Отдел за здравно служене и въздържание
към Генералната конференция на ЦАСД

Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2010 г.

Храненето в Библията

Един писател оспорва вярата в Бога, в свръхестественото и във всяка духовна реалност въобще. Вярва единствено в материалния свят, в материалните неща.

„Човекът е това, което яде – твърди той. – Точка.”

Колкото и да е крайно подобно становище, в него има известен смисъл. Със сигурност ние сме нещо повече от това, което ядем! Но това, което ядем, ни помага да сме това, което сме. Нашата кръв, кости и тъкани се поддържат чрез храната, която внасяме в тялото си. Знаем, че ако спрем да се храним, ще умрем. Знаем още, че храната влияе на физическото ни състояние по най-различни начини. Всеки, който е преяждал или е ял вредни неща, и след това се е разболявал, знае какво физическо (а и духовно!) влияние оказва храната. Да, диетата може да се отрази върху мисленето ни. Това не бива да ни изненадва, тъй като центърът на мислите е мозъкът, а той със сигурност се влияе от онова, с което го храним.

През седмицата ще обсъдим храненето – тази важна съставна част от здравословния начин на живот.

Урокът накратко: Правилната диета е изключително важен фактор за здравословния начин на живот.

Бог дава на нашите първи родители градина, пълна с плодове и ядки. Можем само да гадаем доколко те са се различавали от онези, с които разполагаме днес, но сме сигурни, че в този Божи „рог на изобилието” е имало изключително разнообразие от цветове и вкусове, от плодове и ядки. Представете си дървото на живота, засадено край красива река, което всеки месец дава различен плод. А листата му са за изцеление и предпазват хората от всякакви болести и неразположения. Така го описва апостол Йоан в Откровение 22:2, 3. Описанието на живота в Едем е толкова кратко, че много от въпросите ни остават без отговор. Но едно е сигурно – Адам и Ева са се радвали на едно дърво, до което ние вече нямаме достъп.

Научните изследвания потвърждават, че вегетарианската диета е по-здравословна от онази, която съдържа много месо и храни с високо съдържание на наситени мазнини. Адвентният здравен институт, управляван от университета “Лома Линда”, прави изследване върху членове на Църквата на адвентистите от седмия ден в Съединените щати, които живеят при сходни демографски и битови условия, с изключение на едно – следват различен режим на хранене. При сравнението на адвентистите, придържащи се към ово-лакто-вегетарианска диета (растителна храна плюс мляко и яйца), и онези, които ядат всичко, включително бяло и червено месо, се оказва, че вегетарианците страдат по-малко от сърдечни заболявания, от по-малко видове рак, по-рядко от хипертония, диабет, деменция и остеопороза. Всичко това заедно води до по-голяма продължителност на живота. Адвентистите вегетарианци се радват на осем до десет допълнителни години здраве и живот, благодарение на пълнозърнестите храни, плодовете, зеленчуците, варивата и ядките. Освен това те приемат по-малко рафинирани продукти, захар и полуфабрикати. Подобни изследвания, проведени в Европа, Австралия и Южна Америка, потвърждават тези резултати. До днес в научните списания са публикувани повече от четиристотин статии, посветени на здравословния начин на живот на адвентистите от седмия ден.

Като християни не бива да забравяме, че първият грях на човечеството е свързан с непозволено угаждане на апетита. На Адам и Ева е забранено да ядат само от едно определено дърво (Битие 2:16, 17), но въпреки това те ядат от него (Битие 3:6). Това е грях – просто и ясно. Колко внимателни би следвало да бъдем тогава – нито да превръщаме храната в идол, нито да пренебрегваме нейната важност. За да постигнем равновесие по този въпрос, би трябвало сред безбройните гласове около себе си да търсим този на мъдростта.

Едва след потопа, след унищожаването на по-голямата част от растителността, Бог разрешава на човека да яде животни. Каква огромна пробойна в хармоничните взаимоотношения между човека и животното! Днес така сме свикнали с това, че изобщо не осъзнаваме каква драстична промяна е настъпила някога.

Тази стихове доказват, че разликата между чисти и нечисти меса няма еврейски произход. И как би могла да има, след като в онзи момент не съществуват нито евреи, нито еврейска нация? Разбира се, когато призовава евреите да бъдат Негов специален народ и прави завет с тях, Бог им дава подробни наставления и по този въпрос – разликата между чисти и нечисти меса. Левит 11 глава и Второзаконие 14 глава представляват обширно изложение по темата. Макар в теологичните и дори в медицинските среди да има известни спорове относно причините, поради които е направено това разделение, чисто здравното основание е очевидно. Много животни, обявени за нечисти, са устроени така, че не могат да бъдат здравословна храна за човека (като плъховете, свинете, змиите и лешоядите например). Ако Бог наистина иска от нас да се грижим за своето тяло – както твърдо вярваме – напълно логично е да ни каже коя храна е полезна за нас и коя - не.

Както разбрахме вчера, разделението на храната на чиста и нечиста не започва от евреите. Въпреки това мнозина днес твърдят, че в новозаветния период това разделение е премахнато и вече няма значение какво се яде.

Само че, ако се замислите, не звучи твърде логично. В крайна сметка храненето играе изключително важна роля за здравето ни и е трудно да приемем, че Новият Завет изобщо няма никакво отношение към него – към нещо толкова съдбоносно важно за човека.

В този конкретен текст Павел коментира съществуващи ереси, които забраняват на вярващите да ползват две неща, дадени на човека от Бога още при сътворението – храната и брака. Храните, за които става въпрос тук, са всички храни, които Бог е дал на човека. Думите на апостола: „...ястия, които Бог създаде, за да се употребяват с благодарение от онези, които вярват и разбират истината” (1Тимотей 4:3) в никакъв случай не се отнасят за чистите и нечистите храни. В противен случай какво излиза? Че един плъх трябва да бъде „употребяван с благодарение”?

В своите послания до римляните и коринтяните (Римляни 14 глава; 1Коринтяни 8:4–13; 10:25–28) апостолът наставлява вярващите по въпроса за широко разпространената в езическия свят практика на идолите да се принасят жертви от месо. Ранните християни се сблъскват с голям проблем – дали приемането на такава храна означава, че и те вземат участие в езическото поклонение, или не. Силните във вярата твърдят, че това не е така и че могат да приемат всяка полезна храна, независимо дали е била поднасяна пред идоли, или не. Ап. Павел настоява, че никой не бива да презира онези, които ядат само зеленчуци, нито да съди онези, които „ядат всичко” добро за храна.

„За да знаем коя е най-добрата храна за нас, трябва да изучаваме първоначалния Божи план за диетата на човека (…) Зърнени храни, плодове, ядки и зеленчуци (…) приготвени по прост и естествен начин, представляват възможно най-здравословната и питателна храна. Те дават сила, издръжливост и яснота на ума, каквито не може да даде една по-сложна и възбуждаща диета” (Елън Уайт. По стъпките на Великия Лекар).

Фактът, че някой е вегетарианец, не означава автоматично, че се храни здравословно; както и това, че някой яде месо, не означава автоматично, че разрушава храма на тялото си. Важни са и останалите фактори на диетата.

Може да сте вегетарианци и в същото време да консумирате прекалено много мазнини, прекалено много сол, прекалено много захар – всяка от които може да ви навлече сериозни здравословни проблеми като диабет, инфаркт, инсулт или рак.

А може просто да ядете прекалено големи количества храна като цяло. Може да спазвате възможно най-стриктната вегетарианска диета, но ако преяждате, може да се сдобиете с наднормено тегло, което има сериозни негативни последици върху здравето.

Наред с всичко останало, в храненето е важно и въздържанието. Твърде многото дори и полезна храна може да бъде пагубна за здравето ви. Най-общо казано, идеята е да се яде разнообразна и здравословна храна, напълно достатъчна, за да задоволи нуждите на организма, но без да се преяжда и без да се претоварва храносмилателната система. Както при всеки друг аспект от здравословния начин на живот, ключовата дума е „баланс”.

Като адвентисти трябва да бъдем много благодарни за съветите, които са ни били дадени по въпросите на здравето. Най-висшата медицинска наука днес потвърждава основните принципи на диетата, която ние проповядваме. В последното си обръщение към Генералната конференция през 1909 г. Елън Уайт казва следното: „Ние не очертаваме някаква точна линия по отношение на диетата, която да бъде следвана; казваме само, че в страни, където има изобилие от плодове, зърнени храни и ядки, месната храна не е правилната храна за Божия народ” (Елън Уайт. Свидетелства към църквата. Т.9). С други думи, ако сме в положение, позволяващо ни да се храним с тези неща, трябва да се стремим към това. Този факт няма да ни направи праведни, няма да ни направи святи и със сигурност няма да ни даде право да осъждаме онези, които не се хранят по начина, който ние считаме за най-правилен. Но все пак ще ни направи по-здрави, а кой не би искал добро здраве?

Днес специалистите по хранене често използват нагледно онова, което ние наричаме „хранителна пирамида” – проста диаграма, която показва кои храни са най-полезни и в какви количества да ядем от всяка. В основата на пирамидата се намират пълнозърнестите храни – хляб, макаронени изделия и кафяв ориз. Те трябва да се ядат в най-големи количества. На следващото ниво са плодовете и зеленчуците. Над тях са млечните продукти и яйцата. Те са важни за вегетарианците, за да бъдат сигурни, че приемат достатъчно витамин В12. Пълните вегетарианци трябва да си набавят витамин В12 изкуствено. На предпоследния “етаж” от пирамидата (което означава, че тези храни трябва да се приемат в по-малки количества) се намират бобовите храни, ядките, семената и заместителите на месото за вегетарианците. За не-вегетарианците тук е включена рибата, птичето месо и месото въобще, но в умерени количества. Накрая, на върха (което означава, че трябва да бъдат приемани в най-малки количества), са животинските и растителните мазнини, сладките неща и йодираната сол.

Здравето е ценен дар. Храненето играе важна роля в неговото поддържане и запазване. Следователно, когато си подбираме храната, трябва да се стремим към най-доброто. Много е важно, ако сме изкушени да ядем нещо, за което знаем, че не е полезно, да упражняваме самодисциплина и самоконтрол. Бог е оставил тези истини за наша полза. Ако ги пренебрегваме, си вредим сами, а както се случва често, караме и околните да страдат.

Прочетете книгата на Елън Уайт Диета и храна.

В Наръчника на ЦАСД четем: „Тъй като тялото ни е храм на Светия Дух, трябва да се грижим за него интелигентно. Наред с подходящи упражнения и почивка, необходимо е да се придържаме и към възможно най-здравословната диета, да се въздържаме от нечистите храни, посочени в Писанията”.

Основно учение номер двадесет и едно: „Първоначалната диета. Библията не осъжда яденето на чисти животни. Но първоначалната диета на Бог за човека не включва месна храна, тъй като в Божия план не се предвижда отнемане живота на живо същество, а също и тъй като балансираната вегетарианска диета е най-полезна за здравето – факт, за който науката предлага множество доказателства.

Диетата, която Бог дава в Едемската градина – вегетарианската, – е идеалната, но понякога не можем да постигнем идеала. При тези обстоятелства, във всяка конкретна ситуация онези, които желаят да поддържат възможно най-добро здраве, ще приемат най-добрата храна, до която имат достъп.”

В официално становище от 2006 г., озаглавено „Ръководство за вегетарианско хранене”, Съветът по хранене към Генералната конференция казва следното: „Препоръчваме изобилна употреба на пълнозърнести и пълноценни храни, зеленчуци и плодове; умерена употреба на нискомаслени млечни продукти (или техните хранителни еквиваленти), бобови храни, ядки и семена; много ограничена употреба на храни, съдържащи наситени мазнини, холестерол, захар и сол”.

1. Какви предизвикателства отправя към вас обкръжението, в което живеете, по отношение на храненето? Разполагате ли с изобилие от храна, което е опасно не само защото може да ядете и вредни неща, но и защото подтиква към преяждане? Или как се борите, за да имате достатъчно полезна храна? Какво можете да направите като християни, за да помогнете на хора, които водят битки и в двете посоки?

2. Кои са крайностите в храненето, които трябва да се избягват?

3. По какъв начин разбирането за естеството на човека ни помага да си дадем сметка колко е важно физическото тяло? С други думи, ние не вярваме, че душата е безсмъртна и съществува независимо от тялото. Следователно колко по-сериозно основание имаме да внимаваме как се отнасяме с тялото си.

Подобно на повечето училища, началното училище в Йей, град в Южен Судан, бе основано с повече вяра, отколкото финансови средства. Тримата назначени учители направиха класни стаи в църковната сграда, които да се използват, докато църковните членове строят училище. В Судан, както в повечето развиващи се стани, учителите имат само средно образование и не притежават някаква специална квалификация за преподаватели.

Когато училището нарасна до 200 ученика, църквата не можеше да чака повече. Бяха построени четири класни стаи от прътове, измазани с кал и покрити със сламен покрив.

Училището продължи да нараства и се превърна във важна част от евангелизаторската ни работа в град Йей. Църковните членове създават радиопрограма за местна християнска радиостанция и учениците са важна част от тази програма. Те рецитират библейски стихове и пеят песни в предаванията на живо. Програмата помогна за създаване на добро име в общността и това допринесе за увеличаване на броя на учениците.

Хората от района често питат как е възможно учениците да научат толкова много библейски стихове и песни. Някои се интересуват как децата им могат да се запишат в началното адвентно училище в Йей.

Броят на учениците продължава да нараства и днес повече от 700 ученици посещават това училище. Построени са още класни стаи и са назначени нови учители, които да задоволят нарастващите нужди. Все повече деца искат да учат там.

След гражданската война, продължила няколко десетилетия и унищожила повечето обществени сгради, Судан се опитва да предостави образование на своите деца. Малкото съществуващи училища не могат да задоволят нуждите на хилядите деца, които искат да се научат да четат и пишат. Църквите запълват празнината, като поемат по-голямата част от образованието в Южен Судан.

Учебниците са друго голямо предизвикателство. Благотворителни организации са дали известен брой учебници за учителите, но децата не притежават нито един. Те трябва да пишат всичко, което искат да научат. Има малък напредък, но все още предстои да се направи много.

Вашите мисионски дарения подкрепят образованието в Судан и по целия свят. Благодарим ви за вашата помощ и молитви.