Благословен да е моят Бог, който слуша своите деца и пази своята милост към тях!

Пътувахме рано сутринта, аз се помолих на ум и споделих, че е ясно времето и няма мъгла.

- Ще видиш към 6 часа... - каза дъщеря ми. Не след дълго и това се случи... Най-лошото беше, че мъглата ставаше все по-гъста и по-гъста. Изплаших се, защото на 1 метър пред нас нищо не се виждаше. Бях готова да предложа да отбием встрани и да изчакаме да стане по-светло. Но не спирах да се моля през това време: "Моля те Боже, изпрати ангелите си да ни пазят, но не само нас, а и всички по пътя!" От някаква отбивка пред нас изскочи една жигула със сам шофьор и моят съпруг реши да кара след него. Друга кола ни следваше отзад и така се чувствах по-спокойна, защото тази кола ни беше водач. Учудвах се на глупостта на шофьора да кара толкова бързо, ние карах ме с 20 - 30 км/ч , а той с 50 км/ч. Забелязах, че е сам и за втори път се озадачих, защото мъглата лично мен ме плашеше. След като стигнахме някаква бензиностанция и в нашата кола шофьорите се смениха, потеглихме с 20 км/ч. А аз не оставях Бог на мира и все Го молех за закрила. Изведнъж жигулата ни изпревари и пак зае мястото си на водач, а мен ме обзе чуден мир и в същото време ме освети мисълта, че тази жигула е Божият ангел, който ни показваше пътя и ни предпазваше от катастрофа, а и да не объркаме пътя. Тогава в себе си запях и хвалих моят Бог, благодарих Му за Неговата закрила, а и затова че в стара жигула видях моя ангел "на живо". Благословен да е нашият Бог, който изобилства с милост и никога не ни оставя, никога не спи, а винаги бди над нас.

БЛАГОДАРЯ ТИ БОЖЕ!