"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Исус се просълзи

Д-р Джулиан Мелгоса

Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2011 г.


Урок 6 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 29 януари - 4 февруари 2011 г.

Позитивно мислене


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 29 януари
Стих за запаметяване:
„Най-после, братя, всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно – ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално, това зачитайте” (Филипяни 4:8).

Една от най-използваните форми за лечение на душевното здраве днес е така наречената „когнитивно-поведенческа терапия”; тя приема, че повечето психични проблеми могат да се разрешат чрез идентифициране и промяна на неправилни или изопачени възприятия, мисли и поведение. Така например хората с депресия са склонни да тълкуват фактите негативно; хората, страдащи от повишена тревожност са склонни да гледат към бъдещето с мрачни предчувствия, а онези с понижено самочувствие – да преувеличават успеха на другите и да омаловажават своя собствен. Когнитивно-поведенческата терапия помага на всички тях да осъзнаят и променят неправилното си мислене, да променят навиците си, да потърсят по-добри алтернативи на сегашното си поведение, както и да елиминират нежеланите черти в него.

Библията ни учи, че съществува връзка между мислите и делата (Лука 6:45). Добрите мисли не само са здравословни, но и ни помагат да живеем пълноценно: „Не заблуждават ли се онези, които измислят зло? Но милост и вярност ще се показват към тези, които измислят добро” (Притчи 14:22).

Тази седмица ще разгледаме някои библейски истини, които ще ни помогнат да увеличим капацитета на своята умствена дейност, като позволим на Христос да поеме контрол над нея.

За тази седмица прочетете:
Марк 7:21–23; Лука 6:45; Деяния 14:2; 15:24; Галатяни 3:1; Псалм 19:14; Колосяни 3:1–17



Мислите – корен на поведението Неделя - 30 януари

Прочетете Марк 7:21–23 и Лука 6:45. Какво казват тези текстове за важността на контрола не само над действията, делата и думите, но и над мислите?


Хората, страдащи от разстройство на контрола над импулсите си, не могат например да устоят на импулса да откраднат, да нападнат някого или да заложат на хазарт. Специалистите по душевно здраве знаят, че тези импулси често се предхождат от определена мисъл (или верига от мисли), която довежда до нежелателното поведение. Следователно пациентите трябва да бъдат обучени да разпознават тези „мисловни спусъци”, незабавно да ги прогонват и да ангажират ума си с нещо друго. По този начин могат да установят контрол над своите мисли и да се предпазят от извършване на действията, до които те обикновено ги довеждат.

Така е, греховните дела често се предхождат от греховни мисли. (Не е ли всъщност това, което наричаме „изкушение”?) Ето защо всеки християнин е длъжен да се научи с Божията помощ да разпознава първите стъпки в този процес, тъй като продължителното занимаване с неправилни мисли почти неминуемо довежда до грях.


Какви са последиците от неморалното поведение според ап. Павел? Римляни 8:5–8.


Според апостол Павел, мисълта и поведението са неразривно свързани. Мисълта, изпълнена с Духа, се стреми към добри дела, а доминираната от греха мисъл в края дава плод от греховни дела. Не е достатъчно просто да променим поведението си в името на удобството или да се представяме за праведни пред очите на света. Сърцето (умът) има нужда от преобразяване, иначе в края плодовете ще разкрият истинското му естество.

„Имаме нужда постоянно да усещаме колко облагородяваща е силата на чистите мисли и колко разрушително е влиянието на злите. Нека насочваме мислите си към свети неща. Нека бъдат чисти и истинни; единствената сигурност за всяка душа е праведната мисъл” (Елън Уайт. Знамения на времето, 23 август 1905).


Представете си, че трябва да изкажете публично на глас всичко, което сте си помислили през последните 24 часа. Ще се притесните ли? Какво ви подсказва това?




Мислите като източник на дистрес Понеделник - 31 януари

Кои неща наистина ни плашат? Как да се научим да се доверяваме на Господа въпреки страховете си? В крайна сметка силата на Господ не е ли по-голяма от всяка заплаха към нас?


С мислене можем да си причиним много страдание. В книгата „Психология и живот” психологът Филип Зимбардо разказва случая на млада жена, която постъпва на лечение, защото се ужасява от мисълта, че умира. Прегледът установява, че й няма нищо, но все пак, я оставят под наблюдение през нощта. Няколко часа по-късно тя умира. Разследването установява, че преди години някакъв медиум й предсказва, че ще умре на двадесет и третия си рожден ден. И жената наистина умира в деня преди да навърши двадесет и три години – жертва на собствената си паника. Няма съмнение, че хората наистина могат съвсем реално да страдат, и то сериозно, от собствените си отрицателни мисли. Оттук и нуждата от холистично мислене (урокът за утре).

И още нещо, което е важно да не забравяме – изказвайки собствените си отрицателни мисли пред друг, можем пагубно да увредим и неговото мислене. Думите са мощно оръжие – било за добро или за зло. Те или ни въздигат, или ни събарят. В думите, които изричаме, има или живот, или смърт. Колко внимателни трябва да бъдем в такъв случай какви мисли и мнения излизат от устните ни.


Прочетете Деяния 14:2; 15:24 и Галатяни 3:1. Какво ни казват тези текстове за силата да се влияе на хората отрицателно?


„Ако не ви е леко на сърцето и не изпитвате радост, не говорете за чувствата си. Не хвърляйте сянка върху живота и на други. Студената, лишена от слънце религия не може да привлече нито една душа към Христос. Напротив, отблъсква я от Него и я тласка към мрежите, които Сатана простира пред нозете й” (Елън Уайт. Здравно служене).


Спомнете си случай, когато някой буквално ви е сринал душевно „само” с думи. Как да сте сигурни, че вие няма да причините това на някой друг?




Благотворни мисли Вторник - 1 февруари

„Най-после, братя, всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно – ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално, това зачитайте” (Филипяни 4:8). Как бихте обобщили думите на ап. Павел? Кой е ключът към изпълнението на всичко казано от него? Виж 2Петрово 3:1, 2.


Запаметяването, повтарянето, размишляването и съзерцаването на библейското Слово е едно от най-великите духовни благословения, оставени на наше разположение; сигурен начин за постигане на онова, което апостол Петър нарича „чист разум” (2Петрово 3:1). Мнозина са придобили безценни благословения, посвещавайки време на запаметяване съкровището от библейски текстове. В мигове на притеснения, съмнения, страх, безпомощност или изкушения те ги повтарят в ума си и така постигат облекчение и мир чрез силата на Светия Дух.

При наличието на толкова много съперничещи си съблазни (телевизия, Интернет и т.н.) днешното поколение вярващи хора е изкушено да изостави Библията. Затова е нужно вземането на съзнателно решение да се чете и размишлява над Свещеното Писание всеки ден. Божието Слово е единствената сигурна защита срещу яростните атаки и разсейващите фактори, с които светът бомбардира нашия ум.


Прочетете още веднъж Филипяни 4:8. Направете списък на нещата, които отговарят на тези характеристики – истинни, чисти, любезни и така нататък. Колко дълъг е вашият списък? Кое е общото между всички изброени в него неща?


Друг начин да предпазваме ума си от грижи е молитвата. Докато разговаряме с Бога, похотливите или каквито и да е други себелюбиви мисли имат слаби шансове. Изграждането на молитвени навици е сигурна защита от греховни мисли и следователно – от греховни действия.

Библията е категорична – нашите мисли са важни за Бога, тъй като влияят върху думите и действията ни, както и върху цялостното ни благополучие. Добрата новина е, че размишляването върху Библията, молитвата и вдъхновените от Светия Дух наши решения могат да задържат ума и сърцето ни върху неща, които ще въздигат както нас, така и околните.




Мислите на сърцето Сряда - 2 февруари

Прочетете 3Царе 8:39; Псалм 19:14; 1Летописи 28:9 и 1Царе 16:7. Тези текстове подчертават нещо изключително важно. Какво е то? И как влияе върху вас самите и върху начина ви на мислене? Дали ви изнервя и ви кара да се страхувате, или ви дава надежда? Или и двете? Анализирайте собствения си отговор и причините, поради които го давате.


„Защото Ти, само Ти познаваш сърцата на целия човешки род” (3Царе 8:39). В Библията думата „сърце” често се отнася за центъра на мислите и чувствата (виж Матей 9:4). Единствено Бог има достъп до най-съкровеното ядро на нашата умствена дейност, до истинските ни подбуди и намерения, до тайните ни копнежи. Нищо - дори и най-мимолетната мисъл - не може да остане скрито за нашия Създател.

Това, че Бог познава душата ни, е предимство за нас. Когато сме толкова обезсърчени, че не можем да произнесем дори и една смислена дума в молитва, Бог пак знае от какво се нуждаем. Хората могат да видят само външния вид и поведение и след това да се опитат да си представят какво си мислим; Бог познава чувствата и мислите ни така, както никой никога не би могъл да ги знае.

Сатана и неговите ангели също могат само да наблюдават, да слушат и преценяват какво става вътре в главите ни. „Дяволът не може да чете нашите мисли, но вижда делата ни, чува думите ни и благодарение на хилядолетния опит, който има с човешката раса, успява да подготви изкушенията си така, че да се възползва от слабите страни на нашия характер” (Елън Уайт. Ривю енд Херълд, 19 май 1891).

Когато вземате обикновени ежедневни решения – независимо дали са лични или свързани с работата ви – или пък мислите за други хора, спрете за миг и отправете безмълвна молитва към Бога. Насладете се на усещането, че водите интимен диалог с Него – само вие и Той. Никой друг в целия Всемир няма достъп до вашата връзка. Пуснете Христос да навлезе във вашия мисловен процес и Той ще ви пази от изкушения, ще ви донесе духовни благословения. Това несъмнено ще ви помогне да изградите по-тясна връзка с Него.


Помогна ли ви частта за днес да разберете по-добре библейския съвет да не съдите другите? Колко често ви се е случвало хора, които не знаят какво има в сърцето ви, да тълкуват вашите подбуди неправилно? Защо е важно и вие от своя страна да не съдите техните?




Христовият мир в сърцето Четвъртък - 3 февруари

Прочетете Колосяни 3:1–17. Какво сме призовани да извършим, за да постигнем онзи живот в Христос, който ни е обещан?


Този текст ни насочва към корените на моралното или неморалното поведение – сърцето и ума. Насочва ни и към Единствения, Който може да изработи в нас благочестие и да направлява мислите ни – Исус Христос: „Нека царува в сърцата ви Христовият мир” (Колосяни 3:15). Обърнете внимание на изрази като „търсете това, което е горе”, „мислете за горното”, „облечете се в любовта”, „нека царува Христовият мир”, „Христовото Слово да се вселява във вас богато”. Те подсказват, че бягането от греха и придобиването на праведност е въпрос на избор и подготовка, а не някаква импровизация. Грехът може да бъде победен само ако съзнателно насочваме сърцата и умовете си към „горното”. Христос е Източникът на всяка добродетел и благочестие. Стига да Му позволим, Той е единственият, Който може да внесе истински мир в неспокойното ни сърце.

Следователно нашият ум като ядро на самото ни съществуване трябва да бъде оставен на грижите на Исус. Щом играе ключова роля за развитието на нашия характер, той не може да бъде оставен на милостта на обстоятелствата. Греховните ни наклонности от една страна и покварената среда от друга работят срещу чистотата на мислите. Но Господ не ни оставя сираци, а разпростира Своята помощ и закрила над всеки, който пожелае това. „Ако останат насочени към Бога, нашите мисли ще бъдат водени от небесна любов и сила. Затова трябва да живеем „с всяко слово, което излиза от Христовите уста” (Елън Уайт. Ум, характер, личност).

В разгара на духовна битка човек може да се изкуши да счете отблъскването на опасните мисли за прекалено трудно. В такъв момент по-лесно е може би да го разсеем с промяна на дейността или мястото, или със създаване на подходяща компания. Тази промяна може да благоприятства молитвата и успокоението.

Мисленето е тайнствен процес в човешкия ум. Наистина не можем да знаем със сигурност дори какво той представлява и как действа. Но в повечето случаи сами избираме какво да мислим - някъде в най-вътрешните кътчета на съзнанието си. Мисълта може да бъде сменена в миг. Просто трябва да вземем решение да я сменим. (Разбира се, има случаи, когато болест може да увреди способността на човек лесно да сменя мислите си и професионалното лечение, стига да е възможно, може да помогне много.)


Какво ще кажете за своите мисли? Какво възнамерявате да направите, когато ви атакува следващата греховна мисъл?




Разширено изучаване Петък - 4 февруари

„Силата на праведната мисъл е по-скъпоценна от златото на Офир. Високо трябва да ценим контрола над мислите (…) Всяка нечиста мисъл покварява душата, притъпява моралното чувство и постепенно неутрализира нашепванията на Светия Дух; замъглява духовния поглед и човек не може да съзерцава Бога. Господ може да прости и прощава на каещия се грешник; но дори и опростена, душата е обезобразена. Който иска ясно да различава духовните истини, трябва да избягва всяка нечистота на думите и мислите (…) Длъжни сме да използваме всяко средство, което Бог е оставил на наше разположение, за да съумеем да управляваме и култивираме мислите си. Трябва да доведем своя ум в хармония с Христовия. Неговата истина ще ни освети цялостно – духа, душата и тялото – и ние ще бъдем способни да се издигаме над изкушенията” (Елън Уайт. Знамения на времето, 23 август 1905).

За разискване:

1. Какво означава „пленяваме всеки разум да се покорява на Христа” (2Коринтяни 10:5)? Как да се научим да го правим?

2. Как влияят на ума и мисленето ви Интернет, телевизионните програми, развлекателните четива, рекламите и пр.? До каква степен?

3. По какъв начин действията ни, дори подсъзнателните, разкриват какви мисли се въртят в умовете ни? Как езикът на тялото издава ставащото вътре в нас?

4. Какво бихте посъветвали човек, който се бори с импулсивния си характер? Към кои библейски обещания бихте насочили вниманието му? Защо е важно да наблегнете на обещанията за прощение и приемане чрез Исус? Как можете да го предпазите от отчаяние, когато той не постига така желаната победа и реши, че явно връзката му с Бога е „дефектна”? Как можете да му помогнете никога да не престава да се уповава на обещанията за прощение, независимо колко недостоен се чувства?

5. Доколко човек може да внимава за думите си, след като те просто отразяват неговите мисли? Как да сте сигурни, че тези думи ще донесат добро, а не зло?




Разказ
Силата на вярата
Бенджамин Шун

Рагаса живее в Мадагаскар, остров на изток от Африка. Тя израснала в семейство, което се покланяло на демони. Когато пораснала, демоните й казали, че ако прави, каквото й кажат, ще я дарят с голяма сила.

Рагаса се съгласила. Демоните й дали сила да контролира светкавици, да издържа на куршуми и още много неща. Благодарение на тези качества тя станала влиятелна жена. Веднъж направила нещо, което разгневило демоните и я разболяло сериозно. Никой не можел да й помогне, а демоните, към които в миналото се обръщала за помощ, сега отказвали да я излекуват.

Един ден чула почукване на вратата. Отворила и видяла две млади жени пред себе си. Докато разговаряла с тях, тя се почувствала приятно в тяхно присъствие. Разказала им за битката си с демоните и за болестта, която я споходила.

Младите жени й казали, че са адвентистки и я попитали дали би се съгласила да се помолят за нея. Тя се съгласила, тъй като не виждала друга възможност.

Не след дълго Рагаса се почувствала по-добре. Започнала да изучава Библията със своите нови приятелки. Жените я насърчили да слуша Световното адвентно радио, защото то щяло да й донесе утеха и да й помогне в битката срещу демоните. Рагаса започнала да слуша радиостанцията и скоро почувствала дълбока любов към Исус Христос.

Адвентистите в региона научили за обръщането на Рагаса и започнали да постят и да се молят за нея преди да се кръсти. Демоните били безсилни пред Божиите молещи се деца. Рагаса се кръстила, без да бъде тормозена от бившия си господар.

Поради любовта на две млади жени и дейността на Световното адвентно радио Бог преобразил тази завладяна от демоните жена в смирена християнска служителка. Изразявайки благодарността си към Бога за своето спасение, Рагаса кани и други да слушат Световното адвентно радио заедно с нея. Сега група от стотина души се събира около радиото на Рагаса всяка седмица.

Църкви като тази на Рагаса нямат пастор, нямат и друг учител освен радио програмите. Те не притежават църковна сграда, нито могат да си я позволят. И въпреки това те се покланят на Бога като нас.


* Бенджамин Шун е бивш президент на Световното адвентно радио.

Created by ULimited®