През последните десетилетия много народи се освободиха от политически тирани и режими. Има обаче един особен вид робство, което е също толкова, ако не и по-лошо от политическия си еквивалент – робството на зависимостите. Алкохол, цигари и други вещества са поробили милиони. Нещо повече, във възход са и нехимични „наркотици” като секс, порнография, хазарт (или рискови инвестиции), трупане на пари и блага.

Всяка страст създава зависимост (чувство на безпокойство и неудовлетвореност, докато не се приеме съответното вещество или не се извърши съответното действие), и то нарастваща (всеки следващ път е нужна по-голяма доза, за да се постигне ефектът от предишната). Така за зависимите хора става изключително трудно да разкъсат омагьосания кръг, в който са се въвлекли. Поради тази причина те имат нужда от подкрепата на семейството, църквата и приятелите си. Може да им е нужна и професионална помощ, но най-вече помощта на Божията сила, която да работи в живота им, за да получат обещаната свобода в Христос, нашия Господ.

В западната цивилизация виното, бирата и другите алкохолни напитки се свързват с щастливи събития, възпоменания, празници и важни бизнес договори. Пред обществото се показва тяхното чисто и приятно лице. Те се считат не просто за социално приемливи, но дори за „необходимост” при определени обстоятелства. За съжаление алкохолът има и друго лице – толкова различно, че онези, които си изкарват хляба чрез продажбата му, не биха желали да бъде видяно от клиентите им.

Образът на приятното вино, което после „хапе като змия и жили като ехидна”, е много силен. Химичният състав на алкохола се възприема от организма не като храна, а като токсична субстанция. Абсорбира се в стомаха и чрез кръвоносната система се транспортира до мозъка, белите дробове, бъбреците и сърцето само за няколко минути. Особено силно се натоварва черният дроб, на който са нужни няколко часа усилена работа, за да осъществи целия процес на разграждане. Когато употребата на алкохол е хронична и особено продължителна, органите се увреждат и човек започва да страда от все повече и повече болести.

За съжаление последиците от пиенето са извън контрола на пиещия. Употребата на алкохол нанася ужасни социални щети. Петдесет процента от всички автомобилни катастрофи и трудови злополуки са свързани с него. Голяма част от престъпленията се извършват под влиянието на алкохол. Обществени и лични средства се харчат, за да се осигурят лечение и грижи за излекуването на най-различни болести, причинени пряко от алкохола. А в дома брачният партньор и децата на алкохолика често са жертви на вербално и физическо насилие.

Алкохолът, както и останалите психо-активни вещества, увреждат нашата способност за правилна морална преценка; под негово влияние хората по-лесно затъват все по-дълбоко в греха.

Всеки, уловен в капана на зависимост от някакво вещество, трябва да признае проблема и нуждата си от помощ и сила, по-голяма от неговата – това включва Божията благодат, подкрепата на семейството и една загрижена църква, както и лечение, назначено от квалифицирани специалисти (ако е възможно).

Сексът е един от многобройните дарове на Бога, дадени за удоволствие на хората. Неговото предназначение не е само възпроизводство, но и доставяне на радост, създаване на интимна близост и единство – само в контекста на брака между мъж и жена (Битие 1:27, 28; 1Коринтяни 7:2). Изваден от тази поставена от Бога рамка, дарът се превръща в грях – често с опустошителни последици (вижте 1Коринтяни 6:18, 19). Само Бог знае мащабите на разрухата, която сексуалната неморалност е донесла на човешкото семейство.

Сексът е мощен нагон и затова е много податлив на злоупотреба. Лесно може да се превърне във всепоглъщаща страст, трудна за контролиране. При това колкото повече зависимият задоволява тази страст, от толкова повече секс се нуждае, за да постигне същото ниво на удовлетворение, постигнато преди.

Проституцията и изневярата – това са традиционните пътища към сексуалната неморалност и пристрастяването (вижте Притчи 5:3–14, 9:13–18). Днес разполагаме и с много други, допълнителни „пътечки” като порнографията и киберсекса. Интернет порнографията създаде проблем с потресаващи размери, тъй като само с няколко кликвания на мишката в дома или в офиса ни могат да влязат най-гнусни и унизителни сцени. Това много лесно води до пристрастяване, до неконтролируемо влечение и разрушаване на брака и семейството. Невъзможно е да се изчислят щетите, които изневярата е нанесла на света.

Сексуалната неморалност е много лесна за започване и онези, които не са паднали в капана й, ще направят добре да стоят далеч от нея. Колко е важно пред лицето на сексуалното изкушение извън свещения кръг на брака да постъпваме както постъпва Йосиф (вижте Битие 39:7–12).

Бог желае да дари пълно опрощение и свобода на хванатите в капана на сексуалното пристрастяване. Най-важно от всичко е пълното себепредаване в ръцете на Бога (Яков 4:7). Но механизмът на пристрастяване е толкова сложен, че може да е нужна помощ от професионалист. Групи за подкрепа, които разчитат на Бога като на върховен Източник на помощ, но включват и професионална такава, могат да бъдат много полезни, стига да са налице.

Вярно е, че в Библията няма изрични текстове, забраняващи хазарта, но все пак е трудно да си представим Исус или ап. Павел да хвърлят зарове в Лас Вегас, нали?

В същото време Павел отправя предупреждение срещу алчността за пари, наричайки я „корен на всяко зло” и причина хора да отпадат от вярата (1Тимотей 6:10). При някои желанието за забогатяване е толкова силно, че хазартът се превръща в примката, която Сатана използва, за да ги унищожи.

Хазартът е, за да се губи. Този бизнес процъфтява просто защото много повече хора губят, отколкото печелят. Какъв е например шансът да спечелите от лотария? Изчисленията са категорично против вас. По-вероятно е да бъдете ударени от гръм, отколкото да спечелите.

Простата логика е достатъчна, за да не заложим каквато и да е сума на хазарт (в крайна сметка, хазартната индустрия може да съществува единствено ако губещите са повече от печелещите). И въпреки това хората играят – отначало за забавление, а по-късно, защото не могат да спрат.

Защо? Явно, на дъното е нуждата от самоутвърждаване. Мнозина намират особено удоволствие във фантазирането за големи печалби. А когато не спечелят, все по-силно и по-силно започват да се надяват, че това ще стане следващия път. И залагат отново и отново. Когато всички пари свършат, вземат назаем, лъжат, дори може да откраднат, за да си вземат поредната „доза” от този „наркотик”.

Може би смятате, че в нашата църква няма проблем с пристрастяването към хазарта? Но Елън Уайт пише за това, защото още в нейно време е проблем! Няма причина да смятаме, че днес (когато хазартът е масов) членовете на ЦАСД са извън опасност; особено когато хазартът он-лайн вкарва казиното направо вкъщи.

Освобождаването от тази зависимост изисква битка по много фронтове – първо, трябва да признаете, че имате сериозен проблем. След това трябва рязко да прекратите, като в същото време потърсите подкрепа от някаква група (стига да има такава), за да избегнете връщането. Бъдете нащрек и стойте далеч от всякакви примамки, които могат отново да ви подлъжат да залагате. Друго необходимо нещо е утвърждаването на самочувствието. И най-важното – постоянна връзка с Бога и упование в Неговите обещания за изцеление – това е ключът към победата над всяко изкушение.

Библията не поставя някакъв лимит на парите, които човек може да има, но предупреждава срещу погрешното отношение към материалните притежания – срещу скъперничеството и алчността. Един неправилен мироглед може да направи хората обладани, вманиачени, пристрастени към печеленето на пари (макар и честно) или към трупането на притежания. Това може да отнеме такава огромна част от времето и усилията им, че да се превърне в идол и във фалшив бог.

Информационните технологии много улесниха бизнеса, но в същото време увеличиха и риска за склонните към пристрастяване. Например днес частните инвеститори на стоковата борса могат да осъществяват операциите си мигновено чрез Интернет. Поради това мнозина се закотвят часове наред пред компютъра само за да правят пари (разбира се, правим уговорката, че това не означава да не бъдем добри настойници на парите си, да ги инвестираме мъдро и внимателно).

Изразите „лицето му посърна” и „той си отиде наскърбен” (Марк 10:22) подсказват, че любовта на младежа към богатството му е по-голяма от тази към Учителя. Трупането на пари и материални притежания само по себе си не е нито добро, нито лошо. Всичко зависи от това къде е сърцето (Матей 6:21). Опасността идва, когато трупането заеме мястото на най-висшата ни цел – търсене на Божието царство и Неговата правда (стих 33).

На път от Ливърпул за Америка корабът „Чанунга” се сблъсква с малко корабче от Хамбург. Ударът е силен и натовареният с повече от двеста пътници кораб потъва половин час след катастрофата. Спасителните лодки са спуснати, за да помогнат на давещите се, но се спасяват само тридесет и четири души. Защо толкова малко? Защото почти всички са запасали в коланите около кръста си всичкото си злато и сребро. Отказвайки да изгубят своите пари, те изгубват живота (и парите си!).

Обществото придава висока стойност на личния имидж. Тази слабост е характерна за човешките същества през всички епохи. В наши дни акцентът върху красотата и грижата за себе си достига налудничави размери. Козметичната индустрия заема петдесет процента от търговията на дребно в световен мащаб. Освен за козметика, много хора харчат несметни суми за бодибилдинг (оформяне на тялото чрез специални упражнения), фейслифтинг (изглаждане на бръчките на лицето), присаждане на коса, пластична хирургия, специални диети и така нататък – всичко с цел подобряване на външния вид.

Това неистово желание да бъдем по-красиви също крие риск от пристрастяване. Едни се пристрастяват към спортуването, други към това всеки път да ядат все по-малко и по-малко, докато накрая животът им бъде застрашен. Трети се вманиачават по грижи за косата или кожата си, подлагайки се на сложни, скъпи и безконечни процедури.

Няма нищо лошо в това да сме във форма, чисти и да изглеждаме добре. Това, което може да го превърне в идол, е пристрастяването ни към него. Исус говори за нуждата да си събираме съкровища на небесата, а не на земята, където нищо не трае дълго, но в същото време може да ни отклони от пътя към спасението и вечността. Наистина има само едно нещо относно външния вид, в което можем да бъдем абсолютно сигурни – рано или късно времето и гравитацията ще си кажат думата.

Подобно на материалните притежания, нашето тяло е съкровище, което ни е поверено; но има сериозен риск да го превърнем в свой идол, ако посвещението ни на грижата за него стане прекомерно. Невинаги е лесно да разберем кога сме прекрачили границата; следователно всеки от нас трябва да внимава много.

„Думите и делата само изявяват какво има в сърцето. Ако то е пълно със суетност и гордост, с любов към себе си и към облеклото, разговорите ще бъдат за мода, облекло и външен вид, а не за Христос и небесното царство. Ако в душата обитава завист, това също ще се прояви в думите и делата. Онези, които се сравняват с другите, подражават им и нямат по-високи цели, извиняват се с недостатъците и грешките на околните, се хранят с отпадъци и ще си останат духовни джуджета. Те ще доставят радост на Сатана, угаждайки на неосветените си чувства. Някои посвещават мислите си на това какво ще ядат и пият, с какво ще се облекат. Тези мисли произтичат от препълването на сърцето им, тъй като най-великата цел на живота им и най-висшето им призвание са временните неща. Тези хора са забравили думите на Христос: „Първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко останало ще ви се прибави” (Елън Уайт. Свидетелства към църквата. Т.1).

1. Защо е важно да не осъждаме онези, които се борят със зависимост от какъвто и да е вид? Разбира се, да се съди е лесно, но защо трябва да бъдем много внимателни?

2. Едни зависимости изглеждат по-приемливи в очите на обществото от други, което може единствено да ги направи още по-опасно измамни. В крайна сметка колко хора са отишли да се лекуват от зависимост от алчност за пари и власт? Как можем да не позволяваме на обществените настроения да влияят на становището ни по тези въпроси?

3. Независимо колко силна е вашата зависимост (или на някой ваш познат), смятате ли, че има нещо – каквото и да е, – от което Господ не може да ви освободи? С други думи, защо никога не бива да се предаваме пред зависимостта, сякаш е невъзможно да бъдем освободени от нея? Кой е ключът към пълното предаване проблема на Христос, така че Той да работи в живота ни и да ни подари победата? Вижте Лука 9:23.

4. Какви програми разработва и прилага вашата църква, за да може да помага на хора, страдащи от различни зависимости? Какво може да направи, за да помага на нуждаещите се? Как можете да превърнете програмите в мощен инструмент за освобождаване от зависимости?

5. Прочетете 1Петрово 4:1, 2. Каква е вестта на Господ към нас? Какво оръжие срещу греховните зависимости е предоставил на наше разположение?

Пирко била депресирана и обезсърчена. Животът й не вървял добре. Чувствала, че е в дупка, от която няма измъкване. Веднъж се срещнала със стар приятел на име Яри, който бил старейшина на църквата в Сало. Поговорили, след което той й дал книги за депресията. Тя била силно впечатлена от книгите и след време Яри й дал видео материали и я поканил да посети църквата.

Когато влязла в малката църква и видяла хората, Пирко си казала: "Мястото ми не е тук! Аз съм толкова различна!" Но църковните членове я посрещнали топло и с любов. Тя усетила присъствието на Святия Дух и се почувствала у дома.

Старите й навици все още я спохождали, но любовта на църковните членове й помагала да се завърне. Пирко поканила дъщерите си на църква и те я придружили. Не след дълго Пирко и дъщерите й приели Христос и се кръстили в адвентната църква. „Имам да извървя още дълъг път – казва Пирко, - но Бог ръководи живота ми.”

Марко се смятал за атеист. „Науката бе моята религия, а учените – моите богове”, казва Марко. Срещнал една от дъщерите на Пирко и двамата се заприказвали. Тя го поканила на църква и той отишъл единствено от учтивост.

Останал впечатлен от любовта, която излели над него. Продължил да ходи на църква и осъзнал, че се чувства добре на това място. Съмненията му за съществуването на Бога изчезнали, когато видял как Божията любов се проявява чрез църковните членове. Пожелал да бъде кръстен.

Когато поканил семейството си на кръщението, всички останали удивени, тъй като го били слушали да говори против Бога. Неколцина дошли и видели промяната, извършена от Исус в живота му. Марко започнал да споделя вярата си със своите роднини и няколко от тях посетили църквата.

„Благодаря на Бога, че го открих – заявява Марко. – Знам, че ако вярващите в тази църква не бяха проявили толкова голяма любов, аз все още бих бил атеист. Необходим бе огнен пламък от любов, който да разтопи сърцето ми.”

Църквата в Сало отново е жива. Тя е новородена в резултат от молитвите и живота на своите членове. Това е нещо като повторно основаване на църква.