"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse

Исус се просълзи

Д-р Джулиан Мелгоса

Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2011 г.


Урок 4 15 - 21 януари 2011 г.

Взаимоотношения

За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете

Събота - 15 януари

Стих за запаметяване:
„И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците” (Матей 7:12).

Опитен евангелизатор има навика преди всяка евангелизация да провежда кратък семинар за стреса с цел да привлече хора. В началото прави кратка анкета, чрез която изяснява основните четири или пет неща, които най-много стресират присъстващите. Отговорите са разпределени в няколко основни групи (здраве, пари, работа, взаимоотношения и т.н.). След края на подобна анкета, някакъв човек забелязва, че преброяването на отговорите още не е приключило, а говорителят вече си е подготвил презентацията, с помощта на която да коментира най-често посочвания отговор – „взаимоотношенията”. Пита го откъде знае, че това е отговор номер едно, след като броенето още не е приключило. Пасторът отговаря, че винаги и навсякъде това е най-често посочваният източник на стрес.

Независимо дали става въпрос за брачен партньор, деца, шеф, колеги, съседи, приятели или врагове, основният източник на стрес в живота ни са хората. Вярно е и обратното – когато взаимоотношенията ни с хората са позитивни, те представляват мощен източник на удовлетворение. И явно, нито географското положение, нито културата имат кардинално значение. Хората ни правят щастливи и хората ни правят нещастни.

Затова тази седмица ще посветим времето си на важната тема за взаимоотношенията и становището на Библията за тях.

За тази седмица прочетете:
1Царе 25 глава; Ефесяни 4:1–3; 1Петрово 3:9–12; Лука 17:3, 4; 23:34; Яков 5:16



Съвършено смирение и кротост Неделя - 16 януари

Прочетете Ефесяни 4:1–3. Защо според вас ап. Павел прави връзка между смирението, кротостта, търпението и добрите взаимоотношения в църквата? Припомнете си случаи от вашия собствен живот, когато проявата на тези качества е имала положително влияние върху взаимоотношенията в местната ви църква.


Прочетете 1Царе 25 глава. Какво научаваме от Авигея и Давид за правилното поведение в трудни моменти и напрегнати ситуации?


Историята за Давид, Навал и Авигея е отличен пример за успешни социални взаимоотношения. Резултатите са пряко зависими от начина, по който хората сами поставят себе си – като старши, като равни, като смирени приятели или като по-низши.

Давид изпраща войниците си при Навал с една напълно справедлива молба: „Виж, ние закриляхме твоите хора и имот. Сега би ли ни дал, каквото намериш за добре” (1Царе 25:7, 8, перифраза на автора). Навал обаче не е много на „ти” с любезността и дипломацията. Описан е като груб и зъл човек. В някои преводи са използвани думи като „кисел”, „подъл”, „скотски”, „злобен”, „безчестен”, „стиснат” и „просташки”. И без съмнение той проявява всяко едно от тези качества пред войниците на Давид.

Обърнете внимание на точно противоположното поведение на Давид в началото. Макар да разполага с военна сила, посланието му е смирено и почтително – той пожелава на Навал и дома му дълъг живот и добро здраве, нарича себе си „синът ти Давид” (стих 8).

Авигея е описана от Библията като „умна и красива”. Обърнете внимание как действа – първо осигурява изобилна и разнообразна храна, след това бърза да успокои Давид, покланя се пред него, нарича себе си „слугинята ти”, а него – „господарят ми”, и моли за прошка. После му напомня, че е Божи човек и трябва да избягва излишни кръвопролития.

Тактичното и смирено поведение на Авигея обръща намеренията на Давид на сто и осемдесет градуса. Той отправя възхвала към Господа за това, че я е изпратил, след това възхвалява и нея за мъдростта й. Тази успешна посредническа мисия, пропита от Божествен дух, спасява живота на много невинни. Що се отнася до Навал, не става нужда Давид да пролива кръвта му, защото той умира – вероятно от сърдечна недостатъчност – жертва на собствените си страхове.


Лесно е (по принцип) да бъдем любезни с хората, които харесваме. Какво ще кажете обаче за онези, които не харесваме? Помислете кого считате за крайно неприятен човек. Как би реагирал той, ако проявите смирение и кротост спрямо него? С Божията благодат направете опит (като естествено не забравяте, че сигурно и вие невинаги сте най-милият и приятен човек на света).




Отвърни на злобата с благословия Понеделник - 17 януари

Какво е истинското послание на 1Петрово 3:8–12? Как бихте могли веднага, още сега, да приложите тези принципи в живота си?


Исус трансформира подхода „око за око” в „обърни и другата страна” (Матей 5:38, 39). Това е наистина революционна идея - дори и днес - за много хора и общности. За съжаление дори християните рядко отвръщат на злото с добро. Исус обаче не спира да настоява: „Научете се от Мен, защото съм кротък и смирен по сърце” (Матей 11:29).

Семейство с малки деца имат наистина сериозни проблеми със своите съседи. Често тези съседи изказват с изключително нецензурни изрази пред младите родители несъгласието си да виждат разхвърляни играчки из двора и да чуват викове на играещи деца. Оплакват се наляво и надясно колко зле поддържат младите хора двора си и колко загрижени са те самите за това или онова. Разбира се, на младото семейство никак не им харесва да се отнасят с тях така грубо и нелюбезно. В крайна сметка не правят нищо, с което да нарушават правилата на добросъседското съжителство. Един ден обират плодовете от ябълката в задния си двор. Майката решава да занесе на съседите два току-що изпечени ябълкови пая. Те ги приемат с радост. Този съвсем дребен жест довежда до голяма промяна в техните взаимоотношения. Съседите не били и сънували да получат такова отношение от хора, които непрестанно са тормозили и нагрубявали.


Как Давид отвръща на непрекъснатите опити на Саул да му отнеме живота? 1Царе 24:4–6. Какво говори това за неговия характер? Как можем да приложим същите принципи в собствения си живот, особено ако проблемите ни са с човек, който по свой начин също е „Господен помазаник”?


Първа книга на царете докладва за четири случая, в които Давид заявява, че е неморално да се вдига ръка срещу „Господния помазаник”. Макар да има възможност за отмъщение, той неизменно се стреми да се разбере с царя и да му прости. Предпочита да прояви божествено смирение в отношенията си с човек, който се отнася зле с него.


Не трябва ли и всички ние, независимо в какво положение се намираме, да се стремим към същото?




Прошка Вторник - 18 януари

Напълно е възможно да водим богат и пълноценен религиозен живот и в същото време да имаме сериозни проблеми с взаимоотношенията. Истина е, че като човешки същества често си пречим и си причиняваме болка един на друг, дори – понякога най-вече – в църквата. Колко е важно следователно да усвоим изкуството на прошката.


Прочетете Ефесяни 4:32. Колко добре прилагате тази библейска истина в живота си? На кого трябва да простите и защо е това е важно заради вашето собствено добро?


Едва през последните години професионалните съветници започнаха истински да осъзнават важността на духовните принципи за душевното здраве. Десетилетия наред психолози и консултанти обявяваха религията и духовността за основния източник на вина и страх. Но вече не е съвсем така. Много от тях използват защитната сила на християнския възглед за живота. „Терапии” като молитва, водене на духовен дневник, запаметяване на библейски текстове и прошка доказано помагат на мнозина да преодолеят редица емоционални разстройства. Прошката се счита за един от най-успешните методи за постигане на успокоение, въпреки че умението да се прощава истински и да се приема прощение идва само от Бога, чрез преобразеното от Него сърце (Езекиил 36:26).


Прочетете Матей 5:23–25; Лука 17:3, 4; 23:34. Какво още научавате за прощението от тези текстове?


Някои хора казват за определени случаи, че им е абсолютно невъзможно да простят. Има ли обаче човек, който да е понесъл или някога да понесе бездънната болка и унижение, които понася Исус Христос – Царят и Създателят на Вселената, - Който е несправедливо унизен, бит и разпнат на кръст от Своите творения. Но дори в мига на най-голямото Си унижение Той до такава степен е загрижен за тях, че умолява Отец да им прости.


Понякога хората се държат лошо с другите, без дори да осъзнават каква болка им причиняват. Друг път са агресивни и оскърбяват, защото са неуверени или имат лични проблеми и, наранявайки другите, постигат някакво облекчение. Как осъзнаването на чуждите проблеми може да ни помогне да им простим? Как да се научим да прощаваме на хора, които умишлено и целенасочено се опитват да ни уязвят?




Изповядайте греховете си един на друг Сряда - 19 януари

Как тълкувате препоръката на апостол Яков да изповядваме греховете си един на друг? Яков 5:16. Размишлявайте над този стих и се запитайте как бихте могли да го приложите в своя случай.


Ако съм съгрешил срещу ближния си, съм длъжен да изповядам греха си пред него, за да получа прошка и отношенията ни да бъдат възстановени. Освен това изповедта показва, че съм готов да поема отговорност за своя грях, независимо от неговия размер.

Този стих от Посланието на Яков има още едно тълкуване и то предлага големи възможности за изцеление. Разкриването на нашите несъвършенства пред вярващ приятел християнин облекчава бремето на злото. Освен това взаимната изповед прави междуличностните взаимоотношения по-дълбоки. Да се доверя и да ми се доверят – това създава връзките, които правят едно приятелство истинско и трайно. Всъщност цялата работа на професионалните терапевти почива на принципа, че говоренето е полезно за душевността. Разбира се, съществуват психически разстройства, които изискват професионално лечение, но много наранени чувства могат да бъдат изцелени на ниво църква и приятелски кръг. Това важи с особена сила за проблемите, породени от влошени междуличностни взаимоотношения – неразбирателство, клевети, завист и пр. Придържането към съвета на Яков не само ме разтоварва психически, но и подновява силата ми да променя своето деструктивното поведение.

И все пак, внимание! Разкриването и признаването на извършен грях пред близък приятел наистина носи облекчение, но в същото време ни прави уязвими. Винаги съществува риск приятелят да наруши ангажимента за поверителност и да разкрие проблема ни пред други, а това е пагубно за всички замесени.

Най-важното е, че винаги можем да изповядаме прегрешенията си на Господа и да бъдем сигурни, че Той напълно ще оправдае доверието ни и ще ни подари прошка. Прочетете 1Петрово 5:7. Нарушените взаимоотношения могат да причинят чувство на несигурност, дори страх и тревога. Хората могат да помогнат. Но най-сигурната помощ идва от Бога, Който по всяко време и с готовност се заема с нашите грижи и ни донася истинско облекчение, стига да положим товарите си в Неговите ръце.




Назидавайте се един друг Четвъртък - 20 януари

Прочетете текстовете по-долу и се запитайте как бихте могли да ги приложите на практика. Защо това е толкова важно не само за вас самите, но и за околните? Ефесяни 4:29, 1Солунци 5:11; Римляни 14:19.


Ап. Павел наставлява ранните църкви да се пазят от разваляне на отношенията в „Христовото тяло”. Много трудности възникват поради взаимни обвинения и в този процес страда цялата църква. Обикновено хора, които се занимават с клюки и злословия, самите имат проблеми – чувстват се непълноценни, изпитват нужда да бъдат забелязани, имат желание да контролират и властват или пък изпитват чувство на несигурност. Те се нуждаят от помощ, за да изоставят този болезнен начин на живот и да се справят с вътрешните си конфликти.

Наистина, когато човек се чувства добре в кожата си, не изпитва необходимост да се занимава с клюки и сплетни. Членовете на Христовото тяло трябва да знаят – те са привилегировани в това, че са получили дара на спасението (Псалм 17:8; 1Петрово 2:9). С тази увереност в сърцето вече могат да поставят ударение върху утвърждаването на другите, върху взаимното наставляване. Думи на насърчение и одобрение, обръщане на поглед към позитивното, смирение и радостно отношение – това са все начини да подкрепяме хората с лични проблеми.

Друг начин да помагаме е службата на посредничество. Исус нарича „миротворците” „блажени” и „Божии чада” (Матей 5:9), а Яков заявява, че миротворците ще пожънат „плод на правда” (Яков 3:18).


Прочетете Матей 7:12. Защо това увещание е ключ към всички взаимоотношения изобщо?


За социалните взаимоотношения този принцип е безценен диамант. Той е позитивен, основан е на любовта, универсален е и превъзхожда многократно който и да е човешки закон. „Златното правило” носи благословение на всички участващи в неговото прилагане.

Китайски земеделец работел на своята оризова нива, която се намирала на терасираните склонове на един хълм. Изправил се и се загледал към равнината и морето. Изведнъж съзрял как морето се отдръпва и оголва голяма част от брега. Разбрал, че предстои приливна вълна. Знаел, че водите ще са завърнат със страшна сила и ще унищожат цялата долина. Помислил за всички свои приятели, които живеят там, и решил, че единственото, което може да направи, е да запали своята оризова нива. Приятелите му видели пожара и веднага хукнали нагоре по хълма да му помогнат да го загаси и така избегнали гибелта.

Поуката е ясна.




Разширено изучаване Петък - 21 януари

Прочетете Ефесяни 4:25–32 и подчертайте онези думи, които пряко докосват сърцето ви. Размислете какво можете да направите с Божията помощ, за да подобрите взаимоотношенията си с другите хора.

Предлагаме ви няколко откъса от писмо, което Елън Уайт пише до един евангелизатор през 1908 година: „Ето каква вест имам за теб от Господа – говори любезно и действай внимателно. Бди над себе си, тъй като имаш склонност към суровост и диктаторство, към необмислено и прибързано говорене. Грубите изрази оскърбяват Господа, неблагоразумните думи Го нараняват. Възложено ми е да ти кажа: „Говори нежно, внимавай в думите си; никаква грубост да няма нито в говора, нито в жестовете ти”. Когато да гледаш към Исус и да се учиш от Него стане твоя ежедневна опитност, тогава ще развиеш правилен, хармоничен характер. Смекчи тона на проповедите си, не изговаряй никакви осъдителни думи. Учи се от Великия Учител. Любезните и състрадателни думи са добро лекарство и изцеляват отчаяните души. Познаването на Божието Слово и неговото практическо прилагане в живота имат изцеляваща, смекчаваща сила. Острите думи никога няма да донесат благословение – нито на теб, нито на друга душа” (Служители на евангелието).

За разискване:

1. Обичате ли да клюкарствате? А дори и да не обичате вие самите да го правите, доколко охотно очаквате да чуете някоя клюка? Защо в известен смисъл това е точно толкова лошо, колкото и самите вие да разпространявате клюки? Как можете да престанете да бъдете част от една верига, която може да причинява голяма болка?

2. Прошката може да се окаже доста трудно нещо, особено когато са ви наранили наистина жестоко. Как се учите да прощавате на хора, които изобщо не ви молят за прошка, изобщо не ги интересува дали ще им простите, които сигурно дори ще ви се присмеят, ако разберат, че сте им простили? Каква е вашата отговорност в такъв случай?

3. Психическото и физическото насилие са реалност в съвременното семейство –много болезнена реалност. Какво би трябвало да е нашето отношение като християни към този проблем? Как бихме могли да го предотвратим? Какво бихте препоръчали, когато прошката на жертвата не довежда до промяна в поведението на насилника?

4. Размислете над собствения си живот. Какви стъпки можете да предприемете, за да подобрите взаимоотношенията си с околните? Защо смирението, упованието в Бога и желанието да се върши правото са много важни в този процес?




Разказ

Твърдост за правдата
Филис Валиер

Дороти търсела работа цели две години и понякога не разбирала защо Бог не й помага. Тогава си спомнила един библейски текст: „Онези, които обичам, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш” (Откровение 3:19). Дороти склонила глава и помолила Бог да й прости неверието.

Отишла на интервю за работа, където я помолили да попълни тест за електронни спойки. Никога не била правила такова нещо, но шефът й останал удивен от извършеното. „Сигурна ли си, че никога досега не си правила такива спойки?”, попитал той. Така Дороти получила работата.

Дороти често пеела, докато работела покрай своята ръководителка Синди. „Защо си толкова щастлива”, попитала Синди. Когато Дороти отговорила, че Исус е неин личен приятел, Синди се заинтересувала. „Искам и аз да имам такъв приятел.”

Дороти й дала Библия. Синди започнала да я чете и да задава въпроси. Не след дълго Синди предала живота си на Христос.

Дороти била на работа няколко месеца, когато шефът я обявил пред служителите, че ще имат две седмици платена отпуска за Коледа, но ще трябва да работят четири съботи, за да компенсират дългата почивка. Дороти предложила да работи в неделите, но шефът й не вярвал, че е възможно това да се уреди. Тогава Дороти заявила: „Ако Бог иска от мен да работя тук, ще се погрижи за мен. Аз обаче няма да работя в Неговия ден.”

Някои колеги й се присмели за това, че иска някакви специални привилегии. Дороти се помолила: „Господи, моля Те, не ме оставяй. Имам нужда от твоята сила, за да устоя.” Отговорили положително на молбата й и Дороти започнала да работи в неделя. Там се запознала с Джийн и почувствала, че Бог иска от нея да й поговори. Двете отишли заедно на обяд и тогава Дороти казала: „Бог направи така, че да се срещнем днес.” Джийн се съгласила, тъй като искала да научи нещо повече за Бога. Дороти я насърчила да изучава Библията и скоро Джийн заедно със своя брат и с приятеля си започнали заедно да изучават Библията. След няколко месеца Джийн и приятелят помолили пастора да ги венчае, след което тримата се кръстили.

„Струва си да си твърд за правдата, дори когато не можеш да разбереш накъде те води Бог”, казва Дороти.


* Филис Валиер е инструктор в колежа Лоялист в Онтарио. Дороти Бъртън продължава да споделя вярата си в Онтарио.