"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse

Изкуплението в Посланието към римляните

Дон Ф. Нойфелд

Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2010 г.


Урок 9 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 21 - 27 август 2010 г.

Освободени в Христос


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 21 август
Стих за запаметяване:
„Сега прочее няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус – които ходят не по плът, но по Дух” (Римляни 8:1).

Римляни, 8 глава съдържа Павловия отговор на въпросите, повдигнати в седма глава. Там той говори за безсилие, провал и осъждане; в осма осъждането е премахнато и заместено от свобода и победа чрез Исус Христос.

Ако откажете да приемете Христос, окаяната съдба, описана в седма глава, ще бъде и ваша – ще бъдете роби на греха, неспособни да правите това, което желаете. В осма глава Христос ви предлага освобождение от греха, свобода да вършите доброто, което сте желали, но плътта не ви е позволявала.

По-нататък апостолът пояснява, че тази свобода е извоювана на неимоверна цена. Христос, Божият Син, приема човешко естество – единственият начин да се обвърже с нас, за да стане наш съвършен Пример и да ни замести, като понесе нашата смъртна присъда. Той идва в „подобна на греховната плът” (стих 3). В резултат праведните изисквания на закона могат да се изпълнят в нас (стих 4). С други думи, Христос печели победа над греха и прави възможно за нас да изпълняваме изискванията на закона.

Поради ограниченото място ще разгледаме само първите 17 стиха от Римляни, 8 глава. Ако времето ви позволява, прочетете останалата част от нея, където ще откриете прекрасни уверения за Божията любов. Тези стихове са ярко и силно описание на нашата надежда като хора, които са „повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил” (стих 37); Който „не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни” (стих 32).

За тази седмица прочетете:
Римляни 8:1–17



Освободени от осъждане Неделя - 22 август

„Сега прочее няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус – които ходят не по плът, но по Дух” (Римляни 8:1). Какво означава изразът „никакво осъждане”? Никакво осъждане от кого? Защо това е добра новина?


„В Христос Исус” е често срещан израз в писанията на ап. Павел. Да бъдем „в Христос Исус” означава да Го приемем като свой Спасител, да Му се доверим безрезервно и да решим Неговият начин на живот да стане наш. Резултатът е тясна лична връзка с Господа.

„В Христос Исус” е обратното на „в плътта”, обратното на опитността, подробно описана в седма глава – на човека под осъждение, преди да се е предал на Христос, докато е още роб на греха. Той е осъден на смърт (стихове 11, 13, 24), служи на „закона на греха” (стихове 23, 25) и живее в окаянство (стих 24).

След това той се предава на Исус и неговото положение пред Бога претърпява незабавна промяна. Осъден като престъпник на закона, сега той стои съвършен в Божиите очи, сякаш никога не е съгрешавал, тъй като праведността на Исус го покрива изцяло. Вече няма осъждане – не защото самият човек е станал непорочен, безгрешен или достоен за вечен живот (защото не е!), а защото докладът за съвършения живот на Исус е заел мястото на доклада за неговия собствен живот и човекът вече не подлежи на осъждане.

Но с това добрите новини не свършват.


Кое освобождава човека от робството на греха? Римляни 8:2.


„Законът на животворящия Дух” е планът на Христос за спасение на човека – пълна противоположност на „закона на греха и на смъртта”, описан в седма глава; закон, чиято последица е смъртта. А последицата от закона на Христос е живот и свобода.

„Всяка душа, която отказва да предаде себе си на Бога, се намира под контрола на друга сила. Никой не е “свой си”. Може да говори за свобода, но е най-жалък роб... Ласкае се, че следва съвета на собствената си преценка, но всъщност се намира под волята на княза на тъмнината. Христос дойде, за да разкъса оковите на греховното робство и да ги свали от душата” (Елън Уайт. Копнежът на вековете).


Какви сме ние – роби или свободни в Христос? Как да разберем със сигурност?




Какво е невъзможно за закона Понеделник - 23 август

Колкото и да е добър, „законът” (церемониалният, моралният, дори двата заедно) не може да направи за нас това, от което се нуждаем най-много – да ни осигури начин за спасение от смъртната присъда, донесена от греха.


Прочетете Римляни 8:3, 4. Какво Христос може, а законът поради самото си естество не е в състояние да направи?


Бог осигурява „лекарството”, като изпраща „Сина Си в плът, подобна на греховната плът”, и осъжда „греха в плътта”. Въплъщението на Христос е важен етап от спасителния план. Възвеличаването на кръста е правилно, но за осъществяването на този план Христовият живот „в плът, подобна на греховната плът” също е изключително важен.

Благодарение на стореното от Бога за нас – изпращането на Христос – сега имаме възможност да удовлетворим праведните изисквания на закона; т.е., да вършим добрите дела, които той изисква от нас. „Под закон” (Римляни 6:14) това е невъзможно – „в Христос” вече е възможно.

Не бива обаче да забравяме: дори да се стараем да удовлетворяваме изискванията на закона, това не означава, че го пазим достатъчно добре, за да заслужим спасение. Такава възможност не съществува и никога не е съществувала. Означава просто да живеем живота, който Бог ни е направил способни да живеем – живот на послушание; живот, в който сме „разпнали плътта заедно със страстите и похотите й” (Галатяни 5:24), живот, отражение на Христовия характер.

В стих 4 думата „ходим” е метафора в смисъл „държа се”, „имам поведение”. Думата „плът” символизира грешния човек, независимо преди или след обръщането си. Да „ходим по плът” означава да бъдем под контрола на егоистичните си желания.

И обратното – да „ходим по Дух” означава да изпълняваме праведните изисквания на закона. Можем да правим това единствено с помощта на Светия Дух. Единствено в Исус Христос имаме свободата да вършим онова, което законът изисква от нас. Отделени от Него, нямаме тази свобода. За роба на греха е невъзможно да върши добрите дела, които желае да върши (Римляни 7:15, 18).


Колко добре се справяте със спазването на закона? Като оставим настрана всякакви намеци за спечелване на спасение чрез добри дела, дали животът ви е изпълнен с „правдата на закона”? Ако не, защо? Какви “анемични” извинения използвате, за да оправдаете поведението си?




Плът срещу дух Вторник - 24 август

„Защото тези, които са плътски, копнеят за плътското; а тези, които са духовни – за духовното. Понеже копнежът на плътта значи смърт, а копнежът на Духа значи живот и мир” (Римляни 8:5, 6). Размислете над тези думи. Какво е тяхното основно послание? В този контекст как изглежда вашият начин на живот?


„Които са плътски” се превежда буквално „които живеят в съгласие с плътта” (гръцки – “ката”). „Копнежът” – това е фокусът на ума. При едни целият ум е фокусиран върху това как да задоволяват плътските си желания; при други фокусът е върху Духа и следването на Неговите повеления. И тъй като копнежите определят поведението, двете групи хора водят съвършено различен начин на живот.


Какво не може плътският ум? Римляни 8:7, 8.


Някой да „копнее” да задоволява желанията на плътта, всъщност това означава да бъде в състояние на вражда против Бога. Човек, чиито копнежи са в тази посока, не се интересува от Божията воля. Дори може да се бунтува срещу Него, открито да презира закона Му.

Ап. Павел изрично набляга на факта, че отделени от Христос, е невъзможно да спазваме Божия закон. Той отново и отново се връща към тази тема: независимо колко отчаяни усилия полага човек, ако е отделен от Христос, той е неспособен да се покорява на закона.

Най-важната цел на апостола е да убеди евреите, че се нуждаят от нещо повече, отколкото от своята „Тора” (закон). Техните дела доказват, че въпреки специалните откровения, които са получили от Бога, те се провиняват в същите грехове, в които и езичниците (Римляни 2 глава). Извод: имат нужда от Месия. Без Него ще си останат роби на греха, неспособни да се изтръгнат от властта на злото.

Така апостолът отговаря на онези юдеи, които не могат да проумеят защо Старият Завет, даден им лично от Бога, вече не е достатъчен за спасение. Признава, че всичко, което те са вършили в миналото, е било правилно, но сега трябва да приемат Месия, Който вече е дошъл.


Направете разбор на последните 24 часа от живота си. Делата, които извършихте, плътски ли бяха, или духовни? Какво научихте за себе си от отговора на този въпрос? Ако са били плътски, какво трябва да промените и как ще го направите?




Духът в нас Сряда - 25 август

Ап. Павел продължава темата, противопоставяйки двата възможни начина на живот, между които хората трябва да избират – в съгласие с Духа (със Светия Божи Дух, Който ни е обещан) или в съгласие със своето греховно плътско естество. Единият води към вечен живот, а другият – към вечна смърт. Няма средно положение. Както казва самият Исус: „Който не е с Мен, той е против Мен; и който не събира с Мен, разпилява” (Матей 12:30). Няма начин да се каже по-ясно.


Прочетете Римляни 8:9–14. Какво се обещава на онези, които се предадат напълно на Христос?


„Плътският” живот е противопоставен на живота „в Духа”. Животът в Духа е под контрола на Светия Божи Дух. В тази глава Той е наречен „Христовият Дух”, вероятно в смисъл, че е представител на Христос и чрез Него Христос обитава във вярващия (стихове 9, 10).

В тези стихове Павел се връща към символа от Римляни 6:1–11. Образно казано, при кръщението „греховното естество” – естеството, което служи на греха – бива унищожено. „Нашето старо естество бе разпнато с Него” (стих 6). Но при кръщението освен погребение има и възкресение – кръстеният човек излиза от водния гроб, за да ходи в нов живот. С други думи, старото Аз се умъртвява – решение, което всеки от нас лично трябва да взема ден след ден, миг след миг. Бог не отнема свободата на човека да избира. Дори и след като бъде унищожено, старото естество има възможност да съгрешава. Апостол Павел пише до колосяните: „Умъртвете природните си части, които действат за земята” (Колосяни 3:5).

Затова дори и след обръщането битката с греха продължава. Разликата е в това, че човекът, в когото вече обитава Духът, разполага с Божията сила за победа. Нещо повече, тъй като по чуден начин е избавен от жестокия “робовладелец” грях, той се задължава повече никога да не му служи.


Божият Дух, Който възкресява Исус, е същият, Който обитава в нас, стига да Му позволим. Размислете над това. Каква Сила имаме на свое разположение! Какво ни пречи да се възползваме от нея както трябва?




Осиновение срещу робство Четвъртък - 26 август

С какво ап. Павел сравнява новата ни връзка в Христос? Римляни 8:15. Каква надежда ни предлага това обещание? Как го реализираме в живота си?


В новото си състояние човекът е освободен от страха. Робът е в окови. Живее в състояние на постоянен страх от своя господар. Дългите години служба няма да му донесат никаква печалба.

Не е така с онзи, които приеме Исус Христос. Най-напред той служи доброволно. Второ, служи без страх, защото „съвършената любов изпъжда страха” (1Йоаново 4:18). И трето, тъй като е осиновен, става наследник на несметни богатства.

„Духът на робство е резултат от стремеж към живот в съгласие със законническа религия, от усилия да се удовлетворят изискванията на закона със собствени сили. За нас има надежда само, ако влезем в Авраамовия завет – завет на благодат чрез вяра в Христос Исус” (АБК. Коментари на Елън Уайт. Т. 6. Стр. 1077).


Кое ни вдъхва увереност, че Бог наистина ни приема като Свои деца? Римляни 8:16.


Свидетелството на Духа вътре в нас потвърждава, че сме приети. Вярно, не е безопасно да се осланяме на чувствата, но онези, които следват светлината на Словото според най-доброто си разбиране, ще чуват вътрешен глас, който ги уверява, че са приети като Божии чеда.

Да, Римляни 8:17 казва, че сме наследници, част от Божието семейство и като наследници, като деца в това семейство получаваме прекрасно наследство от своя Баща. Не си го спечелваме, то ни се дава въз основа на новия ни статут пред Бога, създаден от Неговата благодат; достъпен за нас благодарение на Христовата заместническа смърт.


Колко близо сте до Господа? Него ли познавате, или просто знаете за Него? Какво трябва да промените в живота си, за да ходите по-близо до своя Създател и Изкупител? Какво ви пречи и защо?




Разширено изучаване Петък - 27 август
Прочетете още:

Елън Уайт, Великата борба, глава „Късни английски реформатори”; от книгата Копнежът на вековете, главите „В Капернаум” и „Да не се смущават сърцата ви”; от книгата „Притчи Христови”, глава „Подобно на квас”; и от „Свидетелства към църквата”, т. 8, глава „Писма до лекарите”.

„Спасителният план не предлага на вярващите живот без страдания и изпитания в тази фаза на царството. Точно обратното, призовава ги да следват Христос по Неговия път на себеотрицание и понасяне на укори (...) Именно чрез тези изпитания и преследвания Христовият характер се изобразява и разкрива в Неговите деца (... ) Като съучастваме в страданията на Господа, ние се обучаваме и дисциплинираме, подготвяме се да споделяме и славата Му в бъдеще” (АБК. т. 6, с. 568,569).

„Веригата, спускаща се от Божия престол, е достатъчно дълга, за да достигне и най-големите дълбини. Христос е способен да издигне и най-големия грешник от ямата на позора и да го постави там, където ще бъде признат за Божие дете, за наследник на нетленно наследство заедно с Христос” (Елън Уайт. Свидетелства към църквата. т. 7, с. 229).

„Този, Когото цялото небе почиташе, дойде в нашия свят, за да застане в човешка плът начело на човечеството и да засвидетелства пред падналите ангели и пред обитателите на непадналите светове, че с помощта на Небето, достъпна за всеки, човекът може да ходи в пътя на послушанието към Божиите заповеди.

Откупът за нас бе платен от нашия Спасител. Никой не е нужно да бъде роб на Сатана. Христос застава пред нас като наш всемогъщ Помощник” (Елън Уайт. Избрани вести. Книга 1, с. 309).

За разискване:

1. Прочетете още веднъж цитатите от Елън Уайт от частта за петък. Каква надежда откривате в тях лично за себе си? И по-важното, как тези обещания за победа могат да се реализират в живота ни? Христос ни предлага толкова много; защо тогава все още не сме постигнали всичко, на което сме способни?

2. Как можете на практика в ежедневието си да „копнеете за духовното” (Римляни 8:5)? Какво означава това? За какво копнее Духът? Кое от нещата, които гледате, четете или над които размишлявате, прави постигането на това трудно за вас?

3. Ние сме или от едната, или от другата страна на бойната линия във великата борба; средно положение няма. Помислете още малко над това. Какво ни казва тази абсолютна, непроменима истина? Ако осъзнаваме колко е важна, какви промени ще настъпят в живота ни, в решенията, които вземаме, дори и за така наречените „малки” неща?




Разказ
Търсенето - Част I
Крепин Агбодеджи

Живея в Бенин в Западна Африка. Баща ми почина, когато бях малък, и аз бях отгледан от вуйчо ми. Той практикуваше вуду и анимизъм и не желаеше да има нищо общо с християнството.

Когато поотраснах, вуйчо ми ме даде за чирак на един строител, за да науча занаята. Но колкото повече наближаваше края на обучението, толкова раздразнителен ставаше вуйчо ми. Той ме заплашваше и кълнеше. Леля ми ме заведе при вуду магьосник, който да направи някакъв ритуал, за да бъда защитен, но вуйчо ми продължаваше да ме преследва.

Казах на леля ми, че вуду ритуалът не е постигнал нищо, след което й посочих моя приятел, с който бяхме съученици. Той беше християнин и вече имаше собствен магазин и съпруга. А аз нямах дори работа. Замислих се дали посещението в християнска църква няма да ми помогне да си намеря работа. Леля ми ме предупреди, че ако отида на църква, ще загубя закрилата, с която ме бе дарил вуду магьосника.

Открих, че синът на вуйчо ми имаше един малък Нов завет и дори го четеше. Измъкваше се тайно, за да ходи на църква в неделя. Вуйчо ми никога не разбра какво се случва. Случи се така, че братовчед ми заболя сериозно. Леля ми не пропусна да подметне: „Виждаш ли какво се случва, когато човек се измъква тайно, за да ходи на църква?” Не очакваха братовчед ми да оживее, но той оздравя. Лекарят заяви, че това е чудо.

По същото време един човек дойде при вуйчо ми, търсейки стая под наем. Беше му дадена стая в къща далеч от мястото, където вуйчо ми живееше. Каза ми да отида и аз да живея в тази къща.

Забелязах, че наемателят бе някак си странен. Обличаше се добре и поддържаше стаята си чиста. Често го чувах да говори сам в стаята си, но не можех да чуя какво казва. Забелязах, че често чете една книга. Скоро открих, че е християнин.


* Продължава следващата седмица

Created by ULimited®