"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Поклонението

Розали Х. Зинке

Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, Август, Септември 2011 г.


Урок 8 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 13 - 19 август 2011 г.

Конформизъм, компромиси и криза в поклонението


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 13 август
Стих за запаметяване:
„А твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото” (Евреи 5:14).

През 1954 г. писателят Уилям Голдинг пише „Повелителят на мухите” – фантастичен роман, в който група деца попадат на пустинен остров след самолетна катастрофа. Романът е съвременна притча за злото естество на човека. Това, което я прави особено разтърсваща, е че героите на Голдинг са деца – по презумпция считани за олицетворение на невинността – и чрез тях той показва колко покварено, зло, егоистично и жестоко е човешкото сърце.

Разбира се, вярващите хора веднага биха ни прекъснали – „Кажте нещо, което не знаем”. Злото и греховността у човека са неделима част от християнската вест. Библията също е категорична по този въпрос. Да, злото е лошо, две мнения няма; но по въпроса „що е зло” има повече от две мнения, и то далеч не единодушни.

Тази седмица продължаваме темата за поклонението, но от друга гледна точка – ще обсъдим особен вид зло с изключително опустошителни последици както върху Божия народ, така и върху хората като цяло. Ще разгледаме до какво довежда това зло в древния Израел и ще си зададем важния въпрос доколко сме податливи на него днес.

За тази седмица прочетете:
Битие 6:5; Второзаконие 12:8; 13:18; 3Царе 11:1–13; 3Царе18 глава; Еремия 17:5; Малахия 3:164:6



С други очи Неделя - 14 август

Прочетете текстовете. Кое е общото между тях? Защо е важно никога да не забравяме това? Битие 6:5; Еремия 17:5; Йоан 2:25; Римляни 3:9–12. Какво от заобикалящата култура може да ви накара да забравите тази фундаментална истина?


Писанието отново и отново отправя към нас едно и също предупреждение – човешкото сърце е измамливо, човекът е покварен; не гледайте на другите хора, никой не е имунизиран срещу злото. С изключение на Исус, Който не съгрешава нито веднъж, няма много библейските герои, наречени „чисти” и „непорочни”.

Но за да се убедим колко покварен е човекът, нямаме нужда от Писанието. Историята, вестниците, всекидневните новини, собствените ни семейства, понякога дори нашите собствени сърца би трябвало да са ни достатъчни, за да видим колко покварено наистина е човешото естество. Фактът, че съвършени същества като Адам и Ева в съвършената обстановка на Едем избират злото, би трябвало да ни стряска винаги; фактът, че съвършено същество като Луцифер, и то в съвършената обстановка на Небето, избира злото, би трябвало да ни стряска още повече. Какво можем да кажем за себе си!? Родени сме с покварено, грешно естество в покварен и грешен свят. Нищо чудно, че злото ни се отдава с такава лекота, толкова естествено. То е втъкано в самите ни гени.

Все пак нека внимаваме какво наричаме „зло”. Има неща, така крещящо зли, така очевидно лоши, че всеки човек – и вярващ, и невярващ – би ги нарекъл зло. Но има и много по-фино, по-неуловимо зло. Има неща, които заобикалящото ни общество приема за съвсем редни и нормални – за „част от живота”, – но Библията ясно ги осъжда като неправилни, погрешни, даже зли.


Сравнете Второзаконие 12:8 с Второзаконие 13:18. Каква съдбоносна разлика откривате? Защо е важно да я разбираме?


Кои неща са напълно приемливи в заобикалящото ви общество, но категорично осъдени от Библията? И по-важното, доколко е повлияло това на вас и на вашата църква? С други думи, на кои неща, недвусмислено забранени от Писанията, вашата църква може да гледа твърде леко поради влиянието на културата? Споделете размишленията си с групата в събота.




Компромисът – изкуство и сатанинско зло Понеделник - 15 август

Казват, че политиката – това е изкуството на компромиса. Думата „изкуство” тук е много важна, тъй като компромисът може да бъде нещо много фино, някакъв съвсем лек нюанс в действията на даден човек. Добър политик е онзи, който може да ви накара да приемете неговата позиция и да отстъпите от своята, и то често без дори да осъзнаете, че го правите. В този смисъл Сатана несъмнено е най-добрият политик на всички времена.

Из цялата Библия откриваме примери за това зло – злото на компромиса. Не всеки компромис е зло. Разбира се, че не. Самият живот в известен смисъл е вид компромис. Но когато се прави с дадената от Бога истина, и то от хора, които би трябвало да я познават най-добре, той се превръща в манифестация, в апогей на човешкото зло и поквара.

Например…


Прочетете 3Царе 11:1–13. Какво се случва? Как се случва? Какво кара Соломон да върши такива мерзости? Как се отразява това отстъпничество на поклонението, вярата и цялата религиозна система на Израел? И още нещо – най-важното – какви са поуките от този епизод за нас днес? Какво ни говори той за компромисите въобще?


Може би най-разтърсващото изречение в този текст е: „Когато остаря Соломон, жените му преклониха сърцето му към други богове” (3Царе 11:4). С други думи това не става за един ден. Верният, посветен и богобоязлив мъж, когото Библията описва, не се отвръща от Господа внезапно, ей така изневиделица. Не, промяната става малко по малко с течение на времето - едно малко „компромисче” тук, друго – там. И всяка следваща стъпка го отвежда все по-далеч и по-далеч от мястото, където би трябвало да бъде; докато стига до състояние, което би потресло и ужасило младия Соломон, ако можеше да се види отнякъде.

Вижте докъде довеждат тези компромиси целия Израел и поклонението в него. Негативните резултати ще отекват поколения наред.


И преди, и сега сме чували истории за адвентисти, напуснали църквата преди години и скъсали напълно връзките си с нея, които после се връщат, но само за да преживеят шок от промените в теологията, стандартите и поклонението. Разбира се, това невинаги е лошо, но в някои случаи е, и то много. Как да се научим да различаваме случаите?




Фалшиво поклонение Вторник - 16 август

В 3Царе 11 глава пророк Ахия отива при Еровоам – служител на Соломон – с вест, че ще стане цар над десет от Израелевите племена (стихове 26–31). Но съвсем ясно му заявява, че неговият успех ще зависи от верността му към Божиите заповеди (стихове 37, 38).

За съжаление Еровоам чува само това, което му се иска да чуе, и забравя условието за успеха. С прекалено голямо нетърпение и готовност тръгва на бунт (3Царе 12:16–20) и почти незабавно предприема стъпки, за да попречи на поданиците си да се връщат в Ерусалим за поклонение.


Прочетете 3Царе 12:25–27. Какво научаваме за силата и влиянието на поклонението върху човешкия ум?


Прочетете доклада за отстъплението на Еровоам – за етапите в основаването на фалшивата религия, която в края ще откъсне Израел от поклонението пред истинския Бог в Ерусалим (3Царе 12:25–33). Обърнете внимание колко силно новият култ наподобява истинското поклонение и същевремнно колко отчетливо противоречи на на най-ясните заповеди на Яхве.

Еровоам:

1. Ръкополага свещеници, които нямат левитски произход, и те започват да принасят жертви (стихове 31–33).

2. Прави златни телета, на които израелтяните да се кланят (стих 28).

3. Обявява Ветил за свещено място за поклонение (стих 29).

4. Обявява Дан за свещено място за поклонение (стих 29).

5. Учредява „конкурентни” празници на организираните в светилището в Йерусалим (стих 32).

6. Построява капища по високите места (стих 31).

Фалшивите пари не могат да ни измамят, ако не приличат силно на истинските. Също и Еровоам добре знае, че неговото фалшиво поклонение трябва да има много общи елементи с онова, с което народът вече е свикнал; но в края все пак посочва към златните телета и възкликва: „Ето боговете ти, Израелю, които те изведоха от египетската земя!” (стих 28).


От днешна гледна точка е твърде лесно да погледнем назад и да се чудим: „Как са могли да изпаднат в такова безсрамно отстъпничество?”. От друга страна, ние хората, имаме невероятен потенциал в самоизмамата (това е част от падналото ни покварено естество) и се лъжем, ако смятаме, че сме по-неуязвими от тогавашните израелтяни. Погледнете към себе си, към своя начин на живот, към стила си на поклонение. Възможно ли е да правите нещо, което по принцип не се различава кой знае колко от станалото в онези времена? Доколко изпитвате желание да промените нещо, ако е необходимо?




Илия и Вааловите пророци Сряда - 17 август

В Северното царство нещата с поклонението вървят от зле към по-зле, особено при царуването на Ахав и Езавел. Точно в тази обстановка (вижте 3Царе 17, 18 и 19 глави) се развива известната история за Илия и пророците на Ваал. Тя оголва истината за компромиса – показва колко далеч той е отвел народа.


Прочетете 3Царе 18 глава. Обърнете внимание на разликата в „стила на поклонение” между Илия и фалшивите пророци. Какви са поуките за нас днес по въпроса за поклонението като цяло?


Представете си тази култова сцена – Вааловите пророци ридаят, подскачат, пищят (кой знае каква музика съпровожда този „ритуал”!), бръщолевят предсказания, даже от време на време се порязват и проливат собствената си кръв. Всичко това са елементи от поклонението пред езическото божество Ваал. Те със сигурност са самоотвержени хора, изпълнени с ревностна вяра и страст по своя бог. Тази ревност и страст са свидетелство за искреността на убежденията им.

И днес някои християнски служби понякога напомнят нещо подобно – твърде много емоции, твърде висок „градус” на възбуда, твърде много шум. Разбира се, не агитираме в полза на служби, които напомнят за погребения, но не искаме да напомнят и за поклонението на Вааловите пророци на Кармил. Изглежда, някои смятат, че колкото повече звуци има, колкото по-силна е музиката, колкото повече емоции се генерират, толкова по-добро е богослужението. Поклонението обаче не е това.

Може би една от най-важните поуки от тази история е, че единственият фокус на поклонението трябва да бъде истинският Бог Творец. То трябва да се основава на Божието Слово, да насочва поклонника към Господа и към Неговите дела в историята. Простичката молитва на Илия е в пълен контраст с „лудницата” на Вааловите пророци: „Послушай ме, Господи, послушай ме, за да знаят тези люде, че Ти, Господи, си Бог” (стих 37). Няма ответно „Шоу на Илия”. Има само искрено преклонение пред истинския Бог и то се отличава от всички фалшиви поклонения, независимо в каква форма са облечени.

Нашите богослужения винаги трябва да издигат пред умовете ни въпроса, който Илия задава на Израел: „Докога ще се колебаете между две мнения? Йеова ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него” (стих 21). Трябва да ни карат да обърнем поглед навътре към сърцата си, за да видим накъде е насочена истинската ни любов – към Господ или към нещо друго.




Вестта на Илия Четвъртък - 18 август

„Тогава отново ще разсъдите между праведен и нечестив; между онзи, който служи Богу, и онзи, който не Му служи” (Малахия 3:18).


Цялата драма на борбата между Илия и 150-те пророци на Ваал се свежда до въпроса, зададен на събралия се народ: „Докога ще се колебаете между две мнения? Йеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него” (3Царе 18:21). Макар и зададен в конкретна, уникална обстановка, това е въпрос, който всеки човек трябва да зададе на себе си – „Истинския Бог ли следвам и на истинския Бог ли се покланям?”. Може да се „колебаем между две мнения” много, много дълго, но в края все пак ще трябва да изберем една от двете страни.

В края на времето, когато великата борба приключи, цялото човечество ще е разделено завинаги в две групи – „онзи, който служи Богу” и „онзи, който не Му служи” (Малахия 3:18). Исус го казва направо, без заобикалки: „Който не е с Мен, той е против Мен; и който не събира заедно с Мен, той разпилява” (Лука 11:23). Е, още колко по-ясно да го каже?


Като не забравяте историята за Илия на планината Кармил, прочетете Малахия 3:16-4:6. Какво казва Господ? Как да тълкуваме „вестта на Илия” в контекста на последните събития и на цялата тема за поклонението? Вижте Откровение 14:7–12.


Йоан Кръстител, когото самият Исус нарича „Илия” (Матей 17:11–13), носи вест за реформа, покаяние и послушание; пророк Малахия ясно заявява (Малахия 4:1, 5), че преди края на греха и злото „Илия” ще дойде още веднъж. Книгата „Откровение” отправя към последното поколение вест на предупреждение, призив за послушание и за поклонение пред Бога Творец. Както при Илия на планината Кармил, хората ще трябва по много драматичен начин да вземат най-важното решение в живота си – решение с буквално вечни последици. Добрата новина е, че преди да настъпят тези финални събития, можем всеки ден да вземаме своите малки решения и те да ни подготвят да застанем на Божия страна, когато започне кулминационната битка между доброто и злото в края.


Размислете над ежедневните решения, които вземате (поне над тези от последните няколко дни) дори за съвсем дребни неща (вижте Лука 16:10). На чия от двете страни заставате с всяко от тях, какви компромиси допускате? Какво говори това за вас?




Разширено изучаване Петък - 19 август
Прочетете още:

От книгата на Елън Уайт Пророци и царе глави: „Еровоам”; „Предателството на народа”; „Илия, тесвиецът”; „Глас на сурово изобличение” и „Кармил”.

„Отстъпничеството днес е подобно на ширещото се в Израел в дните на пророка” (Елън Уайт. Пророци и царе).

„В този век Бог има хиляди, които не са преклонили коляно пред Ваал, както и мнозина, които се покланят на Ваал от невежество, но за които Божият Дух все още се бори” (Елън Уайт. Пророци и царе).

А. У. Таузър – известен проповедник на двадесети век (умира през 1963 г.) – често говори срещу поклонението пред „бога на забавленията”. Той заявява, че колкото и да се стараят, църквите не могат да се мерят със света по отношение на забавленията. „Но кръстът на Христос – казва той, – а не забавленията печелят души за Бога”.

За разискване:

1. Доколко обществото влияе на църквата по отношение на наболелите морални проблеми?

2. Останали описания на поклонението пред Ваал доказват, че то е било изключително забавно; това обяснява донякъде и неговата популярност. Как да възстановим усещането за благоговение и страхопочитание към Бога в поклонението си, вместо да насърчаваме очаквания за забавление?

3. Как се е променила Църквата на адвентистите от седмия ден през последните двадесет години? В какво според вас се е променила към добро и в какво - не? Ако има толкова време пред себе си, как ще изглежда след още двадесет години? Опитайте да си представите как ще изглеждат службите във вашата местна църква.

4. Помислете колко драстично е падението на Израел в идолопоклонство. Не забравяйте, че това не става за една нощ. Дяволът е, ако не друго, търпелив. Как да се предпазим като отделни вярващи и като църква от бавното, но сигурно пропадане по същата наклонена плоскост?




Разказ
Проповедта, която промени едно семейство

Десетгодишната Мария живее в Кито, Еквадор. Когато била на седем години, майка й започнала да посещава адвентната църква и да взема Мария и брат й със себе си. Мария просто се влюбила в църквата.

В Южна Америка децата адвентисти са насърчавани да проповядват и веднъж една жена помолила Мария да изнесе проповед в църквата. Мария била видяла други деца да проповядват и затова се съгласила.

Работила упорито, за да запомни кратката проповед, която жената й дала. Упражнявала се пред огледалото, а после я разказвала на майка си. В съботната сутрин била изнервена, но се чувствала подготвена.

Преди богослужението Мария и майка й помолили Бог да използва словото, за да доведе хора до Исус. Детето въобще не подозирало, че Бог е приготвил нещо специално за нея.

Бащата на Мария, който не бил християнин и не желаел да ходи на църква, понякога обвинявал съпругата си, че ходи на църковни събрания, а в действителност се среща с някой друг. Точно тази събота решил да провери дали жена му наистина е в църквата. Влязъл вътре, когато Мария се изправила да проповядва.

Мария се сепнала, когато видяла баща си да влиза. Помолила се наум Бог да му говори чрез нейните думи. Започнала да говори и усетила, че Бог я ръководи.

В края на проповедта Мария поканила всички, които желаят да последват Исус, да излязат пред амвона. Тридесет души се изправили, включително и нейният баща. Със сълзи на очи той й прошепнал: „Благодаря ти. Моли се Бог да промени сърцето и ума ми.”

Докато се молила за излезлите отпред, Мария имала предвид най-вече своя баща. След богослужението семейството се събрало у дома и прекарало една чудесна събота.

Мария видяла как баща й се променя. Той се отказал от цигарите и алкохола и понякога ходел на църква със семейството си. Харесвал обаче футбола и не му се искало да пропусне да порита топката, вместо да отиде на църква. Веднъж наранил крака си и нямало как да играе. Казал на Мария: „Предполагам, че болките в крака са Божият начин да ми каже да отида на църква.”

Бащата започнал да ходи на църква всяка събота. След няколко месеца пожелал да се кръсти. Майка й също не била кръстена и затова двамата родители на Мария били кръстени заедно. Следващата седмица били кръстени Мария и брат й.

Толкова се радвам, че Бог ме използва, за да събере семейството ми за съвместно поклонение – казва Мария. – Всички трябва да правим това, което Бог иска от нас, за да споделяме Неговата любов с хората. Никога не знаем кой може да дойде при Исус поради нещо, което казваме или извършваме.”



Created by ULimited®