Макар в списъка от Галатяни 5:22, 23 апостол Павел да слага себеобузданието (понякога превеждано като "въздържание") на последно място, то в никакъв случай не е последният плод на Духа. Спокойно може да бъде сложен на първо място, защото играе главна роля за узряването на останалите духовни плодове. Можем да кажем, че самоконтролът е “лепилото”, което свързва в едно всички останали качества.

Както и останалите компоненти от плода на Духа, така и себеобузданието е дар на благодатта. Наричат го още "дисциплинираща благодат". “Благодат” защото е безплатно, и “дисциплинираща”, защото има нещо, което трябва да бъде извършено от нас.

Може да ви се струва, че "самоконтрол" и "благодат" са в противоречие, но самоконтролът е неотделима част от благодатта. Ако не контролираме себе си - своите чувства, апетити и импулси - те ще контролират нас. Така че или ще упражняваме самоконтрол чрез силата на благодатта и на Светия Дух, или ще бъдем контролирани от нещо друго. В крайна сметка ние решаваме.

Синоними на "себеобуздание" са: "самодисциплина", "волева сила", "самоконтрол". Този плод на Духа се простира далеч отвъд обикновеното въздържане от вършене на забранени неща; той ни прави способни да вършим добро.

Очевидно в живота на християнина има "прави" и "не прави". Той непрестанно се бори срещу его-то си, срещу плътта и пътищата на света. Апостол Павел описва тази дилема в Римляни 7:15-18 като битка между онова, което знае, че трябва да прави, и онова, което е изкушен да прави. Накрая в Римляни 8:1 стига до отговора: "Сега прочее няма никакво осъждане за тези, които са в Христос Исус, които ходят, не по плът но по Дух".

Говори за "ходене по Дух". Един живот без Духа няма в себе си сила и способност да произведе плода на Духа. Казвайки, че има желание за добро, но няма сила да го върши, ап. Павел описва и всички нас. Отговорът на дилемата от Римляни 7 глава не е в това кога ще победим, а как. Това "как" се открива чрез вяра в Исус. Ние Му се предаваме, приемаме Неговата праведност, вече не сме под осъждане, предаваме Му сърцето си и избираме да ходим в Духа, да следваме Неговата воля, да се уповаваме на Неговите обещания за победа. Ключът е в уповаването в обещанията - ето откъде идва силата. Не можем да се справим сами. Трябва да вземем съзнателно, специално решение да победим в Негово име. Битката се води както във вертикална посока (издигане с вяра), така и в хоризонтална (надвиване вика на плътта). Трябва да се бием и в двете посоки.

Предаден от собствените си братя, продаден като роб, Йосиф има напълно основателна причина да се съмнява в любовта и грижата (дори в самото съществуване) на Бога, за Когото са му говорили още от дете. Но той не го прави.

Как е "възнаграден" Йосиф за своя отказ да се поддаде на изкушението? Битие 39:20. Отправено му е фалшиво обвинение и е хвърлен в затвора. Това ли заслужава за своята вярност?

Ето нещо много важно, което не бива да забравяме. Можем ли да очакваме, че нашето решение да вършим правото, независимо какво ще ни струва, непременно ще бъде възнаградено с благоприятна промяна на обстоятелствата в съвсем кратък срок? Какво ще кажете за онези вярващи, които изгубват работата си, брачните си партньори, семействата си, дори живота си, защото са отказали да направят компромис с греха? В Библията има такива примери, а вероятно и лично познавате хора, претърпели нещо подобно. Може би дори вие самите сте го преживели. Накрая нека си представим, че Йосиф е останал в затвора до края на живота си. Пак ли смятате, че е постъпил правилно?

В Съдии 13-16 глави Библията описва историята на Самсон. Прочетете я цялата, като не забравяте темата за самоконтрола и въздържанието. От примера на Самсон можем да извлечем множество силни уроци. Каква трагедия е човек с толкова много таланти и обещаващо бъдеще да се остави така лесно да го подхлъзнат.

"Опасностите пред Самсон имаха един и същи източник като тези на Йосиф. Той притежаваше пълната свобода да избере да постъпи правилно или погрешно. Но вместо да се хване за Божията сила, той позволи на дивите страсти на своето естество да го обладаят напълно. Силата на ума му се изврати, а моралните способности се поквариха. Бог бе призовал Самсон за много отговорно, почетно и ползотворно служене, но най-напред той трябваше да се научи да управлява себе си, да се покорява на Божия закон. Йосиф също имаше свободата да избира. Пред него бяха поставени доброто и злото. Можеше да избере пътя на чистотата, светостта и честта или пътя на неморалността и деградацията. Той избра правилния път и Бог го одобри. При подобно изкушение (което сам си бе навлякъл) Самсон даде свобода на своите страсти. Пътя, по който тръгна, в края го доведе до позор, бедствие и смърт. Какъв контраст с историята на Йосиф!" (Елън Уайт. АБК Т. 2. Стр. 1007).

Въпреки обещаващото начало, Самсон позволява на своите страсти и похоти да надделеят над всичко добро. Кой не се е сблъсквал с реалността на този конфликт? Великата борба не е символ - тя описва войната, която се води между Христос и Сатана. Не е някакъв далечен космически конфликт в небесата, а е в сърцето на всяко човешко същество. Макар Христос да е прокарал пътя към победата (за всеки, който пожелае да се възползва от нея), битката за нашите сърца и плът все още се води в нас. Разбира се, Христовата победа е за всички. Но ние трябва да избираме да я приемем всеки път, а изборът, който правим, показва от коя страна на фронта на великата борба се бием.

Обърнете внимание колко много апостол Павел говори за себе си и за своите битки. За нас е утешително да разберем, че дори верен християнин като Павел - един истински великан на вярата - се е борил със себе си, с греха и с плътта. Не сме сами в своята битка. Небето ще бъде пълно с хора, познаващи повика на плътта.

1) Каква аналогия използва Павел, за да ни помогне да разберем битката, която водим със себе си и с греха? Кои са жизненоважните разлики между тази илюстрация и реалността?

2) Доколко Павел е уверен в крайния резултат от борбата, която води? Откъде идва неговата увереност? Защо трябва и ние да притежаваме същата увереност?

3) Макар да демонстрира увереност, ап. Павел осъзнава, че възможност за провал има. Как описва този провал и какво разрешение предлага? Съвпада ли неговият отговор с темата, която разглеждаме тази седмица?

Всяко умение трябва да се упражнява. Себеобузданието не се появява за един ден.

Докато го упражняваме, то идва на приливи и отливи, редуват се успехи и провали. "Подвизавай се в доброто войнстване на вярата" (1Тимотей 6:12); "Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бях уловен от Христос Исус" (Филипяни 3:12).

Недейте избщо да ходите на места, където вашата слабост ще бъде изпитвана, където най-трудните за контролиране импулси ще застанат голи и открити пред вражеския огън на изкушенията. Трябва да се въздържаме от "всякакво зло" (1Солунци 5:22). "Но облечете се с Господ Исус Христос и не промишлявайте за страстите на плътта" (Римляни 13:14).

Елън Уайт, Патриарси и пророци гл. “Самсон”.

"Божественото обещание към Маное се изпълнява в определеното време чрез раждането на син, на когото е дадено името Самсон. Докато момчето расте, става явно, че притежава изключителна физическа сила. Това обаче - както добре знаят и Самсон, и родителите му - не се дължи на стегнатите му плитки, а на неговото положение като назирей, на което нестриганата му коса е символ. Ако се бе покорявал на небесната заповед така вярно, както неговите родители, Самсон щеше да има по-благородна и по-щастлива съдба. Но общуването с идолопоклонниците го покварява. Тъй като родният му град Сарая се намираше близо до земите на филистимците, той започва да общува с тях на приятелски начала. Така по време на своята младост завързва интимни връзки, чието влияние помрачава целия му живот. Млада жена от филистимския град Тамнат го пленява и той решава да я направи своя съпруга. На своите богобоязливи родители, които се стараят да го разубедят, той отговаря само: "Тя ми е угодна". Накрая родителите отстъпват пред неговото желание и бракът е сключен" (Елън Уайт. Патриарси и пророци).

1. Г. Гордън Лиди е един от опозорените конспиратори в аферата Уотъргейт. В края той получава по-тежка присъда от всички останали, замесени в този скандал, разтърсил Съединените щати през 70-те години на ХХ век. Веднъж Лиди поканва на ресторант млада жена, която се опитва да вербува за престъпната си дейност. По време на разговора тя пита доколко може да му има доверие; с други думи, ако евентуално го заловят, как може да е сигурна, че няма да я повлече след себе си? За да й докаже своето самообладание, Лиди слага пръста си над пламъка на свещта на масата и го държи, докато кожата му изгаря. Целта му е да й покаже колко добре се владее. Как бихте сравнили този вид самоконтрол с плода на Духа "себеобуздание", който разглеждахме през тази седмица? Откривате ли нещо благородно и ценно в него? Самоконтролът и самодисциплината винаги ли са нещо добро?

2. Как себеобузданието (въздържанието) може да се превърне в оръдие на фанатизма? Как да избегнем опасността да го превърнем във вид законничество?

3. Познавате ли някого, който страда поради принципите си - т.е., бил е изкушен, но е проявил самоконтрол подобно на Йосиф и сега страда от тежките последици на своя избор? Как би могла вашата група или вие лично да помогнете на такъв човек да преживее трудните си моменти?

Живея в село на източния бряг на Индия. Като тийнейджър попаднах в банда и започнах да пия. Членовете на бандата бяха известни с проявите на насилие и нарушаване на закона, но аз стоях настрана от подобни дейности.

Малкият ми брат Саймън е по-различен от мене. Той вярва в Бога с цялото си сърце. Макар че селото ни не толерира християните, той стана християнин. Това навлече големи неприятности на семейството ми и родителите ми го изгониха от дома.

Една вече си бях вкъщи и пиех, когато внезапно Саймън се промъкна в къщата. Той влезе в стаята ми и започна да се моли. Спомням си, че му казах: „Братко, моли се за мене.” И той го направи. Докато се молеше, почувствах желание да се освободя от алкохола в тялото си. „Каква сила има в тебе, че след като се помоли на Бога, аз изтрезнях”, попитах аз.

„Бог ми каза да се моля за тебе – отговори Саймън. – Той има сила да ти помогне.” Покани ме да отида на църква с него и аз се съгласих. В съботната сутрин чух толкова ясен глас, че се обърнах да видя кой говори. Гласът каза: „Отиди на църква.” Тръгнах, но по пътя срещнах някои от членовете на бандата и ги поканих да дойдат с мене. Те се засмяха и започнаха да се подиграват с Исус. Аз обаче бях твърдо решен да отида на църква.

Молитвите на брат ми ме променяха. Всеки път, когато изпитвах желание да пия алкохол, гласът прошепваше: „Саймън се моли за тебе. Исус може да те избави.” Скоро бях напълно освободен и след шест месеца се кръстих.

Моето обръщане разбуни хората в селото. Някои искаха да научат повече за Бога, а други изпитваха гняв. Нехристияните не желаят около тях да има християни. Новоповярвалите бяха глобявани или принуждавани да напуснат селото. Предупредиха ме да не говоря за Исус на околните.

Внезапно почина евангелизаторът мирянин, който работеше с новите вярващи в селото. Местният църковен ръководител ме помоли да заема мястото му. Хората, които знаеха за миналото ми, се удивляваха на настъпилата промяна. Разказвах им, че живият Бог ме е спасил и е премахнал желанието ми да пия.

Тъй като виждаха промяната в живота ми, някои ме слушаха и скоро започнаха да идват на църква с нас. Сега всяка събота около 50 души се събират на богослужение в малка стая. Тези хора желаят да имат Божията сила в живота си. Най-голямата ми радост е да ги водя при Исус.