"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


"Второстепенни" герои
от Стария Завет

Джералд и Шантал Клингбейл

Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2010 г.


Урок 8 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 13 - 19 ноември 2010 г.

Йоав – слабият сред силните мъже на Давид


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 13 ноември
Стих за запаметяване:
„Всичките пътища на човека са прави в неговите очи, но Господ претегля сърцата” (Притчи 21:2).

Историята за Йоав е история за власт, политика, интриги, криворазбрана лоялност, завист и упоритост. Времето му е такова, в което силната централизирана администрация и разумният пенсионен план не гарантират оцеляване. Оцеляват силните. Слабите сякаш твърде бързо „се стопяват”. Именно докато Йоав е част от силните мъже на Давид и негов телохранител, Израел се превръща в истинска нация. След периода на родови вражди и съперничество между племената по времето на съдиите, фигурата на царя обединява Израел, макар от Библията ясно да се разбира, че вековете „племенно мислене” не могат да бъдат „изтрити” за тридесет-четиридесет години. Животът на Йоав – така, както е описан в Библията – е мрачен низ от войни, междуособици и дори геноцид.

Може никой от нас да не е участвал в събития, в каквито участва Йоав, но размишлявайки над разказа за неговия живот, сигурно ще ни се наложи да признаем, че в собствения ни характер има дори още по-грозни черти. Точно чрез неговия отрицателен пример – на слабия „силен мъж” на Давид – бихме могли да открием собствените си пропуски и да потърсим „лекарство” за тях – Исус Христос.

За тази седмица прочетете:
2Царе 2:17–23; 3:23–27; 11:15–25; 20:7–11; 3Царе 1 глава



Семейни бъркотии Неделя - 14 ноември

Йоав е свързан със семейството на Давид (вижте 1Летописи 2:13–17) и отговаря за командването на неговите войски. Но за истинския му характер узнаваме нещо едва във 2Царе 2 глава. Саул и Йонатан са убити по време на битка. Племето на Юда с охота провъзгласява Давид за цар. Главнокомандващ на Сауловата армия (пост, съответстващ на този на Йоав в Давидовата армия) е Авенир. Той по чудо оцелява в битката, отнела живота на Саул и неговите синове.

Отношенията между Авенир и Давид имат дълга история. Авенир е този, който предвожда отредите на Саул по време на многобройните хайки за залавянето на бъдещия цар. Той не е готов да признае за монарх човека, когото е преследвал. Съвсем логично поставя на трона Исвостей – четвъртия син на Саул (стихове 8 и 9), който не участва в злополучната битка – и започва война срещу Юдовото племе и Давид. Въпреки че израелевите армии са по-многобройни, царството на Давид укрепва от сила към сила.


Прочетете 2Царе 2:17–23 и обобщете описаната случка.


По време на схватката по-малкият брат на Йоав съвсем необмислено хуква да преследва Авенир. Авенир на няколко пъти се опитва да го вразуми и го предупреждава да се откаже, но разгорещеният младеж не иска и да чуе. Тогава, действайки в самозащита, Авенир го убива. Йоав никога няма да забрави това.

След известно време Авенир осъзнава, че под управлението на Исвостей – един изключително слаб цар – няма да стигне доникъде. Затова дезертира при Давид и предлага да му осигури подкрепата и на останалите племена (2Царе 3:1–22). През това време Йоав не е там. Когато се завръща, научава за новото развитие на събитията и това напълно го изважда от равновесие.


Как Йоав се справя с промяна, която не е по негова инициатива? 2Царе 3:23–27. Съпоставете онова, което той казва на Давид, с истинската причина, поради която в крайна сметка убива Авенир. Вижте още 2Царе 3:30. Как Йоав се опитва да представи мотивите на Авенир? Какво говори това за него?


Възможно е Йоав да е искрено убеден, че убивайки Авенир, действа в интерес на Давид. Това повдига един много важен въпрос. Замислете се над собствените си дела. Кои са истинските причини да извършите някои от тях; а какви изтъкнахте в опит да се оправдаете пред себе си? Как да се научим да правим разлика между двете (в случай че те наистина се различават, разбира се)?




Цената на греха Понеделник - 15 ноември

Очевидно, Давид не е в положение да накаже Йоав за убийството на Авенир в този момент, въпреки че публично демонстрира скръбта си и порицава Йоав (вижте 2Царе 3:28–35). За да избегне евентуално по-нататъшно преследване, Йоав прави опити да се подмазва на Давид, за да се сближи с него колкото може повече. Старае се да стане незаменим. Готов е да върши всякаква мръсна работа за него. Но когато за някого е по-важно на всяка цена да стане незаменим, отколкото да постъпва правилно, неминуемо стига до насилване на съвестта си. Ако това се повтаря отново и отново, гласът на съвестта става все по-глух, все по-тих и накрая човек става неспособен да защити твърдо нещо, което наистина си струва.

Освен това грехът унищожава авторитета. Този принцип се проявява няколко пъти в живота на Давид. Заради греха си с Витсавее и последвалото убийство на Урия, макар и простен от Бога, той е неспособен да възпитава добре синовете си. Когато най-големият му син изнасилва своята полусестра (2Царе 13 глава), а вторият му син става убиец (2Царе 13:23–39), той наблюдава безпомощно отстрани, защото знае, че е вършил съвсем същите грехове.


Прочетете 2Царе 11:15–25. Какво научаваме от тук за Йоав?


Йоав има същия проблем. Ръцете му са изцапани с кръвта на Авенир и това го прави неспособен да реагира правилно, за да спаси живота на един добър човек. Така попълва списъка със своите престъпления с още едно – убийството на Урия, защото реално той е физическият му убиец. Обърнете внимание – от 2Царе 11:17 научаваме, че Урия не е единствената жертва. За да направи цялата работа да изглежда „по-автентична”, Йоав изпраща на тази безразсъдна мисия заедно с него още няколко човека. Последвалите събития в живота на Давид доказват, че Бог е милостив и че когато се покаем искрено, ни прощава, но въпреки това до края на живота си ще трябва да носим последиците на разрушения авторитет и обезсилената почтеност.


В предишния случай Йоав се подчинява на заповедта на Давид. Сега прочетете 2Царе 18:5–15. Какво говорят сегашните му действия? Как най-вероятно той оправдава своите дела?


Интересно, когато заповедите на Давид изискват явно престъпване на Божията воля, Йоав ги изпълнява без колебание, а когато накърняват личните му интереси, спокойно ги нарушава. Ако бунтът на Авесалом бе успял, Йоав сигурно щеше да се самоубие (2Царе 19:5, 6). Явно, той от никого не се интересува повече, отколкото от самия себе си.

Много е лесно да се падне в този капан, нали?




Йоав - политикът Вторник - 16 ноември

2Царе 13 глава разказва историята за предумишленото убийство на Амнон, извършено от неговия полубрат Авесалом. След убийството Авесалом напуска страната и чака да дойде неговият момент. За пореден път Давид изпада в трудно положение. Амнон е виновен – изнасилил е сестрата на Авесалом и негова полусестра Тамар. Сякаш парализиран от спомена за собствения си грях, техният баща не може да отсъди справедливо. Авесалом поема нещата в свои ръце, отмъщава за изнасилването на сестра си и така възстановява семейната чест. (По времето на Давид „чест” и „позор” са две много важни понятия в ценностната система на обществото.) Освен това си спечелва един много приятен „бонус” – след като първородният син Амнон е мъртъв, пътят към престола е чист за него, Авесалом. Сърцето на Давид се разкъсва между скръбта по мъртвия син, любовта към Авесалом и парещата мисъл, че цялата тази бъркотия някак си е плод на неговия грях.

И точно тук Йоав решава да се намеси. Не вижда директен начин да включи тази точка в дневния ред на царя и затова прибягва до хитрост – използва една умна жена от Текое.


Прочетете 2Царе 14 глава. Каква вест за Божията любов и прощение ни предава историята за жената от Текое? Какво разкрива в същото време за Йоав?


Историята, която Йоав разказва чрез жената от Текое, подсказва, че той познава голямата любов на Бог към грешника. Теологията му е правилна. За съжаление, това е само интелектуално познание. В живота му продължават да се редят отмъщение след отмъщение и да липсва каквото и да е прощение. Сякаш се е „имунизирал” срещу Божията любов. За него всичко –дори религията! – може да служи за политически цели и лично облагодетелстване. В Авесалом вижда потенциал и решава да сложи началото на едно постепенно сближаване с него като бъдещ цар. Но по всичко личи, че този път в негово лице си „намира майстора”. Не получава никаква благодарност за това, че го е върнал у дома. Авесалом само го използва и бързо му показва, че може да бъде точно толкова коварен и опасен, колкото него самия. Постига го, като му подпалва нивата, за да го принуди да му уреди среща с Давид (2Царе 14:28–33). Резултатът е, че Йоав се намесва и благодарение на това е посято семето на един ужасен бунт, който ще прерасне в гражданска война.


Колко е лесно да се оставим личните амбиции, гордостта и желанието за превъзходство да мотивират действията ни! Как можем да се научим да разпознаваме признаците за това в себе си? Как можем с Божията благодат да ги победим, преди те да са ни довели до гибел?




С меч в ръка Сряда - 17 ноември

Прочетете 2Царе 20 глава. В каква роля отново срещаме Йоав? Как е оправдано вероломството му?


Амаса и Йоав са братовчеди (2Царе 17:25). Амаса е главнокомандващ войските на Авесалом. След като Йоав нарушава заповедта на Давид относно Авесалом (2Царе 18:5, 14), Давид иска да се отърве от него и обещава на Амаса висок пост в своята армия (2Царе 19:13). В крайна сметка нали точно кроежите и плановете на Йоав са подготвили почвата за бунта. Но действията на Давид не са продиктувани единствено от гнева му към него (за това, че умишлено е пренебрегнал царската заповед и е убил сина му). Назначението на Амаса е и политически акт – сигнал за помирение с остатъка от силите, настроени „про-Авесалом”.


Как е описана политическата ситуация в Израел във 2Царе 20:1, 2?


Давид пренебрегва Йоав и обещава на Амаса да поеме командването; изпраща го да събере войска, за да потуши новия бунт. Амаса не успява да се справи навреме. Тогава Давид изпрща Ависей – брата на Йоав – предпочитайки в такъв кризисен момент него пред Йоав. Накрая Йоав и Амаса се срещат и, прилагайки за втори път методите, използвани при убийството на Авенир, Йоав убива Амаса. Авторът на текста набляга на това, че нападението е изненадващо и внезапно (2Царе 20:8–10). Йоав напълно хладнокръвно убива братовчед си само защото е бил пренебрегнат и вече не е номер едно.

Един от неговите хора се опитва да оправдае действията му, подчертавайки връзката му с цар Давид. Той кара хората да мислят, че вярност към Давид означава и вярност към Йоав (макар царят изрично да се е разграничил от него), а вярност към Йоав означава да не се поставя под въпрос правото му да осъди и изпълни присъдата над Амаса.


Обърнете внимание на лицемерието на Йоав в начина, по който предава Амаса. Колко внимателни трябва да бъдем, да не би да предадем някого, който ни се доверява; да не използваме доверието му, за да го окаляме! Най-лесният начин е да приложим Матей 7:12.




Последната изява на Йоав Четвъртък - 18 ноември

Явно времето е идеално пресметнато. Давид е вече много стар и нощно време не може да се стопли. За негов „личен помощник” веднага е назначена млада красавица. Авторът на текста специално подчертава, че Давид няма сексуална връзка с нея (3Царе 1:1–4), което допълнително потвърждава в каква слаба позиция се намира. Той „не познава” не само младата Ависага, но и положението в собственото си царство. Адония – най-големият от синовете му, които са останали живи – преценява, че е настъпил моментът да организира своята коронация.


Прочетете 3Царе 1 глава. Какво крои Йоав този път? Какво още научаваме за характера и личността му?


3Царе 1:7 недвусмислено потвърждава, че Йоав е ключов играч в този опит за преврат. Както е правил вече няколко пъти, той просто тръгва и действа, разчитайки на това, че старият цар Давид е твърде немощен, за да му се противопостави по какъвто и да е начин. Само че този път с помощта на Витсавее и пророк Натан Давид оказва съпротива. Обърква плановете на Йоав и Адония, публично обявявайки Соломон за свой наследник.

Изглежда, Йоав напълно е изключил Бога от сметките си. Може и да притежава обширни знания за Бога, но на практика Господ изобщо не присъства в живота му. Смята, че винаги ще може да прави безнаказано каквото си иска. Забравя, че Бог не е Давид. Бог не може да бъде измамен; Неговото възмездие може да не идва незабавно, но един ден все пак идва – ако не в този живот, то в последния съд. Въпреки това твърде често още преди да е изтекъл денят – бил той и много дълъг – „каквото посее човек, това ще и да пожъне” (Галатяни 6:7).

Преди произнасянето на окончателната присъда, винаги се проявява милост. Йоав получава последен шанс – Соломон не го наказва за това, че е заговорничил с Адония и му позволява да запази поста си. Но той не показва никакво разкаяние, не моли за прошка. Вместо това се забърква във втори опит за преврат. Когато и това не успява, най-накрая осъзнава колко критично е положението му. Бяга в светилището и се хваща за роговете на олтара. Обаче забравя, че олтарът дава убежище единствено на онези, които са убили по невнимание, без умисъл (Изход 21:14). Най-накрая неизповяданите престъпления на миналото застигат Йоав. Мъжът, прекарал целия си живот с меч в ръка, загива от меч (3Царе 2:28–35).


Макар да е такъв амбициозен и лицемерен интригант, Йоав би могъл да получи прощение от Господа, ако бе дошъл при Него с вяра, смирение и покаяние. Какво ще кажете за себе си и за своите недостатъци? Прощението е налице. Остава само да го поискаме за себе си.




Разширено изучаване Петък - 19 ноември

„Не само ние трябва да държим здраво истината, но трябва да оставим и истината да ни държи здраво. Така тя ще бъде в нас и ние - в нея. Тогава животът и характерът ни ще открият, че истината прави нещо с нас – освещава ни, прави ни морално пригодни за общение с небесните ангели в царството на славата. Истината, която държим, е от Небето. Когато намери обиталище в сърцето, тя започва в него дело на очистване и усъвършенстване; защото Христовата религия никога не прави един човек груб и невъзпитан, никога не го прави немарлив или коравосърдечен. Религия с небесен произход, която идва от Бога, възвишава и освещава човека, прави го любезен, учтив, състрадателен и чист; отнема каменното му сърце, себелюбието и любовта му към света и го очиства от гордост и безбожни амбиции”(Елън Уайт. Знамения на времето, т. 1).

За разискване:

1. Докъде трябва да се простира нашата лоялност към семейство, работодатели и държава? Къде е границата на тези важни взаимоотношения?

2. Прочетете още веднъж цитата от Елън Уайт в частта за петък. Какви доказателства откривате в собствения си живот, че тази истина важи и за вас? Да, важно е да съсредоточим погледа си върху Христос, а не върху себе си, но в същото време е важно и да бъдем достатъчно честни, за да си признаем как стоят нещата с нашата вяра (2Коринтяни 13:5).

3. През вековете много зли дела са били извършени от хора, които казват: „Аз само изпълнявах заповеди”. Как трябва да постъпваме ние, християните, когато ни заповядат да извършим нещо, за което много добре знаем, че е грях? И по-важното, как да развием онзи вид вяра, която ни е нужна, за да останем твърди и да откажем да изпълним такава заповед – когато това може да струва скъпо на самите нас или на любимите ни хора?

4. Разумно ли е и възможно ли е въобще да простим и забравим, когато сме били наранени? За кои принципи на прощаването, отказа да се прости и последиците от такъв отказ научихте тази седмица?

5. Петролният магнат Джон Рокфелер иска да изкупи фирмите на конкурентите си и за тази цел използва безскрупулни бизнес похвати. На тях казва, че трябва да му продадат компаниите си, за да може той да поеме всички бизнес рискове вместо тях. „Влезте в спасителния ковчег” – им казва с такъв тон, сякаш проявява особена снизходителност (едва ли не благотворителност), докато на практика, ги поглъща. Каква е поуката за нас? Колко лесно е да намерим оправдание за неморалните си дела?




Разказ
Призован

Боби Исай седял на дървените стъпала на скромния си дом в малко село в Папуа Нова Гвинея. Сбърчил вежди и се опитал да разбере това, което чете. Никога не бил подлагал на съмнение ученията на своята църква до момента, когато един приятел му дал Библия. Докато четял, започнал да си задава въпроси. Защо кръщаваме чрез поръсване, след като в Библията се говори за кръщение чрез потапяне? Каква е тази събота, за която се говори в цялата Библия? Боби се убедил, че съботата, а не неделята е Божият свят ден и че трябва да я спазва. Но как? Не знаел да има църква, която да се покланя на Бога в събота.

Боби решил да следва Бога, дори това да го отличава от всички останали. Споделил убежденията си с други и малка група започнала да се събира с него в събота, за да изучават Библията. Групата нараснала на 20 души и тогава селяните се оплакали на местните църковни водачи. Наредили на Боби да прекрати събранията и когато отказал, бил принуден да напусне селото.

Преместил се в друго село и отново започнал да споделя своята вяра. Скоро събрал група от 30 души. Отново селските първенци се оплакали на местните църковни водачи, които изтрили името му от църковния регистър. Боби почувствал облекчение, защото най-накрая бил свободен да се покланя на Бога без никакви ограничения. И все пак един въпрос продължава да го гложди. Къде да намери църква, която спазва съботата? Как да намери пастор, който да го учи?

Качил се на кануто си и започнал да гребе по реката, за да стигне до най-близкия град, където да търси църква, спазваща съботата. Насочили го към близката адвентна църква. В съботната сутрин Боби с радост влязъл в църквата и чул как хората пеят химни в прослава на Бога.

След богослужението млад човек го запознал с пастора. Боби му разказал за малката група вярващи нагоре по течението на реката и пасторът се съгласил да замине с него, за да ги учи.

Пасторът прекарал три дена с вярващите, като ги насърчавал и им преподавал. След това често се връщал при малката група. Боби продължил да изучава Библията заедно с хората от групата и след две години той и съпругата му били сред тези, които се кръстили. Групата нараснала на 50 души и там бил изпратен постоянен пастор.

Макар че някои отпаднали, Боби и останалите верни продължават да споделят вярата си и да се уповават на Божиите обещания.


* В Папуа Нова Гвинея живеят почти половин милион адвентисти.

Created by ULimited®