"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play


Изкуплението в Посланието към римляните

Дон Ф. Нойфелд

Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2010 г.


Урок 3 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 10 - 16 юли 2010 г.

Всички съгрешиха


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 10 юли
Стих за запаметяване:
„Всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога” (Римляни 3:23).

Ако не осъзнава, че е неправеден, човек не чувства никаква нужда от оправдание, т.е. Бог да го обяви за праведен пред Себе Си. Затова според апостол Павел, първата стъпка към оправданието е да признаем, че сме безпомощни, безнадеждни грешници. Представянето на този аргумент той започва най-напред с причината за ужасната поквара на езичниците – те са затънали толкова дълбоко, защото са изхвърлили Бог от съзнанието си. След това доказва, че и евреите са също толкова лоши и стига до заключението, че нито един човек не може да се спаси благодарение на собствените си добри дела.

Елън Уайт го казва много ясно: „Нека никой не изповядва неверното и тесногръдо схващане, че каквото и да е човешко дело по какъвто и да е начин може да помогне на човек да ликвидира дълга на своите престъпления. Това е фатална заблуда! Ако го разберете, ще престанете да се държите за любимите си идеи и със смирено сърце ще потърсите изкупление.

По този въпрос има толкова мъгляви разбирания, че хиляди по хиляди, които твърдят, че са Божии деца, всъщност са деца на нечестивия, защото се уповават на собствените си дела. Бог винаги е изисквал добри дела, законът ги изисква; но тъй като човекът е в състояние на грях, неговите добри дела нямат никаква стойност; от полза може да му бъде единствено праведността на Исус Христос. Той може съвършено да спасява, защото всякога живее, за да ходатайства за нас” (АБК. Коментари на Елън Уайт. Т. 6. Стр. 1071).

За тази седмица прочетете:
Римляни 1:16, 17, 22–32; 2:1–10, 17–23; 3:1, 2, 10–18, 23



Не се срамувам от благовестието Неделя - 11 юли

„Не се срамувам от благовестието Христово, понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва – първо на юдеина, а после и на езичника. Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее" (Римляни 1:16, 17). Какво е посланието на тези стихове лично към вас? Какви опитности имате с тези обещания и с надеждата, която вдъхват?


В този откъс откриваме няколко ключови думи:

1. Благовестие. Тази дума е превод от гръцки и буквално означава „добра вест” или „добра новина”. Употребена самостоятелно, тя може да се отнася за всякаква добра новина, но с добавката „Христово”, както е в пасажа, означава „добрата вест за Месия” („Христос” е гръцкият превод на еврейската дума „Месия”). Добрата новина е, че Месия е дошъл и хората могат да се спасят чрез вяра в Него – в Исус - и в Неговата съвършена праведност. Никой не може да намери спасение в себе си, нито дори в Божия закон.

2. Правда. Тази дума описва качеството да бъдеш „праведен” пред Бога. В Посланието към римляните тя се употребява в още по-тесен смисъл, който ще изследваме подробно през тримесечието. Не бива да пропускаме, че в Римляни 1:17 е пояснена с израза „която е от Бога”. Тази правда идва от Бога, осигурена е лично от Него. Както ще разберем, единствено тя е достатъчна, за да ни донесе обещание за вечен живот.

3. Вяра. На гръцки думите, преведени в този откъс като „вяра”, са всъщност две – глаголната и съществителната форма на една и съща дума – “пистео” (“вярвам”) и “пистис” (“вяра”). Значението на вярата в контекста на спасението е тема, която ще разширяваме все повече, с всеки следващ урок.


Имали ли сте някога проблем с увереността в спасението си? Има ли моменти, когато съвсем сериозно се питате дали сте спасени, или не, дори дали изобщо можете да бъдете спасени? Откъде идват тези страхове? Какъв е техният източник? Дали са въз основа на нещо реално? Т.е., възможно ли е начинът ви на живот на практика да отрича вашата изповед на вярата? Ако е така, какви решения трябва да вземете, за да приемете обещанията и да се почувствате уверени в Исус?




Състоянието на човека Понеделник - 12 юли

Прочетете Римляни 3:23. Защо за нас, съвременните християни, е много лесно да повярваме на тази вест? Какво в такъв случай кара някои да се съмняват в истинността на цитирания текст?


Невероятно е, но има хора, които всъщност отхвърлят идеята за греховността на човека, настоявайки, че дълбоко в себе си той е добър. Проблемът възниква, защото липсва разбиране за същността на истинската доброта. Ако някой се сравнява с другите, може да реши, че е много добър. Гангстерският бос Ал Капоне е направо светец в сравнение с Адолф Хитлер, да речем. Само че, когато се сравним с Бога, с Неговата святост и праведност, единственото, което можем да почувстваме към себе си, е потрес и отвращение.

Какво означава изразът да се „прославят от Бога”? Има най-различни тълкувания. Най-простото може би е да приемем, че означава същото като в 1Коринтяни 11:7, “Мъжът (...) е образ и слава на Бога”. На гръцки думата за „слава” може да се приеме и като малко по-далечен синоним на „образ”. Грехът е замъглил Божия образ в човека. Грешният човек е неспособен да отразява славния образ на Бога.


Прочетете Римляни 3:10–18. Днес променило ли се е нещо? Кое от тези описания ви приляга най-много; какви щяхте да бъдете, ако Христос Го нямаше в живота ви?


Колкото и лоши да сме, нашето положение не е безнадеждно. Първата стъпка, която трябва да направим, е да признаем абсолютната си греховност и пълната си безпомощност – че вътре в нас или вън от нас няма нещо, което е в състояние да промени нещата. Достигането до подобно убеждение е дело на Светия Дух. Ако грешникът не Му се съпротивлява, Той ще го доведе до момента, когато сам ще свали маската на самоотбрана, претенциите и себеоправданието си; до пълно предаване на Христос и до упование единствено на Неговата милост – „Боже, бъди милостив към мен, грешника!” (Лука 18:13).


Кога за последен път си направихте безпристрастен и хладнокръвен самоанализ – на мотивите, делата и чувствата си? Подобно себеизпитване може да бъде много травмиращо, нали? В какво е единствената ви надежда?




От първи – в двадесет и първи век Вторник - 13 юли

На прага на двадесети век хората са въодушевени от вярата, че човечеството се усъвършенства, че моралът се издига; че науката и технологиите ще му помогнат да успее в това отношение. Смята се, че човешките същества като цяло вървят към съвършенство; с други думи, чрез подходящо възпитание и морално наставление стават способни да усъвършенстват неимоверно както себе си, така и обществото. В общи линии при навлизането в “прекрасния нов свят” на двадесети век се вярва, че всичко това ще започне да се случва в най-скоро време.

За нещастие нещата не се развиват точно така, нали? Двадесети век бе най-насилническият и най-варварският в цялата човешка история, до голяма степен благодарение на (каква ирония!) напредъка на науката, който направи хората способни да се избиват едни други в мащаби, каквито и най-извратените мозъци не са си представяли.

Къде е проблемът?


Прочетете Римляни 1:22–32. По какви начини делата на първи век, описани тук, се проявяват днес – в двадесет и първи?


Когато човечеството губи от поглед Бога, отваря големия „шлюз” за нахлуването на греха, престъпленията и деградацията. Днес всеки от нас без изключение живее с последиците от този проблем. Всъщност, ако всеки миг не предаваме себе си на Бога, ние също се превръщаме в част от проблема.


Обърнете специално внимание на Римляни 1:22, 23. Как този принцип се изявява днес? След като отхвърлят Бога, на какво се покланят нашите съвременници; какво обожествяват? Защо това ги превръща в безумци?




Евреи и езичници заедно Сряда - 14 юли

В първата глава от Посланието към римляните апостол Павел специално коментира греховете на езичниците – невярващите, които са изгубили Бога от поглед преди много време и затова са пропаднали до най-долните низости и практики.

В същото време не е по-снизходителен към собствените си сънародници и съграждани. Въпреки всички привилегии, които са имали (Римляни 3:1, 2), те също са грешници, осъдени от Божия закон и нуждаещи се от спасителната благодат на Христос. В този смисъл – че са грешници, нарушили Божия закон, и имат нужда от Божествената благодат, за да бъдат спасени – между евреи и езичници няма разлика.


Прочетете Римляни 2:1–3, 17–24. Срещу какво предупреждава апостол Павел? Каква вест към всички нас – евреи и езичници – съдържат неговите думи?


„Недейте да мислите, че сте по-добри от останалите хора и да ги гледате отвисоко като техни съдии. Тъй като не знаете подбудите им, не сте способни да ги съдите. Като им отправяте критики, вие произнасяте присъда над себе си, защото това показва, че сте съучастници на Сатана – клеветника на братята” (Елън Уайт. Копнежът на вековете).

Често е така лесно да видим греховете на другите и да ги посочим. И обикновено така лесно се провиняваме в същите неща, даже в по-лоши! Проблемът ни е, че сме склонни да обръщаме към себе си „сляпото око” и, виждайки колко „лоши” са другите (за разлика от нас!), да считаме себе си за „добри”.

Ап. Павел остро изобличава такива неща. Предупреждава сънародниците си да не избързват с осъждането на езичниците, защото те самите – макар и избран народ – също са грешници и в някои случаи са дори по-лоши от невярващите, които толкова бързат да осъдят, защото разполагат с повече светлина от тях.

Това, което апостолът се старае да внуши на всички ни, е, че никой от нас не е праведен, никой не отговаря на небесните стандарти, никой не е добър „по рождение”, нито свет „по наследство”. Евреи и езичници, мъже и жени, богати и бедни, богобоязливи и богопротивници – всички сме осъдени и ако не е Божията благодат, открита чрез евангелието, за никого от нас не би имало никаква надежда.


Лицемери ли сте? Случва ли ви се, макар и само наум, да осъдите друг за нещо, което вие самите правите? Имайки предвид казаното от апостол Павел, как бихте могли да се промените?




Покаяние Четвъртък - 15 юли

Малко момченце бута сестричката си и я събаря на земята. Родителите му го помолват да се извини. Но то не иска. Накрая със стиснати зъби, с ъгълчето на устата си и с поглед, забит в земята, процежда едно „извинявай”. Дали това е пример за истинско покаяние?


Като не забравяте тази история, прочетете следните думи на апостол Павел: „(...) или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълго търпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?” (Римляни 2:4). Каква е вестта за нас?


Забележете, че Божията благост „води”, а не „тика” грешниците към покаяние. Бог не използва принуда. Той е безкрайно търпелив и се старае да привлече всички чрез Своята любов. Едно насилствено покаяние (ако въобще е възможно!) унищожава целия смисъл на Неговия спасителен план за човечеството. Освен това, ако Бог ни принуждава да се покаем, тогава ще се спасят всички.


Какво се случва с хората, които упорстват срещу Божията любов, които отказват да се покаят и си остават в непокорството? Римляни 2:5–10.


В тези стихове, а и на още много места в Посланието към римляните, ап. Павел недвусмислено посочва къде е мястото на добрите дела. „Оправдание чрез вяра без делата на закона” никога не би могло да се тълкува в смисъл „В християнския живот няма място за добри дела”. Така например според стих 7 спасението идва при онези, които го търсят „с постоянство в добри дела”. Човешките усилия не могат да осигурят спасение, но са неотменна част от цялостната опитност на спасението. Трудно е да си обясним как може някой да чете Библията и да стигне до заключението, че делата нямат никакво значение. Истинското покаяние – онова, което става доброволно, от сърце, – винаги е последвано от решимост за победа и изхвърляне от живота на онези неща, за които се каем.


Колко често се покайвате? Искрено ли е вашето покаяние или просто „изчетквате” отгоре-отгоре провиненията, недъзите и греховете си? Ако има нещо такова, как можете да се промените? Защо да го правите?




Разширено изучаване Петък - 16 юли
Прочетете още:

Елън Уайт, Притчи Христови глава „Господното лозе”; от книгата Пътят към Христос глави „Божията любов към човека” и „Нуждата на грешника от Христос”; от книгата По стъпките на Великия Лекар глава „Контактът с другите” и от книгата Свидетелства към църквата, глава „Инструменти на Сатана”.

„Мнозина се мамят по отношение състоянието на своето сърце. Не осъзнават, че плътското сърце е “измамливо повече от всичко и е страшно болно”. Загръщат се със собствената си праведност и са доволни да задоволят своите човешки стандарти за характер. Провалят се обаче фатално, защото не задоволяват небесния стандарт и не успяват със собствени сили да отговорят на Божиите изисквания” (Елън Уайт. Избрани вести. Книга 1).

„Беше ми представена ужасяваща картина за състоянието на света. Неморалността изобилства навсякъде. Безпътицата и разпуснатостта са особеният грях на този век. Покварата никога не е надигала така дръзко грозната си глава както днес. Хората сякаш са безчувствени и онези, които обичат добродетелта и благочестието са почти обезкуражени от тяхната дързост, сила и надмощие. Преобладаващото нечестие не се ограничава само сред невярващите и безбожниците. Жалко, но факт. Много хора, изповядващи Христовата религия, също са виновни. Дори някои сред очакващите Неговото пришествие не са подготвени за това събитие повече от самия Сатана. Те не се очистват от всяка нечистота. Толкова дълго са угаждали на своите страсти, че за тяхното мислене е напълно естествено да бъдат нечисти, а фантазиите им – покварени” (Елън Уайт. Свидетелства към църквата. Т. 2).

За разискване:

1. Прочетете втория цитат от Елън Уайт от частта „Разширено изучаване”. Ако в това описание разпознавате и себе си, какво е разрешението? Защо е важно да не се предаваме на отчаяние, а да продължим да се уповаваме на Божиите обещания – първо, за прощение и, второ, за очистване? Кой е онзи, който иска веднъж завинаги да кажете: „Няма смисъл. Прекалено съм грешен. Никога не мога да бъда спасен, затова по-добре да се откажа”? Него ли слушате, или Исус, Който казва: „...нито Аз те осъждам. Иди си, отсега не съгрешавай вече” (Йоан 8:11)?

2. Защо е важно за нас като християни да разберем и признаем вътрешно присъщата греховност и поквара на човека? Какво може да стане, ако забравим или не осъзнаваме тази тъжна, но неопровержима истина? До какво може да ни доведе едно погрешно схващане за нашето истинско състояние?




Разказ
Пастор Жан Клод

Когато Жан Клод се присъединил към харизматична църква в Бурунди, малка страна в Централна Африка, църковните лидери видели неговия потенциал и го посъветвали да стане пастор. Той се изучил, след което бил изпратен като пастор в северната част на страната. Скоро станал районен ръководител на 250 църкви и 79 пастори.

Веднъж влязъл в магазин, притежаван от адвентист. Собственикът споделил няколко библейска текста с него. Жан Клод не се интересувал от адвентните учения. Той смятал, че адвентистите са законници и често си правел шеги с тях. Мирянинът обаче не се отказал. Продължил да споделя библейски истини всеки път, когато имал възможност.

При едно от посещенията му мирянинът го помолил да обясни Матей 5:17, 18 и Яков 2:10, които показват, че Исус никога не е премахвал десетте заповеди. Жан Клод не могъл да даде обяснение и тогава мирянинът го запознал с адвентния районен пастор, който му предложил съвместно изучаване на Библията. С голяма неохота Жан Клод се съгласил.

Скоро се убедил, че Божият закон никога не е бил премахван. И след като законът е валиден, това, което проповядвал на хората, не било истина.

Жан Клод напуснал длъжността си с думите: „Не мога повече да проповядвам лъжи. Ще се присъединя към Църквата на адвентистите от седмия ден.” Изпратил копие от писмото си до всички пастори, които ръководел.

Църковните ръководители изпратили пастори, които да разговарят с него, но Жан Клод останал твърд и им прочел текстовете, благодарение на които променил възгледите си. „Ние не съблюдаваме десетте заповеди”, казал Жан Клод. Съпругата му го подкрепила и двамата започнали да ходят на поклонение в адвентната църква заедно със собственика на магазина, който го бил запознал с адвентната вест. Църквата, в която ходел, била доста далеч от дома му. Близо до неговия дом имало малка адвентна група от 20 души. Жан Клод започнал да провежда евангелизационни събрания в областта. Купил парче земя и поканил голям църковен хор да пее на събранията. Членовете помогнали за строежа на новата църква.

Няколко души от предишната църква на Жан Клод посетили събранията и някои от тях се присъединили към църквата. Жан Клод продължава да споделя вярата си по същия енергичен начин, който му носел успех в предишната църква.



Created by ULimited®