Млад студент по медицина в Лома Линда усеща, че е на ръба на изтощението. Става в четири сутринта и работи до среднощ, съвестно изпълнява напрегнатата си програма, но полза - никаква. Чувства, че с всеки изминал ден приближава границата, отвъд която няма връщане.

В отчаянието си търси помощ при един от своите професори. Професорът е проницателен човек. Препоръчва на младежа да спи минимум седем часа на нощ, независимо от всичко, и всеки ден да спортува усилено минимум половин час. Студентът е малко скептичен, но макар и неохотно, се съгласява да следва тази програма. В края на краищата е толкова зле, че няма какво да губи. За негово огромно учудване само след две седмици оценките му започват да се повишават. В края на учебната година е сред тримата най-добри в своя курс. Не след дълго успешно завършва следването си.

Мнозина от нас са точно като този студент. Всеки има нужда както от ежедневна, така и от седмична почивка, за да поддържа оптимално физическо, умствено, духовно и социално здраве.

Урокът накратко: Нуждаем се от достатъчна и редовна физическа, умствена и емоционална почивка, за да постигнем най-доброто, на което сме способни.

Мнозина живеят под голямо напрежение, водят забързан живот, изпълнен с толкова много задачи, а разполагат с толкова малко време, за да ги свършат. Майка Тереза казва: „Мисля, че днес светът се е обърнал с главата надолу и страда много, защото в дома и семейството има малко любов. Нямаме време за децата си, нямаме време един за друг. Нямаме време да се радваме и наслаждаваме един на друг”.

В някои култури стремежът да си „преди всички”, да печелиш пари, да постигнеш успех до такава степен доминира живота, че неща като брак, семейство и дори здраве биват жертвани. Разбира се, да работиш здраво, да постигнеш своя максимум, да осигуриш добър живот на себе си и своето семейство са добри неща; Библията не се изказва ласкаво за мързеливците (Притчи 6:9; 13:4; 2Солунци 3:10). Но понякога може да стигнем твърде далеч с добрите неща и така да причиним страдания на онези, които обичаме. Често чуваме как бащи, които работят непрестанно, твърдят, че го правят „за семейството”, а в крайна сметка именно семейството им страда от постоянното им и продължително отсъствие.

Още в самото начало, преди грехопадението, Бог планира хората да работят. Но и да почиват от работата си! Днес като грешни същества, отделени на хиляди години от дървото на живота, още повече трябва да помним, че организмът ни има своите граници и затова почивката е жизненоважна.

Исус и Неговите ученици отделят време за почивка. Той знае, че тялото има нужда от време, за да се възстанови. Ние също имаме нужда от ежедневна почивка. С времето постоянните „кражби” от съня водят до физически и емоционални загуби. Може да сме млади, здрави и силни, но все пак тялото ни се нуждае от почивка; невъздържаният и изтощителен начин на живот рано или късно ще се върне като бумеранг върху нас.

Всички признаваме, че имаме нужда от почивка. Много често самото ни тяло подава сигнал, че е време за отдих; и много често той е доста висок и ясен. В повечето случаи, ако се вслушваме в тези сигнали, ще почиваме достатъчно. За съжаление толкова често сме увлечени от въртележката на живота, от печеленето на пари, от тичането по задачи, че не се вслушваме в собствената си плът. Много хора – съборени от някаква болест – най-накрая насилствено са принудени да си починат, докато биха си останали в прекрасно здраве още дълго време, ако просто се бяха вслушвали в онова, което им казва тяхното тяло.

Рано или късно ще си починем – по един или друг начин. Въпросът е защо да не го направим по приятния начин.

Всяко живо същество има нужда от време за почивка и възстановяване, т.е. от „нещо, което да го върне в първоначалното му състояние”. Ако използваме прилагателно, бихме казали от „оживотворяващо лекарство” или от „нещо, което възвръща

жизнеността”.

“Сънят – естественият сладък възстановител – оживотворява умореното тяло и го подготвя за задълженията му на следващия ден” (Елън Уайт. Детско водителство).

Трябва да осъзнаем своите граници. Не можем да изпълняваме задълженията си със собствени сили. Бог ни е обещал благодат, за да се справяме с тях. Чрез обикновена почивка ние Му позволяваме да възстанови тялото ни, за да се събудим отпочинали, готови да вършим Неговата воля.

Глаголът, преведен тук като „отдъхне” се появява в Стария Завет много рядко като глагол; коренът му е същият както съществителното, често превеждано като „душа” (Битие 2:7), което означава „живот” или „нещо, което диша”. С други думи, сякаш думата душа е превърната в глагол и подсказва идеята, че благодарение на почивката ставаме по-живи, по-дишащи, по-„души”. Следователно почивката е нещо основно, фундаментално за човека като живо същество. Когато се лишаваме от нея, се лишаваме от онова, което ни е нужно, за да бъдем хора.

Почивката, която Исус предлага тук, е нещо повече от обикновена физическа почивка. Това е почивка на душата. Имаме нужда да преживеем тази пълна почивка, която Той предлага. Дълбокият сън осигурява почивка на тялото. Една ваканция предлага емоционален отдих. Къде обаче да открием духовен отдих, облекчение за най-дълбоките терзания на сърцето си?

Включва свобода от болката и вината, съпътстващи човешката битка за спасение чрез добри дела. В това обещание си почиваме, защото сме приети чрез съвършената правда на Исус и в никакъв случай - чрез нашите несъвършени дела. Чрез Божията благодат и чрез преобразяващата сила на Духа християните могат да се предадат на Христос, а Той - да им даде почивка. Праведният чрез вяра ще живее (Авакум 2:4; Римляни 1:17; Галатяни 3:11).

Човешките усилия далеч не са достатъчни, за да отговорят на високите стандарти, които Бог поставя пред нас. Толкова е успокоително да знаем, че Исус е платил наказанието за греха и че Неговата правда ни покрива – правда, която съществува извън нас, но ни се вменява чрез вяра и ни дава увереност за вечен живот. Неговият съвършен живот и съвършена жертва са нашата единствена надежда.

Исус се обръща не само към обременените от греха, но и към всички олюляващи се под товарите на живота, под всичките му товари! Бог знае с какво се борим, знае какво ни тежи и ни предлага да оставим всичко в нозете Му, да се доверим на Неговата любяща грижа, независимо от ситуацията. Каква почивка за обременените ни души - когато се научим да Му се доверяваме!

Всички имаме нужда от време и място, където да насочим мислите си към Бога. Молитва, четене на Библията и размишления върху живота и смъртта на Христос донасят усещане за мир и възстановяване.

Именно в тези моменти на лично поклонение чуваме тихия и нежен глас на насърчение и надежда. Това откъсване от изцеждането и стреса на живота дава време на Светия Дух да възстанови душата ни.

Прочетете Битие 1 глава. По време на Сътворението всеки ден е очертан от рамките на вечерта и утрото. Бог създава природен ритъм, който позволява да се установи редовният цикъл на работа и почивка за обновяване и отдих на човешкото тяло.

То се нуждае от ежедневна почивка. Изследванията показват, че лишаването от сън има многообразни отрицателни последствия: повишаване риска от диабет, затлъстяване, слаби резултати в училище, катастрофи по пътя, наранявания и дори психотично поведение. Работният ден на пилоти, диспечери по въздушен контрол и лекари в дипломатически представителства е стриктно определен, с точно определено времетраене на работния процес и на времето за почивка. По традиция преди изобретяването на електричеството хората естествено са почивали в тъмните часове на денонощието и са работели в светлите. В съвременния свят трябва специално да бдим срещу изкушението да работим повече, отколкото е полезно.

Откритията на учените върху кардиоритмите, според които тялото работи в 24-часов цикъл, са установили, че в определени части от денонощието в тялото се отделят различни хормони. Това подкрепя думите на Елън Уайт: “Сънят преди полунощ е много по-ценен от този след полунощ. Два часа здрав сън преди дванадесет часа са по-ценни от четири часа след това” (Елън Уайт. Отворени ръкописи).

Проучвания, проведени в специални лаборатории за изследване на съня, показват какви са различните нужди от сън. Възрастните хора се нуждаят от шест до девет часа сън. Човек може да разбере, че е спал достатъчно, ако през деня не се чувства сънлив и отпуснат; ако има общо усещане за благополучие и бодрост.

Хора, стояли будни над седемнадесет до деветнадесет часа, имат същото ниво на внимание и активност като наркоманите.

Ето някои предложения как да подобрите нощната си почивка:

• Спортувайте всеки ден.

• Поддържайте подходяща температура в спалнята.

• Избягвайте да се храните два-три часа преди лягане.

• Избягвайте напрежението и вълненията преди лягане.

• Избягвайте алкохола, сънотворните и кофеина.

След като приключи делото на Сътворението, Бог си почина на седмия ден. Еврейската дума, употребена за „почина”, е същата, която ние познаваме като „събота” (шабат). Този факт показва как органично са втъкани в платното на Сътворението самата идея за седмия ден и почивката, която той носи. Колкото и да ни е трудно да обхванем всичко отведнъж, в очите ни се набива фактът, че самият Бог си почива в събота.

Макар да е много лесно да се увлечем по правила и наредби, не бива никога да забравяме, че съботата е дадена за наша полза. Тя е за наслада и размишление над чудния дар, който Бог ни е дал; време за съзерцание на Неговата благост. Съботата е неотменим знак, че оценяваме любовта Му. Добрата вест на съботата е, че спазвайки я, не просто говорим за „почивка в Христос”, но по един много реален и осезаем начин я преживяваме; признаваме онова, което Той е направил за нас – че се спасяваме благодарение на Него, а не на собствените си дела.

Освен всички чисто духовни ползи, съботата ни осигурява и време за “глътка въздух” от „мелницата” на житейските битки и стрес, от умората, натрупана през седмицата. Съботата е Божият начин да ни позволи без чувство за вина наистина да се отпуснем, да си починем, да се успокоим, да „развием пружината”. Съботата предлага на тялото и душата ни начин да си вземат почивката, от която толкова много се нуждаят.

Прочетете от книгат на Елън Уайт Съвети върху здравето, глава „Умереност в работата”.

„Онези, които полагат неимоверни усилия, за да извършат колкото е възможно повече работа за определено време, и продължават да се трудят, след като тяхната собствена преценка им подсказва, че трябва да си починат, никога не печелят. Техният капитал е “на кредит”. Те изразходват жизнени сили, които ще им трябват в бъдеще. И когато енергията, която така лекомислено са пропилели, наистина ще им е нужна, ще се окаже, че не разполагат с нищо. Физическите сили са изчерпани, умствените ресурси са изтощени. Ще се изправят пред загуба, с която няма да знаят как да се справят. Времето на нужда ще е настъпило, но физическите им ресурси ще са изчерпани. Всеки, който престъпва здравните закони, в един момент повече или по-малко ще страда. Бог ни е дал телесни сили, от които ще се нуждаем в една или друга степен през различни етапи от живота си. Ако ги изцеждаме лекомислено чрез непрестанно претоварване, един ден ще бъдем сред губещите” (Елън Уайт. Детско водителство).

1. Как стоят нещата във вашата общност? Счита ли се за правилно хората да работят и работят, и работят? Как да се научим да балансираме правилно между традициите на обществото и реалната нужда от почивка?

2. Някои хора имат големи проблеми със съня поради една единствена причина – виновна съвест. Ако и вие сте от тях, спомнете си какво е направил за вас Исус на кръста. Това няма ли да ви помогне? В същото време помислете какво можете да направите, за да оправите нещата и да успокоите съвестта си.

3. Размислете още малко над удивителния факт, че самият Бог си почива на седмия ден от Сътворението. Какво е посланието към нас? Как да го разбираме? Как това ни помага да разберем по-добре истинската важност на съботната почивка?

Дуугии плачела и се молела в храма в Уланбатор, столицата на Монголия. Съпругът й починал и цели 18 дни тя се молила на идолите следващият му живот да е по-добър, а мъката й да намалее.

Веднъж се прибрала у дома и научила, че най-големият й син е починал. Върнала се в храма и прекарала цял месец в молитви. Този път си купила малък идол, за да го моли да запази останалите й деца.

Мъката и отчаянието й били непоносими. Една приятелка я посетила и видяла колко е умъчнена. „Защо все още плачеш – попитала тя. – Има Бог, който те обича!”

Поканила я на църквата следващата неделя и там вярващите се помолили за Дуугии. Тя била впечатлена от това, че хората наистина й състрадават. Продължила да посещава църквата. След време приела Исус за свой личен Спасител и се присъединила към църквата. Отново изпитвала щастие и душевен мир.

Запознала се със скотовъдец от провинцията и двамата се оженили. След време се преместили в малък град наблизо.

Не след дълго Дуугии срещнала млада жена, която я поканила в малка група. Дуугии отишла и останала възхитена от библейските уроци на тези хора. Съпругът й започнал да я съпровожда на събранията. Двамата посетили и евангелизаторска поредица и едва тогава Дууги осъзнала колко малко знае за Бога. След поредицата тя се присъединила към адвентната църква чрез изповед на вярата. Съпругът й изучава Библията с пионери от Глобалната мисия, които ръководят малката група.

„Сега съм по-щастлива, отколкото съм била през целия си живот – заявява Дуугии. – Знам, че Исус ме обича и ме приема за Своя дъщеря.” Тя споделя вярата си с околните и ги кани в малката църквата от около 30-40 души, които се събират в апартамента. „Ние се разрастваме и скоро ще трябва да намерим по-голямо място за събиране”, добавя тя с усмивка.

Радостта й ще бъде пълна, когато нейният съпруг и децата й посветят живота си на Бога. Тя знае, че Бог ги ръководи и че може да Му се доверява.

Вашите мисионски дарения подкрепят разрастващото се дело в Монголия. Благодарим ви за вашата помощ.