Започнах да посещавам Адвентната църква в края на 1992 г. заедно с моята майка. Колкото повече време минаваше, толкова повече в мен се засилваше желанието и другите членове на семейството ми също да повярват и да се присъединят към църквата. И започнах да работя в тази посока. Молих се, проповядвах, спорих разгорещено…Баща ми отначало беше против, после омекна и дори започна да ни защитава пред приятелите си и пред всеки, който говореше против нас.

Но с дядо ми нещата стояха по друг начин. Всеки път, когато се опитах да му проповядвам, той не искаше и да чуе за Бога. Особено неприятно ставаше, когато се събирахме по различни поводи на семейни вечери. Тогава той удряше по чашка алкохол и започваха споровете на религиозна тематика и в крайна сметка празника се превръщаше в един кошмар. Много пъти съм се молил: "Господи, искам един ден да седнем всички на една маса като истинско семейство. Без разправии, без спорове, просто да се радваме и споделим храната заедно." Копнеех и се молех за това дълги години, но отговор нямаше. В еди момент дори се отказах да се моля за него. Примирих се, че той няма да повярва.

Минаха няколко години, дядо ми се премести да живее в апартамент и тогава се разболя сериозно. Започна да го боли крака и болката не минаваше от нищо. Ядеше все по-малко, отслабна много. Тогава при един контролен преглед му откриха бучка в стомаха. Всички си мислихме за най-лошото - рак.

Още, когато се разболя, аз започнах сериозно да се моля за него. Молих се: "Господи, не знам каква е волята Ти за неговия живот, дали Ти ще го излекуваш или ще го прибереш при Себе Си, но каквато и да е волята Ти, моля те помогни му да си отиде с вяра. Работи с него."

Времето минаваше, състоянието му се влошаваше, а резултат от молитвите не се виждаше.

Стигна се до операция. В деня на операцията аз и майка ми стояхме в чакалнята, чакайки резултата от операцията. Докато чакахме, майка ми сподели, че сутринта се е молила и е искала да разбере дали дядо Васко наистина ще повярва. Дали на нашите молитви ще бъде отговорено. След молитвата, тя отворила Библията, за да прочете три глави от нея, както прави всяка сутрин. Тази сутрин тя прочела думите записани в 3 Царе 9:1-3 първата част: "Когато Соломон беше свършил градежа на Господния дом и на царската къща, и беше извършил всичко, което желаеше Соломон да направи, яви се Господ на Соломона втори път, както бе му се явил в Гаваон. Господ му каза: Чух молитвата ти и молението, с което се моли пред Мене." За нея това беше като отговор на нейната молитва. Уверение, че Бог ще изпълни нашият копнеж дядо ми да повярва.

Операцията премина успешно. За щастие бяха сгрешили. Нямаше рак, а абсцес зад далака. Размина се само с изваден далак.

Изминаха два дни. На третия ден, в два часа сутринта ни се обадиха от болницата, че дядо ми е зле. Веднага баща ми и чичо ми, който е лекар отидоха да видят какво става. Малко по-късно разбрах, че той е получил инсулт.

На следващия ден ми позволиха да го видя в реанимацията. Беше жив труп. Не реагираше. Едвам си отваряше очите. Наложи се с помпа да му вадят заседнала в гърлото храчка.

Когато го видях аз се помолих в себе си: "Господи, тук е ужасно. Моля Те, изведи го от реанимацията." Бях уверен, че ще го направи. Предполагах, че до три, четири дни ще се подобри и ще го преместят в отделението. На следващия ден, чичо ми дойде при мен и ми каза: "Знаеш ли, днес преместиха дядо ти от реанимацията в отделението." Направо не можех да повярвам. Това надмина всички мои очаквания.

Отидох в болницата да го видя. Имаше коренна промяна в неговото състояние. Беше контактен, но все още не беше на себе си. Не познаваше много от хората, които го посещаваха, имаше проблеми и със зрението. Въодушевен от тази промяна аз благодарих на Бога за чудото, което извърши и добавих: "Господи, Ти не можеш да работиш с него докато е в това състояние. Моля Те, върни му ума."

На следващия ден майка ми отиде да го храни. Преди да тръгне аз и казах: "Той се намира в такова състояние, че се държи като бебе. Може дори да не те познае." Когато се върна тя ми сподели: "Днес е много контактен. Още от вратата ме позна и цял ден не му млъкна устата." Отново не можех да повярвам. Бог отново отговори по чуден начин на моята молитва. Тогава отново благодарих на Бога и му казах: "Господи, сега моля те работи с него." Бях сигурен, че Той ще го направи. До месец два вероятно ще се възстанови. След това Бог ще работи в сърцето му и може би след година ще си имаме в къщи още един вярващ човек.

Така си мислех аз, но Бог си имаше друг план. На следващият ден беше петък. Преди църква аз посетих дядо ми в болницата. Малко след като влязох в стаята той ме погледна и каза: "Сигурно полудявам." Засмях се на това и шеговито попитах защо. Без да променя изражението си той ми отговори: "Видях Бог!" и със свои думи описа как е видял страданията, смъртта и възкресението на Христос. Майка ми го попита: "И сега вече повярва ли?" "Да." - беше неговият отговор.

Ако някой ме беше видял в следващия момент щеше да си помисли, че дядо ми е починал. Сълзите се стичаха по бузите ми. Десет години копнеех да чуя тези думи и накрая Бог отговори на молитвите ми. Тогава бях най-щастливия човек на света.

Всеки има близки, които са далеч от Бога. Има хиляди хора копнеещи за същото, един ден и техните близки да бъдат при Бога. Не се отчайвайте. Не спирайте да се молите за тях. Бог ще ви ги подари.