"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Поклонението

Розали Х. Зинке

Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, Август, Септември 2011 г.


Урок 7 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 6 - 12 август 2011 г.

Поклонението в псалмите


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 6 август
Стих за запаметяване:
„Колко са мили Твоите обиталища, Господи на силите! Копнее и даже примира душата ми за дворовете Господни; сърцето ми и плътта ми викат към живия Бог” (Псалм 84:1, 2).

Коренът на еврейската дума, преведена като „псалм”, означава „пеене в съпровод на инструмент”. Псалмите са песни, представляващи неотменима част от поклонението в Израел. Днес разполагаме с текста на тези песни (самите псалми), но не и с музиката им. Колко прекрасно би било да можем да ги чуем – на оригиналния им език, с оригиналната им музика!

Съдържанието на псалмите е богато и дълбоко, покрива широка гама от чувства, засяга най-различни теми – от впечатляващата история на Израел до най-интимните лични болки на самия псалмист. В известен смисъл те се отнасят и за нас, тъй като принадлежим към църква, която може да проследи историята си назад чак до древния Израел; но в същото време сме и уникални личности – всяка със своите лични болки. Няма начин всеки от нас в един или друг момент от живота да не е откривал себе си в псалмите; да не се е идентифицирал със страданието, изразено чрез тях. Но е важно да долавяме и надеждата, която те съдържат, да се улавяме за нея.

Тази седмица ще се обърнем към псалмите, към част от темите в тях и към начина, по който те отразяват въпроса за поклонението и неговото значение за нас днес.

За тази седмица прочетете:
Псалм 20:3; 49; 54:6; 73; 78:1–8; 90:1, 2; 100:1–5; 141:2



Поклонете се на своя Създател Неделя - 7 август

Хвалебствените Псалми описват кой е Бог и защо е достоен за поклонение. Заявяват колко е велик Той и приканват поклонниците да Го почетат с радостно благоговение.


Кое е общото между тези примери? Псалм 90:1, 2; 95:1–6; 100:1–5.


Псалм 19 е друга песен за възхвала на Бога като Творец. Коя е неговата основна вест и защо тя е особено важна за нас днес, когато според мнозина, нашето съществуване е само плод на чиста случайност, резултат от действието на неуправляеми природни сили?


Забележете как псалмистът рязко минава от темата за Божията слава, разкрита в небесата над нас, към Неговото писано Слово. Този рязък преход е умишлен. Прочетете Йоан 1:1–3; Колосяни 1:16, 17; Евреи 1:1–3. Върху коя велика истина е поставен акцентът?


Същият Бог, Който извиква в съществуване целия свят само чрез Словото Си, е дал моралните, физическите и социалните закони, по които човешкото семейство се управлява. Старозаветните Писания ясно посочват Бог едновременно като Творец на света и Автор на писания закон. Новозаветните Писания посочват Исус Христос като Творец на света и Автор на закона – Словото става плът и живее сред Своите творения, за да им разкрие Отец и да умре вместо тях. Затова единствено и само Той е достоен за обожание и поклонение.

Следователно и в псалмите откриваме същите основни принципи на поклонение, разкрити в първата ангелска вест (Откровение 14:7). Покланяме се на Бога, защото Той е наш Творец. Пряко свързана с ролята Му на Творец е и тази на наш Изкупител (Откровение 14:6). Творец и Изкупител – ако и това не са причини за хвала и поклонение, тогава кое?


Как можем да използваме Божиите творения, за да Го опознаем по-добре?




Съд в Божието светилище Понеделник - 8 август

Голяма част от псалмите са писани за публично поклонение, а други представляват молитви, изразяващи лично страдание и мъка. Тези тъжни песни обикновено съдържат описание на самия проблем, заради който страдащият се моли за помощ, и потвърждава неговата увереност и упование в Бога.

В Псалм 73 молителят е разгневен поради това, че нечестивите живеят безгрижно и успешно, докато той самият страда несправедливо.


Прочетете жалбата на псалмиста в Псалм 73. Какво се случва и как това променя отношението му към проблема? Какви поуки можем да извлечем за себе си като адвентисти от седмия ден? Как влияят те на отношението ни към службата на Христос в небесното светилище и към истината, която тя ни разкрива за Божия спасителен план? Вижте Даниил 7:9, 10, 13, 14, 25, 26.


Съдът в Псалмите, както и в цялата Библия, може да бъде сравнен с двуостър меч – от едната страна наказание за нечестивите, а и от другата – закрила за наскърбените и смирените (Псалм 7:9, 10; 9:7–12; 75:2; 94:1–3, 20–22; 98:9). В Псалм 68:24 нечестивите са представени как наблюдават Бог да влиза в Своето светилище с величествена процесия. Божият престол – символ на справедливостта и милостта – е представен чрез ковчега на завета в Пресвятото място. По този начин светилището – мястото за поклонение – става убежищен град за наскърбените.

И тук откриваме ехо от темата за съда в първата ангелска вест: „И каза със силен глас: „Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди...” (Откровение 14:7). Едно от нещата, които правят Бог наистина достоен за нашето поклонение, е че можем да Му се доверим за окончателния съд – това ще бъде справедлив, праведен съд; по нищо няма да прилича на несъвършеното, често извратено човешко правосъдие. От смъртта на Авел, чиято кръв „вика от земята” (Битие 4:10), до днес и до последния ден на греховната човешка история, престъпленията, нечестието и несправедливостите наистина викат към Бог за отплата. Добрата новина е, че можем да бъдем спокойни – в Своето време и по Своя начин Бог ще поправи всяко нещо дори днес това да ни се струва невъзможно и невероятно (вижте 1Коринтяни 4:5).


Виждали ли сте несправедливости? Били ли сте жертва на несправедливост? Как човек може да се научи да се доверява на Бога, на Неговото обещание за окончателна и върховна справедливост в края – нещо, което толкова липсва на съвременния свят?




„Като животните, които загиват” Вторник - 9 август

Както вече казахме, а и както много добре знаем, в този цвят царуват нечестието и несправедливостта. Относително малък процент от хората живеят в разкош, а в същото време огромни множества се борят да удължат съществуването си с още един ден. Пропастта между бедни и богати сякаш расте неумолимо; и още по-лошото е, че твърде често богатите стават още по-богати, като експлоатират бедните. В цялата Библия Бог отправя предупреждения срещу тази мерзост и нечестие. Всеки, провинил се в подобна експлоатация, който не се разкае и не се обърне пред Бога, ще отговаря за това в съдния ден.


Прочетете Псалм 49. Как съдържанието на този псалм се преплита с прочетеното вчера? Коя е основната му вест? Къде тук откриваме евангелието? Коя окончателна и върховна надежда е представена?


Колко е лесно да паднем в капана на нещата от този свят, особено, ако притежаваме много от тях (т.е., ако сме богати). Само че, както казва псалмът (а и както всички би трябвало да сме разбрали досега), нещата от този свят са твърде мимолетни, твърде ефимерни и твърде лесно ни се изплъзват. Само за една нощ всичко, за което сме работили, за което сме се борили, всичко важно за нас може да стопи, да се изгуби, да бъде унищожено. Всички живеем на ръба на бездната - поне в този живот. За щастие - както виждаме и в псалма, както потвърждава и цялата Библия, - този живот не е всичко.


Обърнете специално внимание на стихове 7–9 от този псалм. Какво казват те в непосредствения си контекст? Как доказват, че всеки от нас – богат или беден – зависи за спасението си изцяло от Христос?


Улавяли ли сте се да завиждате на хора, които имат повече от вас? Ако да, защо е толкова важно да предадете тези чувства на Господа? По какъв начин те вредят на духовния ви живот, на връзката ви с Бога и на вярата ви като цяло? Как съсредоточаването върху Исус, върху кръста и спасението може да ви помогне да се освободите от тиранията на завистта?




Поклонение и светилище Сряда - 10 август

„Молитвата ми нека възлезе пред Теб като тамян; повдигането на ръцете ми нека бъде като вечерна жертва” (Псалм 141:2). Каква метафора е използвана тук? Към какво ни насочва стихът?


Всички служби в старозаветното светилище са фокусирани върху жертвите. Колкото и неприятелят на душите да изврашава тази система – дотам, че хората да започнат да принасят собствените си деца, за да умилостивят разгневеното Божество (или божества), – тя сочи съм смъртта на Исус вместо човека. Разкрива пълната неспособност и недостатъчност на нашите дела да ни спасят; заявява каква е цената на греха – животът на невинната Жертва; доказва, че Господ има план за опрощението, очистването и приемането на грешника чрез Божията благодат.

Не е чудно тогава, че много псалми, заемащи централно място в поклонението на Стария Завет, използват образи и примери от службите в светилището. Вижте Псалми 20:3; 43:4; 51:19; 54:6; 118:27; 134:2; 141:2.


Размишлявайте над службите в светилището – над жертвоприношенията на животни, задълженията на свещениците, предметите в двора, в Светая и Светая Светих. Какви свещени истини представя тази земна и временна система на поклонение по отношение делото на Исус за нас? Защо те трябва да бъдат в центъра на нашето поклонение?


Прочетете Псалм 40:6–8 и Евреи 10:1–13. Каква връзка прави апостол Павел между Псалм 40:8 и жертвената система?


Идеята на автора е, че получаваме спасение чрез Христос, а не чрез смъртта на животни. Единствено в Христос има истинско прощение на греха. Цялата земна система е само символ на това, което Той прави за човечеството. Апостолът казва на своите читатели – предимно повярвали в Исус евреи, – че трябва да отвърнат поглед от земната система и да съсредоточат вниманието си върху поклонението пред Исус. С други думи, макар цялата старозаветна система да сочи към Христос, време е да минат от символите към реалността – Божият Син и Неговата служба в небесното светилище след заместническата Му смърт.


Как да бъдем сигурни, че не превръщаме поклонението и свързаните с него неща в самоцел? Как да бъдем сигурни, че всеки негов аспект ни насочва към Исус и към делото, което Той е извършил за нас?




Да не забравяме! Четвъртък - 11 август

Три от по-дългите псалми – Псалм 78 , 105 и 106 – са величествени химни, които се пеят и декламират, за да напомнят на Израел как Бог ги е водил в миналото.


Прочетете Псалм 78:1–8. Защо Бог иска Неговият народ да помни историята си? Прочетете още Второзаконие 6:6–9; 1Коринтяни 10:11. Как можем да приложим същия принцип в собствения си живот, в конкретните обстоятелства, в които се намираме – така различни от тогавашните?


Едно от местата, където Бог ни се открива, е историята. Въз основа на тази история всяко следващо поколение трябва да изгради своя лична опитност с Него. Затова по време на поклонение освен музиката, важно е и четенето на Божието Слово – това е от съдбоносна важност както за старото, така и за младото поколение – за да не забравят как Бог ги е водил в миналото. Псалм 78 е предупреждение, че самата история не бива да се повтаря, но в същото време тя напомня на сърцето милостивите дела на Бог спрямо Неговия непокорен народ. От обещанието сякаш лъха някакво чувство за неотложност – „Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, но ще разказваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дела, които извърши” (стих 4). Псалм 105:2 ни призовава: „Пейте Му, славословете Го” и поставя специално ударение – „говорете за всичките Му чудесни дела”.

В най-дългата поема от колекцията – Псалм 119 – има един често повтарящ се припев: „Научи ме на повеленията Си”. Това отново ни насочва към важността на Писанията като основа на благочестивия живот и праведност. В писмото на ап. Павел до младия му съработник Тимотей откриваме сякаш ехо на същата мисъл: „Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата” (2Тимотей 3:16).

Апостолът заръчва на Тимотей да „проповядва Словото” (2Тимотей 4:2). Ако сме небрежни в прогласяването на Словото в нашите богослужения, отнемаме силата на евангелието да достига сърцата, да променя живота и да обогатява опитността ни като вярващи.


Колко често ви се е случвало Господ да извърши нещо чудно и невероятно за вас и после бързо да го забравите, да се уплашите и да проявите маловерие при следващата криза? Как можете да поддържате свеж в живота си спомена за Божието ръководство – било в общото или в личното си поклонение? Защо това е важно?




Разширено изучаване Петък - 12 август
Прочетете още:

От книгата на Елън Уайт Патриарси и пророци глава „Сътворението”; от книгата Възпитание глава „Поезия и песни”; и от книгата Свидетелства към църквата, т. 8, глава „Забравливост”.

„Псалмите изпълняват уникална роля в Библията... Те функционират като сърдечния ритъм на религията на Израел. В тази книга народът на завета открива своята „стълба” към небето. Тя тръгва от най-големите дълбини на човешкото страдание и отчаяние и стига до най-висшата радост от общението с Бога. Виковете на болка и плач се заменят с химни на благодарност и хваление. Това живо общуване между човек и Бог е може би най-фундаменталната причина книгата „Псалми” да се счита за безценно съкровище както от евреите, така и от искрените търсачи на Бога през всички векове. Псалмите разкриват самото сърце на Бога. Те са вдъхновен пример за това как Бог желае всички да откликнем чрез вяра на Неговото откровение и на делата Му в Моисеевите книги” (Ханс К. Ларондел. Освобождението в псалмите).

За разискване:

1. Да се уповаваме на Божията справедливост в последния съд в края на времето е правилно – трябва да разчитаме на Неговото обещание. Но означава ли това, че в същото време не е необходимо да работим в полза на справедливостта и истината с аргумента, че в края на краищата Бог ще раздаде справедливост? Как да поддържаме правилно равновесие между търсенето на справедливост и съзнанието, че един ден тя въпреки всичко ще настъпи?

2. Обсъдете по-подробно въпроса в края на частта за сряда за поклонението и формите на поклонение в църквата. Как музиката или проповядването, или церемониите, и т. н. могат да станат самоцел, а не средство за насочване на ума към Господа? Твърде често сме склонни да бъркаме символите с истините, които стоят зад тях. Как да се опазим от това в своите църковни служби?

3. Как вие лично можете да допринесете службите във вашата църква да станат по-добри и всеки техен аспект да издига Христос?

4. Кои са вашите любими псалми? Защо ги харесвате, какво ви казват за Бога?




Разказ
Да следваш светлината
Мохамед

Живея в област в Нигерия, където повечето хора следват нехристиянска религия. Учех в религиозно училище, в което учителите преподаваха предимно езика и ученията на нашата религия. След като завърших, проявих желание да получа по-практично образование в държавно училище. Баща ми се съгласи неохотно. Когато обаче поисках да се запиша в гимназията, той отказа с думите, че е твърде светска. Намерих си работа и тайно започнах да спестявам пари, за да продължа образованието си.

Веднъж, докато слушах радио, попаднах на английска радиостанция, наречена Световно адвентно радио. Програмите ми харесаха и аз започнах да слушам редовно. След време осъзнах, че Исус е повече от пророк и че е Той е пътят на спасението Обадих се в радиостанцията и попитах как мога да науча нещо повече за Исус. Исках да стана християнин.

Хората от радиото бяха предпазливи. Те обаче разбраха, че съм искрен и ми дадоха името на човек, с когото да изучавам Библията. Имах много въпроси и ние четяхме по цели часове. Осъзнах, че спасението не се придобива чрез дела, а е дар от Бога чрез Христос. Приех Исусовата жертва за мен и пожелах да бъда кръстен.

Когато казах на баща ми, че съм станал християнин, той се разгневи и заяви, че ако ме види отново, ще ме убие. С голяма мъка напуснах дома на баща ми и отидох да живея при човека, който бе станал мой духовен баща.

Записах се в гимназията, но когато учителите научиха, че съм християнин, започнаха да създават всякакви трудности. Трябваше да се преместя в друго училище в християнската част на града.

Искам да завърша училище и да разкажа на семейството ми, че Исус е нещо повече от пророк. Той е Бог и желае да бъде наш спасител. Знам, че това е опасно, но Исус е умрял за мен. Мога ли да направя нещо по-малко? Толкова много хора в родината ми имат нужда от истината, която аз открих. Кой по-добре от мен, може да им я разкаже, след като съм живял сред тях и познавам начина им на мислене? Ако отида при тях като християнин, а не като човек, изоставил предишната си религия, бих бил в по-голяма безопасност.

Благодарен съм, че моите братя и сестри ми помогнаха да намеря истината чрез Световното адвентно радио и християнското образование. Надявам се скоро да заработя като пионер от Глобалната мисия.


* Мохамед се подготвя за пионер на Глобалната мисия в родината си Нигерия.

Created by ULimited®