"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


"Второстепенни" герои
от Стария Завет

Джералд и Шантал Клингбейл

Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2010 г.


Урок 9 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 20 - 26 ноември 2010 г.

Ресфа – влиянието на верността


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 20 ноември
Стих за запаметяване:
„С перата Си ще те покрива и под крилата Му ще прибегнеш; Неговата вярност е щит и закрила” (Псалм 91:4).

Историята на Ресфа е история на един айутсайдер, който изиграва главната роля. Спомената е по име само на две места в Библията. И двете се отнасят към времето на ранното царуване на Давид, вероятно преди греха му с Витсавее (2Царе 11 глава). Повечето библейски изследователи са единодушни, че събитията, описани във 2Царе 21, 22, 23, 24 глави не следват хронологически събитията от 20 глава, а представляват допълнителни, странични случки, не намерили място в централната сюжетна линия на неговия биографичен разказ.

Ресфа се появява в периферията на този разказ. Като жена (и то наложница на предишния цар) тя няма много възможности. В интерес на истината перспективите й са направо мрачни и необещаващи. Двамата й синове са мъртви, роднините на покойния й „съпруг” са на ръба на пълното унищожение, но въпреки това тя постъпва благородно и смело, вместо да си седи в ъгъла и да оплаква нещастната си съдба. Появяването й в два критични момента от живота на Давид го превръща в истински цар и в обединител на нацията. Всички можем да научим от Ресфа един много важен урок – верността не зависи от обстоятелствата или от „добрия (лошия) късмет”. Верността е безусловно посвещение да се върши правото без оглед на цената.

За тази седмица прочетете:
Второзаконие 30:19; 2Царе 3:6–11; 21:1–9; Марк 13:13



Наложница на царя Неделя - 21 ноември

В Стария завет за наложници се споменава на много места (Битие 25:5, 6; Съдии 8:30, 31; 2Царе 5:13–16; 3Царе 11:2, 3). Какво научаваме за тях от тези и други текстове?


Наложниците често произлизат от редовете на робините и слугините в семейството. От тях се очаква да „произвеждат” наследници и след като веднъж родят мъжко дете, техният статут и социално положение стават подобни на това на „редовните” съпруги. Мъжът се счита за съпруг на наложницата (Съдии 20:4), нейните деца се записват в родословието (Битие 22:24) и получават част от наследството (Битие 25:5, 6). Интересно е да се отбележи, че наложници се появяват най-вече в епохата на патриарсите; в ранните години на монархията ги свързват преди всичко с царското семейство.


Прочетете 2Царе 3:6–11. Какво научаваме за Ресфа и за обстоятелствата, при които живее в този момент?


Ресфа, чието име означава „жив въглен” (вижте Исая 6:6, където е използвана същата дума), принадлежи към царския дом на Исвостей („човек на срама“) – единствения останал жив син на Саул, който с помощта на Авенир е провъзгласен за цар над Израел и се премества да живее оттатък Йордан, в Маханаим (2Царе 2:8–10). Простият факт, че библейският писател включва информация за нейния баща („дъщерята на Аия“) предполага, че семейството й трябва да е важно и че тя не е робиня. Странно, но името на Сауловия син се появява в царското родословие под друга форма – като Ес-ваал, „човек на Ваал“ (1Летописи 8:33). Изглежда, формата, използвана във 2Царе 2:8–10 е фин опит за ирония от страна на библейския писател – човекът на Ваал е позор за Сауловия дом и затова е „човек на срама“.

Условията, в които съществува самата Ресфа, са далеч от идеалните. Вярно, тя е част от Сауловия дом и компетентният генерал Авенир подкрепя Исвостей – слабохарактерния наследник на Саул. Но дори като негова наложница тя не е в безопасност. На практика съдбата й изобщо не зависи от самата нея, а от сили и обстоятелства, изцяло извън нейната власт и контрол.


Исус казва, че ако един мъж погледне жена с похотливо пожелание, той вече е извършил прелюбодейство с нея в сърцето си (Матей 5:28). Въпреки това много Божии мъже в Стария Завет си имат наложници. Как ще съвместите този факт с думите на Исус? (Докато обмисляте отговора, си спомнете, че само защото Библията описва нещо като обичайна практика, не означава, че Бог го одобрява и че то е добрият образец за подражание.)




Споменаването на името й Понеделник - 22 ноември

С напредване на войната между Сауловия и Давидовия дом нещата не се развиват добре за Исвостей (2Царе 3:1). На това място библейският текст вмъква списък със синовете на Давид, родени през същия период в Хеврон (2Царе 3:2-5) и така създава контраст с все по-сериозното влошаване положението на Исвостей. Списъкът отразява нарастващата мощ на Давид, защото синове означава бъдеще и сигурност.

Вече прочетохме (2Царе 3:7–10) как Исвостей, „човекът на срама“, обвинява своя генерал Авенир, че е спал с наложницата на неговия баща Саул. Съдейки по бурната реакция на Авенир, това е много сериозна обида.


Прочетете тези текстове, за да разберете какво означава в старозаветните времена да спиш със съпругата или наложницата на влиятелен човек. 2Царе 16:21, 22; 20:3; 3Царе 2:21, 22.


В тази история Ресфа не играе много активна роля, защото фокусът е върху Авенир и Исвостей. В края на краищата, тя е само една наложница; една от многото пионки в играта на сила между двама мъже. От библейския текст не става ясно дали Авенир наистина е имал интимни отношения с нея като част от някакъв план за узурпиране на престола. Фактът, че толкова бързо преминава в противниковия лагер, подсказва, че това е само зла мълва, разпространена из импровизирания царски двор в Маханаим. Ако наистина иска да стане цар на Израел, ще се присъедини ли с такава готовност към силите на Давид – „Господния помазаник”?

Авенир отвръща със заплаха да се присъедини към Давид (2Царе 3:9, 10, 12). Така обвинението на Исвостей кара най-силния и умен воин на Сауловата армия да се закълне във вярност към Давид – нещо, което довежда до окончателния край на Сауловия дом. Фактически това става съвсем скоро (вижте 2Царе 4 глава)! На практика тази промяна е предизвикана от споменаването на името на Ресфа. Макар да не играе главна роля в разказа, тя е изключително важна за него.

Ако Авенир не бе реагирал по този начин на обвинението на Исвостей, войната между двете партии най-вероятно би продължила много повече. Какво става с Ресфа непосредствено след това, не знаем. Тя се появява отново едва в мемоарите на Давид във 2Царе 21:1–14, където играе „второстепенна”, но изключително важна роля за обединяването на всички племена и фракции.


Толкова често се оказваме хванати в капана на обстоятелства, които не можем да контролираме. Все пак има едно нещо, което можем да контролираме винаги. Кое е то и защо в крайна сметка е по-важно от всичко останало? Второзаконие 30:19; Марк 13:13.




Око за око или просто удобен предлог? Вторник - 23 ноември

В Израел настъпва тежък глад. Еврейският текст набляга на дългия период без дъжд – „три поредни години “ (буквално от еврейски – „три години – година след година“). Това не е нормално. Според мисленето на хората Бог лично дава дъжда или го задържа. Давид започва да търси „лицето на Господа”. Не е изяснен начинът, по който получава Божия отговор, но съдържанието му е пределно ясно – „Поради Саула е и поради кръвожадния му дом“ (2Царе 21:1).


Прочетете 2Царе 21:1–6. Защо потомците на Саул трябва да страдат заради вината на своя баща? Не противоречи ли това на Второзаконие 24:16; Еремия 31:29, 30 и Езекиил 18:1–4?


Това е тежък въпрос, създавал повод за много спорове сред учените. Това ли е Божията справедливост? Колективна ли е тя, или индивидуална? Някои коментатори предполагат, че е възможно Давид да използва глада като удобен предлог да се отърве от евентуални съперници за престола и че думите „Господ каза” във 2Царе 21:1 представляват хитра манипулация и изопачаване на небесната вест от негова страна за собствена изгода. Но все пак самият текст не съдържа никакви индикации, че подбудите му са такива. Това, което е ясно заявено, е, че Саул се е опитал да унищожи гаваонците, които са свързани с аморейците – първоначалните жители на Ханаан, преди Израел да започне завладее Палестина.

Този текст подчертава един много важен библейски принцип – да, спасението ни зависи от нашите собствени решения. Но действията ни, избора, който правим, се отразява върху околните и никога не е във „вакуум”. Когато в Ерусалим управляват верни на Бога царе, Юда следва Божия закон и живее според неговите повеления. И обратното – неверните царе причиняват гибелта на много хора в Израел.

Никъде в историческите текстове на Стария Завет не откриваме доклад за опит на Саул да унищожи гаваонците. Въпреки това случаят с неговото отмъщение срещу свещеническия град Ноб (1Царе 21 глава) подсказва, че е напълно способен на такова дело. Погледнато отстрани, ревността му е нещо добро (ами нали гаваонците са езичници!). Но начинът, по който Небето оценява действията му, показва, че Бог цени повече верността (Исус Навин 9:15–21). Той очаква от нас да изпълняваме обещанията си. Както ще видим, Ресфа изнася на нас и на Давид (!) един открит урок по вярност.


Не можем да обясним напълно защо заради греховете на Саул трябва да настъпи глад, но не бива да забравяме едно – всяко наше действие води след себе си съответните последствия. Винаги! От друга страна, не трябва ли като християни да избягваме злото не заради евентуалните последици, а защото мразим самото зло? Кое ви държи в „правия път“ – страхът от последиците на лошите ви дела или самото желание да не вършите зло?




Верността като начин на живот Сряда - 24 ноември

Давид се съгласява с молбата на гаваонците и издирва седем от потомците на Саул. Ето тук отново срещаме Ресфа. Нейните двама сина от цар Саул са сред избраните да бъдат екзекутирани, за да се постигне „умилостивение”. Във 2Царе 21:3 е използвана еврейската дума за умилостивение, която се употребява още и за обикновен откуп, компенсация; появява се и в израза „Денят на умилостивението” в Левит 16 глава.


Прочетете 2Царе 21:1–9. Как да разбираме този текст? Можем ли изобщо да го разберем? В какъв смисъл той е пример за онези места в Писанието, които не можем да обясним напълно, а просто трябва да продължим да се доверяваме на Господа? Какви други примери за това (текстове, които не разбираме) можете да откриете в Библията? Защо, макар да не ги разбираме, трябва да продължим да вярваме в Божията доброта и милост?


Давид помни обещанието си към своя приятел Йонатан (1Царе 20:12–17, 42) и затова не предава сина му Мемфивостей на гаваонците. Това също съдържа важна поука – Саул е нарушил клетвата на Израел към гаваонците, но Давид спазва своята клетва към Йонатан даже след смъртта му.


Какво прави Ресфа след като синовете й са убити? 2Царе 21:9, 10 Какво говори това за нея?


Библейският писател показва колко високо оценява действията на Ресфа, като отново споменава името на баща й (2Царе 3:7) за разлика от Давид, който тук не е титулован като цар, нито е споменато родословието му. Само можем да си представяме каква болка и скръб изпитва тази жена, докато бди над седемте тела на екзекутираните. Построява си импровизирана колиба от вретище и там, под открито небе, се „заселва” близо до разлагащите се трупове, за да ги пази да не бъдат осквернени от птици и животни. И не за ден или седмица! По всичко личи, че бдението й над телата продължава седмици наред, чак до започването на есенните дъждове. Това е не просто посветена майка; това е пример за верността на една жена в история, чиито главни герои са мъже – не толкова и не винаги верни.




Създаване на единна нация Четвъртък - 25 ноември

Безпримерната вярност на Ресфа стига до ушите на Давид. Когато му разказват за нея, библейският писател още веднъж вмъква цялото й родословие. Тя не е някаква си там майка – тя е дъщерята на Аия и наложницата на Саул. Нейното присъствие на хълма „пред Господа”, близо до седемте тела, изглежда, подтиква Давид да предприеме нещо много важно – заповядва Саул, Йонатан и останалите наследници на Саул да бъдат погребани повторно – „както трябва”.


Прочетете 2Царе 21:11–14. Какво влияние оказват действията на Ресфа върху Давид?


Много от съседните на Израел народи считат „правилното” погребение за изключително важно, за да може мъртвият да достигне мястото, където боговете ще произнесат присъдата му. Египетските пирамиди – тези огромни гробници – потвърждават важността на погребението за египетската култура. За разлика от това погребалните обичаи в Израел не са нито величествени, нито възпети, защото за библейските писатели смъртта е само състояние на безсъзнание (Еклесиаст 9:5, 6). Това погребение обаче е знаково – то бележи края на междуплеменната война и полага основите на обединения Израел.


Прочетете още веднъж 2Царе 21:1–14. Кое слага край на глада?


След екзекуцията на седемте наследници на Саул гладът не престава. Бог отговаря на молбите за земята едва след като Давид показва уважение към останките на предишния цар и на децата му и им осигурява прилично място на покой. С други думи, справедливостта и правдата са важни елементи от общуването помежду ни, но се иска и помирение. Явно примерът за вярност от страна на Ресфа дори при безнадеждни и отчайващи обстоятелства довежда до проява на вярност и до помирение на много по-високо ниво – Израел започва да лекува раните си от междуплеменната война. Ролята й в този критичен момент от царуването на Давид оставя един важен урок, който отеква през вековете – обстоятелствата не могат да пречупят едно Божие дете; ние решаваме за добро или за зло дали да бъдем само пионки или с мълчалива вярност да окажем мощно влияние върху живота на хората около себе си. Чрез своя живот на вярност Ресфа тихо и незабележимо подпомага появата на единната нация.


Размислете над силата на примера; действията на Ресфа – една жена, наложница на Давидовия неприятел – оказват толкова силно влияние върху Давид. Какво ви говори това за силата на вашето влияние, независимо кои сте? Помислете върху кого имате влияние. Как може то да бъде още повече за добро, отколкото досега?




Разширено изучаване Петък - 26 ноември

„Евангелието е вест на мир. Християнството е религия, която – ако бъде приета и следвана – разпръсва мир, хармония и щастие по цялата земя. Христовата религия ще обедини в близко братство всички, които приемат нейните учения. Това бе мисията на Исус – да примири човека с Бога и по този начин – и човеците помежду им” (Елън Уайт. Великата борба).

„Да се чете и проповядва Библията е едно, а чрез упражняване да се запечатат в душата нейните даващи живот и освещаващи принципи – друго. „Бог в Христа примиряваше света със Себе Си”. Ако онези, които твърдят, че са Негови последователи, странят един от друг, не показват привързаност и състрадателен интерес към братята си, те не са осветени от Бога. Нямат Неговата любов в сърцата си”(Елън Уайт. Ривю енд Херълд, 17 март 1910 г.).

За разискване:

1. По какви начини можете да покажете Божията вярност на хората в своето обкръжение, които не познават Бог.

2. Що е вярност? Предложете дефиниция, като използвате за пример различни библейски герои.

3. Много пъти ни се струва, че сме безпомощни и нямаме никаква възможност за действие в определени обстоятелства. Какво научихме от една жена като Ресфа, която въпреки обстоятелствата постъпва вярно пред Господа?

4. Божии мъже с наложници? Потомци, страдащи заради греховете на своите бащи? Тази история оставя без отговор много въпроси, възникващи в ума на съвременния читател. Е, в живота винаги има въпроси без отговор. Част от дефиницията на „живот чрез вяра” е и „живот с въпроси без отговор”. (Ако всеки въпрос получаваше отговор, тогава за какво ни е вярата, в края на краищата?) Как се научихте да живеете с неотговорените въпроси на своя живот? Как опитността на неотговорените въпроси ви помага да насърчавате други, които също се терзаят, защото молят за отговор, но досега не са получили?

5. Размислете още малко над силата на личния пример. Кои са силните примери във вашата култура и общество? Добри ли са, или лоши? Вие лично какъв пример давате? Какво влияние смятате, че оказвате над онези, които ви наблюдават? Различава ли се поведението ви у дома от това в обществото и в църквата? Онези, които ви се възхищават на публично място, дали няма да бъдат шокирани, ако ви видят вкъщи?




Разказ
Да намериш Бог на бойното поле
Бенджамин Шун

Хабен израснал в сиропиталище в Етиопия. На 15-годишна възраст напуснал дома, за да тръгне по собствен път.

Избухнала война и Хабен бил взет от военните. Обучили го за войник и той прекарал три години на бойното поле. Войната го ужасявала и през свободното си време той слушал радио. Открил Световното адвентно радио и Гласът на надеждата. Програмите му давали утеха и насочвали мислите му към Бога. Започнал да се моли на един Бог, когото все още не познавал.

Няколко пъти Хабен бил на косъм от смъртта на бойното поле. Веднъж бойната част останала три дена без храна или вода. Повечето войници били убити или сериозно ранени, а самият Хабен и още един войник се изправили пред добре въоръжена вражеска част. Двамата се скрили зад не голям камък, частично изложени на вражеския огън. Било само въпрос на време да бъде убит или ранен. Помолил се така: „Господи, ако искаш да умра, ще Те видя при възкресението. Но ако искаш да ме спасиш, ще Ти служа до края на живота си.”

Няколко часа по-късно войници спасили двамата мъже. „Не се съмнявам, че Бог ме спаси – казва Хабен. – В най-страшната част от битката аз видях Божията любов.”

При друг случай Хабен и приятелите му се придвижвали към бойното поле. Той почувствал как една ръка го притиска към земята. Внезапно бомба избухнала там, където стоял преди малко. Останалите войници се учудили, че все още е жив. „Видяхме бомбата да пада върху теб!”, разказали те. По Хабен нямало дори драскотина. Той извадил малка Библия от джоба си и споделил Божията любов с тях.

Войната свършила и Хабен се установил в Адис Абеба, където си намерил държавна работа. Не забравил обещанието си и се молил Бог да го насочи към истинската църква и да му покаже как да служи на Христос до края на живота си.

Един приятел войник насочил Хабен към адвентната църква в Адис Абеба. Започнал да посещава библейския курс и бил кръстен. Завършил богословие и започнал да работи като пионер от Глобалната мисия. Сега помага в създаването на програми на Световното адвентно радио – станцията, която го насочила към Бога на бойното поле. Дава свидетелството си в ефир и получава много писма от войници, които искат да научат нещо повече за Бога, на Когото служи.


* Бенджамин Шун е президент на Световното адвентно радио.

Created by ULimited®