"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Поклонението

Розали Х. Зинке

Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, Август, Септември 2011 г.


Урок 13 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 17 - 23 септември 2011 г.

Поклонението в книгата „Откровение”


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 17 септември
Стих за запаметяване:
„И пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества, и старците; и никой не можеше да научи песента, освен сто и четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупени от земята” (Откровение 14:3).

Не са много библейските книги, които могат да се мерят по тайнственост и очарование с книгата „Откровение”. Тя е пълна с невероятни образи на зверове и змейове, пожари, земетресения, язви, армии, градове, падащи звезди и т. н.

При всичко това, при цялата драматичност на съдържанието й, в нея отново и отново се повтаря една и съща тема – поклонението. Дали ще говори за последната криза, свързана с поклонението пред звяра и неговия образ, или ще показва небесни същества, които пеят хваления на Бога, книгата непрестанно се връща към поклонението – поклонение пред Този, Който живее „до вечни векове” (Откровение 5:14), „Който си и Който си бил, задето си взел голямата Си сила и царуваш” (Откровение 11:17), за „да приемеш слава, почит и сила” (Откровение 4:11).

Накратко, книгата „Откровение” обобщава всичко, което изследваме вече цяло тримесечие – само Господ Бог – нашият Творец, Изкупител и Съдия – е достоен за поклонение и хвала.

За тази седмица прочетете:
Йов 42:1–6; Откровение 1:13–18; Откровение 13 глава; 14:6–12; 19:1–5



„Паднах при нозете Му като мъртъв” Неделя - 18 септември

Може би най-изумителното, най-поразяващото откровение за величието и могъществото на Бога стига до нас чрез астрономията. По-голямата част от древните хора нямат и понятие за размера и обема на Космоса. С напредъка на науката и с появата на различните телескопи през двадесети век човекът започва да разбира за какви цифри става въпрос – древните биха били изумени. Даже ние сме изумени от размерите, разстоянията и невъобразимия брой галактики и звезди. Едва ли умът ни може да схване и част от тях.

И тук стигаме до най-удивителното – такъв величествен Космос би могъл да бъде създаден само от нещо още по-величествено; така както великият шедьовър на изкуството би могъл да бъде създаден само от нещо по-велико от него. Бог, на Когото се покланяме и на Когото служим, е Творецът на Космоса, следователно „по-велик” от него.

Е, какво представляваме ние в сравнение с такъв Бог?


Прочетете Откровение 1:13–18 – описанието, което Йоан дава на Исус, както Го вижда във видение. Как реагира на гледката и защо? Как е представен тук кръстът?


Прочетете Йов 42:1–6. Сравнете реакцията на Йов с тази на апостол Йоан.


И двамата получават само частично откровение за Божието величие, но и за двамата това, което виждат, е достатъчно да ги смири. Реакцията им показва страх, благоговение, преклонение и чувство на разкаяние. А и как би могло да бъде по-различно? Техните очи виждат Твореца на Всемира; грешни човешки същества виждат безгрешния и свят Бог. Несъмнено в Божието присъствие те осъзнават ясно своята греховност, нечестие, омърсяване.


Доколко нашите служби на поклонение трябва да изтръгват от нас същата реакция? Не трябва ли чувството за Божието присъствие да ни смирява? В същото време нека не забравяме, че винаги трябва да издигаме кръста като своя единствена надежда за спасение.




„Свят, свят, свят...” Понеделник - 19 септември

Далеч не всички тайни на книгата „Откровение” са разгадани и обяснени, но нейната доминираща тема е пределно ясна; тя се повтаря отново и отново – поклонението. Из цялата книга откриваме описания на сцени с поклонение на най-различни същества пред Бога.


Прочетете следните текстове. Какво научаваме за поклонението от описаното в тях? Кои от разглежданите през тримесечието теми се появяват отново?


Откровение 4:8–11


Откровение 5:8–14


Откровение 7:9–12


Откровение 11:15–19


Откровение 15:1–4


Откровение 19:1–5


От Откровение можем да научим много неща, но едно е задължително – всичко случващо се на земята отеква в небето; и всичко, случващо се на небето, отеква на земята. Небето и земята са по-близо, отколкото смятаме. Книгата „Откровение” ни показва колко близо. Да, небесните същества не престават да се покланят на Бога за онова, което Той е направил на земята.

Отново откриваме Обекта на хвалението и поклонението, за които говорим цяло тримесечие. Кой е Той? Бог Творец, Бог Изкупител и Бог Съдия. Хвалим Го заради Неговата святост, за това, че е пролял кръвта Си, за Неговата мощ, за Неговата сила и слава. Покланяме се заради Неговата справедливост и безпристрастие в съда, за Неговото спасение.


Размислете още веднъж над спасителния план – какво означава за нас и какво ни е дал Бог чрез него. Не е ли това една огромна причина да Го хвалим? Каквито и битки да водите, през каквито и изпитания да преминавате, всеки ден си отделяйте време да хвалите Господа за всичко, за което е достоен да Му благодарите. Това ще промени живота ви.




Откровение 13 глава Вторник - 20 септември

Още от въведението на уроците повтаряме, че последната криза в края на времето ще бъде заради въпроса за поклонението. Поклонението не е дребно нещо. Вечната съдба на всяка душа зависи от него. Откровение, 13 и 14 глави правят тази съдбовна истина още по-очевидна.


Прочетете Откровение 13 глава и отговорете на следните въпроси:


1) Какъв е историческият контекст? Какво казва тази глава в исторически и в пророчески план?


2) Колко пъти темата за поклонението се появява в тази глава? Какво подсказва това – колко фундаментална и централна е тази тема?


3) Къде тук откривате евангелието, спасението в Христос?


Още от първия миг на великата борба Сатана се мъчи да унищожи Божията власт и авторитет. Битката, започнала в небето, днес се води на земята. Чрез различните сили, описани в нея, тази глава разкрива делото на неприятеля през вековете, както и неговия кулминационен момент във финалната криза около поклонението – всеки, който откаже да се поклони на звяра и неговия образ, става обект на икономическо и физическо преследване. Сатана знае, че е победен; още при кръста разбира, че с него е свършено, но въпреки това продължава да се бие, да мами хората колкото може повече и ще продължава да го прави до самия край.

Всичко това стъписва и плаши, но тук се появява Откровение 13:8, където Исус е наречен „от създанието на света (...) закланото Агне”; с други думи, още преди земята да бъде извикана в съществуване, „вечният завет” (Евреи 13:20) вече е сключен и на хората е предложена възможност за спасение. Всеки, който истински приеме това спасение, чието име бъде записано в Книгата на живота, няма да се поклони на звяра и на неговия образ, а само на Този, Който го е „развързал от греховете му чрез кръвта Си” (Откровение 1:5) и Който без съмнение продължава да прави това и в небето.




Откровение 14 глава Сряда - 21 септември

Как започва Откровение 14 глава? Със сцена в небето – със 144 000 души, „изкупени от земята” (стих 3), и с видение за бъдещето – какво очаква хората (най-малкото тази група), когато застане пред Бога в небето. И макар текстът да не го казва директно, това със сигурност е описание на някакъв вид небесно поклонение.

По този начин Откровение, 14 глава продължава темата за поклонението, започната в глава 13. Тези хора не са се поклонили на звяра и на неговия образ; напротив, виждаме как се покланят на своя Господ в небето.

След това главата се „връща на земята” и продължава оттам, където е свършила 13 глава – с контраста между поклонниците на звяра и неговия образ и онези, чиито имена са записани в Книгата на живота.


Прочетете Откровение 14:6–12. Защо тези стихове са толкова жизнено важни, толкова съдбоносни за нас като адвентисти от седмия ден? Кои теми се появяват отново? Защо наричаме този пасаж „настоящата истина”?


Тези стихове са богати, „натежали” от истини – Сътворението, изкуплението, съдът, спасението, благовестието, послушанието, вярата, Десетте заповеди, мисията... Тук е записано и най-страшното предсказание в цялата Библия; то пак е свързано с поклонението: „И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се покланят на звяра и образа му, не ще имат отдих ни денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му” (Откровение 14:11).

Ние, адвентистите, добре знаем какво централно място заема съботата в цялата спомената тема, тъй като е неразривно свързана със Сътворението и поклонението. Ние се покланяме на Бога, защото е Творец, а съботата е била и ще бъде основният знак, печатът на Неговата роля на Творец.

Все още не знаем кога и как тези теми ще излязат на преден план, но със сигурност знаем, че ще излязат. Затова е жизнено важно да бъдем готови не само да стоим твърдо за истината, но и да бъдем способни да отговаряме „с кротост и страхопочитание на всеки, който ни пита за нашата надежда” (1Петрово 3:15).




„Поклони се Богу” Четвъртък - 22 септември

„Аз, Йоан, съм, който чух и видях; и когато чух и видях, паднах да се поклоня пред нозете на ангела, който ми беше показал това. Но той ми рече: „Недей! Аз съм съслужител на теб и на братята ти пророците, и на тези, които пазят думите на тая книга. Поклони се Богу” (Откровение 22:8, 9). Прочетете контекста на тези два стиха. Каква фундаментална вест относно поклонението откриваме тук?


Цяло тримесечие се натъкваме на една и съща истина – човешките същества имат вродена, инстинктивна нужда да се покланят. Добра нужда. Тук виждаме как Йоан иска да се поклони на небесния вестоносец, разкриващ му толкова невероятни истини. Но получава заповед да спре и да се поклони на Бога.

Това не му се случва за пръв път. В Откровение 19:10 той прави почти същото, отново е спрян и отново получава нареждане да се поклони на Бога. Това ни напомня знаменитите думи на Христос към Сатана: „На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само Нему да служиш” (Матей 4:10).

Защото поклонението е не само това, което правим в събота – няколко часа на седмица. Поклонението е постоянно падане в нозете на нашия Господ; цялостното ни отношение и връзка с Него. Поклонение е онова, което правим двадесет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата; то е живот на вяра, послушание и пълно себепредаване на Господа. Поклонение означава да поставяме Него на първо и най-върховно място във всичко, което казваме, вършим и мислим. Поклонение – това е начинът, по който се отнасяме към другите – към онези, които обичаме и които не обичаме. Поклонение – това е покоряване на заповедите, служене на нуждаещите се, умиране за себе си и прогласяване на евангелието.

Помислете пак за Сътворението и за Бог, Който го осъществява. Помислете още за кръста и за Твореца, умращ на него за греховете на онези, които е сътворил – как понася върху Себе Си наказанието, което заслужават те, за да могат да получат още един шанс да бъдат пресътворени в новото небе и новата земя.


Бог е създал всичко съществуващо, следователно поклонението пред каквото и да е друго, освен пред Него, е поклонение пред творението, поклонение пред идоли под една или друга форма, поклонение пред нещо, което не може да ни спаси. От другата страна е образът на Твореца, висящ на кръста. Въпросът е: „Защо всъщност бихме поискали да се покланяме на нещо друго?!”.




Разширено изучаване Петък - 23 септември
Прочетете още:

От книгата на Елън Уайт Великата борба глави: „Предстоящата борба”; „Последното предупреждение” и „Краят на борбата”.

„Поклонение – това е нисък поклон пред нашия Създател, осъзнаване и признаване на Неговата святост и нашата преходност; подчинение под Неговата върховна власт, благоговение във величественото Му присъствие” (Ричард М. Дейвидсън. Поклонението в Стария Завет).

„Псалмистът заявява: „Слугувайте на Господа със страх и радвайте се с трепет” (Псалм 2:11). Покланяйки се, ние признаваме Божието величие и безпределната Му власт; припомняме си, че „Господ, твоят Бог, е огън пояждащ” (Второзаконие 4:24; Евреи 12:29), Който би ни погълнал само за миг, ако не е заместническата жертва на Исус – Той бе „погълнат” вместо нас на голготския олтар.

По този начин нашето поклонение ще поддържа равновесие между радост и страхопочитание. Това ще бъде свята радост. Поклонението ни трябва да се отличава с Божествена дълбочина и в същото време - с бликаща радост” (Ричард М. Дейвидсън. Поклонението в Стария Завет).

„Изкупените подеха хвалебствена песен, която отеква в небесата: „Спасение на нашия Бог, Който седи на престола, и на Агнето!” (Откровение 7:10).

В цялото блестящо множество няма нито един човек, който да приписва спасението на себе си; да смята, че е победил благодарение на своята сила и доброта. Никой не говори за това какво е извършил или как е страдал. Рефренът на всяка песен, основният мотив на всеки химн е: „Спасение на нашия Бог и на Агнето!” (Елън Уайт. Великата борба. С. 665 – ориг.).

За разискване:

1. Ообсъдете по-подробно изкупителния план, чудото на въплъщението, безгрешния живот на Исус, Неговата смърт заради нас и обещанието Му да дойде втори път. Защо всичко това Го прави напълно достоен за поклонение?

2. Как можем да се покланяме на Бога, когато не сме на църковна служба? Ако не Му се покланяме непрестанно, как бихме могли да Му се покланяме истински само за няколко часа в събота? Дискутирайте.

3. Кои добри неща притежават опасен потенциал да се превърнат в обект на поклонение от наша страна?




Разказ
Бог нашепва нежно
Арминдо Качиая

Нито някое определено събитие, нито някоя личност ме доведоха до адвентната църква. Когато се обърна назад, осъзнавам, че Бог ме е направлявал в тази посока още от детската ми възраст.

Когато за първи път чух, че някои хора се покланят на Бога в събота, започнах да се чудя защо човек би предпочел събота пред неделя. Един съученик ме видя да чета малка книжка за десетте заповеди. Той ми каза, че десетте заповеди, включително и четвъртата, все още са задължителни за Божия народ. Не обърнах много внимание, но след години си спомних тези думи.

Когато завърших училище и се ожених, двамата със съпругата ми се присъединихме към една протестантска църква. Мой познат адвентист ме заговори на тема събота и аз отново започнах да се чудя, но все по-сериозните ангажименти, които имах в църквата, ми пречеха да мисля по този въпрос.

Тогава Бог отново ми представи въпроса за съботата. Това ме обезпокои. Осъзнах, че нямам отговор. Когато срещах адвентисти по време на пътуванията си, винаги ги питах за съботата. Те ми отговаряха убедено и цитираха Библията, за да докажат думите си.

Бях все по-зает в църквата, но съботата не излизаше от ума ми. Накрая се оттеглих от всичките си длъжности в църквата и реших да посетя адвентистите, за да проверя за себе си дали съботата наистина е Божият свят ден.

Съпругата ми отказа да дойде с мен, но аз все пак отидох. Църквата не бе съвършена, хората не бяха съвършени, но аз знаех, че научавам библейската истина и имах чувството, че откривам моя духовен дом. Четиринадесетгодишният ми син тръгна с мен и ние започнахме да изучаваме Библията заедно. Скоро и двамата имахме твърдо убеждение. Продължих да каня съпругата ми и след пет месеца тя се съгласи да ме придружи. Бях кръстен заедно със сина ми, а след време и съпругата ми се присъедини към нас.

Знам, че Бог ни водеше към истината Си чрез нежни нашепвания през годините. Сега съм старейшина и помагам за създаването на нова група вярващи в района. Съпругата и синът ми също са активни членове. Изпитвам голяма радост поради това, че в резултат на моето обръщане много членове от предишната ми църква си задават въпроси за адвентните учения. Други посещават адвентната църква и някои от тях дори станаха адвентисти.


* Арминдо Качиая е бизнесмен в Хуамбо, Ангола.

Created by ULimited®