"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Поклонението

Розали Х. Зинке

Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, Август, Септември 2011 г.


Урок 3 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 9 - 15 юли 2011 г.

Съботата и поклонението


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 9 юли
Стих за запаметяване:
„Елате да се поклоним и да припаднем, да коленичим пред Господа, нашия Създател; защото Той е наш Бог и ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му” (Псалм 95:6, 7).

Още в увода на цялото тримесечие казахме, че в центъра на Първата ангелска вест и в темата за поклонението стоят Сътворението и Изкуплението. Първият ангел ни носи „вечното благовестие” – добрата вест за спасение в Исус – не само прощение на греха, но и сила за победа над него. Благовестието ни обещава нов живот в Христос – обещание за освещение, което само по себе си е част от процеса на спасението и изкуплението (Йоан 17:17; Деяния 20:32; 1Солунци 5:23).

Освен това Първата ангелска вест включва и специално напомняне, че Онзи, на Когото сме призовани да се покланяме, е нашият Творец – създал е нас и света, в който живеем.

По този начин темите за сътворението, изкуплението и освещението се оказват тясно свързани с поклонението. Съвсем естествено, и трите теми са разкрити чрез съботата – ключовият елемент на описаните в Откровение 14 глава събития. Въпросът към нас е: „На кого се покланяме – на Твореца и Изкупителя, Който ни освещава, или на звяра и неговия образ?”. Библейският текст не ни оставя трета възможност.

Тази седмица ще обърнем поглед към съботната заповед и към начина, по който темите, свързани с поклонението, се разкриват в нея. Запитайте се как можем да поставим тези теми в центъра на своето поклонение?

За тази седмица прочетете:
Изход 20:11; Второзаконие 5:15; Исая 44:15–20; Матей 11:28–30; Римляни 6:16–23



Сътворението и изкуплението – основа на поклонението Неделя - 10 юли

„Помни съботния ден, за да го освещаваш” (Изход 20:8). На еврейски думите „помня” и „паметник” имат общ корен – zkr. Казвайки на хората „помни”, Господ им дава „паметник” на две велики събития – едното е основа на другото.


Кои са тези две събития според четвъртата Божия заповед и каква е връзката между тях? Изход 20:11; Второзаконие 5:15.


Ролите на Христос като Творец и като Изкупител са неразривно свързани; всяка седмица съботата ни напомня това, насочва фокуса ни към тях. Не всеки месец, не всяка година, а всяка седмица без изключение – ето колко важно е това! Онзи, Който ни е сътворил, е същият, Който освобождава Израел от Египет; Същият, Който освобождава и нас от оковите на греха.


Прочетете Колосяни 1:13–22. По какъв начин апостол Павел прави ясна и директна връзка между двете роли на Христос – на Творец и на Изкупител?


Сътворението и изкуплението са в основата на всяка библейска истина и са толкова важни, че ни е заповядано да спазваме съботата, за да си ги припомняме. От Едем насам, когато седмият ден е постановен за пръв път, досега винаги е имало хора, които са се покланяли на Бога чрез освещаване на съботния ден.


Помислете за миг колко важни трябва да са тези две истини, за да ни остави Господ нещо, което всяка седмица да ни ги напомня; толкова важни, че да ни заповяда да посветим една седма от живота си на особен вид почивка, за да съсредоточим по-пълно вниманието си върху тях! Как вашето собствено изживяване на съботното поклонение ви помага да обогатите благодарността и преклонението си пред Христос като Творец и Изкупител?




Помни Създателя си Понеделник - 11 юли

Библията започва с известното изречение: „В началото Бог създаде небето и земята”. Глаголът „създаде” (бара) се употребява единствено за действия на Бога. Хората строят, правят, оформят разни неща, но само Бог може да бара. Само Той може да създава пространство, време, материя и енергия – елементите на материалния свят, в който живеем. Всичко около нас го има, защото Бог го е създал (бара).

Разбира се, как го е направил си остава тайна. Науката едва може да вникне в това що е материя, да не говорим за факта как е създадена и защо съществува точно в такава форма. Но най-важното е нито за миг да не забравяме откъде е дошло всичко. „Чрез Словото на Господа станаха небесата и чрез дишането на устата Му - цялото им множество (…) Защото Той каза - и стана; Той заповяда - и затвърди се” (Псалм 33:6, 9).

Когато приключат някакъв важен проект, хората обикновено обичат да го отпразнуват по някакъв начин. Когато построим нова църква например, ние правим специално освещаване. По подобен начин и Бог – когато приключва „проекта” по сътворяването на земята, - отбелязва това с отделянето на един ден от всички останали – съботата.


Сравнете Исая 40:25, 26; 45:12, 18; Колосяни 1:16, 17 и Евреи 1:2 с Исая 44:15–20; 46:5–7. Какъв контраст ни е представен?


От мига, в който великата борба между Христос и Сатана достига земята, неприятелят постояно кара хората да се съмняват или направо да отричат съществуването на истинския Бог Творец. Човешкият ум не познава Неговото Слово и отрича очевидните доказателства за сътворението. Затова се опитва да намери други начини да обясни своя произход – други, освен чрез Бог Творец. И създава цял куп теории. Днас, разбира се, най-популярна е еволюционната. Според нея всички живи същества (включително и разумните) съществуват благодарение на случайните мутации и естествения подбор. Наскоро се появи съвсем нова теория, според която сме компютърни проекции и реално не съществуваме – дигитални творения на извънземни същества от Космоса. Спокойно можем да кажем, че в известен смисъл „боговете”, които хората си правят от дърво и после им се кланят, описани от Исая, не се различават кой знае колко от многобройните теории за нашия произход, създадени да заместят Бога на Библията.


Ако напълно приемем, че съботата е това, което Библията казва, че е – паметник на шестте дни на Божието сътворение, – как това може да ни предпази от фалшиви учения относно нашия произход? И още нещо – кой би пожелал да се покланя на Бог, използвал зловещи и насилствени еволюционни процеси, за да ни сътвори (както твърдят някои)?




Освобождение от робство Вторник - 12 юли

Вече казахме, че съботата сочи не само към сътворението, но и към важната тема за изкуплението. Второзаконие 5:15 гласи: „И помни, че ти беше роб в египетската земя и че Господ, твоят Бог, те изведе оттам със силна ръка и издигната мишца; затова Господ, твоят Бог, ти заповяда да пазиш съботния ден”. Тези думи са като ехо от ключовото послание на Първата ангелска вест – изкупление и спасение. Стореното от Господ за Израел при изхода е символ на нашето изкупление. Нито едно египетско божество няма силата да спре тези роби да разкъсат веригите на робството. А израелевият Бог разкрива Себе Си чрез мощни чудеса и чрез присъствието Си във величествена, заслепяваща слава; само Той е способен да ги избави „със силна ръка и издигната мишца” (Второзаконие 5:15 ). Господ иска те да не забравят, че „Йеова, Той е Бог и няма друг освен Него” (Второзаконие 4:35). Затова оставя съботния ден – на тях, за да им напомня постоянно за великото избавление от египетско робство; а на нас – за великото избавление в Христос от робството на греха.


Прочетете Римляни 6:16–23. Какви обещания ни се дават и каква е тяхната връзка със стореното от Господ за Израел в Египет?


Новият Завет е категоричен – ние не можем да разкъсаме робството на греха без мощен Спасител – така, както древните евреи не са можели да се избавят сами от египетско робство. Потомците на Израел имат своя Господ; ние, съвременните хрисияни, имаме същия Господ, защото Онзи, Който е спасил тях от оковите на тяхното робство, е Същият, Който спасява нас от оковите на нашето робство.

Дори да няма никаква друга причина да се покланяме на Бога, това спасение от робството на греха не е ли достатъчно? Веднага след избавлението си израелтяните Го възпяват с хвалебствена песен. (Вижте Изход 15 глава) Така съботното поклонение се превръща в празник на Божията благодат, която не само отнема наказанието за греха (Исус го поема вместо нас), но и отнема силата му да ни поробва.


Какво означава да не бъдем вече роби на греха? Означава ли, че вече не сме грешни, че няма да съгрешаваме? И по-важното - как да се научим да се уповаваме на евангелските обещания за освобождение, как те да станат реалност в живота ни?




Помни кой те освещава Сряда - 13 юли

Прочетете Изход 31:13. Какво означава това според вас? По какъв начин важи за нас днес? Какво означава Бог да ни „освещава”? Как можем реално да преживеем този процес в живота си?


Сътворение, изкупление и освещение са неразривно свързани помежду си. Разбира се, в основата на всичко е сътворението (без него нямаше да има кой да бъде изкупван и освещаван). Но в нашето паднало, греховно състояние само сътворение вече не е достатъчно; нуждаем се от изкупление, от обещание за прощение на греховете ни. В противен случай ни очаква вечно унищожение и на сътворението ни ще бъде сложена точка.

Разбира се, изкуплението е тясно свързано с освещението – процес, при който израстваме в святост и благодат. Думата в Изход 31:13, преведена като „освещавам”, има един и същи корен с тази от Изход 20:8, където Господ казва на народа да „освещава” съботата. Същият корен се появява и в Изход 20:11 за стореното от Бога върху седмия ден – „освети” (вижте още Битие 2:3 – там Бог отново „освети” седмия ден). На всички тези места коренът е един – кдс – и означава „да бъда свят”, „да бъда отделен като свят”, „да бъда посветен на”.

Бог призовава Израел и ги „отделя” за Свой свят народ, да бъдат светлина на света. Христос призовава Своите последователи за същата мисия – да занесат евангелието на света. Светостта на характера на онзи, който го занася, стои нсепоколебимо в центъра на тази задача. Благата вест е, че вече не сме под осъждане за своите грехове. Но не само това. Тя е още за факта, че не сме повече роби на греха; че сме нови хора в Христос и животът ни е свидетелство за това какво може да стори Божията сила за нас тук и сега.


Прочетете 2Коринтяни 5:17. Какво казва ап. Павел - каква е връзката между неговите думи, темите за Сътворението, изкуплението и съботата? Как нашето поклонение в събота може да ни помогне да се съсредоточим върху тези теми?




Почивка в изкуплението Четвъртък - 14 юли

Сътворение, изкупление и освещение – всичко това имаме в Христос; всичко това е представено нагледно по специален начин чрез съботните благословения.


Прочетете поканата на Исус да си починем в Матей 11:28–30. Къде тук е мястото на съботата?


„Почивката” на Исус е емоционална, психическа и духовна. Той я предлага на всички натоварени с тежко бреме, включително бремето на греха, вината и страха. Основната нужда на човека от физическа почивка е толкова важна, колкото и нуждата от почивка за ума и духа, от смяна на посоката, за да бъде снето бремето на ежедневния стрес. Бог дава съботата точно затова. Изследванията доказват, че седмичната почивка на практика повишава производителността на труда. Излизането от обичайната рутина обогатява умствената дейност и повишава физическата издръжливост. Освен това съботата предлага онова чувство на очакване, което предотвратява скуката и умората.

Всеки може да каже че „си почива в Христос”, но съботата е конкретната, физическа изява на тази почивка. Тя е символ на почивката, която наистина имаме в Него, и в спасението, което Той е изработил за нас.

Съботата влияе благоприятно и на емоционалния ни живот. Осигурява ни усещане за идентичност – ние сме създадени по Божи образ, принадлежим на Бога, защото Той е нашият Творец. В Едем Бог постановява брака, за да задоволи нуждата на човека от интимност по хоризонталата; и съботата, за да задоволи нуждата му от интимност по вертикалата – с неговия Творец.

Съботата обещава пълнота и удовлетворение – показва ни какви можем да станем благодарение на Христовото възстановително дело. Дава ни надежда за бъдещето – за вечната и съвършена съботна почивка. Но най-важно е, че задоволява най-висшата ни човешка нужда – да се покланяме на нещо или на Някого. В голямата Си мъдрост Бог ни дава съботата, отделя я като ден за поклонение, който да прекараме в почит и хваление.


Какви са вашите бремена? Как можете да ги оставяте на Него, за да си почивате от тях? Как преживяването на поклонението в събота може да ви помогне истиски да си почивате в Него?




Разширено изучаване Петък - 15 юли
Прочетете още:

От книгата на Елън Уайт Патриарси и пророци глави: „Сътворението” и „Буквалната седмица”; от книгата Копнежът на вековете глава: „Съботата”.

„Бог постанови съблюдаването [на съботата] като белег, че [израелтяните] са Негови. Тя трябваше да бъде знак за тяхното отделяне от идолопоклонството и за връзката им с Бога. Но, за да освещаваме съботата, самите ние трябва да бъдем осветени. Чрез вяра трябва да станем съучастници в праведността на Христос (...) Само така съботата можеше да бележи израелтяните като поклонници на Бога” (Елън Уайт. Копнежът на вековете. С. 283 - ориг.).

„Когато изведе Своя народ Израел от Египет и им повери закона Си, Господ ги научи, че съблюдаването на съботата ще ги отличава от идолопоклонниците. Това отличава и хората, които признават върховната власт на Бога, от онези, които отказват да Го признаят като свой Създател и Цар” — (Елън Уайт. Свидетелства към църквата. Т. 6. С. 349 – ориг.).

За разискване:

1. Помислете още малко как истинското съблюдаване на съботата ни предпазва от многобройните заблуди по отношение на сътворението. Помислете например за последните събития – колко различно ги преживяват онези, които се покланят на звяра, и хората, които се покланят на Създателя (вижте Откровение 14 глава). Защо едно неправилно разбиране относно нашия произход (например, че Исус е използвал еволюционни поцеси, за да ни сътвори) е предпоставка много хора да бъдат измамени в последните дни?

2. Върнете се още веднъж към темата за съботата и поклонението. Как вашата църква се покланя на Бога в събота? Дали службите са предназначени да Го възвеличават като Творец и Изкупител, Който ни освещава? Ако не, тогава върху какво е поставен акцентът? Как да се научим винаги да държим Бог в центъра на своето поклонение?

3. Сътворението е в центъра на всички наши учения. Защо нищо от това, в което вярваме като адвентисти от седмия ден, не може да има смисъл, ако бъде отделено от истината за Бога Творец? Сътворението е фундаментално учение – основа на всички останали; а съботата е втъкана още в първоначалния доклад за него. Помага ли ви това да разберете още по-добре защо тя е жизнено важна и централна тема? Разбирате ли защо в тези последни дни, когато богопротивните сили изискват поклонение, каквото Бог единствен заслужава, съботата ще играе главната, ключовата роля във финала на тази драма?




Разказ
Молех се да дойдеш
Артур Аракелян

Аз съм пионер от Глобалната мисия. Продавам книги от врата на врата в град в Армения. Почуках на вратата на апартамент от жилищен блок и една жена ми отвори. Представих себе си и това, което вършех. Тя ме покани и изслуша как представях книгите.

Погледна ме с насълзени очи и каза: „Малко преди да почукаш на вратата ми, аз се молех Бог да ми изпрати някой, който да ми помогне да науча нещо повече за Бога и за Библията. Вярвам, че Той те е изпратил.” Жената на име Алварт разказа, че 11-годината й дъщеря посещава протестантска църква и често споделя това, което научава там. Макар че самата Алварт не ходела на църква, коментарите на нейната дъщеря породили глад за знание.

Продължи да разказва как преди три месеца поставила двегодишния си син в люлката близо до прозореца в спалнята и започнала да върши домакинската си работа. Дъщеря й Анна си играела пред блока. Бебето се събудило и се изкачило върху перваза на прозореца. Малко след това паднало от деветия етаж. Минувач видял детето да пада и изкрещял. Анна погледнала нагоре и видяла как малкото й братче лети към нея. „Исусе, помогни!” помолила се тя и инстинктивно протегнала ръце. Бебето паднало в ръцете й и двете децата се изтърколили на земята. Било истинско чудо, че нито едно от тях не се наранило.

Докато Алварт разказвала, от очите й се стичали сълзи. „Отначало си мислех, че Бог ме наказва за греховете ми. Но когато осъзнах, че Бог е използвал църквата на дъщеря ми, за да спаси братчето й, разбрах, че Той се опитва да ми помогне. От този момент започнах да се моля да науча нещо повече за Бога."

Тя не можеше да си позволи да купи книгите, които й харесваха, затова й подарих една малка книжка и й предложих да изучаваме Библията заедно. С радост прие. Нямаше Библия и аз й дадох една. Сега е готова за кръщение.

Когато за първи път отидох в онзи град, там нямаше нито един адвентист. Сега имаме група от 10 души, които се събират в дом всяка събота, за да изучават Библията. Други двадесет проявяват интерес, но още не са започнали да посещават библейските часове. Те са от всички прослойки на обществото – адвокати, лекари, шофьори и домакини. Срещнах се с всички тях по време на работата ми като литературен евангелизатор.


* Артур Аракелян е пионер от Глобалната мисия в Армения.

Created by ULimited®