Първите пет дни от творческата седмица Създателят използва, за да направи околна среда за човешките същества, които ще сътвори. Поставя Адам и Ева в красива градина (Битие 2:8,15) и поверява на грижите им всички земни твари. Това им дава възможност да ги изследват и да им се наслаждават; да бъдат представители на Бога на земята. Съботата подпечатва връзката им с Него.

Грехът променя Божия план. Околната среда става враждебна за човека. Непосилен труд измества удовлетворяващите занимания. Егоизмът поема ръководството. Започва експлоатацията на земните ресурси, продължаваща и до ден днешен. Започва изсичането на горите. Коритата на реките се променят и замърсяването приема неистови размери. Плодородието на почвата се пропилява и унищожава безсмислено. Слънчевата светлина, макар жизнено необходима за здравето, се превръща в заплаха, ако се излагаме прекалено много на нея. Въпреки всичко това нашата планета продължава да поддържа съществуването ни – макар постоянно да злоупотребяваме с нея.

Урокът накратко: Заобикалящата ни среда е дар от Бога - точно както и животът; затова носим отговорност за нея.

Според някои съвременни теории сътворяването на земята и на живота върху нея не е нищо повече от натрупване на случайности – случайно сътворение от страна на аморални сили, които с течение на времето извикват в съществуване живота на земята, без да искат и без да знаят. Библията описва диаметрално противоположна картина на нашия произход. Контрастът между безбожния и безсмислен модел на еволюционната теория и докладът на Битие за Сътворението не може да бъде по-голям. В основата си тези два възгледа са несъвместими.

Нека се спрем за миг върху сцената, в която Творецът Бог работи над създаването на човека. Най-напред Той оформя Адам от пръст – тук виждаме Бог като Скулптор. После, когато всичко останало е готово, се навежда и вдъхва собственото Си дихание в безжизненото тяло. Бог - Животодателят - вдъхва живот на първия човек. Каква великолепна картина на Бога Творец в действие!

Но това не е всичко. Сега Той се превръща в Хирург – взема едно от ребрата на Адам и от него оформя Ева – да бъде негов партньор и майка на човешката раса. Тя трябва да стои рамо до рамо с него в това съвършено разпределение на ролите (виж Битие 2:18–24). Накрая поставя тези току що сътворени същества в място на съвършена красота, за чиято подготовка е отделил специално време.

Бог осигурява на Адам и Ева възможно най-здравословната среда. Успокояващата зеленина на листата, цветята и прекрасните плодове – всичко заедно представлява идеалният дом за тях. Бог не предвижда нашите първи родители да водят живот на безделие. Те трябва да работят в градината и да се грижат за нея. В това ще намират удовлетворение и наслада. Ще научават още повече за Бога от онова, което ние наричаме "Втората книга на Бога" – природата.

Колко забележителен е фактът, че Бог не счита цялото дело на Сътворението за завършено, докато не създава съботния ден. Какъв контраст – цялата работа по създаването на света, на животните, на моретата, на растителността и накрая - на човечеството; и последната работа – създаването на почивката.

Сам Бог в ролята Си на Творец спазва седмия ден събота, така ли? Разсъждавайте над дълбоките корени на съботата! Едно е сигурно – седмият ден произхожда директно от Бога, и то много преди да е съществувал еврейският народ.

Съботата, освен всичко останало, ни осигурява и възможност да съсредоточим вниманието си върху Създателя, върху Неговата любов и грижа за творенията Му, и то по начин, който е невъзможен при каквито и да е други обстоятелства. Помага ни да поставим граници на труда си, дори той да е относително лек и продуктивен.

След навлизането на греха, когато трудът става много по-тежък и изморителен (Битие 3:17–19), тези граници и този призив да си спомним за Твореца стават още по-важни. Тъй като самата събота е паметник на Сътворението, би трябвало да ни помага да разберем своята отговорност за творението.

През вековете истинската цел на съботната почивка потъва сред многото правила и наредби, които отклоняват мислите на хората от истинския й смисъл и стойност.

Христос възстановява значението на съботата в оригиналния му вид – такова, каквото го е замислил Бог. Показва как тя трябва да се превърне във време за вършене на добро, за търсене богатствата на Неговото царство и за служене на всички нуждаещи се.

С навлизането на греха в живота им Адам и Ева се сблъскват с тежките последици от него. Най-напред – както пише Елън Уайт, – облеклото от светлина, което ги обгръща до този момент, изчезва. Заобикалящата ги среда, представлявала тяхна “дреха”, се променя. Растителната среда също се променя. Израстват тръни и бодили. Почвата става корава и неподатлива на обработка. И най-лошото от всичко – отваря се вратата пред смъртта – нещо, с което никога не е било планирано да се запознават.

Внезапно прекрасната среда, която до този момент е напълно на тяхно разположение, за да й се наслаждават, придобива ново лице, поставя нови предизвикателства пред тях, които с течение на времето във всяко следващо поколение стават все по-тежки и по-тежки. От този момент нататък хората започват да експлоатират земята - често единствено заради печалба и слава.

Между другото експлоатацията, разложението, загубата на плодородност и смъртта стават част от живота на всички хора – до такава степен, че вече ги смятат за даденост и част от жизнения цикъл. В началото обаче не е така; няма да е така и в края според Божия окончателен план. Настойничеството, поверено на човечеството, се изражда в експлоатация; алчни хора бързат да изтръгнат от нея всичко, което могат, независимо от последствията.

Замърсяването на въздуха и водата, заразяването на почвата, появата на нови и страшни болестотворни микроби – всичко това показва колко възрастна е вече земята и колко е нараснала нуждата й от обновление. Развиващите се страни искат да станат развити; развитите искат да продължат да поддържат същия стандарт на живот – всичко това изправя човешката раса пред огромната опасност от унищожение на средата, в която живее.

Трябва да започнем с това, да си напомним, че Бог е Собственикът и Владетелят на земята. Той не ни е освободил от отговорност към творенията Му. Негова е не само земята, но и хората, и всичко останало. Ние отговаряме пред Него за другите хора, както и за цялото земно творение. Необходимо е да стопанисваме природните ресурси.

Пример за това е водата. Можем да я използваме интелигентно. Можем да подкрепяме усилията, които се полагат за осигуряването на чиста вода за хората, на които тя липсва. В определени части на света липсата на прясна вода създава сериозни проблеми и води до смъртта на огромен брой хора.

Можем да спазваме онзи хранителен режим, който Бог е предвидил за нас. Ако повече хора станат вегетарианци, ще има много повече здрави хора и повече храна, защото за осигуряването на месо са нужни много повече ресурси, отколкото за осигуряването на растителна храна.

Можем да се грижим за растенията и дърветата, за които също отговаряме. Това ще подпомогне пречистването на въздуха.

Доколкото е във възможностите ни, трябва да се стараем да намаляваме въглеродните емисии във въздуха, които бързо се превръщат в грижа на целия свят, тъй като представляват потенциална заплаха за околната среда.

Ако сме добри настойници на земята, ако се стараем да опазваме околната среда, ако не използваме природните ресурси егоистично само за себе си, ако даваме на другите от изобилието, с което разполагаме (ако разполагаме), ще подобрим качеството на живота на много хора. А като християни – като такива, които изповядват, че следват своя Господ Исус Христос, – сме длъжни да помагаме на нуждаещите се.

Едва в светлината на вечността ще можем да схванем в пълнота негативното влияние на греха върху околната среда. Днес е трудно да си представим как е изглеждал нашият свят и колко съвършено подходяща за нашите първи родители е била заобикалящата ги среда.

Разбира се, грехът поразява не само земята. Поразява и хората. Сред негативните последици е и тяхната дегенерация, изпадането в идолопоклонство, проявявано (наред с останалите начини) в поклонение и служене на „творението” (Римляни 1:25), а не на Твореца.

Едно знаем със сигурност – днес слънчевата светлина, макар и много важна за здравето ни, може да бъде изключително вредна, ако се излагаме на нея прекалено дълго. Може да се каже, че съвременните “слънцепоклонници” живеят в почти същото невежество, както и древните им прадеди.

Известно е, че прекалено дългото излагане на слънце увеличава риска от различни видове рак на кожата.

От друга страна, излагането на слънце способства за образуването на витамин D – жизненоважен за обмяната на веществата и за изграждането на здрави кости. Освен това правилното излагане на слънце подпомага предпазването от определени видове рак.

Тогава кое е оптималното време за излагане на слънце? Светлокожи хора в екваториалния пояс, които зависят от слънцето за образуването на витамин D, се нуждаят най-малко от пет минути на ден директно излагане на слънце. Тъмнокожите хора в същия пояс се нуждаят от поне тридесет минути на ден, за да натрупат същото количество витамин D. В климатичните области, където часовете на слънчево греене са по-малко, витамин D се набавя под наблюдението на медицинско лице.

Освен това здравословно е пердетата да се вдигат и в стаите да влиза директна слънчева светлина – това подпомага унищожаването на определени бактерии.

Изследванията сочат, че хора, които не се излагат достатъчно време на слънце, са по-склонни към развиване на сезонни депресии (известни още като „сезонни афективни разстройства”). Този проблем се появява особено в области, където през зимата дните са по-кратки. Лечението е съвсем просто – повече излагане на слънце - дори изкуствено - през зимните месеци.

В заключение: Както във всички останали аспекти на здравословния начин на живот, умереността и балансът са ключов момент и при излагането на слънце.

Елън Уайт, Патриарси и пророци глава “Сътворението” и от книгата Великата борба глава “Краят на великата борба”.

“Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно и разбираемо чрез творенията"(Римляни 1:20). Нещата в природата, които виждаме сега, ни дават съвсем бледа представа за славата на Едем. Грехът е помрачил красотата на земята. Върху всяко нещо, което виждаме, се забелязват и следите на злото. Все пак голяма част от красотата е останала. Природата свидетелства, че Един неограничен в мощ, величие и доброта, в милост и любов, е сътворил земята и я е изпълнил с живот и радост. Дори в днешното си състояние природата разкрива майсторството на Великия Художник. Накъдето и да се обърнем, можем да чуем Божия глас и да видим доказателства за Неговата благост” (Елън Уайт. Здравно и изцелително служене).

1. През последните години темата за околната среда и особено за глобалното затопляне излезе на преден план в новините. Как откликва на този проблем вашата страна, общност и църква?

2. По какво отношението на един християнин, който вярва, че светът е сътворен от Бога, трябва да се отличава от това на човек, който вярва, че не сме друго, освен продукт на случайността?

3. Каква роля може и трябва да играе съботата в нашето разбиране по въпросите за околната среда? Как нейното спазване ни помага да бъдем по-добри „приятели на природата”?

4. След като Исус наистина идва скоро, както твърдим, трябва ли наистина да се тревожим от проблемите на околната среда? Обосновете отговора си.

5. Ако имате възможност, направете свое проучване по въпроса за негативните ефекти върху здравето на хората от разрушаването на околната среда в различни части на света. Какво ще кажете за своя район? Каква роля би могла и би трябвало да играе вашата църква? Бихте ли се включили в различни подобни дейности, организирани в общността?

6. Какви стъпки (макар и малки) бихте могли да направите, за да промените начина си на живот така, че да подобрите околната среда? Какво ще трябва да пожертвате?

В младежките си години не намирах смисъл в живота. Бях се отдал на алкохола и имах проблеми със семейството си. Напуснах дома си и заминах за друга част на Мексико.

Запознах се с адвентист, който ми даде подчертана Библия. Зачетох се в нея и най-вече в подчертаните стихове. Останах удивен, че Божието слово е толкова живо. Започнах да ходя на църква и след време помолих пастора да ме подготви за кръщение.

Бог ме спаси от безнадеждния живот и ми даде възможност да работя за хората, които живеят така, както аз някога живеех. Видях как Господ отваря много врати пред мен.

Съпругата ми имаше далечни роднини, с които се сприятелихме. Пожелах да изучавам Библията с тях, но когато попитах съпруга, той ми каза, че това е невъзможно. Били изключително твърди поклонници на друга религия. Още там на място се помолих на ум Бог да отвори сърцето на този човек. Когато понечих да си тръгна, той ми каза: „Върни се, за да учим заедно от Библията!”

Семейството започна библейските уроци, но един от синовете на име Сервино отказа да се присъедини към нас. Продължихме да се събираме цели три месеца и накрая Сервино дойде при нас. Седем членове на семейството предадоха живота си на Христос, включително Сервино. Едва по-късно научих, че Сервино бил толкова ядосан от моите библейски часове, че имал намерение да ме убие.

Проведох кратка евангелизация в едно планинско село. Докато вървях към дома на едно семейство, забелязах, че някой ме следва. Когато пристигнах, домакинът позна един от преследвачите и ми пошепна: „Внимавай много. Тези хора са разбойници. Носи оръжие, за да се защитаваш.” Отговорих му, че не нося оръжие.

Домакинът, който притежаваше малък магазин в района, каза на крадеца: „Остави този човек на мира. Той е мисионер, който е дошъл да ни говори за Божията любов.” Крадецът изчезна и повече не го видях. След време двама членове от семейството на този човек бяха кръстени заедно с още пет човека.

Споделям евангелието на други, тъй като Бог го е споделил с мен. Благодаря Му за това, че около 50 души са били спасени от сатанинските лъжи и са предали сърцата си на Христос.

Молете се за тези, които търсят по-добър живот. Помнете, че вашите мисионски дарения често имат огромно значение за тези, които имат желаят да научат повече за Божията любов.