"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse

Плодът на Духа

Ричард О'Фил


Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2010 г.


Урок 11 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 6 - 12 март 2010 г.

Плодът на Духа е правда


За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 6 март
Стих за запаметяване:
"Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят" (Матей 5:6).

Миналата седмица приключихме с изследването на деветте съставки от плода на Духа (Галатяни 5:22, 23). През следващите две седмици ще изследваме още две от тях: "... плодът на светлината се състои във всичко, що е благо, право и истинно" (Ефесяни 5:9). В този стих ап. Павел повтаря "благостта" и добавя още две неща - "правда" и "истина". Тази седмица ще разгледаме правдата.

За нас правдата има две измерения. Първо, вменената правда на Христос - направеното от Него за нас - праведността, която ни покрива и е нашият пропуск за небето. И второ, придадената ни от Христос правда - онова, което Той прави в нас чрез силата на Светия Дух, за да ни оформи според Своя образ. Разбрана по този начин, правдата има два неразривно свързани компонента, но реално тя е една - правдата на Христос, без която за нас няма надежда за спасение.

За тази седмица прочетете:
Матей 23:25-28; Римляни 3:28; 8:4; 10:3; Галатяни 3:6; 1Йоаново 2:3-6; 5:1-3



Правдата е необходимост Неделя - 7 март

"И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на Закона" (Римляни 3:28). "... праведният Бог обича правдата; праведният човек ще гледа лицето Му" (Псалм 11:7). "Пътят на нечестивия е мерзост Господу, но Той обича този, който следва правдата" (Притчи 15:9). "Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с чиято рана вие оздравяхте" (1Петрово 2:24). "...за да се изпълнят изискванията на Закона в нас, които ходим не по плът, но по Дух" (Римляни 8:4). "Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави" (Матей 6:33). "Ако знаете, че Той е праведен, знайте, че и всеки, който върши правда, е от Него роден" (1Йоаново 2:29).

Като имате предвид всички цитирани по-горе стихове, отговорете на следните въпроси:


След като не можем да се оправдаем чрез Закона, как се оправдаваме в такъв случай?


Макар да знаем, че Бог мрази греха, но обича грешника, кои погрешни заключения трябва да избягваме?


Какво означава: "... за да се изпълнят изискванията на Закона в нас"? Можем ли изобщо да го спазваме толкова добре, че да изпълним наистина изискванията му? Или ап. Павел има предвид нещо друго? Ако да, какво?


Как ще се промени животът ни, ако търсим първо Божието царство и Божията правда?


Какво означава "да върша правда"? Можем ли да бъдем праведни, без да вършим правда? Аргументирайте отговора си.




Правда "направи си сам" Понеделник - 8 март

"Понеже, като не знаят правдата, която е от Бога, и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога" (Римляни 10:3). Според вас какво иска да каже с това ап. Павел? Кои са тези хора, които се опитват да поставят "своята правда"? Предвид човешкото естество, защо това по принцип е невъзможно?


"Направи си сам" наричаме работа, която някой извършва, без да е професионалист в тази област и без да е обучаван (като дърводелство или домашни ремонти). В по-широк смисъл това е дейност, която човек осъществява сам или по своя инициатива. Понякога употребяваме същото понятие за особен вид хора, успели в живота, пробили си път сами. Но според Библията подходът "направи си сам" е невъзможен по отношение на правдата. Няма нещо, което можем да направим сами, за да станем праведни пред Бога, независимо колко отчаяно се стараем. Нашата правда е като "омърсена дреха" (Исая 64:6). Всъщност стремежът сами да станем праведни често води до точно обратните резултати.


Прочетете Матей 5:20 и 23:25-28. Как Исус улучва "право в сърцето" проблема на онези, които се стараят сами да постигнат праведност?


Най-важното нещо, което християните трябва да разберат, е колко напълно зависят от Христос за своята праведност. Това, което ги прави праведни пред Бога, е делото, което Той е извършил за тях, а не това, което са направили те. В мига, в който изгубим от поглед тази истина, себеправедността много лесно надига глава заедно с гордостта и покварата на сърцето. Книжниците и фарисеите са абсолютен пример за това. Изключително загрижени за външните дела на набожност, те изгубват от поглед наистина важните неща.


Как можем да се провиним в същия грях като книжниците и фарисеите? Възможно ли е този капан да бъде по-незабележим, отколкото смятаме?




Христос - наша правда Вторник - 9 март

Прочетете Римляни 5:17-19 и със свои думи обобщете казаното от апостол Павел. Как биваме осъдени и как - оправдани?


Ако правдата на Исус е дар, как се сдобиваме с нея? Галатяни 3:6; Яков 2:23.


Обърнете внимание на акцента върху непослушанието и послушанието в Римляни 5:19. Непослушанието на един човек - Адам - прави от всички нас грешници. Това е основно библейско учение. Грехът на Адам довежда до падението на човешката раса. Всички ние, всеки от нас, всеки ден изпитва резултатите от това на гърба си. Никой не е “имунизиран”.

Но същият стих говори и за послушанието. Чие послушание? Разбира се, това на Христос, Който единствен постига праведността, необходима за спасението - праведност, която се дава на всички, получаващи "изобилната благодат". В същия стих апостолът казва, че онзи който получава тази благодат, получава и "дара на праведността". Забележете, това е подарък. Щом е подарък, не може да бъде нито спечелен, нито заслужен. В мига, в който си го спечелим или заслужим, той престава да бъде благодат (Римляни 4:4).

Но това не е подарък за всички. Христовата правда не се дава автоматично на всеки (Римляни 5:17). Ап. Павел е съвсем ясен - дава се на тези, които я приемат, т.е. на хората които ще я приемат чрез вяра - като Авраам, “който повярва в Бога и това му се вмени за правда" (Галатяни 3:6).


Разбирате ли наистина какво означава да бъдеш спасен чрез вяра? Харесва ли ви мисълта, че единствено Христовата правда, която ви се вменява чрез вяра, може да ви позволи да застанете праведни и оправдани пред Бога? Можете ли още по-здраво да прегърнете това чудно обещание, за да стане то основа на вашата вяра?




Праведност и послушание (1Йоаново 2:29) Сряда - 10 март

Да, Христовата правда ни покрива, но животът ни трябва да я изяви. Това не е просто една официална декларация. Тя става живот в онзи, който я притежава. Нека внимателно размислим над думите на ап. Йоан: "Дечица, никой да не ви заблуждава: който върши правда, праведен е, както и Христос е праведен" (1Йоаново 3:7).


Как можем да бъдем измамени по въпроса що е правда?


Правдата е плод на Духа, тясно свързан с послушанието. За някои това е несъвместимо със спасението чрез вяра. Понякога може да чуете: "След като си приел Исус за свой Спасител, няма ли да Го приемеш и за Господар на своя живот?" Подтекстът е, че послушанието към Божията воля и нашето спасение са две отделни неща. Това е абсолютно фалшиво тълкуване на същността на спасението. Йоан пише, че воденето на праведен живот е индикаторът, който показва дали сме спасени.


Прочетете 1Йоаново 2:3-6. Какво иска да каже апостолът?


Щом стане въпрос за послушание, винаги се намира някой да подчертае, че ние не се спасяваме чрез дела. Без съмнение, Луцифер е бил в небето не заради послушанието си към Божията воля, но не бива да забравяме, че именно непослушанието му към Божията воля става причина да бъде изгонен оттам. Същото може да се каже и за Адам и Ева. Те живеят в Едемската градина не заради послушанието си, но са изгонени от нея заради своето непослушание.

"Праведност е да се върши правото и всеки ще бъде съден според делата си. Характерът ни се разкрива чрез онова, което вършим. Делата показват дали вярата ни е истинска" (Елън Уайт. Притчи Христови).


Изявявате ли плода на правдата в живота си? Какво ви пречи да го правите? От кои свои практики може би трябва да се откажете, за да успеете? (Внимавайте! Не се опитвайте да им намерите оправдание!)




Праведен живот Четвъртък - 11 март

"Всеки, който вярва, че Исус е Христос, е роден от Бога; и всеки, който обича Родителя, обича и родения от Него. По това познаваме, че обичаме Божиите чеда, когато обичаме Бога и изпълняваме Неговите заповеди, защото ето какво е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки" (1Йоаново 5:1-3).


Как Йоан свързва в едно любовта към Бога с любовта към братята по вяра и с пазенето на заповедите? Защо го прави?


"Който се опитва да пази Божиите заповеди единствено от чувство за дълг - просто защото така се иска от него, - никога няма да изпита радостта от послушанието. Той не се покорява истински на Бога. Ако счита Божиите изисквания за бреме, тъй като са в противоречие с човешките му наклонности, трябва да знаем, че такъв живот не е християнски. Истинското послушание е външен израз на вътрешен принцип. То извира от сърдечна любов към правдата, от любов към Божия закон. Същността на всяка правда е вярност към нашия Изкупител. Тя ни води към вършене на доброто просто защото е добро; защото радва Божието сърце" (Елън Уайт. Притчи Христови).

Какъв по-добър начин за вдъхване на желание за вярност към Бога от това да размишляваме над невероятната Му жертва заради нас на кръста? Няма никаква сила в това просто да кажем на хората, че трябва да спазват Закона. Силата идва, когато им посочим Исус и Неговата заместническа смърт заради нас. Силата идва, когато накараме грешника да разбере, че греховете му могат да бъдат опростени чрез Исус и че той може да застане съвършен пред Бога, облечен в дрехата на Христовата правда.

Любовта към Бога, а не страхът от възмездието и осъждането трябва да бъде силата, мотивираща живота ни; и нищо не би ни подтикнало да обичаме Бога така, както размисълът над кръста, над богатствата и обещанията, които получаваме благодарение на него.


Обичате ли наистина Бога? Да? Откъде знаете? (Не е ли възможно да се лъжете?) Кое във вашите думи и дела представлява реален израз на тази любов? С други думи, какви доказателства можете да посочите, че любовта ви е истинска?




Разширено изучаване Петък - 12 март

"Не е достатъчно да вярваме, че Исус не е самозванец и че библейската религия не е хитро измислена басня. Може да вярваме, че името на Исус е единственото име под небето, чрез което човек може да се спаси, но пак да не Го приемаме чрез вяра за свой личен Спасител. Не е достатъчно да вярваме в теорията на истината. Не е достатъчно да се направи изповед на вярата в Христос и имената ни да бъдат записани в църковните списъци. "И който пази Неговите заповеди, пребъдва в Бога и Бог - в него. И по това познаваме, че Той пребъдва в нас - по Духа, Който ни е дал.' 'И по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му' (1Йоаново 3:24; 2:3). Това е истинското доказателство за обръщане. Каквато и изповед да сме направили, тя не струва нищо, ако Христос не се разкрива чрез праведни дела в живота ни" (Елън Уайт. Притчи Христови).

За разискване:

1. Как да избегнем двата капана - този на законничеството, на убеждението, че нашите дела ще ни спасят и този на евтината благодат, на убеждението, че нашите дела нямат нищо общо със спасението ни? Как да намерим правилното равновесие? В коя от двете "канавки" има по-голяма опасност да паднете вие лично - в законничеството или в евтината благодат?

2. Каква неизбежна опасност крие амбицията да вършим добри дела? Докъде можем да стигнем по този начин и как да го избегнем?

3. Познавате ли човек, който ви изглежда "праведен"? Какъв е той (тя)? Какво прави? Как се отнася с хората? За какво говори? Какво можете да научите от неговия пример?

4. Склонни сме да смятаме праведността за индивидуално качество и това е вярно. Но не съдържа ли тя и обществен елемент? Може ли нашата църква като общност да бъде праведна? Ако да, как? Как би трябвало да изглежда една праведна църква? Сравнете своята собствена църква с идеалната, която си представяте.

5. Ако спасението чрез вяра е нещо повече от просто изповядване на вяра в Христос и записване на имената ни в църковните списъци, какво е тогава? Какво означава "вяра" в библейския смисъл на думата?




Разказ
Детска песен
Мей Портър

Асап отвори вратата на болничното отделение в родния си град Кавиенг в Папуа Нова Гвинея. Не забеляза лекари и се промъкна вътре. Тя знаеше, че лекарите не желаят да я виждат около болните, но въпреки това продължи напред, защото знаеше, че има мисия. Пациентите изглеждаха толкова тъжни, а на нея й се искаше да направи нещо, за да ги разведри.

Чу как тих глас й пошепна: „Пей!” Асап тръгна от легло на легло, пеейки песните, които беше научила в съботното училище.

Един възрастен човек на име Салатиел се усмихна, когато тя приближи до него. „В коя църква ходиш”, попита той с намерението да я дразни.

„В адвентната църква”, отговори тя.

„Кога ходиш на църква?”

„В седмия ден, събота”, отвърна тя невинно.

Простичкият й отговор го изненада. Той й подаде Библия и я помоли да му покаже стих, в който се казва, че седмият ден е събота.

Петгодишната Асап не можеше да чете, но отвори Библията и му посочи стиха. „Ето, тук, прочети това.”

Салатиел прочете стиха. Премигна и го прочете още веднъж. „Седмият ден е събота на Господа, твоя Бог” (Изход 20:10).

„Доведи баща си – настоя човекът.- Побързай!”

Асап бързо излезе и след малко се върна с баща си. „Искам да видите това чудо – възкликна Салатиел, сочейки към стиха, който Асап му бе показала. – Наистина събота е Божият ден за поклонение!”

Бащата на Асап и възрастният човек започнаха да изучават Библията и когато дойде времето да се връща в родното си село, вече бе приел много нови библейски истини. „Как да обясня всичко това на моя пастор и на другите в селото?”, попита Салатиел. Пасторът на Асап му предложи да го придружи, за да му помогне.

Мнозина се заслушаха в думите на Салатиел и на пастора, които обясниха съботата и други библейски истини и не след дълго няколко души пожелаха да се кръстят. Пасторът покани Асап и семейството й да присъстват на кръщението.

Когато дойде ред на Салатиел да бъде кръстен в морето, малката Асап го хвана за ръка и го заведе до водата. Сега новата група вярващи се покланят на Бога в малка бамбукова къща в селото и всичко това се случи само защото едно момиченце се подчини на гласа на Святия Дух, Който бе прошепнал: „Пей!”

Някой се нуждае от твоята помощ, за да намери Спасителя. Всеки ден вашите мисионски дарения помагат да се сподели вярата с хора, които никога не бихте могли да срещнете.


* Мей Портър и нейният пастор служат като мисионери в Южно-тихоокеанската дивизия. Понастоящем споделят вярата си в остров Норфолк, на изток от Австралия.

Created by ULimited®