"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Исус се просълзи

Д-р Джулиан Мелгоса

Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2011 г.


Урок 5 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 22 - 28 януари 2011 г.

Чувството за вина


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 22 януари
Стих за запаметяване:
„Ако Ти би забелязвал беззаконията, Господи, то кой, Господи, би могъл да устои? При Теб обаче има прощение, за да Ти се боят” (Псалм 130:3, 4).

Чувството за вина е една от най-болезнените емоции; от тези, които най-лесно и бързо ни изваждат от строя. То може да доведе след себе си срам, страх, тъга, гняв, безпокойство и дори физическо заболяване. Макар и неприятно, понякога това чувство може да бъде използвано от Бога да ни доведе до покаяние в подножието на кръста, където намираме прошката, за която дълго сме копнели. Друг път обаче чувството за вина може да ни накара да изпитваме болезнени емоции за неща, които са извън нашия контрол; например оцелелите в катастрофа изпитват чувство за вина спрямо загиналите или деца се чувстват виновни за развода на родителите си.

Когато е основателно, чувството за вина е доказателство за наличие на жива и будна съвест. То причинява „необходимия дискомфорт”, за да ни накара да предприемем нещо. В зависимост от личния избор на всеки вината може да бъде крайно деструктивна (както при Юда), но и изключително конструктивна (както при Петър).

Тази седмица ще анализираме няколко библейски текста за вината, за да я разберем по-добре и да научим нещо повече за нея. Ще разберем как – стига да бъде правилно насочена – тя може да бъде инструмент в ръката на Господа за нашия напредък. Много зависи наистина от нашето отношение към нея и от това какво избираме да направим.

За тази седмица прочетете:
Битие 3:8–13; 1Йоаново 1:9; Псалм 32; 1Тимотей 4:1, 2; Матей 26:75; Римляни 8:1



Срам Неделя - 23 януари

Прочетете Битие 3:8–13. По какво разбираме, че Адам и Ева изпитват чувство за вина? Кое е най-лошото в реакцията на Адам?


Първата отрицателна емоция, изпитана от човешките същества, е вина. Веднага след като съгрешават, поведението на Адам и Ева се променя. Те „се скриха от лицето на Господа между градинските дървета” (стих 8). Тази безпрецедентна реакция е показател за наличието на страх от техния Баща и Приятел и в същото време срам да Го погледнат в очите. Преди грехопадението те изпитват радост от Божието присъствие, а сега се крият от него. Красивата връзка е скъсана. В добавка към страха и срама те изпитват и скръб, особено след като осъзнават ужасните последици от своето непослушание.

Обърнете внимание какво казват Адам и Ева: „Жената, която си ми дал за другарка…” и „Змията ме подмами…”. Явно вината автоматично ни подтиква да прехвърляме обвинението към някой друг или да се оправдаваме с аргументи. Зигмунд Фройд – бащата на психоанализата – нарича тази реакция „проекция”; според него хората проектират своята вина върху други хора или върху обстоятелствата, за да облекчат бремето на собственото си чувство за вина. Той счита проекцията за защитен механизъм. Но обвиняването на другите не допринася за подобряване на междуличностните отношения и възпрепятства Божието прощение. Истинското разрешение на проблема с вината се състои от пълно поемане на отговорност за собствените действия и търсене на Онзи, Който единствен може да донесе освобождаване от нея – „Няма никакво осъждане за тези, които са в Христос Исус” (Римляни 8:1).

Понякога хората са измъчвани от чувство за вина абсолютно неоснователно, по погрешни причини. Например близките на човек, извършил самоубийство; неколцината оцелели в масова катастрофа или природно бедствие; деца на наскоро разведени родители – всички те са типични примери (в повечето случаи) за безпричинно чувство за вина. На такива хора трябва да се вдъхне увереност, че те не трябва да носят отговорност за поведението на други хора или за непредсказуеми събития. И ако в някои случаи наистина могат да бъдат обвинявани за нещо, нека поемат отговорност единствено за собствените си действия, да помолят за прошка онези, които са наранили, и да се хванат здраво за библейските обещания като: „Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни” (Псалм 103:12).


Как реагираме на вината? Бързаме ли (като Адам) веднага да обвиним някой друг за собствените си грешки? Как да се научим да стоим твърдо зад онова, което сме направили, независимо, че е грешка, да понесем отговорността и след това с Божия помощ да продължим напред по правилния начин?




Шок за братята на Йосиф Понеделник - 24 януари

Какъв срамен спомен и страшни угризения витаят в умовете на Йосифовите братя? Битие 42:21. Какво говори това за тях?


Чувството за вина е свързано с определена случка в миналото – образ или кратко събитие, които въображението връща отново и отново. Друг път е под формата на ретроспекция, която атакува мислите или се появява в сънищата като кошмар. Образът на юношата Йосиф, който умолява своите батковци да пощадят живота му, сигурно се е появявал многократно в сънищата на Якововите синове.


Какво още предизвиква чувство за вина у братята на Йосиф? Битие 45:3.


Хората, измъчвани от вина, не спират да мислят за нея и да скърбят, че са направили каквото са направили, да се страхуват от последствията и да се самообвиняват. Такива мисли причиняват голям стрес, чувство за безсилие и гняв към себе си, че не са постъпили по друг начин. За съжаление колкото и дълго да размишляват над тези неща, миналото не може да се промени. Нужни са покаяние и прошка. Йосиф проявява благородство, като прощава на своите братя и ги насърчава да спрат да изпитват гняв към себе си. Уверява ги, че случилото се е било част от Божия план да спаси живота на много хора. И все пак това, че Бог е способен да използва стореното от тях зло за добро, не променя факта, че са виновни за ужасно престъпление.


Ако изпълним наставленията, записани в тези стихове, как това би ни помогнало да се справим с чувството за вина? Яков 5:16; 1Йоаново 1:9.


Всеки грях причинява болка на най-малко на двама – на грешника и на Бога. Но има грехове, които засягат и други хора. За да бъдат заличени миналите ни грехове трябва да се справим с всеки ъгъл от триъгълника „Бог-другите-аз”. Йоан казва, че Бог е готов да ни прости и да ни очисти от всеки грях. А Яков добавя, че е нужно да изповядаме греховете си един на друг – особено на онези, спрямо които сме съгрешили.

Смирената изповед е единственият начин за освобождаване от вината. „Вашите грехове може да са като планини пред вас, но ако смирите сърцата си и изповядате прегрешенията си, уповавайки се на заслугите на разпнатия и възкръснал Спасител, Той ще ви прости и ще ви очисти от всяка неправда. [Неговата праведност] е мир и донася небесен покой и увереност” (Елън Уайт. Деяния на апостолите).


Какво се налага да изповядаме, за да преживеем тези обещания?




Изпита сила Вторник - 25 януари

Прочетете Псалм 32. Какво научаваме за вината и изповедта? Какво има предвид Давид с „мълчах”? Какво става, когато мълчим? Какво разрешение намира псалмистът за своята вина?


Честната изповед е полезна за душата, а както става ясно, и за тялото. Думите, които използва Давид, недвусмислено показват, че душевното му състояние, причинено от чувството за вина, му причинява и физическа болка – „овехтяха костите ми” (стих 3) „и влагата ми се обърна на лятна суша” (стих 4). Днес професионалните терапевти признават, че между психологическия стрес и физическите заболявания има тясна връзка. Изразът „психосоматично заболяване” е част от техния речник вече десетилетия наред; той се отнася до физически симптоми, резултат най-вече от психични процеси. А наскоро психо-невро-имунологията доказа ключовата роля на състоянието на ума за защитата на нашето тяло от най-различни болести.

Подобно на всяка друга отрицателна емоция, вината води до незабавна промяна в поведението и в дългосрочен план може да разруши физическото здраве. Но онези, които познават Господа, няма нужда да се излагат на подобен риск. В думите на Давид откриваме противоотровата срещу нея: „Признах греха си пред Теб (…) и Ти прости вината на греха ми” (стих 5).

По този начин срамът, угризенията, тъгата и отчаянието, причинени от вината, могат да изчезнат – благодарение на чудната Божия прошка – и на тяхно място да дойдат радост и щастие (стих 11).


Прочетете 1Тимотей 4:1, 2. Какво апостолът иска да каже с израза „прегоряла съвест”?


Апостол Павел предупреждава Тимотей да се пази от хора, които проповядват странни учения на вярващите. Те го правят, защото съвестта им е „прегоряла” (стих 2). Както огънят може да изгори някои нервни окончания и определени части от тялото да станат безчувствени, така и една съвест може да „прегори” чрез: (а) повтарящо се нарушаване на определени принципи, докато не остане никакво усещане, че се върши нещо неправилно и (б) силни влияния на окръжаващата среда, които карат човек да отминава с безразличие злото и дори да го счита за добро.


Има ли неща, които по-рано са ви смущавали, а сега вече не? Ако отговорът ви е „да”, дали пък не е в резултат на „прегоряла съвест”? Опитайте да се върнете назад и да направите внимателна преоценка на нещата, които са спрели да притесняват съвестта ви. Всъщност може би трябва да я притесняват?




„…И плака горко” Сряда - 26 януари

Една от най-силните прояви на чувство за вина е описана в Матей 26:75. Защо то е толкова силно при ап. Петър? Преживявали ли сте нещо подобно? Ако да, какво би могло да ви помогне да се пазите от повтарянето на подобна грешка?


На два пъти ап. Петър заявява твърдото си намерение никога да не се отрече от своя Учител. Втория път го прави дори след като Спасителят изрично му е предсказал, че това ще се случи три пъти, и то още същата нощ. Само няколко часа по-късно две жени разпознават в негово лице един от Христовите ученици, но той разпалено отрича. След това група слуги от дома на първосвещеника също го разпознават, а той възкликва: „Не съм” (Йоан 18:25). Забележете, че обвинителите са все незначителни хора в тогавашния социален контекст, с ниско обществено положение – жени, слуги. По-късно това сигурно ще направи срама и вината му още по-големи в собствените му очи.

Най-важното е, че горчивият плач на Петър го довежда до покаяние, до промяна на сърцето и до истинско обръщане, макар самият процес да е твърде болезнен. Понякога и това е нужно – да се видим такива, каквито сме наистина; да видим какво има действителни в сърцата ни, на какви низости и подлости сме способни; и чак тогава да паднем съкрушени като Петър в нозете на Господа.

„Със заслепени от сълзи очи той [Петър] се отправи към усамотението на Гетсиманската градина и се простря на земята на същото място, където се бе прострял неговият Спасител, когато ужасната агония изцеждаше кървава пот през порите Му. С угризение си спомни как в тези страшни часове, докато Исус се молеше, той бе спал. Горделивото му сърце се съкруши и сълзи на разкаяние намокриха земята, съвсем скоро мокрена от капките кървава пот, стичащи се от лицето на скъпия Божи Син. Той напусна градината като нов човек. Сега вече бе готов да състрадава на изкушаваните. Беше смирен и можеше да съчувства на слабите и грешащите” (Елън Уайт. Свидетелства към църквата).

Първата половина на книгата Деяния на апостолите дава неопровержимо свидетелство за преобразяването на ап. Петър. Проповядването му, ръководството и чудесата, които върши, са изключителни и довеждат мнозина до спасение. Работата му довежда до основаването на църквата като Христово тяло. Смъртта му, предсказана от Исус в Йоан 21:18, е приета от него като голяма чест – да умре по същия начин като своя Учител.


По какъв начин вашите грешки и провали ви помагат да бъдете по-чувствителни към грешките и провалите на другите? Как можете да служите на чуждите болки, превъзмогвайки своите собствени?




Пълно опрощение Четвъртък - 27 януари

„Сега прочее няма никакво осъждане за тези, които са в Христос Исус – които ходят не по плът, но по дух” (Римляни 8:1). Какво обещание съдържа този текст? Как да го приемем лично за себе си?


Божието прощение е толкова голямо, толкова дълбоко и толкова обширно, че сме неспособни да го разберем напълно. Дори и най-възвишената прошка, дадена от човек, не може да се сравни с Божията. Той е неизразимо съвършен, а ние сме неизразимо грешни. Въпреки това благодарение на Неговото провидение, дадено чрез Исус, можем да получим пълно и съвършено опрощение в мига, в който приемем обещанията Му лично за себе си и Му се предадем с пълна вяра.


Прочетете трите текста по-долу. Каква светлина хвърлят те върху въпроса за Божието прощение и как ви помагат да го разберете по-добре?


Псалм 103:12


Исая 1:18


Михей 7:19


Библията използва алегории от конкретната позната действителност, за да ни помогне да разберем трудните въпроси. Доколкото се простират представите ни, снегът и вълната са добра илюстрация за белота; морските дълбини са едно от най-дълбоките неща, които познаваме; а географски няма по-голямо разстояние от това между изток и запад. Но и тези алегории са прекалено ограничени, за да представят нагледно необятното Божие прощение.

Един стъклопис в абатството в Елстоу представя образ, вдъхновен от „Пътешественикът” на Джон Бънян. Главният герой – Християнинът – е коленичил в подножието на кръста. От раменете му се е откъснал тежкият товар на вината и се търкаля надолу, донасяйки му неизказано облекчение. Християнинът казва: „И повече не го видях”.

Товарът го няма. Болката, отровата, тревогата и срамът са изчезнали завинаги. Много ни е трудно да разберем колко съвършено и колко пълно е Божието прощение, защото самите ние сме несъвършени, себелюбиви и с извратени взаимоотношения. Можем единствено да го приемем чрез вяра и да се молим: „Господи, смирено изповядвам греховете си пред Теб; приемам Твоето опрощение и Твоето очистване. Амин”.


Можем ли да бъдем сигурни, че сме опростени, ако не се чувстваме такива? Какви основания имаме да вярваме, че ни е простено, независимо от чувствата ни?




Разширено изучаване Петък - 28 януари

„Когато грехът се стреми да завладее престола на човешкото сърце, когато вината притиска душата и обременява съвестта, когато неверието замъглява ума, кой пропуска лъчите на светлината? Чия благодат е достатъчна да елиминира греха, кой подарява скъпоценно опрощение, кой разпръсква тъмнината, кой ни изпълва с надежда и радост в Бога? Исус – Спасителят, Който прощава грехове! Той все още е наш Адвокат в небесния съд; онези, чийто живот е скрит с Христос в Бога, трябва да станат и да светят, защото славата Господня ги е осияла” (Елън Уайт. Библейско училище, май,1915).

„Когато си обидил свой приятел или ближен, трябва да признаеш, че си сгрешил, а негов дълг е да ти прости. След това трябва да потърсиш и Божията прошка, тъй като братът, когото си наранил, е Негова собственост, и наранявайки него, ти си съгрешил срещу Създателя Му” (Елън Уайт. Вярата, чрез която живеем).

За разискване:

1. Госпожа Мао – съпругата на бившия комунистически диктатор в Китай Мао Цзе Дун - живеела в постоянен страх и вина заради безбройните злини, които е сторила. От чувството за вина тя развила такава параноя, че всяко шумолене, всеки неочакван звук или я карали да се облива в студена пот, или да изпада в бяс. Стигнала дотам, че искала от своя надзирател да пъди птиците от двора на затвора, защото не можела да понася песните им. Вярно, че това е много краен пример, но какво ни подсказва той за начина, по който чувството за вина може да съсипе живота на човека?

2. Какво бихте посъветвали човек, който се бори с чувство за вина поради свои минали грехове; който казва, че е приел Христос, но все още не може да се освободи от чувството за вина? Как можете да му помогнете?

3. В частта за четвъртък разгледахме редица библейски метафори, описващи Божието прощение. Помолете членовете на групата да измислят свои собствени метафори, с които да опишат дълбочината на опрощението, което намират в Исус.

4. Възможно ли е да съществува вина в свят, в който не съществува Бог? Обосновете становището си.

5. Тази седмица разбрахме, че Бог може да използва нашето чувство за вина, за да ни доведе до вяра и покаяние. Има ли някаква друга „полза” от нея? Каква?




Разказ
Намиране на духовен дом

Джейсън Фенг израснал в планините на Тайван. Имал дядо и баба адвентисти, но малцината църковни членове били предимно възрастни хора и Джейсън не се чувствал добре сред тях. Приятелите му посещавали по-големи протестантски църкви в района и той се присъединил към тях. Станал учител в неделното училище и младежки ръководител.

Когато веднъж се наранил, Джейсън трябвало да прекара доста време у дома, за да се възстанови. Останал разочарован, че никой от протестантската църква не дошъл да го посети, както повелявал обичаят. Адвентният пастор стажант на име Кен дошъл и му донесъл материали за четене. Двамата се сприятелили.

Бабата на Джейсън помолила Кен да провежда домашни събрания в петъчните вечери. Поканила Джейсън и семейството му. От уважение към баба си той откликнал на поканата. Дори бащата на Джейсън присъствал на събранието, макар че не ходел на църква в събота.

Младият стажант Кен поканил Джейсън да изучават Библията заедно. Библейският курс се разраснал и скоро нова църква била организирана в района. Джейсън се присъединил към новата църква и се почувствал духовно нахранен. Осъзнал, че църквата не е само място за среща с приятели, както смятали младежите от протестантската църква. Разбрал, че църквата дава възможност да се покланяш на Бога и да изучаваш задълбочено Неговото слово.

Джейсън почувствал, че е длъжен да евангелизира други млади хора, които били напуснали адвентната църква. Насърчил тези младежи да станат водачи в църквата, която той някога бил напуснал. Няколко от тях се върнали поради неговото влияние.

Днес в селото на Джейсън има нова църква и младежите адвентисти се присъединяват към трийсетината вярващи в една жива служба всяка събота. По време на ваканциите църквата нараства, тъй като адвентистите, които са се преместили в града, се връщат при семействата си. Джейсън и няколко младежи бяха кръстени в новата адвентна църква, която бе основана в селото му. Най-накрая се чувствам у дома, казва той.


* Джейсън Фенг се приготвя за пастор от Глобалната мисия сред местните групи в планините на Тайван.

Created by ULimited®