спасението си.

- Виждаш ли това куче? – отговорил Ни. – Това е моето куче. То е много добре възпитано, никога не разхвърля вкъщи, много е послушно! Истинско удоволствие е да го имаш. Оттатък в кухнята пък е моят малък син – още бебе. Той прави ужасни бъркотии, разхвърля си храната навсякъде, цапа си дрехите – голям мърльо. Кой обаче ще наследи моя дом? Не и кучето! Наследник ще е моят син. Ти си наследник на Исус Христос, защото Той е умрял за теб (Лу Никол. Посланието към евреите – житейски образци).

И ние сме Божии наследници – не поради собствени заслуги, а заради Неговата благодат. В Христос имаме дори повече, отколкото сме имали преди грехопадението на Адам. Това е една от истините, които Павел отчаяно се мъчи да внуши на вярващите в Галатия, бързо губещи посоката.

За тази седмица прочетете:
Галатяни 3:264:20; Римляни 6:1–11; Евреи 2:14–18; 4:14, 15; Римляни 9:4, 5



Какви сме в Христос (Галатяни 3:26–29) Неделя - 13 ноември

Като не забравяте написаното в Галатяни 3:25, прочетете Галатяни 3:26. Според тези стихове какви са нашите взаимоотношения със закона сега, след като сме изкупени от Исус?


Първата дума на стих 26 подсказва, че Павел вижда директна връзка между този стих и предишния. Както синът на господаря е „под детеводител” само докато е малолетен – казва апостолът, – така онези, които идват с вяра при Христос, вече не са малолетни. Взаимоотношенията им със закона са вече други, тъй като те са пълнолетни „синове” на Бога.

Разбира се, думата „син” в никакъв случай не се отнася само за мъжете; апостол Павел съвсем недвусмислено включва в тази категория и жените (Галатяни 3:28). Причината, поради която казва „синове” вместо „деца”, е че в онова време семейното наследство преминава в ръцете на наследниците от мъжки пол; освен това изразът „Божии синове” е специален старозаветен израз за Израел (Второзаконие 14:1; Осия 11:1). Сега - в Христос - езичниците имат право да се радват на същата специална връзка с Бог, на каквато в Стария Завет право имат само израелтяните.


Защо кръщението е изключително важно събитие? Галатяни 3:27, 28; Римляни 6:1–11; 1Петрово 3:21.


Начинът, по който апостол Павел употребява думата „кръщение” в стих 27, още веднъж разкрива логиката на мисълта му. Според него кръщението е радикално решение на човека да свърже своя живот с този на Христос. В Римляни 6 глава кръщението е представено символично като съединяване с Христос в смъртта и възкресението Му. В Посланието към галатяните апостолът използва друга метафора – кръщението е „обличане с Христос”. Тези символи напомнят за някои прекрасни текстове от Стария Завет, които говорят за обличане с правда и спасение (вижте Исая 61:10; Йов 29:14). „Павел разглежда кръщението като момент, в който Христос загръща вярващия като с мантия. Макар да не употребява точно това понятие, той представя праведност, която се подарява на вярващия” (Франк Дж. Матера. Посланието към галатяните).

Нашето съединяване с Христос, символизирано чрез кръщението, означава, че отсега нататък онова, което важи за Христос, важи и за нас. Христос е „семе” (потомък) на Авраам, а ние като „сънаследници с Христос” (Римляни 8:17), вече също сме наследници на заветните обещания, дадени на Авраам и неговите потомци.


Помислете още веднъж какво означава това – всичко, което се отнася за Христос, се отнася и за нас. Как тази удивителна истина би трябвало да се отрази на всеки аспект от живота ни?




„Поробени под първоначалните учения на света” Понеделник - 14 ноември

След като веднъж вече е сравнил нашата връзка с Бога с тази на синове и наследници, апостол Павел доразвива метафората, включвайки темата за наследството и в Галатяни 4:1–3. Терминологията му съответства на положение, при което богат собственик е починал и е оставил всичко на най-големия си син. Синът обаче все още е малолетен. Както се отбелязва в завещанията дори и днес, волята на бащата е този син да остане под закрилата на попечители, които да управляват неговото богатство, докато той достигне пълнолетие. Макар по документи да е собственик на бащиното си богатство, поради факта, че е малолетен реално се намира повече в положението на слуга.

Аналогията на апостола е подобна на тази с „пайдагогос” от Галатяни 3:24. Но в този случай властта на попечителите и управителите е далеч по-голяма и по-важна. Те отговарят не само за възпитанието на господарския син, но и за неговите финансови и административни дела, докато съзрее достатъчно, за да поеме сам отговорността за тях.


Прочетете Галатяни 4:1–3. Какво казва апостол Павел? Как тези думи ни помагат да си обясним по-добре ролята на закона в живота ни, след като сме вече в Христос?


Има разногласия за това какво точно има предвид Павел с израза „първоначалните учения” (Галатяни 4:3). Гръцката дума „стоиче” буквално означава „елемент, стихия”. Според някои тя е описание на основните елементи (стихии), от които е съставена Вселената (2Петрово 3:10, 12). Според други означава демонски сили („началствата и властите”), които владстват над този грешен свят (Колосяни 2:15). А според трети представя основните принципи („най-елементарните начала”) на религиозния живот, на абв-то на религията (Евреи 5:12). Акцентът, който апостолът поставя върху нашия статут на „малолетни” до идването на Христос (Галатяни 4:1–3), подсказва че тук той има предвид именно основните принципи на религиозния живот. При това положение целият старозаветен период с неговите наредби и жертвоприношения е просто един „буквар по евангелие”, очертаващ само основите на спасението. Следователно колкото и важни, колкото и полезни да са церемониалните закони за Израел, те са само символ на онова, което следва. И никога не са били предназачени да заемат мястото на Христос.


Детинската вяра е нещо положително (Матей 18:3). Защо тогава сме призовани да се стремим към духовна зрелост? Възможно ли е да твърдим, че колкото повече израстваме духовно, толкова по-детинска става вярата ни? Доколко детинска, невинна и доверчива е вашата вяра?




„Бог изпрати Сина Си” (Галатяни 4:4) Вторник - 15 ноември

„А когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона” (Галатяни 4:4).


Избирайки думата „изпълни”, апостол Павел иска да каже, че Бог играе активна роля в реализирането на Своите намерения в човешката история. Исус не идва по кое да е време - идва в точния определен от Бога момент. От историческа гледна точка този период е известен под името Пакс Романа (Римски мир) – двестагодишен период на относителна стабилност и мир из цялата Римска империя. Рим завладява цялото Средиземноморие и това довежда до мир, до общ език, защитен транспорт и обща култура, които улесняват бързото разпространение на евангелието. От библейска гледна точка това е времето, в което е порокувано, че Бог ще изпрати Месия (вижте Даниил 9:24–27).


Защо е необходимо Христос да приеме нашата плът, за да може да ни изкупи? Йоан 1:14; Галатяни 4:4, 5; Римляни 8:3, 4; 2Коринтяни 5:21; Филипяни 2:5–8; Евреи 2:14–18; 4:14, 15.


Галатяни 4:4, 5 представлява едно от най-сбитите обобщения на евангелието в цялото Писание. Влизането на Исус в човешката история не е случайност. „Бог изпрати Сина Си”. С други думи, Бог поема инициативата за нашето спасение.

Освен това този текст е косвено доказателство за истинността на едно от фундаменталните учения на християнството – че Христос е вечен Бог (Йоан 1:1–3, 18; Филипяни 2:5–9; Колосяни 1:15–17). Бог не изпраща някакъв небесен вестоносец. Не, идва самият Той, лично.

Макар да е предсъществуващ вечен Божи Син, едновременно с това Исус се „роди от жена”. В този израз акцентът е поставен преди всичко върху девственото зачатие, но подчертава и реалността на Неговото човешко естество.

Изразът „роди се под закон” не само посочва еврейския му произход, но включва и факта, че Той носи в себе си и нашето осъждане.

Необходимо е Христос да вземе нашата плът, защото ние сами не можем да се спасим. Съединявайки Своята Божествена същност с нашето паднало естество, Той придобива законно право да бъде наш Заместник, Спасител и Първосвещеник. Като „вторият Адам” идва да предяви права върху всичко, което първият Адам е изгубил поради непослушанието си (Римляни 5:12–21). Със Своето послушание Той съвършено изпълнява изискванията на закона и така изкупва трагичния провал на Адам. А със смъртта Си на кръста удовлетворява справедливостта на закона, която изисква смъртта на грешника – по този начин придобива правото да изкупи всеки, който дойде при Него с истинска вяра и смирение.




Привилегиите на осиновяването (Галатяни 4:5–7) Сряда - 16 ноември

В Галатяни 4:5–7 апостол Павел разгръща още повече тази тема – сега вече Христос „изкупи онези, които бяха под закона” (стихове 4,5). Да „изкупя” буквално означава да „откупя”. Тази дума се употребява за цената, плащана за свободата на пленник, заложник или роб. В този контекст изкуплението внушава негативна предистория – с човека е станало нещо, което изисква неговото освобождаване.

От какво обаче трябва да бъдем освободени? Наред с всичко останало Новият Завет очертава четири основни неща: (1) освобождаване от дявола и неговите измами (Евреи 2:14, 15), (2) освобождаване от смъртта (1Коринтяни 15:56, 57), (3) освобождаване от силата на греха, поробила нашето естество (Римляни 6:22), и (4) освобождаване от осъждането на закона (Римляни 3:19–24; Галатяни 3:13; 4:5).


Какъв е положителният резултат за нас, постигнат чрез извършеното от Христос изкупление? Галатяни 4:5–7; Ефесяни 1:5; Римляни 8:15, 16, 23; 9:4, 5.


Често описваме стореното от Христос за нас като „спасение”. Това е вярно, но думата „спасение” не е толкова ярка и точна, колкото уникалната дума, използвана от апостол Павел – „осиновение” („хюотесия”). Павел е единственият автор в Новия Завет, който я използва. Осиновяването обаче е широко разпространена юридическа практика в гръко-римската култура. Само по времето на Павел няколко римски императори прибягват до осиновяване, за да посочат наследника си, тъй като нямат собствени деца. Осиновяването гарантира редица привилегии: (1) „Осиновеният син става истински такъв, на своя осиновител… (2) Осиновителят се задължава да се грижи правилно за детето и да задоволява нуждите му от храна и облекло. (3) Осиновителят няма право да се откаже от осиновения си син. (4) Детето не може да стане роб. (5) Биологичните родители на детето нямат право да си го поискат обратно. (6) Осиновяването дава право на наследство” (Дерек Р. Мур-Криспин. „Галатяни 4:1–9 – Употреба и злоупотреба с паралелите”.

Щом тези права са гарантирани тук, на земята, представете си на колко по-големи привилегии се радват осиновените от Бога!


Прочетете Галатяни 4:6. Еврейската дума „Авва” носи нюанс на интимност. С нея децата се обръщат към своя баща – подобно на съвременните „тате” и „татенце”. Исус я използва в молитвите Си (Марк 14:36). Като деца на Бога ние също имаме привилегията да се обръщаме към Него с „Авва”. Радвате ли се на подобна интимна близост с Бог в живота си? Ако не, къде е проблемът? Какво трябва да промените, за да я постигнете?




Защо да се връщаме обратно в робството? (Галатяни 4:8–20) Четвъртък - 17 ноември

Прочетете Галатяни 4:8–20. На празните редове обобщете казаното от апостол Павел. Колко сериозни са притесненията му във връзка с фалшивите учения, разпространявани сред галатяните?


Павел не описва какви точно са религиозните практики на галатяните, но очевидно има предвид фалшивата система на поклонение – плод на духовно робство. Той я смята за изключително опасна и разрушителна. Пише на галатяните горещо писмо, за да ги предупреди, че онова, което вършат, е равно на връщане от осиновение към робство.


Апостол Павел не навлиза в подробности, но все пак кое в действията на галатяните е толкова осъдително според него? Галатяни 4:9–11.


Според много тълкувания „дните, месеците, времената и годините” (Галатяни 4:10) са възражението на Павел не само срещу церемониалния закон, но и срещу съботата. Подобни тълкувания обаче не са подкрепени от никакви доказателства. За начинаещите нека припомним, че ако апостолът наистина желае да посочи съботата и някои конкретни практики от еврейската система, може да го направи много лесно и дори да ги идентифицира по име, както прави в Колосяни 2:16. Второ, той съвсем ясно подчертава, че каквото и да са правили галатяните, то ги връща обратно от свободата в Христос към робството. „Ако съблюдаването на седмия ден (съботата) поробва човека, тогава самият Творец трябва да е бил поробен, когато е отпразнувал първата събота на земята!” (АБК. Т. 6. Стр. 967). И още нещо – защо Исус не само ще спазва съботата, но и ще учи другите как да я спазват, ако правилното й спазване лишава по какъвто и да е начин хората от свободата, която имат в Него? (Вижте Марк 2:27, 28; Лука 13:10–16).


Възможно ли е някои от нашите обичаи и традиции като адвентисти от седмия ден да ни отнемат свободата, която имаме в Христос? Или може би проблемът не са самите обичаи и традиции, а нашето отношение към тях? По какъв начин едно неправилно отношение може да ни заплете в робството, срещу което апостолът така енергично предупреждава галатяните?




Разширено изучаване Петък - 18 ноември

„В небесния съвет бе взето решение, че - макар и престъпници на закона, - хората не трябва да погинат в непослушанието си. Чрез вяра в Христос като техен Заместник и Гарант те могат да станат Божии избрани, определени чрез осиновение в Него съобразно милостивата Му воля. Бог желае всички хора да се спасят. И направи всичко необходимо, давайки Своя единороден Син, за да бъде платен откупът за човека. Онези, които погинат, ще погинат, защото са отказали да бъдат осиновени като Божии деца чрез Исус Христос. Гордостта на човека му пречи да приеме предлаганото спасение. Но човешките заслуги не могат да въведат нито една душа в присъствието на Бога. Това, което прави човека приемлив в Божиите очи, е вменяваната му чрез вяра Христова благодат. Никаво упование не може да се възложи на делата или на радостните пориви на чувствата – те не са доказателство, че човекът е Божи избраник. Защото хората се избират за спасение чрез Христос” (Елън Уайт. „Избрани в Христос”. Сп. „Сайнс ъв дъ таймс”, 2 януари 1893 г.).

За разискване:

1. Размислете още малко какво означава и какво не означава „да бъдем като децата” в своя християнски живот. На кои качества на децата трябва да подражаваме във вярата и във връзката си с Бог? По какъв начин можем да стигнем прекалено далеч в тази посока?

2. Кое в нашето човешко естество ни кара така да се страхуваме от идеята за благодатта и за спасение единствено чрез вяра? Защо много хора с удоволствие биха се съгласили сами да си изработят спасението, стига да е възможно?

3. Как ние, адвентистите от седмия ден, можем да попаднем отново под робството, от което в идеалния случай би трябвало да сме напълно свободни? Как да разберем, че ни се е случило и как да се освободим?

Обобщение:

В Христос ние сме осиновени в Божието семейство – ставаме Божии синове и дъщери. А като Негови деца вече имаме достъп до всички права и привилегии, които подобна семейна връзка носи със себе си. Да създаваме с Бога взаимоотношения, основани единствено на правила и ограничения, е голяма глупост. Това е все едно един син да се откаже от положението си на такъв и от наследството си, за да стане роб.



Разказ
Някои наблюдава
Дейвид Жанг

Израснах в Китай, където религията не бе част от живота ни, освен в дните, когато почитахме нашите предци. Преселих се в Нова Зеландия, когато бях на 12 години и там започнах да уча английски. Също така научих малко за Бога по време на ежеседмичните библейски уроци, които се преподаваха в новозеландските училища.

Харесвах библейските истории и рисуването на картини с библейски герои. Учителите не ни казваха да вярваме в Бога. Само ни разказваха библейски истории и ни оставяха сами да си правим заключенията. За мене това религиозно обучение бе просто някакъв сбор от интересни истории.

Когато се записах в гимназията, попитах някои мои приятели какво мислят за Бога. Някои бяха доста религиозни и редовно ходеха на църква. Задавах им различни въпроси, докато се разхождахме, и по този начин научих малко повече за Бога.

Малко по малко осъзнах, че религията е нещо повече от това да вярваш в Бога, за да отидеш на небето, както някои твърдяха. Един приятел ми каза, че Бог има план за всички нас и това ме накара да се замисля. Ако Бог наистина има план за мен, какво очаква да направя? Дали този Бог, за който говореше моя приятел, е същият като този, които е създал света? Или сътворението е само някакъв инцидент?

Моите адвентни приятели като че ли знаеха най-много за това, в което вярваха. Те живееха според вярата си. И така, когато един от моите приятели ме покани на църква, аз отидох. Никога преди не бях влизал в християнска църква. Започнах да наблюдавам какво правят хората. Покани ме отново и аз пак отидох. След време ме поканиха на младежки лагер. Там научих толкова много какво означава човек да е християнин. Научих се как да изучавам Библията и да изразявам вярата си в Исус.

Когато казах на родителите си, че съм станал християнин, те само кимнаха с глава. Не знаеха много за християнството и аз им обясних какво уча. Слушаха и понякога задаваха въпроси за това, в което вярвам.

Приятелите ми ме доведоха до Христос чрез своята вяра и начин на живот, чрез думите и поведението си. Уча се да живея вярата си като тях, уповавайки се на Христос да ме направи ново създание. Понякога е трудно, но Бог е търпелив и ме учи, а аз се уча с желание. Апелирам към всички да не забравят, че хората ги наблюдават.


* Дейвид Жанг живее за Христос в Нова Зеландия.

Created by ULimited®